от Николай Вълканов
Мадагаскар е на ръба да преживее първия в света „глад, породен от изменение в климата“, се посочва в тревожен доклад на ООН. Заради най-тежката суша от десетилетия насам над 30 000 души изпитват най-високото международно признато ниво на хранителна несигурност – ниво 5. Налице са опасения, че този брой може много бързо да нарасне докато дойде време за следващата реколта в страната, съобщи ББС на 25 август т.г.
Дали случващото се в Мадагаскар е наистина първият глад, породен от климатичните промени вероятно е дискусионен въпрос. С голяма доза увереност, обаче, може да се твърди, че величината на проблема не би трябвало да е непреодолима в днешния свят. Дългосрочна стратегия на международната общност, базирана върху подпомагане нуждаещите се, инвестиции и ноу-хау в управлението на водните ресурси на страната, както и в образование и повишаване компетенциите на местното фермерство потенциално могат да подобрят способностите на африканските държави да се справят с неблагоприятните климатични явления. Към днешна дата е ясно едно – борбата срещу климатичните промени е в ход и ще се води безкомпромисно, на всички нива и с растящи бюджети. В нея е впрегнато цялото човечество.
Причината за всичко това изглежда е очевидна. През 2019 средната температура на планетата се е повишила с 1.1° С спрямо пред-индустриалната епоха, по данни на Световната метеорологична организация. Според ООН аграрният сектор вече усеща ефектите от тази промяна. Повишените концентрации на парникови газове водят до дълбоки промени в климата, които включват увеличаване броя на дните с екстремно високи температури, по-тежки и по-чести суши, наводнения, бури, промени в началото и дължината на вегетационния период при растенията, по-голямо разпространение на вредители и болести и миграция на рибните запаси. Опасенията са, че интензитетът на тези явления нараства едва ли не експоненциално с увеличение температурата на Земята.
Означава ли това, че ни чакат все по-страшни хуманитарни катастрофи? Че продоволствената сигурност на населението е застрашена? Чака ли ни глад?
Няма еднозначен отговор на този въпрос. Някои географски региони са изложени на значително по-голям риск от криза при катастрофични събития, отколкото други. Статистиката ясно показва, че най-слабо уязвими са Европа, Северна Америка и части от Азия. Що се отнася до производството на храни, увеличаването на въглеродния двуокис в атмосферата няма еднопосочен ефект върху отглеждането на земеделски култури. Структурата на продоволствения микс би могла да претърпи известни промени, но изобилието на храна не е поставено под въпрос. В същото време дългосрочната политика на цели държави и геополитически съюзи (най-ярък пример в това отношение е ЕС) се изгражда около нуждата от въздействие върху климатичните промени. Въпросът е дали палитрата от мерки обещава да нарисува подходящата картина на точното място.
Загубите днес
За изминалото десетилетие до 2020 директните щети, причинени от неблагоприятни климатични явления (без геофизични, като земетресения, вулкани и пр.) са били средно на година по около $105 млрд. Данните са от Международната база данни за бедствия и в тях влизат загубите от суши, наводнения, екстремни горещини и екстремални климатични явления (бури, урагани и пр.). Резултатът се равнява на БВП на Словакия за изминалата година. Може би на пръв поглед това не изглежда твърде стряскащо. Все пак БВП на Словакия се равнява на едва 0,1% от произведеното от световната икономика. Икономическите вреди са около два пъти по-високи, или около 0,2% от световния БВП средно на година за последния разглеждан десетгодишен период. Това, което стряска еколози, климатолози, политици и все по-големи части от обществото е интензитетът на неблагоприятните климатични явления.
Апокалипсис сега
От 84 средно на година през 1970-те, броят на регистрираните природните бедствия се удвоява през 1980-те (165), за да достигне близо 400 през първото десетилетие на ХХI век. Въпреки, че бройката се понижава леко през второто десетилетие, структурата еволюира. Геофизични явления, като земетресения, свлачища и други остават относително стабилни във времето – около 30 средно на година, докато бедствията, свързани с климата нарастват главоломно. Средногодишният брой засушавания, циклони, урагани и екстремно високи температури от 40 през 1970-те достига 150 в началото на ХХ век, а броят на наводненията се е удвоил. Към тези числа следва да се прибавят и биологичните рискове като каламитети и пандемии, данните за които според последния доклад на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO, 2021), озаглавен „Влиянието на бедствия и кризи върху селското стопанство и продоволствената сигурност“, остават непълни и недокладвани.
Източник: EMDAT, 2020
Производството на храни винаги е било силно зависимо от климата и екстремни климатични явления могат да повлияят чувствително на добивите (предлагането), а от там и на цените. Според доклада на FAO селското стопанство поема непропорционално голям дял от загубите, причинени от бедствия, спрямо останалите сектори от икономиката. С особена сила това важи за по-слаборазвитите държави, в които земеделието и скотовъдството все още заемат съществен дял от икономиката.
Според данните от доклада директните загуби за световното земеделие и скотовъдство от бедствия в периода 2008-2018 г. са били $108.5 млрд. От тях най-големите загуби са в Азия – 49 млрд., следвана от Африка с $30 млрд. и $29 млрд. в Латинска Америка и Карибския басейн. Оценките показват, че загубите се равняват на 4% от потенциално произведената селскостопанска продукция в света, като се различават значително в различните части на планетата – 1% и 3% съответно за Северна Америка и за Европа, между 2-7% за различните части на Азия, 4-8% за Африка до 14% за Океания. Тези загуби, разбира се, имат потенциала да окажат силно въздействие върху международните пазари на храни, но като цяло най-силно изложени на ценови риск са най-бедните групи от населението в света.
Какво казват учените
Може да се твърди с голяма вероятност, че наблюдаваното изменение на климата вече оказва влияние върху продоволствената сигурност чрез повишаване на температурите, променящи се модели на валежите и по-голяма честота на някои екстремни събития, се твърди в Специалния доклад върху климатичните промени и земята (2019) на Междуправителствената група по изменение на климата към ООН (IPCC). Направени проучвания, които отделят изменението на климата от други фактори, влияещи върху добивите, показват, че при някои култури като царевица и пшеница през последните десетилетия се наблюдават промени в добивите, в зависимост от това наблюдаваните райони в какви географски ширини се намират. С други думи казано, докато едни части от планетата изпитват негативи от измененията в климата като някои като по-засушливите и високопланински територии от Средиземноморието, Азия, Африка и Южна Америка, други се радват на по-високи добиви.
Продоволствената сигурност ще бъде все по-засегната от бъдещото изменение в климата, също така се твърди в цитираното изследване. Прогнозните модели дават потенциално увеличение на цените на зърнените култури с до 29% към 2050 г. Интересна е перспективата, когато към тези прогнози допълним растящите количества въглероден диоксид в атмосферата, породени от човешката дейност. Ясно е, че те ще изменят количеството и качеството на зърнените култури. Скорошно изследване на Масимо Бландино показва, че в среда обогатена с СО2 пшеницата се развива значително по-добре от гледна точка на средния добив (26%), но съдържанието на протеин намалява със 7 на сто, на цинк и желязо – с 5-6 на сто, а структурата на тестото се променя.
Екстремните температурни явления се отразяват и на производството на плодове и зеленчуци. Въпреки, че събраните доказателства в доклада на IPCC не са еднозначни, научният колектив постига висока степен на съгласие, че здравословния начин на живот е застрашен. Става ясно, че топлинния стрес ще се отрази на добивите и качеството при определени овощни култури. За сметка на това ще се ускори отглеждането на едногодишни зеленчуци, а по-дългите вегетационни периоди позволяват отглеждането на по-голям брой култури и допринасят за добивите. И тук по-застрашени са отделни райони на планетата – най-вече тропическите и полутропическите.
Наред с всички тези заплахи е нужно да отбележим, че аграрния сектор трябва да се справи и с един грях, който все повече му се вменява, а именно парниковите газове. Според различни научни оценки между 21-37% от общите емисии парникови газове се дължат на хранителната система. Това понятие включва освен земеделието и скотовъдството, също и съхранението, опаковането, транспорта, преработката и търговията. Докато на самото отглеждане на растителни култури и животни в рамките на стопанствата се отдават между 9-14% от емисиите, средно 9-10% се отдават на ползването и промени в ползването на земята (включително обезлесяване и деградация) и 7-8% на веригата на доставки.
Усилията за намаляване въглеродния отпечатък на аграрния отрасъл са в ход и включват стратегии и пакети от програми за милиарди. Така например най-скъпата политика на ЕС – Общата селскостопанска политика (ОСП), заделя 40% от бюджета си на обща стойност €387 млрд. за периода 2023-2030 г. за мерки свързани с климата. Те включват ограничаване използването на обработваема земя, внедряването на „зелени“ практики в полските стопанства, намаляване използването на минерални торове, възстановяване на земи, увеличаване биологичното производство и пр. Нещо повече, стратегията „От фермата до трапезата“, която интегрира в целите си новата ОСП, търси глобален ефект. Тя трябва да насърчи глобалния преход към устойчиви агро-хранителни системи и изисква от търговските си партньори също да увеличат устойчивите си практики. И ако част от тези мерки търсят много конкретен ефект по отношение, например, на намаляване нитратното замърсяване и подобряване почвеното плодородие и ограничаване използването на изкуствени препарати в отглеждането на растения и животни, те ще имат и чисто икономическо измерение. Може да се прогнозира с висока доза увереност, че тази амалгама от действия ще доведе до намаляване на производството на храни на Стария континент. А прехвърлянето на част от високите изисквания към производствените практики на търговските партньори на ЕС, дори да не мултиплицира ефекта, ще даде отражение върху международната търговия.
Позицията на САЩ в това отношение е красноречива. Според американците „От фермата до трапезата“ ще застраши производството на храни и ще ограничи търговията. Редица държави освен САЩ изявиха подобни притеснения в рамките на СТО.
Какво куца
Ограничаването на въглеродните емисии ще бъде дългосрочен процес, чието въздействие върху интензитета на екстремните климатични явления предстои да видим и оценим тепърва (вероятно от следващите поколения). Същевременно статистиката ясно показва, че макар интензитета на регистрираните природните бедствия да нараства значително (за което приемаме, че няма съмнения в качеството на данните), темпът, с който се развива човечеството позволява преките човешки жертви да намаляват, а разходите да останат ограничени.
Спадът в броя на жертвите от бедствия е видим с просто око от графиката, но е много по-впечатляващ, ако абсолютните стойности се отнесат към броя на населението на планетата. Средногодишните икономически загуби от природни бедствия като дял от БВП също спадат през последните три десетилетия, за които са налични данни – от 0,26% през 1990-те, до 0,19% през изминалото десетилетие.
Тези данни идват да покажат, че човечеството се справя все по-добре с управлението на ефектите от природните бедствия. Усилията днес са насочени към дългосрочна превенция. Със или без намаление на парниковите газове природните катаклизми ще съпътстват живота на нашата планета. Най-уязвими ще останат най-бедните. Икономическата наука е категорична по въпроса – благосъстоянието на населението нараства по-бързо при условията на конкуренция, свободна търговия и благоприятна институционална среда. В стремежа на днешния развит свят към превенция на природните катаклизми някои парчета от този пъзел изглеждат недооценени.
Източник: EMDAT, 2020
В РЕЗЮМЕ: Климатичните катаклизми са налице. Означава ли това, че ни чакат все по-страшни хуманитарни катастрофи? И гладът ще се превърне ли в ежедневие?
