След възхода на цецентрализираните валути като биткойн, които стават все по-популярни, централните банки в различни страни осъзнаха необходимостта да станат част от игарата или рикуват да бъдат подминати от еволю- цията на парите. През април м.г. Китай стана първата мощна икономика, която въведе дигитална валута. Народната банка на Китай следва проекта за официално използване на дигиталния юан по време на Зимните олимпийски игрри в Пекин през 2022 г. В момента в обръщение в страната има около 150 млн. Юана ($23 млн.) В САЩ председателят на Фед Джером Пауъл и министърът на финансите Джанет Йелън предприеха стъпки за ускоряване процедурите за въвеждане на дигитален долар. В България Централната банка създаде работни групи, които изследваха възможностите за използване на диги- талната валута у нас. Осъществени са няколко експеримента с използване на дигитална валута в ограничен периме- тър и участници.С ускоряване процедурите за присъединяване на страната към еврозоната, този проект бе замразен и инициативата не е в ход. Зададохме 7 въпроса за бъдещето на дигиталните валути и криптото на двата изтъкнати икономисти и получи- хме изключително любопитни отговори.
Петър Чобанов е финансист и университетски преподавател. Той е бил министър на финансите на Република България в периода 2013 – 2014 г. Преди това е бил изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози (2005 – 2009) и председател на Комисията за финансов надзор (2009 – 2010).
Николай Неновски е български икономист и учен, професор в Университета „Жул Верн“, Франция. Директор e на Центъра за парични и икономически изследвания към Университета за национално и световно стопанство. Член е на Управителния съвет на Българска Народна Банка от 13 юни 2020, назначен с указ на Президента Румен Радев.
1. До каква степен бумът на криптовалутите е заплаха за централните банки?
Чобанов: Парите са най-дълбоката обществена институция и изискват наличието на общност, в която измерват и съпоставят индивидуалните усилия, изразяват цените и ценността на предметите, ползват се с доверие. Централните банки имат монопол върху парите в централизирана държавна парична общност. Появата на криптовалутите е в рамките на децентрализирана общност, те не са задължение на никого и излизат извън рамките на държавата и банковата система. По този начин паричната маса става по-голяма и по-трудно се контролира. Възниква естествена борба за надмощие между централизираните и децентрализираните общности. Централизираните разчитат на властта на държавата, а децентрализираните предлагат алтернативни инструменти за разплащане.
Неновски: В дългосрочен план децентрализираните парични системи са заплаха за ЦБ, и следователно за националните платежни общности. В съвременния свят националните платежни (парични) общности са все още преобладаващи. Те обединяват банковата и държавната платежни общности в рамките на дадена страна, като ЦБ е на върха на централизираната платежна пирамида [Eвропейската и африканската платежни общности са едни от малкото с наднационален характер, там ЦБ са общи съответно за 19 и за 14 държави].
В краткосрочен и средносрочен план, ЦБ имат пространство за реакция. Засега те реагират различно - чрез забрани, регулации, стартиране на собствени дигитални модели и пр., мерки, които се вписват в нарастващата тенденция към паричен национализъм. Този нов паричен национализъм може да се интерпретира като желание за съхранение, “преоткриване“ на националната парична общност в едно ново пространство – виртуалното, където границите на националната държава се размиват. В действителност, формирането на националните държави е съпътствано от налагането на националните пари, и това е ставало в едно физическо и географско пространство. Днес този процес на национална и парична еманципация се проявя в едно ново пространство – виртуалното.
Отбелязвам, че всяка централизирана платежна общност, изисква: (i) единна разчетна единица, средство за мерене (стопанското мерене, както всяко мерене е колективно и публично благо, то не може да бъде конкурентно или не може да бъде дълго такава); (ii) правила за създаване и разрушаване на средства за разплащане (средството за размяна е частен случай на средството на плащане), както и (iii) правила за финализиране на плащането, т.е. сетълмент на крайните салда на участниците в платежната общност (т.е. в какъв предмет, в какви пари ще се извърши това финално и необратимо плащане). За стабилността на платежната общност, водещи са доверието и легитимността на центъра на платежната мрежа.
Новите децентрализирани мрежи и общности, в това число и криптосистеми, променят всеки от горните елементи. Меренето става многообразно (може да има няколко общи нива на цените), правилата за създаване на пари - също (например биткойнът е актив, без да е пасив на никого). Променя се и сетълментът, в много случай той става децентрализиран и пр.
2. Има ли риск централните банки и правителствата да загубят контрол върху паричните системи по света при налагане на криптовалутите като средство за разплащане?
Чобанов: Този въпрос е свързан с първия. Контролът върху паричната маса е в основата на паричната политика на централната банка и масовото навлизане на криптовалутите ще затрудни този контрол. Плащанията с криптовалути са извън рамките на паричните потоци, които се контролират и от гледна точка на фиска. По този начин се губят данъчни приходи и намалява преразпределителната роля на държавата. Тази роля е израз и на властта, с която разполага и упражнява държавата. Опитите за контрол върху паричните потоци и ликвидността се сблъскват с индивидуалния стремеж към ефективност, по-ниски трансакционни разходи и поверителност.
Неновски: Правителствата винаги могат да формират някаква платежна общност като определят в какви пари да събират данъци и да плащат заплати и социални помощи, т.е те дефинират законното платежно средство или курсовете на другите платежни единици към него. Но появата на многобройни децентрализирани платежни общности, в това число криптовалутите, които излизат извън националните граници, извън държавната и банковата система, правят де факто паричната маса по трудна за отчитане и прогнозиране. Паричната маса става по-голяма от статистически събираната. Това разрушава всички основи за парична и макроикономическа политика, ценова цел и т.н. Освен това търсенето на банкови депозити става крайно нестабилно. Застрашава се самото съществуване и функции на традиционно познатите ни банки (например дългосрочното кредитиране и инвестиране). Евентуално това може да се компенсира от появата на нов тип посредници, или чрез адаптиране на вече съществуващите FinTech/BigTech.
Част от “неуловените“ децентрализирани транзакции подкопават фискалната база на държавата и ограничават възможностите тя да изпълнява познатите ни функции (преразпределение, икономическа и социална политика и пр.). В настоящия момент например, едно бързо разпространение на криптопарите би довело до затруднения с рефинансирането на публичните дългове. В международен план могат да се очакват промени в международните парични отношения, някои страни ще загубят напълно суверенитет и ще бъдат подчинени на други държави и частни парични системи.
3. Каква е причината централните банки да разработват дигитални валути? Това средство за противодействие на децентрализираните крипто ли е?
Чобанов: Дигиталните валути на централните банки са част от усилията на държавата да подчини, официализира и контролира новите децентрализирани крипто парични потоци. Това не е единствената функция на тези пари. Те трябва да се разглеждат в по-широк контекст, свързан с отричането на паричната политика от някои централни банки в нейния класически вид и налагането на отрицателните лихвени проценти.
Дигиталните пари могат да приемат формата на лични сметки, които физически и юридически лица ще имат в централната банка. Това позволява и отрицателни лихвени проценти върху подобни сметки, т.е върху парите, с които всеки от нас ежедневно се разплаща. Тези отрицателни проценти противоречат на здравата икономическа логика и са неустойчиви в дългосрочен период.
Налагането на подобни дигитални пари ще позволи централизирането на паричната маса в баланса на централната банка, която ще може да изкупува повече дълг, да регулира цените му, да рефинансира банките, които ще станат изцяло зависими от нея.
Дигиталните пари на централните банки могат да доведат до централизация, свръхпланиране и проблем с обработването и използването на толкова голям обем информация. В подобна ситуация се намирахме преди 1989 г.
Неновски: Ще отбележа два момента. Първата причина, както вече отбелязах, е свързана със съхранение на контрола върху националната парична система. Втората причина е много важна и ще се спра повече на нея. Тя е свързана с днешното състояние на публичните дългове, както и с общата динамика на съвременните икономики. Аз виждам следната причинно-следствена верига.
През последните десетилетия съвременния капитализъм изгуби способностите си за иновации (ярък пример Япония), а общата производителност значително спада (това са факти). Иновации има най-вече в новите информационни технологии, които обаче не могат да се разглеждат като технологическа революция, създаваща работни места. Днешният капитализъм е бюрократичен, рентиерски, - система в която липсва конкуренция (освен може би в сферата на информационните технологии и финансовите услуги). Днешният вид капитализъм може да се представи като море от малки и големи монополи, налични в почти във всички стопански и не само области.
От тук за да се съхранят доходите и равнището на живот, и да не се разпадне социалната система, се натрупват 1) частни дългове, после 2) публични дългове, и накрая 3) се пуска монетизирането на дълговете, чрез тяхното изкупуване от ЦБ. Лихвените проценти се поддържат ниски, защото иначе дълговата криза е неминуема. В тази логика, 4-тото помощно звено е в премахване или ограничаване на кеша, и лансиране на новите дигитални пари на ЦБ1. Това цели да се съхрани равновесието, като паричните потоци се концентрират в баланса ЦБ, и се даде възможност изкупуването на дълг да продължи, както и да се държат ниски и отрицателни лихвените проценти. Горната логика на икономическа политика е разбираема, но рано или късно само води до своя край. Тя изправя системата пред балони на финансовите пазари и на пазара на недвижимост, както на редица други алтернативни активи, каквито са редките ресурси, златото, и криптоактивите например. Парадоксално, тя увеличава и неравенството в богатството между страните и в рамките на страните, опитвайки се да съхрани равенството в доходите. Тя създава “фиктивен капитал“, както биха казали Маркс, Хилфердинг и забравеният български икономист Тодор Владигеров. Или да обобщим – изправени са пред дилема – “или дългова криза, или криза на финансовите пазари“. В крайна сметка се достига до едно и също. Разбираемо е, че ЦБ има ограничени възможности. Много е трудно да се излезе от ситуацията, защото проблемът е структурен. Той е свързан с характера на настоящия модел на капитализъм, който е рентиерски, липса на конкуренция и радикални, създаващи работни места, иновации. Казаното се отнася до развитите страни, които имат международни валути.
В редица други страни, чиито валути са само вътрешно, национално използвани, кризата може да дойде и по линия на платежния баланс и валутния курс (Турция напр.). В други малки страни дигиталните пари се използват за политическа и стопанска консолидация и контрол над националните производствени вериги (например Цейлон (Шриланка) за производството и реализацията на чая, Бахамите за поддържане на връзката между стотиците острови и пр.). В проекта за цифрови пари на палестинските парични власти, напр. има силно изразени политически мотиви.
Китай, има своя специфична парична стратегия, там бяха ограничени криптовалутите, а през април се лансираха тестове на дигиталния юан. Общата цел е консолидиране на национална парична и политическа система, и макар официално да се отрича, целта е да се наложи юанът като световни пари. Юанът е далеч зад долара в международната сфера, но много бързо нещата могат да се променят. Пример е Африка, където Китай е дълбоко проникнал. Телефонното мобилно банкиране в Африка е масово, а китайските телефони и тези на Хуауей се продават отдавна с апликации на дигиталния юан, носещ лика на Мао. В Русия, проектите за цифрова рубла са свързани най-вече с осигуряване на платежна и парична независимост в резултат от санкциите. Това личи и от преработената стратегия на Руската ЦБ, публикувана през април.
При всяко положение, дигиталните пари на ЦБ водят към повече централизация, и към необходимост от някакъв вид планиране. Те носят опасностите на тоталитаризма, защото, в зависимост от политическите традиции и предпочитания на страните, водят до повече или по-малко загуба на лична свобода и анонимност. Възпроизвежда се ролята на ЦБ и планирането, познати ни и от социализма (“контрол чрез лева“), неща, които странно защо така бързо забравихме ! Възниква и проблемът с комплексността на информацията, която трябва да съсредоточи ЦБ, и това може да направи системата нестабилна. Поради тази причина се разчита на големи бази данни и други.
4. Каква е връзката между криптовалутите и дигиталните валути?
Чобанов: Можем да посочим няколко разновидности в това отношение, които са базирани най-общо на цифрови технологии, но имат и съществени разлики по между си.
Криптовалутите възникват в рамките на децентрализирана общност на базата на блокчейн технология. Те не са задължение, пасив на никого, зад тях не стои суверен, но за добиването им е необходима енергия.
Стейбълкоинът е също дигитална валута, като може да бъде покрит/гарантиран със суровини, с други валути, с криптовалути или да е базиран на алгоритъм. Дигиталните пари на централните банки се създават отново в електронен вид, като противовес на наличните пари, за да ограничат анонимността и да позволят отрицателните лихви да се прилагат и върху този най-ликвиден актив. Това разбира се ги прави не особено атрактивни и могат да бъдат наложени само по силата на властта, а не по естествен път.
Неновски: Става въпрос за класификация и има различни определения. Като цяло, дигиталните пари (или цифровите пари) са пари, които се произвеждат и управляват чрез компютърни мрежи и в интернет. Те могат да се проявят в децентрализирани или централизирани модели.
Криптопарите са децентрализирани P2P дигитални пари, което се базират на блойкчейн и криптографията и различни модели за защита като Proof-of-work1, Proof-of-stake, Proof-of-space. Bitcoin и Ethereum са най-известните. Към децентрализираните криптопари се отнасят и stablecoins, които са покрити с определен актив, стоков (злато например), официални пари (такива са Diem, парите на Фейсбук напр.) или с други криптовалути.
Вече споменахме, че дигиталните пари могат да се появят и като централизирани модели, като например многобройните институционални и технологични конфигурации на дигитални пари на ЦБ, CBDC (Central Bank Digital Currency) (виж обзорите на Банката за международни разплащания в Базел).
5. Допустимо ли е пари, разплащателно средство, да са под контрола на частна компания?
Чобанов: Допустимо е парите като институция да се използват като разплащателно средство в рамките на дадена общност, на базата на доверие и легитимност. В някои случаи самата държава не може да осигури подобно доверие и легитимност и се превръща в лош стопанин на собствената си парична единица. Тогава следва бягство от нея и използване на друга валута, включително в крайните варианти и за елементарни трансакции. Въпросът тук е да се осъзнае, че парите са институция и е необходимо доверие, а не дали са частни или държавни.
Разбира се, подобна теза е базирана на икономическа рационалност и стремеж към ефективност, докато държавата няма интерес от съществуването на частни пари, които да намалят сеньоража и възможностите за контрол, за които стана дума в предходните въпроси. Поради тази причина държавите и централните банки се стремят да ограничават частните пари, независимо дали са дигитални или не.
Неновски: Паричните или платежните общности възникват най-често спонтанно, но в последствие те взаимодействат с други водещи институции, най-вече държавата и това ги видоизменя (това се отбелязва дори от Карл Менгер). В този смисъл те са винаги дуална институция спонтанна и регулирана, и тези две начала са в постоянна борба.
Бих искал да отбележа, че парите са най-дълбоката обществена институция (подобно на езика), институция, която хронологично е възникнала преди пазара и преди съвременната държава. Парите изискват наличието на общност, която да сплотяват, и в рамките на която да измерват и да съпоставят индивидуалните усилия. Парите изразяват цените и ценността на предметите, те са основа на счетоводството и на всяко измерване на ефективността.
В исторически план, и до днес, платежните общности възникват по различни пътища, частни и публични. Първо, около държавата, в центъра на която е фискът и легалните задължения на гражданите и бизнеса, като данъци, мита, глоби и т.н. Това са и активите, които покриват държавните пари, в миналото наречени фискални пари, билети (treasury notes, billets de trésor, billete di tеsoro, казнечейские билеты и пр.).
Второ, около търговска общност (панаир) или банка, парите възникват на база обращение на кредит, и първите пари са имали форма са полици и чекове, а после на банкноти и пр. Имало е периоди на конкретно циркулиране на банкноти (free banking), в редица страни, в Шотландия, САЩ, Италия, Аржентина и други. На един по-късен етап, тези платежни общност се унифицират и йерархизират в рамките на националната платежна общност, начело с ЦБ. Днес, като реакция на кризата и депресията, се проявиха редица проекти за локални и социални пари, около нови актьори като градове, общини, и пр. (те си имат и собствено списание International Journal of Community Currency Research).
Като цяло, в големи периоди от историята, особено Средновековието, средството за мерене е било отделено от средствата за плащане. Първото е било централно определяно във формата идеална парична единица (която като правило не циркулира), докато платежните средства са били многобройни. Държавната власт периодически е декретирала курсовете на тези платежни средства към мерната единица (така наречените “тарифи“1). Този дуален модел на “феодални пари“ е описван многократно от икономистите, и може да се очаква, че той ще се възпроизведе в бъдеще (т.е. отделяне на меренето от плащането).
6. Генерирането на дълг и печатането на пари – дългът никога няма да се върне – застрашена ли е световната финансова архитектура?
Чобанов: Този въпрос е свързан отново с предходните. Дългът продължава да нараства, като в еврозоната 100% дълг от БВП вече се разглежда като изходна основа за още по-голямо увеличение. Голям относителен дял от този дълг се изкупува от централните банки, което ни приближава до основните положения на Модерната парична теория (Modern Monetary Theory). При нея е налице т.нар. „консолидационна хипотеза“, при която се обединяват балансите на централната банка и правителството. Централната банка печата пари, с които изкупува целия правителствен дълг. Това увеличава бързо и без това високата задлъжнялост.
Тази задлъжнялост изисква отрицателни лихвени проценти, води до висока инфлация, като подобни сигнали имаме и в момента по линия на цените на суровини и някои крайни продукти. Високата инфлация е в интерес на държавата, тъй като обезценява дълга. Тя се съчетава с прогресивното данъчно облагане, като при нарастване на номиналните доходи се попада в по-горен етаж на данъчната скала, данъчната ставка е по-висока, което в комплект с инфлацията може да доведе до намаление на реалните доходи.
Липсва изходна стратегия от нарастващата задлъжнялост, което създава рискове от много по-рязко увеличение на инфлацията, съпроводено със социално напрежение. Върху подобна стратегия за намаление на дълга е необходимо да се фокусират усилията, като се търси баланс по отношение на социалната цена на ограничаването.
Световната финансова архитектура изглежда дебалансирана от високата задлъжнялост и податлива на рискове. Поставят се и въпроси относно наличието на повече от една световна резервна валута, каквато в момента е американският долар. Важното е Европейската централна банка да не предприема действия, които да ограничат еврото, неговото разпространение и налагане като световна резервна валута. В тази посока отново трябва да се подчертае ролята на доверието, което може да се постигне на базата на ясни, прозрачни правила и наличието на последователна дългосрочна стратегия на поведение, която не противоречи на икономическата рационалност.
Неновски: Вече отговорих във въпрос 3.
7. Дигиталните пари могат да се програмират – може например да се постави срок, в който да бъдат изхарчени или да се контролира точно за какво да бъдат изхарчени. Как си представяте бъдещето?
Чобанов: Дигиталните пари на централните банки могат да се програмират по различен начин. Първоначално, за да се наложат, освен по властови метод, могат да имат и известен положителен лихвен процент. Това в сегашната ситуация е трудно обяснимо и краткосрочно. Твърде вероятно е лихвеният процент бързо да стане отрицателен, което да е опит за стимулиране на потреблението. Но по-важно е как да се стимулират инвестициите и как ще се финансират те при една централизирана система, в която решенията се вземат от централната банка, което ни връща към предходните въпроси.
Ситуацията ще продължи да се развива в посоката на борба за надмощие между централизираните и децентрализираните общности, между контрола върху паричните потоци и анонимността. Криптовалутите, или в по-общ план частните дигитални пари, могат да се наложат като средство за размяна в рамките на децентрализирана общност, но това е само една от функциите на парите. По-сериозният проблем е свързан с разчетната единица, с функцията на парите като средство за измерване на стойността, чрез която придобиваме и представа за общото ниво на цените. Поради тази причина, за да станат устойчиви в дългосрочен план, частните дигитални пари трябва да бъдат покрити с определен актив (суровини, благородни метали, информация), да бъдат фиксирани към него, за да се увеличи доверието в тях.
Неновски: Да, това е вярно, възможни са различни видове конфигурации (например “smart contracts“ и др.). Но тази идея за увеличаване, и като цяло контролиране скоростта на парите, както и специализацията на парите, какви пари за какво да се харчат, не е нова. Тя съществува още от 19 век от Прудон например. Съвременните социолози отдавна работят върху “специализираните пари“ (Вивиана Зeлизер). Идеята е стара, но днес като че ли тя може да се осъществи технологически.
Тези механизми напомнят проектите на Силвио Гезел (който предлага да се дава срок на банкнотите и тяхната стойност да намалява във времето, чрез късане на купони), идеи много популярни през 30 години в Аржентина и Европа. Проектите на Гезел се интегрират днес в многобройните схеми на комплементарни и социални пари. Интересно е, че самият Гезел прави опит да въведе своята система в рамките на кратко съществувалата Баварска съветска република април-май 1919 г.), като министър, но се сблъсква с друг “паричен ексцентрик“ и също министър Ото Нойрат. Нойрат предлага парите изобщо да се премахнат и да се премине към всеобщо натурално счетоводство. Моделите на Нойрат в последствие се използват от безпаричните модели на съветските болшевики (1919 – 1920 г.). Двамата неизвестни доскоро икономисти, днес са изключително популярни Нойрат като основоположник на екологичния икономикс, а Гезел като един от “бащите“ на социалната и солидарна икономика.
Дори и технологически днес това да е възможно, в исторически план подобни проекти са водили до загуба на ефективност и до авторитаризъм, а доказателства за техните ползи няма.
В общи линии, бъдещето се очертава като нарастване на децентрализираните парични общности, и постоянна борба на публичните власти за контрол върху тях. Това неминуемо води силни импулси към централизация, планиране, паричен национализъм и авторитаризъм. Въпреки опасностите, Европа е в относително по-добро положение, понеже има определени традиции в защита на индивидуалната свобода и гражданското общество е значително по-развито отколкото в други части на света.