Европейският съюз продължава борбата с противниците на последиците от климатичните промени. За да защити европейския зелен пакт и пазара от нелоялната конкуренция най-вече на Китай, ЕК изготви механизма за въглеродния данък Carbon Border Adjustment Mechanism (CBAM). Той е поредната стъпка на 27-те към въглеродно-неутралната икономика и ще обхваща производствени сектори, които генерират големи количества парникови емисии.
Официалният вариант на документа ще бъде представен в средата на юли. И за разлика от досегашните политики за намаляване на парниковите газове сред страните-членки, в новия механизъм е включена и „наказателна мярка“ срещу глобалните замърсители. За целта Брюксел планира данък за вноса на стоки и суровини, производството на които генерира парникови емисии.
Какво ще се промени за производителите отвън?
Ако получи одобрението на Европейския парламент, механизмът ще се прилага поетапно от началото на 2023 г, а в целия ЕС от 2026 г. Вносителите ще подават всяка година до края на май декларация за емисии. В нея ще се посочват данни за внасяните стоки като вид и количество. Декларацията ще служи за изчисление на бъдещия данък като производителят трябва да закупи цифрови сертификати. Всеки от тях представлява тон въглеродни емисии от производството на внасяните стоки. Сертификатите ще се издават от специалния орган на механизма – CBAM Authority. Цената им ще бъде обвързана с цената на разрешителните на въглеродния пазар в ЕС и ще се базира на средна цена на търговете за въглеродните емисии в ЕС за всяка седмица. Данъкът ще се отрази най-вече на внасяните китайски стоки и суровини, които и към момента подбиват европейските производители с по-ниски цени.
Така ЕК от една страна ще стимулира прилагането на зелени политики в производствените процеси и от друга ще защити европейската конкурентоспособност. Още повече, че механизмът ще се прилага и при производителите в страните-членки. Изключения са преференциалните търговски партньори на ЕС като Норвегия, Швейцария, Исландия и Лихтенщайн. Чрез облагането и на вноса Брюксел се надява да спре износа на производства в страни извън ЕС където не се спазват целите за декарбонизация.
Какво се променя за бизнеса в ЕС?
Два са основните параметри на механизма – производителят да контролира пряко емисиите, потребявани в производствения процес и същевременно да се контролират косвените емисии като например електроенергията, използвана в производството. Процедурата за изчисляване на емисиите ще е описана в отделен раздел на механизма. Там където е неприложима ще се използват стойности на емисиите по „подразбиране“, определени от европейските власти. Регулирането обхваща стоки като цимент, електричество, торове, желязо, стомана и алуминий.
Какво се променя за гражданите на ЕС?
В предварителния вариант на документа е посочено, че се очаква промените да имат отрицателни социални въздействия. От оценката на въздействие става ясно, че новата добавка ще увеличи крайните цени за някои потребителски продукти, ще доведе до загуба на работни места и ще задълбочи бедността.
Философията на данъка да повиши цените на вносните стоки до еквивалентните им в ЕС може да срещне съпротивата на страните-членки с по-малки амбиции в опазването на околната среда. Вносът на суровини, с които европейските производители не разполагат, ще доведе реално до двоен данък – веднъж за вноса и втори път за производството. Критици за механизма считат, че изместването на въглеродните емисии от ЕС към други страни няма да допринесе за опазването на природата, а ще прехвърли проблема другаде, но пък ще лиши ЕС от работни места.
Основателни са и опасенията за ръст на инфлацията. Макар и умерена, тя преди всичко ще остане под целевото за ЕЦБ ниво от 2%, така че не би следвало да повлияе на макро-икономическо ниво.
За България положението се различава. Инфлацията в страната нарасна почти двойно още преди настъпването на ковид-пандемията. Още през 2019 г. средногодишната инфлация в края на годината тогава за България беше 3,8% по изчисленията на Евростат. Още един данък за енергоемкия производствен сектор ще се отрази на и без това крайно чувствителния на всяко увеличение в цената на тока производствен сектор.
Според предложенията на ЕК приходите от въглеродния граничен данък ще се заделят като нов финансов ресурс в бюджета на ЕС. Брюксел обмисля и компесаторни механизми като Фонд за подпомагане на уязвими домакинства - заради поскъпването на енергията от въглеродните такси. Така предвиденият данък изглежда като данък на данъка, тъй като и в момента има действащ пазар на въглеродни емисии. Участниците на него фактически заплащат за замърсяването като закупуват квоти въглеродни емисии, еквивалентни на CO2 от производството им.
Световната банка посочва, че „определянето на цените на въглеродните емисии е инструмент, който отчита външните разходи, свързани с емисиите на парникови газове – разходите, които населението плаща за щети, причинени от тях и ги обвързва с техните източници чрез цената, обикновено под формата на цена на отделяния въглероден диоксид“. А цените на квотите за въглеродни емисии растат с всяка година. Закупилите си за по-далеч в бъдещето квоти са платили за тях по-ниски цени, каквато е обичайната практика. У нас обаче липсва далновидност сред част от българските компании, за която призна и служебният зам.-енергиен министър Александър Николов. При това става въпрос за един от големите енергийни производители като държавният ТЕЦ Марица изток 2, който произвежда почти 1/5 от електроенергията в страната. Пред националната телевизия той призна, че огромна част от загубите в българската енергийна система се дължат на ненавременното планиране за покупка на въглеродни емисии. Закупуването на квоти година по-рано е щяло да спести няколкостотин милиона лева енергийната система, признава зам.-министърът.
Прогнозите на Международната агенция по енергетика са за ръст на въглеродните емисии през тази година спрямо миналата когато COVID-пандемията спря много от производствата. В допълнение със свиването на пазара на квоти като част от плана за декарбоницация на ЕС пазарът навлиза от свръхпредлагане в бъдещ недостиг. Изтеглянето на квоти в т.н. „резерв за стабилност на пазара“ намалява предлагането и тласка цените на въглеродните емисии нагоре. Свръхтърсенето замени свръхпредлагането, което беше характерно при появата на пазара за CO2 преди повече от 15 години. За 10 години средната цена на тон поскъпна с няколкостотин процента – от €4 на над €50 към май тази година. А след по-малко от 10 години прогнозната цена се очаква да е над €108 за тон, според изчисленията на Bloomberg.
Към всички споменати фактори за поскъпване, агенцията отчита и ролята на хедж фондовете, които прогнозират удвояване на цената и тласкат инвеститорите към покупки на квоти. Дали е спекулация от тяхна страна или доверие на инвеститорите в зелените амбиции на ЕС е въпрос с няколко отговора.
За ЕС случващото се би трябвало да е добра новина, тъй като ще спомогне за изпълнението на целите за въглеродна неутралност. В тази връзка надали Брюксел ще се намеси на въглеродния пазар, както призовават основно синдикати. Проблемът може да се реши едва когато произвежданата енергия в ЕС стане доминираща, а делът на въглеродните централи незначителен. Едва тогава би следвало да настъпи равновесие на пазара.
Пазарът на въглеродни емисии ще е силен поне още 10-15 години. Според плановете на ЕК за прехода на горивата в енергийния сектор операторите на централи като въглища и нефт ще затварят мощностите с по-високи емисии в полза на варианти с по-ниски емисии като газ или възобновяема енергия.
До 2050 г. когато ЕС трябва да стане климатично неутрален, пазарът на въглеродни емисии ще е ненужен ако преходът е успешен. Въглеродният данък върху вноса би следвало да се прилага поне до 2060 г. спрямо Китай. Засега Пекин се ангажира само устно да се сдобие с климатичен неутралитет до 2060 г. Действията на китайските власти обаче говорят друго – Китай явно е готов да плаща растящия налог след като увеличи разрешителните за въглищни електроцентрали през май до най-високото ниво от 2015 г. А доклад на Global Energy Monitor показа, че на фона на намаляващите въглищни мощности по света, Китай продължава да ги увеличава.
В РЕЗЮМЕ Въглеродният данък на ЕС е поредната стъпка към въглеродно-неутрална икономика и ще обхваща производствени сектори, които генерират големи количества парникови емисии.
