Див по правила – що е то? Отговорът скоро може да е : свободно къмпингуващ по българското Черноморие. Оказва се, че у нас свободата да почиваш сред природата ще трябва да бъде контролирана от строг регламент. Точното му име е проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги.
Как ще се къмпингува свободно в България?
Ако искаш да се отдадеш на свободно къмпингуване, то ще се наложи да спазиш куп изисквания, които са разписани в проекта на наредбата, публикувана за обществено обсъждане. Тя е разработена от експерти на министерствата на регионалното развитие и благоустройството, земеделието, храните и горите, околната среда и водите и туризма.
Да си опънеш палатката, или да си разположиш караваната или кемпера на място, различно от регламентираните, ще е задача с повишена бюрократична трудност. За да стане възможно това, ще са необходими скица на желаното за почивка място, химическа тоалетна, становище от пожарната и здравния контрол, паркинг и др. В проекта на документа се казва още, че трябва да се поемат ангажименти по почистване, окосяване и опазване на дървесната растителност от изсичане.
Логично идват и въпросите - как се дивее по правила и няма ли това да убие ентусиазма на хората, решили да избягат от задъханата градска реалност, но и от хотели, къщи за гости и луксозните места за почивка?
Наредбата, която разбуни духовете, е продължение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и е дълго очаквана. Тя трябва да даде пълнота на нормативния документ, считат юристи. Функцията й е да внесе ред, защото и на този етап рестрикциите и солените глоби са факт по закон. Миналата година Конституционният съд остави в сила ограниченията за свободното къмпингуване, които бяха въведени през 2019 г. с промените в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Там е записано, че не може да се къмпингува на „територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии“. Тук е и мястото на новата наредба, защото именно тя трябва да определи условията и възможностите за диво къмпингуване. Според разписаното в текстовете кандидатите за свободна почивка са почти на границата на закона, а санкциите са от 500 и стигат до десетки хиляди левове за различните нарушения, които ще влязат в сила, ако наредбата стане факт.
Според Веселин Вълев, собственик на авторитетния информационен сайт camping.bg, към наредбата е имало огромни очаквания в част от обществото, но тя очевидно ги е попарила, защото текстът на проекта е рестриктивен и в някои случаи разписаните в него процедури са неизпълними. Вълев обясни за Bloomberg Businessweek BG, че ако реши да направи велосипеден тур по морето и иска да разпъне палатката си за една нощ някъде до пътя, няма да може да го направи, защото трябва да извърви няколкодневна процедура в местната община и други инстанции, за да получа разрешение. От друга страна, обяснява той, любителите на свободното къмпингуване по морето са имали прекалено високи очаквания, а настроенията на местните власти са негативни към този вид туристи. Явно авторите на проекта са търсили баланс между разнопосочните интереси, но би могло да се намерят и други модели на регламентация, считат експерти.
Кметът на Община Бяла : „Надявам се наредбата да бъда приета“
Потърсихме за коментар кмета на Община Бяла - Пеньо Ненов. Именно в тази община се намира един от най-красивите диви плажове, предпочитан за лятна почивка от любителите на дивото къмпингуване – Карадере.
Проектът на наредбата отговаря на обществената потребност и урежда, неуредени до този момент, обществени отношения – това е акцент от писмото на кмета. В него се казва, че е направен опит да се сведе до минимум административната тежест. Ненов отчита като пропуск, че след като пребиваващите в палатките, кемпери или караваните се регистрират при условията на Закона за гражданската регистрация на лицата и заплащат за ползване, е редно в наредбата да се предвиди собствениците на местата да плащат данък, определен от съответния общински съвет, срок за неговото внасяне и начинът на отчитане. Липсва раздел, уреждащ административно наказателната отговорност, тъй като само е разписано кой осъществява контрол и е направена препратка към 3УЧК, пише кметът. Според него противниците на наредбата нямат основание да считат, че документът е насочен в подкрепа на инвеститорските интереси по Черноморието и не е рестриктивен към хората, които избират за почивка свободното къмпингуване.
Адвокат Дончо Бораджиев от Сдружение „Да запазим Корал“ е категоричен, че е необходима ясна Национална стратегия за туризма, която да регламентира и къмпингуването. Той е категоричен, че този вид почивка трябва да е свободна, или поне около водоемите извън защитените зони, срещу годишен билет. „Ще е по-лесно да е национален, но може да се мисли в посока общински или областен“, обясни за Bloomberg Businessweek BG адвокатът. Бораджиев поясни, че по този начин ще може събраните средства да остават в съответната община и да се създава конкуренция, която ще доведе повече туристи. По негово мнение някой нарочно се опитва да лепне етикет на къмпингарите - „бивакуващи диваци“, а в голямата си част те са хора, които плащат десетки хиляди левове за каравани и кемпери, за да могат да избягат от бетона. Бораджиев допълни, че въпреки направената магистрала до морето, туристите предпочитат да чакат по 4 часа на граничен пункт, колкото е пътят от София до нашето море, но да отидат в Гърция. От Сдружение „Да запазим Корал“ считат, че политическата власт иска да измисли начин да забрани свободното къмпингуване в България. Те подчертават, че в новата наредба общините не се задължават да предоставят терени за свободно къмпингуване.
От Националната асоциация „Българско Черноморие“ са на обратната позиция. Те се надяват тя да се превърне в действаща скоро и допълват, че в период на бюджетни дотации към микро и малък бизнес, предложения проект на наредба създава инструмент за функциониране на малък семеен бизнес, който не се нуждае от държавно финансиране. Категорични са, че ако правилата влязат в сила, ще допринесат за повишаване на приходите в общинските и държавния бюджет и ще осветлят създадения сенчест бизнес за нерегламентирано разполагане на палатки, кемпети и каравани, извън къмпингите. Националната асоциация „Българско Черноморие“ предлага наредбата да бъде приета в най-кратки срокове, въпреки че има съмнения за проблеми и неточности в някои от текстовете, които обаче в бъдеще могат да бъдат коригирани.
Какви са правилата в другите страни?
В Европа можем най-общо да разделим моделите на 3 вида – рестриктивен, свободен и междинен, обясни Веселин Вълев от camping.bg Приблизително те отговарят и на географското разделение на континента на север и юг. Докато масово на юг е забранено свободното къмпингуване, то на север дори държавите се рекламират пред света с това, че свободно може да разпънете палатка, където пожелаете.
Въпреки че в Европа свободното къмпингуване се третира по много различен начин, дори и в либералните северни държави то не може да се практикува напълно свободно. Има редица изисквания към територията и продължителността. Не е възможно през май да си харесаш едно място на морето, да се настаниш и да си тръгнеш наесен, както при нас се практикува, обяснява Вълев. За пример могат да се дадат Финландия, Норвегия и Швеция, чиито законодателства са най-либерални към този вид туризъм. Къмпингуването извън категоризирани къмпинги е забранено в Испания, Хърватия и Гърция. Това обаче не се спазва на 100%. Особено при кемперите е доста трудно да се направи разлика между къмпингуване и паркиране. Ако хората не са си извадили маса и столове извън превозното средство, то не може да се счита, че къмпингуват.
Категоризация на къмпингите
Къмпингите се категоризират по силата на специална наредба, приета от Министерски съвет. Последната й редакция беше миналата година.
В нея участие са взели представители на част от българските къмпинги, както и от camping.bg. Веселин Вълев подчерта, че предложенията им за осъвременяване и облекчаване на изискванията към къмпингите са били изцяло възприети от Министерство на туризма и в резултат на това, сега изминаването на процедурата по категоризация е по-лесна. Критериите не са по-занижени сравнение с други държави. Доскоро в наредбата за категоризацията е имало морално остарели изисквания, сред които в къмпингите да има телефон, телевизор, автосервиз, автомивка и т.н. Постепенно тези изисквания се осъвременяват и започват да придобиват по-европейски вид. Тук проблемът е приложението на наредбата. За категоризацията на къмпингите са отговорни общините. Вълев обясни, че едни общински служители четат буква по буква изискванията и стриктно ги прилагат, но на други места дават категоризация на обекти, които видимо не покриват всички нормативни критерии.
Свободното къмпингуване като инвестиция
Свободното къмпингуване изисква много повече оборудване, за да осигури на почиващия добър комфорт сред природата. Докато в категоризирания къмпинг може да разчитате на тоалетна, баня, кухня, достъп до електричество и вода, както и охрана, то сред дивата природа всичко това трябва да си осигурите сами. Това изисква и инвестиции в повече и по-добро оборудване, включително и соларна система, обясняват от camping.bg. От Сдружение „Да запазим Корал“ са категорични, че голяма част от хората, избрали този вид почивка, инвестират десетки хиляди левове за каравани и кемпери, за да могат да избягат от бетона, а управниците ни ги гонят. Те допълват, че ако не можеш да спечелиш от туристи, които не искат инфраструктура, имат пари за хоби, колкото един апартамент, и идват сами при теб без разходи за реклама, значи си некадърен управник. Противниците заявяват, че заложеното в проекта ще доведе до регистрационни режими и нотариални заверки и ще се окаже, че е по лесно да построиш къща, отколкото да създадеш място за къмпингуване различно от къмпинг.
България или Гърция?
Този въпрос често си задават любителите на свободното къмпингуване у нас. Много се коментира, че къмпингите в Гърция не само са по-хубави, но и по-евтини от нашите. Генерализирането винаги е грешен подход, категоричен е Вълев. Огромното мнозинство от гръцките къмпинги са по крайбрежието, докато при нас не е така – превес като брой имат тези във вътрешността на страната. И затова не е правилно да се сравняват два различни типа почивка – на море и на планина. Дори и при морските къмпинги отново има редица примери на гръцки с лоши условия и български с добри. Но е факт, че специално морските ни къмпинги имат още много път да извървят, за да достигнат европейските стандарти за качество на услугите. По отношение на цените важи същото – наистина има къмпинги в Гърция, които са по-евтини от някои български, но и не предлагат много високо ниво услуги. А морските къмпинги в южната ни съседка са поне 10 пъти повече от нашите, така че там има доста по-голям избор на цени, условия, локации и т.н.
Как пандемията се отрази на свободното къмпингуване?
Коронакризата даде силен тласък на всички дейности на открито и в това число на къмпинг туризма. Въпреки локдауните този сектор е пострадал най-малко от целия бранш. В някои държави дори има ръст на нощувките в къмпинги, в сравнение с предходната 2019 г.
Ще има ли свободно къмпингуване в България? Въпросът остава отворен, а напрежението между застъпниците на различни тези ескалира. Дали свободните къмпингари ще влязат в ролята на опърничавите, които трябва да се укротяват от държавата – времето ще покаже. След общественото обсъждане на проекта на наредбата, отговорните институции ще трябва да да разгледат постъпилите предложения, становища и коментари и да вземат решение по казусите. Следва официално да се приеме и да се публикува в Държавен вестник, за да влезе в сила. Очакванията са тя да се прилага реално от следващото лято.
