Когато контролираш над 60% от световното производство на какао може да си позволиш да се намесиш на пазара. Точно това направиха Кот д’Ивоар и Гана през 2020. В интерес местните фермери, отглеждащи божественото растение, двете страни съвместно въведоха допълнителна премия от $400 за тон за реколтите през сезон 2020 – 2021.
Целта на премията беше да се гарантира минимална изкупна цена от $1 820 за тон, както и да се създаде стабилизационен фонд, който да поеме волатилността на цените на международните пазари. Обещаната цена беше с $675 по-висока от предходния сезон и се очакваше да допринесе съществено за подобряването на жизнения стандарт, както и да засили контрола върху веригите на доставки на суровината.
В действителност, ефектите от тази допълнителна премия бяха противоречиви и доведоха до още по-голяма волатилност на пазара на какао, а крайната цел за подобряването на стандарта на живот не беше постигната. В допълнение с разразилата се коронавирус пандемия, шоколадовите пазари се оказаха в голям свръх излишък, а Гана и Кот д’Ивоар се принудиха да субсидират производителите.
Оказа се, че формирането на своеобразен какаов ОПЕК не е толкова лесна задача.
Сладко - горчиви икономики. Производството и експортът на какаови зърна са основна част от икономиките на страните от Западна Африка. Интересен факт е, че почти цялото какао в света се отглежда в развиващи се страни, а се консумира от индустриализираните страни.
Световното производство на какао за 2020 г. възлиза на 4.8 млн. т. От тях, Кот д’Ивоар произвежда 2.2 млн. т, Гана 850 000 т, а Нигерия и Камерун са съответно с 290 00 и 260 000 т. В Гана, около 800 000 души са пряко заети с производството на какао, а според статистическите данни общо около 4 млн. души са косвено ангажирани в индустрията по производство и доставки на суровината. Какаото съставлява около 25% от експорта на страната. В Кот д’Ивоар икономиката е още по-зависима от суровината. Около 40% от общия износ на страната е какао, което генерира над 10% от БВП в икономиката.
Факт е, че основното количество, което впоследствие се преработва в продукти за шоколадовата индустрия, се изнася от страните производителки. Дестинациите за износ са предимно към Европа и Северна Америка, където суровината се преработва в продукти за шоколадовата индустрия, които носят високата добавена стойност. За текущия сезон, Кот д’Ивоар преработва 615 000 т, а за сравнение, основна дестинация за преработка извън страните производителки е Нидерландия, където се обработва почти същото количество какао – 600 000 т. В САЩ преработката възлиза на 400 000 т, а в Германия на 430 000 т. Този тренд на преработка извън страните производителки предполага, че основната стойност на суровината се реализира извън тях. Какаовата паста, какаовото масло и прах са съставките, които са високо търсени и ценени от шоколадовата индустрия. За сравнение, един тон какаови зърна към момента се търгува за $2 400 на борсата в Ню Йорк, а един тон какаово масло се търгува на почти двойна цена от около $5 200 за тон.
Дълги вериги на доставки. В момента, пазара на какао и шоколад се оценява приблизително на $48 млрд, като нараства с темп от 3 до 4% годишно и е основно свързан с динамиката на брутния вътрешен продукт в световен мащаб. Въпреки това, преди да достигне до добре познатите ни продукти, какаовите зърна преминават през дълга и сложна верига от прекупвачи, международен транспорт, преработка и маркетинг, като само малка част от стойността на крайният продукт се връща обратно при производителите на суровината.
От доста време най-големите страни производители на какао в света остават извън светлината на прожекторите, когато стане въпрос за определяне на цените на суровината на международните пазари. Котировките в Лондон и Ню Йорк основно се движат от големите търговци, които осигуряват продукцията си и хеджират риска. Балансът между продавачи, купувачи и търговци на този пазар е изключително взаимосвързан, поради факта, че основните количества какао идват от 4 страни производителки, а основното търсене идва от 6 международни компании, които изкупуват и преработват тези количества.
Въпреки широката разпространеност на шоколадовите продукти в световен мащаб, производството на какао все още се свързва с редица противоречиви практики. Изсичане на тропически горски масиви за създаването на нови плантации, детски труд и незаконен износ. Все още основната добавена стойност на продукцията остава извън страните производителки, което поставя местните производители в затруднено и неравностойно положение. Именно този факт накара два от най-големите страни производителки да обединят усилия в това да наложат съвместен контрол върху предлагането и цените на суровината.
Липсата на достатъчно на брой и висококачествени съоръжения за съхранение на какао също е една от причините за това страните производителки да не могат да се възползват максимално от своята доминираща позиция в производството. Голяма част от международните прекупвачи се възползват от факта, че климата в страните производителки не е благоприятен за по - дългосрочно съхранение на какаовите зърна и продуктите от тях. Това създава ситуация, в която производителите трябва да пласират произведените количества в текущия сезон, като ги лишава от възможността ефективно да управляват наличностите и резервите, спрямо пазарната ситуация.
Опит за контрол на предлагането. Въведената премия от $400 долара за тон беше опит да се постигне контрол върху предлагането на суровината от страна на Гана и Кот д’Ивоар, както и да се гарантира, че по-голяма част от стойността на продукцията ще остава в местните икономики. Структурата за износ на какао от двете страни е специфична и контролирана от централен държавен орган, който единствено има право да предоставя сертификати за износ. Основните прекупвачи и преработватели закупуват права за износ на цени определени от правителството, което дава инструмент за контрол на предлагането и цените на суровината.
Въпреки това, стратегията на двете страни не сработи по начина, който се очакваше. Въведената премия беше предварително обсъдена с големите преработватели и производители на шоколад, но действителността на пандемията оказа сериозен ефект върху прилагането й. Веднага след влизането в сила на новата премия и старта на основната реколта, големите потребители на шоколад забавиха и дори стопираха своите поръчки с оглед на опасенията за срив в търсенето на шоколад породено от затварянето на икономиките.
Страните производителки също не стартираха навреме продажбите, с идеята да се създаде недостиг на какао и цените да се повишат. Старта на кампанията по продажба се забави с почти 3 седмици, а в същото време пандемията се разрастваше и поставяше още повече въпросителни пред световната икономика. Задържането на продажбите успя да сработи в краткосрочен мащаб и цените се повишиха с 18% в рамките само на месец, от $2 250 за тон в началото на ноември 2020, до $2 730 за тон в края на месеца. След това обаче, благоприятните метеорологични условия в страните производителки, както и резкият спад в търсенето на шоколад започнаха да създават свръх предлагане на пазара, което коригира цените. Към момента се очаква реколтата от текущия сезон да приключи с голям излишък от 120 000 т, или почти 3% от общото произведено количество, което силно понижи цените на международните пазари през последните месеци и те се върнаха в диапазона от 2 200 до 2 400 долара за тон.
Китайската шоколадова експанзия. С нарастващата популярност и потребление на шоколад в Азия, Китай се нарежда, като един от основните пазари, които ще диктуват търсенето в следващите години. С оглед на подсигурявяне на суровината, Китай прави масирани инвестиции в двете най-големи страни производителки.
В момента Китай е един от основните инвеститори в какаовата индустрия в Гана и Кот д’Ивоар. В продължение на стратегията на Китай за развитие на Африка, като дестинацията за осигурявяне на ресурси, редица държавно контролирани компании започнаха инвестиции в сектора. Китайската импорт-експорт банка финансира и изгражда съоръжение за преработка на какао с капацитет от 40000 т в Гана, като е подсигурено и финансиране за развитие и облагородяване на плантациите, изграждането на високотехнологични складове, пътища и обучение на фермерите.
Китай също инвестира усилено и в Кот д’Ивоар. Към момента се изграждат 2 нови преработващи фабрики, както и складови бази. Очаква се двете нови мощности да увеличат с около 15% местната преработката на какао, както и да добавят още 300 000 т към складовите възможности на страната. Инвестицията възлиза на $390 млн. , като ще бъдат разположени в двата основни центъра – Абиджан и Сан Педро. В договора за финансиране се посочва, че 40% от добавения капацитет ще бъде насочен към Китай.
Отделно от инвестициите в страни производителки, Китай започна и първото местно производство на какаови зърна. През 2020 за първи път китайско какао беше изнесено за Белгия. Стойността на сделката беше символична, но породи много притеснения сред големите страни производителки, а дестинацията за износ също беше ключова. Южнокитайската островна провинция Хайнян има подходящият климат, максимално доближаващ се до необходимите условия за отглеждането на какао, а Китайската академия по тропически агрокултури разработва специалните сортове, които да бъдат успешно отглеждани там.