Правителствата от Пекин до Брюксел залагат на имунизационните паспорти за раздвижване на международния туризъм или като гаранция за бизнесите, които включват близък контакт или събиране на много хора. Но заради несигурната ситуация около ефекта от конкурентните ваксини - особено срещу новите щамове, използването на статуса „ваксиниран“ като повсеместен пропуск си остава спекулавно, смятат медицинските специалисти.
„Възможно е имунитетът срещу ковид-19 да се различава при всяка ваксина, а тъй като ваксините не се използват отдавна, може да не видим ефектите цели две години“, смята Биргер Форсберг, професор по международно здравеопазване в Каролинския институт в Стокхолм. „Можем да спекулираме, можем да изготвяме теоретични или имунологични модели и т.н., но както се казва, трябва око да види, ръка да пипне.“
Нагледен пример за напреженията е Европейският съюз, който изостава сериозно от САЩ във ваксинационния си план, но разчита на свободното движение на хора като централен стожер на съществуването си. Тази концепция бе критикувана сериозно по време на пандемията, тъй като държавите продължават да закриват граници, понякога дори за ден, за пръв път от Втората световна война.
През март Европейската комисия предложи своето Цифрово зелено удостоверение, което ще се издава за хората, възстановени от ковид, наскоро са получили отрицателен резултат от тест или са ваксинирани с инжекция, одобрена от Европейската агенция по лекарствата. Засега това включва само ваксините на Pfzer/BioNTech, Moderna, AstraZeneca и Johnson & Johnson. С това приключва лесната част.
Правилата на ЕС позволяват държави членки сами да одобряват ваксини в извънредни случаи. Някои страни от Източна Европа направиха точно това и внесоха ваксини като „Спутник V“ на Русия и Sinopharm на Китай. Според плана на ЕС, всяка държава, която одобри алтернативна инжекция, може да предоставя особено привилегии – например да премахне мерките с тестовете и карантината - за всеки, който е получил същата ваксина на друго място. Но други държави от ЕС не са задължени да позволят същите свободи. Това не се харесва например в Унгария, където премиерът Виктор Орбан получи ваксината Sinopharm. „Един потенциален паспорт за ковид не може да дискриминира“, заяви външният министър на Унгария Петер Сиярто на 16 март. „Всички ваксини, одобрени от националните власти съгласно европейските правила, трябва да се признават в европейските имунизационни паспорти.“
Въпреки че ваксините, одобрени в САЩ и Европа, демонстрираха впечатляващ ефект за превенция на умерени до тежки случаи на ковид, не е ясно дали биха могли да спрат разпространението, нито колко време ще действа имунизационната защита. Също толкова трудно е да се сравнява ефективността на различните инжекции, защото клиничните им изпитания са провеждани по различно време и на различни места.
Например ваксината на J&J бе тествана при драстично увеличение на случаите на зараза с южноафриканския щам, но не и ваксината на Pfzer/BioNTech. И докато учените изучават колко добре се представят ваксините срещу съществуващите варианти, не е възможно да се предвиди как ще се справят с щамовете, които ще се появят по-късно. Което ще означава, че предполагаемото одобрение на имунизационен паспорт може да отпадне с времето.
Съществува и рискът някои държави да променят позицията си за ваксините, които считат за най-надеждни. Европа промени многократно мнението си за ваксината на AstraZeneca. Подобни отмятания може да създадат доста проблеми на хора, които работят и живеят далеч от дома си и родината си. „Ами ако се намирам в друга държава и ваксината ми бъде спряна временно?“ пита Мелинда Милс, която е съавтор на доклад за имунизационните паспорти за Британското кралско научно дружество. „Какво означава „одобрена ваксина“? Една подвижна мишена“.
В обозримо бъдеще тези въпроси дори няма се отнасят до доста хора, просто защото няма да са получили ваксина срещу ковид. Това определено важи за повечето деца по света и повдига въпроса дали в имунизационните паспорти могат да се използват за семейно пътуване. Затова ЕС включи тестове и доказано лечение от ковид като двата най-сигурни метода, които да заменят ползата от предлаганите дигитални паспорти. Но те също не са гаранция, че някой няма да причини ново огнище на зараза. Съществуват документирани случаи, при които хора се заразяват повторно – заплаха, която ще расте с появата на новите щамове.
И въпреки че много европейски страни изискваха отрицателни тестове за ковид, когато разхлабиха мерките по границата, пътуванията се оказаха основен причинител за разпространението на заразата, която тези страни претърпяха през лятото и есента. „Решаването на проблемите с имунизационните паспорти е като беленето на лук“, смята Хауърд Ко, професор в Училището за обществено здраве на Харвард и бивш помощник-секретар на Министерството на здравеопазването и социалната политика на САЩ. „Има просто прекалено много пластове, които не винаги се взимат предвид, когато човек се замисли по темата. Може да има много непредвидени последствия.“ — Тим Ло и Тод Джилеспи, с участието на Золтан Симон