Трудният път на SOFIX към върха

След „ледниковия период“ на БФБ пазарът регистрира нови признаци за динамичен възход

09:00 | 21 юни 2024
Обновен: 21:34 | 27 юни 2024
Снимка: БФБ АД
Снимка: БФБ АД

От Георги Георгиев

Някои инвеститори все още си спомнят с носталгия за периода на бурното развитие на БФБ в началото на века. Период, останал в историята с ръста на измерителя на индекса SOFIX от стартовото му ниво от 100 пункта до върха му, регистриран през октомври 2007 от 1981.80 пункта. Еуфорията тогава е толкова голяма, че ръстът е изключително бърз в последната фаза, от влизането на страната в ЕС (при нива на SOFIX от 825 пункта) до върха му, преди да се разрази финансовата криза от 2008.

Тогава българският пазар привлича интереса на чуждестранни инвеститори, местните пенсионни фондове и все повече дребни местни инвеститори, които вярват в начертаната вече траектория на растежа, едва ли не предполагаща неспирен ръст оттук насетне. Естествено има и една група от последните, които не помнят с добро този момент. Някои от тях остават „завинаги“ инвестирани в акции на компании – представители на старата икономика, които се търгуват на баснословни пазарни съотношения по това време, едва ли не оценявани, че могат да растат с темповете на технологичните компании зад океана. Такива емблематични имена са компании като Холдинг Пътища, Оловно-цинков комплекс, Енемона и др.

Някои от тези предприятия спират съществуването си подобно на динозаврите, които изчезват от лицето на Земята преди около 65 млн. години. „Ледниковият период“ на БФБ започва, като само 15 месеца по-късно основният индекс SOFIX вече се търгува на нива от 257.65 пункта, заличавайки 87% от стойността си. Обемите рязко падат, чуждестранните инвеститори напускат пазара, а по всичко личи, че БФБ и местните инвеститори са станали жертва на спукването на поредния инвестиционен балон – нещо което, често се случва на капиталовите пазари в исторически план. Особено когато имаме прекалено ниска ликвидност, по-голямо търсене на пазарни инструменти, отколкото пазарът може да предложи и неоснователно големи свръхеуфорични настроения, които движат пазара.

Граф. 1 История на SOFIX (2000-2024 г.)

Времето минава, а надеждата на местните инвеститори, че постепенно след сериозната корекция нещата ще се наредят и отново ще изгрее слънце над БФБ не се материализират дълго време. Минава цяло десетилетие, като най-различни кризи владеят пазарите и сриват надеждите за възстановяване – като се мине през фалита на КТБ и стигнем до ковид- пандемията в началото на 2020. През цялото това време пазарът ни не привлича вниманието на чуждестранните инвеститори, а и на местните пенсионни фондове, които започват да третират позициите си на него като токсичен актив и просто изчакват теглото им да падне постепенно в течение на времето. Голяма част от компаниите, които са били интересни през бичия цикъл на пазара отдавна не са на картата, други - и то големи по пазарна капитализацията - са се делистнали и вече не са публични. Дори индексът SOFIX не се следи от големите инвеститори, а пазарът ни е третиран като нещо, което не е дори част от Frontier markets.

Едно цяло поколение инвеститори пък израства с идеята, че Българският фондов пазар е нещо неатрактивно и без всякакъв потенциал за развитие – пълно отражение на корупцията, сковала страната. Няма вяра в мажоритарните собственици, за които се разказват легенди колко непрозрачно управляват компаниите и третират миноритарните акционери като тежест. Това поколение се учи да инвестира през чуждестранни платформи на развити пазари и в качествени компании. И има защо.

Все пак лека полека както и в природата „ледниковият период“ отминава. Така и тук нещата постепенно се подобряват. Голяма част от динозаврите вече са изчезнали, но под слънцето са се появили нови видове бозайници - компании, с нови собственици и нов тип мислене. Компании, като Шели Груп АД (Алтерко е старото име на компанията), които таргетират чужди пазари и демонстрират, че могат бъдат конкурентни и печеливши на световно ниво. Вълната от млади предприемачи, създадена от силната местна стартъп екосистема също дава своите плодове и на пазарът се листва фондът за дялови инвестиции Илевън Капитал.

Постепенно колелото се завърта, а с пускането на новия сегмент BEAM – пазарът за растеж на БФБ нещата започват да изглеждат доста по-позитивно. Само за 3 години след стартирането му на този пазар има цели 17 компании, като някои от тях като Дронамикс, Смарт Органик, HR Капитал, Импулс привлякоха значителен брой местни инвеститори – броят им се утроява за този период.

Започналият нов цикъл доведе до ръст на SOFIX от 129.67 % за последните 4 години, като индексът достигна нива от 807.5 пункта към края на първото тримесечие на тази година. Нива далеч под върха от 2007 г., но пък вече съпоставими с тези от приемането на България в ЕС и с потенциал да успее да затвори още по-голяма част от спада си. Все пак, дори и след 4 г. в които индексът напрактика удвои стойността си, остава на цели 60 % под върха

След силната 2023, през която индексът постигна 27.2 %, а доходността му с дивидентите възлезе на 35.5 %. интересът към пазара значително се повиши. В основата на ръста бяха двете топ компании на БФБ в момента, които спорят за приза „Компания с най-висока пазарна капитализация“ – Шели Груп и Софарма (и двете към момента са с капитализация над 1 млрд. лв). Производителят на умни устройства удвои нетната си печалба до 33 млн. лв. през 2023, като от мениджмънта очакват ръст на приходите от 40% през текущата година при стабилен оперативен марж около 25%. Представянето на акцията бе повече от смайващо – 131,88 % доходност за годината, като от IPO-то през 2016 досега акцията е сред топ 5 в света по постигната доходност с реализираните 4985 %. (вкл. и раздадени дивиденти). А българските инвеститори, които с неохота влагат парите си в БФБ , едва ли си представят, че именно тук могат да открият „такъв инвестиционен диамант“, който си съперничи с компании като Nvidia по доходност за период от 7 г. назад. Определено примерът на Шели Груп АД е най-добрата реклама, както за привличането на местни, така и на чуждестранни инвеститори.

Местният фармацевтичен гигант Софарма раздаде солидни дивиденти през юбилейната за компанията 2023 година, когато чества своята 90-годишен юбилей. Доходността за инвеститорите на един от „оцелелите динозаври на БФБ“ за годината възлезе на 62.3 %.

Все повече компании на борсата започват да раздават дивиденти и това привлича като магнит обратно местните дребни инвеститори на пазара. Корпоративното управление се подобрява значително. Все повече компании следват и установените на запад добри практики да споделят информацията навреме със своите акционери, провеждайки уебинари и срещи онлайн с тях, като същевременно отговарят на редица въпроси, касаещи бизнеса на компаниите. Безспорно знаците са много добри, а и ръководството на БФБ опитва да върне интереса към пазара. В това отношение показателно е организирането на първия InvestorDay, където бяха поканени както големи местни компании, така и цялата инвестиционна общност. Инициативите на БФБ, в лицето на г-н Маню Моравенов целят да привлекат още местни инвеститори, с възможността да търгуват ДЦК на БФБ. Подобни практики са показали, че са успешни в много други страни като Белгия, Португалия, Хърватска. Средата също е добра, тъй като лихвените нива са атрактивни за хората със спестявания - особено с оглед на ниските лихви по депозитите, които предлагат местните банки. Реализирането на този проект би привлякло допълнителен брой инвеститори, които да разширят инвестициите си и на местния фондов пазар.

За първото тримесечие на годината, SOFIX постигна 5.5 % доходност. Оборотът пък нарасна до 113.8 % спрямо Q1 2023. Най-ликвидните позиции продължават да бъдат Шели Груп АД и Софарма, като прави впечатление включването сред тях и на ПИБ . Определено акциите на българските банки не отразиха през последната година положителната динамика в покачването на лихвите. А банките направиха сериозни печалби по тази линия. Като доходност отново Шели Груп АД предостави най-добро представяне от големите компании с 43.5 % за тримесечието. През втората половина от месец март влязоха в сила промени в състава на основния борсов индекс, като бяха извадени Неохим и Софарма трейдинг, а техните места заеха Агрия Груп Холдинг и Сирма Груп Холдинг.

През тримесечието Доверие Холдинг пласира първа емисия конвертируеми облигации. Компанията обяви получено дивидентно плащане в размер на 24 млн. лв. от инвестицията си в Молдиндконбанк – една топ 3 банките в Молдова. Бианор Холдинг бе една от най-добре представилите се компании. Тя влезе в състава на широкия BG40, а и успя и успешно да увеличи капитала си още веднъж, като бе привлечен ключов стратегически инвеститор в лицето на българският фонд за частни инвестиции BlackPeak Capital.

Граф. 2 Топ 10 на позициите по обем на търгояия на БФБ за Q1 2024 г.

Годината започна с едно IPO на BEAM сегмента, като онлайн застрахователната компания Болерон АД успя да набере 3.1 млн. лв. за своята експанзия в региона. Друга компания от сектора – Пейсера България също се очаква до средата на годината да набере около 2 млн. лв. на сегмента BEAM. През лятото се очаква и Смарт Органик да реализира вторично предлагане и да набере на вече основения сегмент на БФБ допълнително почти 20 млн. лв, срещу издаването на още 10 % нови акции. Една от топ компаниите в портфейла на Илевън (11C) – „Сенсика Текнолоджис“ също има планове да стане публична компания, чрез листване на на BEAM сегмента през тази година. В допълнение продължава и тенденцията да се предлагат варанти, които дават експозиция към евентуален ръст на акциите на компаниите в бъдеще. Импулс Растеж е поредната компания, която реши да се възползва след примерът на Софарма отпреди няколко години.

Определено местния фондов пазар показва нови признаци на живот. Динамиката е позитивна. Все още липсват чужди инвеститори, но това ще е така, докато няма поне още няколко големи по пазарна капитализация (поне над 1 млрд. лв) български компании – частни или с държавно участие, които да привлекат вниманието им към пазара. Но както в поговорката за Мохамед и планината, може пък новият сегмент EuroBridge, позволяващ едновременно листване на БФБ и Deutsche Borse да се окаже този катализатор, който да помогне за разпознаването на местния пазар и българските компании като добри инвестиционни възможности. На японския индекс Nikkei 225 му бяха необходими цели 34 години, преди да стигне до своя връх 1989, така че може да очакваме един ден това да се случи и със SOFIX.

В РЕЗЮМЕ: Започналият нов цикъл доведе до ръст на SOFIX от 129.67 % за последните 4 години, като индексът достигна нива от 807.5 пункта към края на първото тримесечие на тази година.