Необходим за развитието на икономиката, петролът отдавна не е просто суровина. Той е политическо оръжие. И страните произвеждащи го не се страхуват да го използват.
Една от ежедневните новини, които следим в Bloomberg е търговията на петрол. Известен е фактът, че не съществува точна цена при суровината. Десетки са сортовете суров петрол, но финансовите пазари следят стриктно два: Brent и West Texas Intermediate (WTI) - сортовете, които се търгуват съответно в Лондон и Ню Йорк. След разпадането на системата за фиксирани цени на петрола, управлявана от Организацията на страните износителки на петрол в средата на 80-те години на миналия век, пазарите определят цените. Влиянието на ОПЕК се изразява в регулиране на производството. Именно заради това всяко тяхно решение се следи особено внимателно от финансовия свят. Всяка рязка промяна в квотите по добива дават дава сигнал за движението на икономиката. Поне това беше ситуацията, която следяхме. Но от скоро анализаторите забелязват друга тенденция. Силното разделение в ОПЕК – Саудитска Арабия от малките страни производители. Засилващото се влияние на САЩ, не само като сериозен играч на петролния пазар, а и като икономика от където идва растежа на добива на петрол. И фактът, че дори квотите да бъдат намалявани, цените не вървят в низходящ тренд. Всичко това поставя въпроса: Отслабва ли хватката на ОПЕК върху петролните пазари?
ОПЕК и как започна всичко
Годината е 1960. След няколко дневна конференция, провеждаща се в Багдад венецуелският политик и дипломат Хуан Пабло Перес Алфонсо казва на медиите: „Сега сме обединени. Създаваме история." Това дава началото на Организацията на страните износителки на петрол. Той заедно с още четирима други политици от Саудитска Арабия, Ирак, Иран, Кувейт стават известни като бащите-основателки на ОПЕК.
Конференцията е свикана от Ирак. А в статия на агенция Ройтерс от 1960 г., отразяваща събитието, се казва, че то има за задача да бъде изработена обединена политика спрямо главните петролни компании, които „напоследък решиха да намалят цените на суровия петрол“. В същата статия Генералният директор на минералните ресурси на Саудитска Арабия шейх Абдула ал Тарики заявява, че страните, които присъстват на конференцията, притежават 90% от световните запаси на петрол и могат, ако постигнат общо становище, да заставят петролните компании да се съобразяват с решенията на тази конференция.
Въпреки че шейх Абдула ал Тарики е първият министър на петрола на Саудитска Арабия и съосновател на ОПЕК, за основен архитект на организацията се счита Хуан Пабло Перес Алфонсо. Той е министър на петрола на Венецуела в края на 50-те години и ръководи усилията да се създаде международна организация, която да обединява страните износителки на петрол.
До преди учредяването на организацията петролните пазари са доминирани от компаниите производителки, което според анализатори се отразява на поведението на търговията. Също така съществува и вариант, в който без ОПЕК днес компаниите и страните биха се впуснали в състезание по добив на суровината, а според финансовият анализатор Преслав Райков, това би било пагубно за някой от тях. През 1960 г, малко преди да бъде свикана „Багдадската конференция“, петролните компании обявяват рязко понижение на цените на суровината. Именно това става катализатор идеята за създаване на ОПЕК да бъде подкрепена от няколко страни. В своята история организацията пише, че създаването ѝ от петте развиващи се страни производителки на петрол се случва в период на преход в международния икономически и политически пейзаж, в който се наблюдава мащабна деколонизация и раждането на много нови независими държави в развиващия се свят. „Международният петролен пазар беше доминиран от мултинационалните компании "Седемте сестри" и беше до голяма степен отделен от този на бившия Съветски съюз и други централно планирани икономики“, се казва още в историята на създаването на организацията. През 1968 г. организацията приема "Декларация за петролната политика на страните членки", в която се подчертава неотменимото право на всички страни да упражняват постоянен суверенитет върху природните си ресурси в интерес на националното си развитие. До 1969 г. броят на членовете нарасна до десет.
Ембаргото, което затвърди ОПЕК като основен фактор
Контролът на организацията е затвърден през първата петролна криза в света през 1973 г. Тя е провокирана от войната Йом Кипур, когато Сирия и Египет изненадващо атакуват Израел, а това поражда неизбежно покачване на цените на петрол. Кризата се задълбочава, когато САЩ подпомага Израел в операцията Nickel Grass, а Съветския съюз отговаря като започва доставките на оръжия за двете арабски страни. 10 дни след нападението ОПЕК решава да вдигне цената на петрола със 70%. Либия прекратява доставките на петрол за САЩ. Иран, които тогава е световен играч в търговията на суровината, затяга предлагането към целия свят. А на 20 октомври ОПЕК взима решение да се присъедини към ембаргото. В следствие на тези действия цената на петрол се покачва до 12 долара за барел. Това се отразява на цялата световна финансова система. Именно ембаргото налага ОПЕК като организация. Всички страни потребителки на петрол тогава САЩ, Китай, Индия и голяма част от Европа съзират важността на тази суровина и необходимостта от контрол.
САЩ като фактор на петролните пазари
За 5-6 години ОПЕК вървеше с низходящ тренд върху контрола си и САЩ се превърна в производител, които можеше с едно действие да повлияе на цените в една или друга посока. Просто защото шистовата революция предполагаше бързо вадене на количества на пазара в рамките на 3 до 6 месеца. Тази гъвкавост тогава ОПЕК я нямаше“, обяснява Преслав Райков. Според него шистовата ера в САЩ не успява да отслаби влиянието на Организацията на износителките на петрол. И въпреки няколкогодишното отслабване на контрола ѝ, ОПЕК успява да вземе превез в контрола и да засили хватката си върху петролните пазари. Но именно присъствието на САЩ на петролната карта кара някои анализатори да поставят под въпрос силата на ОПЕК в бъдеще. „През 2017 г. Саудитска Арабия и Русия са по-голям производител от САЩ, но днес това вече не е така. Това отнема от силата на ОПЕК+“, каза в предаването „Бизнес старт“ Димитър Георгиев, ръководител "Финансови пазари" в "ЕЛАНА Трейдинг. Според него ОПЕК няма да се разпадне, но силата на организацията ще се изгуби. Той обясни, че преди няколко години също имаше ценова война, в която при по-ниските цени на петрола ОПЕК се опита да изхвърли американските производители на шистов газ и петрол, а това тогава се случи частично. Всъщност големия печеливш в момента от намаляването на производството от ОПЕК са САЩ, който постоянно увеличават дела си заради своето ефективно производство и заради шистовата технология. „В момента Америка произвежда с 50% повече петрол, отколкото Саудитска Арабия и отколкото Русия“, пояснява Георгиев. Според Преслав Райков в момента превез в търговията имат страните от ОПЕК. „Не става въпрос за конкуренция, а метод на контрол върху пазара. Шистовата революция и шистовия сектор е много по-бърз в това да извади нови количества, да развие нови петролни сондажи и да започне добив“, пояснява той. Въпреки че шистовата индустрия е много по-гъвкава и бърза, Райков смята, все още основното предлагане на петрол идва от страните от ОПЕК. Той посочва факта, че шистовата революция и сектор са се коригирали през последните години. „ Много от участниците фалираха, големите холдинги ги купиха. Преминаха към друг режим на работа. Насочен чисто технологично и икономически ефективно“, пояснява той. Целта на САЩ не е да прекрати живота на ОПЕК и да завладее неговите пазари. Тяхната настройка е по-скоро към политиките на ОПЕК.
Разделението в ОПЕК
Динамично развиващата се глобална ситуация ни кара да се запитаме дали ОПЕК ще продължи да контролира петролните пазари. Анализаторите не поставят под въпрос съществуването на организацията. Въпросът е дали разделението в самата ОПЕК няма до разхлабване на нейната сила. А в момента пазарът оценява липсата на хомогенност между основните играчи. По време на Ковид пандемията Русия се присъедини временно към формата и бе създаден ОПЕК+. В момента заради санкциите Русия вади неофициално огромни количества петрол, а това подбива всички решения на ОПЕК занамаляване на квотите и коригиране на целите. Преслав Раков разказва, че на последната среща представителите на Саудитска Арабия са били притеснени и изнервени именно заради това, че не може ефективно да повлия на цените на петрола въпреки ограниченията в добива, които индикираше и правеше ефективно. А Въпросите на журналистите от водещите икономически медии защо саудитците не контролират вече пазара, са били катализатор на напрежението между Саудитска Арабия и Русия. Сигнал за неблагоприятните настроения в организацията бяха подадени и от Ангола, която напусна ОПЕК. Така членовете станаха 12. Решението обаче не бе голяма изненада, защото африканската държава беше против намалението на добивите, наложено от лидера Саудитска Арабия. Но анализаторите виждат сериозни пукнатини в петролния картел, които създават предпоставка да се задълбочат следващите месеци. Ангола е от големите играчи от Африка, като към този момент добива 1,1 млн. барела на ден. Анализаторите подлагат на съмнение дали извън ОПЕК изобщо би успяла да увеличи добива си. Ангола не е първата държава, която напуска ОПЕК - преди нея това направиха Еквадор, Индонезия и Катар. А в момента картелът се опитва да привлече Бразилия, които след години на отказа най-накрая дадоха сигнал, че ще се присъединят, но няма да участва в квотите по добив. Другото очакване е, че Русия ще остане в организацията и формата ОПЕК+ ще стане постоянен.
Бъдещето на ОПЕК
Докато продължаваме да живеем в петролната ера, бъдещето на ОПЕК не се подставя под въпрос. Под каква форма ще съществува организацията и до колко нейните решения ще продължават да контролират петролните пазари предстои да разберем. Светът се намира в преходния момент към чиста и зелена енергия. Но на този етап 85% от енергийните ни нужди се покриват от изкопаеми горива, в това число петрол и газ. На организацията по-скоро ѝ предстои да се адаптира и оптимизира производствените си процеси. Липсата на инвестиции в конвенционалния добив подставя под риск енергийната система. Но на този етап няма изглед ОПЕК да не бъде фактор на пазара, въпреки мненията, че нейното съществуване нарушава всички принципи на свободната търговия.
