Преди четвърт век младият банкер на име Андреа Орчел бил шеф на екип в Merrill Lynch, който обединил повече от шест банки от среден размер, за да създаде третата по големина финансова група в Италия. През следващото десетилетие компанията, която сега се нарича UniCredit SpA, е похарчила 65 млрд. долара, за да изкупи кредитни компании в централна и източна Европа и да се превърне в колос на местния пазар и в най-голямата банка в Италия.
Орчел продължил кариерата си на топ позиция в инвестиционната банка на UBS Group AG. След това започнало ухажването от страна на Banco Santander SA, което завършило със съдебно решение, което присъдило на Орчел 43 млн. евро (47 млн. долара), заради това че испанският кредитен институт оттеглил в последния момент офертата си към него да стане главен изпълнителен директор.
През април 2021 г. Орчел се завърнал в UniCredit, за да управлява банката, за чието създаване е допринесъл с цел да превърне проблематичния конгломерат в лидер в региона. „Мечтата ми е да мога да отговоря на въпроса на Хенри Кисинджър „Ако искам да говоря с Европа, на кого да се обадя?“. Ние искаме да участваме в този разговор“, споделя Орчел с Франсин Лакуа от Bloomberg Television.
Инвеститорите приветствали усилията на 60-годишния италианец да намали бюрокрацията, да затвори слабите производства и да пренасочи ресурсите към по-доходоносни начинания. Той свръхобложил печалбите на UniCredit и приложил най-щедрия план за обратно изкупуване на акции измежду всички европейски банки, планирайки да раздаде през 2023 г. поне 6,5 млрд. евро под формата на дивиденти и покупка на дялове. Това помогнало на UniCredit почти да утрои цената на дяловете си, поради което днес Орчел разполага с 10 млрд. евро за целеви покупки или изплащане към акционерите на суми отвъд вече обещаните. Междувременно Орчел е успял да си извоюва една от най-високите заплати в Европа с общо възнаграждение, доближаващо се до 10 млн. евро годишно.
Той е убеден, че UniCredit може да продължи да процъфтява, но ще става все по-трудно. Част от увеличението на печалбата се дължи на увеличаващия се лихвен процент. Когато Европейската централна банка понижи усилията си за борба с инфлацията, а потребителите изискат по-висока лихва върху спестяванията си, този попътен вятър ще затихне. Въпреки свиването. той все още ръководи империя от по-малки бизнеси в централна и източна Европа. Орчел се е озовал в хаотична ситуация сред различните наследени компютърни програми, което означава, че по-нататъшната рационализация ще е по-трудна в сравнение с постигнатото до момента. А в Германия, където UniCredit притежава бившата HypoVereinsbank, се надига рецесия.
Орчел пое руля след объркан период, в който UniCredit се беше превърнала в нарицателно за фрагментацията, която е характерна за цялата европейска банкова система. Ограничената доходност произтича от разпокъсаната дейност на местни пазари, чиято ефективност трудно може да се повиши. Предшественикът му Жан-Пиер Мюстие приложил болезнено свиване, с което събрал около 13 млрд. свеж капитал и се освободил от тонове лоши дългове. Това създало основата за растеж на UniCredit, но компанията загубила лидерската си позиция в Италия в полза на Intesa Sanpaolo SpA и, след конфликт с управата относно стратегията, Мюстие се оттеглил. Според Орчел, „банката беше загубила вяра в самата себе си, както и външното доверие“.
Въпреки опита си в инвестиционното банкиране, Орчел все пак трябва да подсигури по-голяма сделка в ситуация, в която отвън идва натиск за значима покупка, която да катапултира UniCredit в челния ешелон на глобалните финанси. През 2021 г. Орчел се отказа от сделка за закупуване на дела на италианското правителство в Banca Monte dei Paschi di Siena SpA, но споделя, че е в процес на търсене на нова покупка, която да повиши допълнително оценката на банката. Макар досега да не е срещнал нищо, което да му хване окото, той очевидно се вслушва в идеята за сделка, която да отбележи началото на нова епоха. Според Орчел, „Европа има нужда от банки с пазарна капитализация от повече от 100 млрд. долара, ако искаме този икономически блок да бъде конкуренция на САЩ или Китай“.
Орчел вече се е отървал от почти 10 000 работни места – около 12% от целия персонал на банката – особено от корпоративните центрове в Милано и Мюнхен, което е разстроило част от служителите. Навикът му да натоварва тежко служителите (известен е с това, че понякога се обажда на подчинените си в малките часове на нощта) не се нрави всекиму. Той е директен, изисква много, и има готовността, необходима на добрия инвестиционен банкер, да държи всичко в движение, докато финализира дадена сделка, създавайки нарочно усещане за несигурност. Това споделиха негови бивши колеги, които помолиха да не разкриваме имената им, когато става дума за лични въпроси.
Феновете на Орчел пък твърдят, че неговата решителност, в комбинация с волята да направиш неочакваното го превръщат в естествен лидер. Докато правел съкращения в централата, той инвестирал в клоновете и в обучение на служителите. И редовно посещавал офисите в цяла Европа, за да се запознае с шефовете, със средните нива мениджъри и с обикновените служители, за да вдъхне на персонала усещане за ентусиазъм. Марина Натале, бивш ръководен финансов кадър на UniCredit, която познава Орчел, откакто работил за Merrill, споделя, че „той е напълно отдаден на всяко нещо, с което се захване“.
Клиентите пък твърдят, че обръща непреклонно внимание на техните нужди, типично за инвестиционните банкери, но не толкова често срещано в света на кредитирането на крайни потребители. Орчел е „скъсал напълно с миналото“, заявява Масимо Пероти, главен изпълнителен директор на Sanlorenzo SpA, производител на луксозни яхти и главен клиент както на UniCredit, така и на Intesa. Той споделя: „Усещам огромна разлика в подхода […] харесва ме карат да се чувствам, че имам значение“.
Орчел демонстрира поведение на алфа мъжкар, когато кара водни ски близо до Лондон на свечеряване или сърфира на португалския бряг, където има къща. По тази причина се е превърнал в обект на заядливи подмятания, а някои служители го наричат „Чък“ по името на актьора и майстор на бойни спортове Чък Норис. Други го наричат Мегагалактическия директор, препратка към италиански сатиричен филм от 70-те години, за потиснати корпоративни работници и преувеличено арогантния им шеф.
По време на престоя си в UBS Орчел се прехвърлил от сделки към преструктуриране, тъй като швейцарският кредитор бил накаран да свие драстично дейността на инвестиционната си банка, след скандал с търговска измама и спасителна намеса от правителството. Под негов надзор били съкратени хиляди служители, което положило основата за управление на богатството, което дало началото на десетилетие на стабилност. Опитът му при цюрихския кредитор помогнал, за да направи така, че UBS да може да спаси пострадалия си съсед Credit Suisse през месец март, и усъвършенствало качествата на Орчел, необходими за да се захване с разносъставна търговска банка като UniCredit. Той казва: „Където и да работиш, някои принципи не се променят“.
Освен намаляване на работните места и мерки за повишаване на ефективността, стратегическата посока на UniCredit е да предлага услуги, които генерират такси (застраховане, управление на плащания и активи), като допълнителен източник на печалба. Така банката ще предлага повече собствени продукти, вместо да ги възлага на външни подизпълнители. Орчел пояснява: „Трябва да заложим на растеж на правилните места – къде искаме да увеличим пазарния си дял? Не е много различно от това, което трябваше да направя в UBS. Натрупахме повече собствен капитал, където вече бяхме силни, и намалихме фиксираните приходи, където така или иначе не бяхме толкова силни“.
Отдавна Европа страда от твърде много кредитни институти, които се съревновават за вложители и за клиенти. Но правилата за управление на капитала и ликвидността могат да намалят стимулите за осъществяване на международни сделки. Това притеснение е споделено и от регулаторите, които се опитват да създадат истински банков съюз, за момента безуспешно. Орчел твърди, че неговата мрежа може да се използва като модел как да се достигнат нива, за които повечето от съперниците му само могат да мечтаят: „Мога да правя национални изкупувания и комбинации в 13 държави. Това, което за вас е международно, за мен е национално“.
Все пак за момента той се съсредоточава върху по-малки покупки, за да увеличи потенциала на банката. И държи постоянно под око повишаващите се приходи и цялостната оценка на компанията. Първият му набег извън Италия, откакто е поел управлението, се осъществи през ноември със сделката за придобиване на правителствения дял на Гърция в базираната в Атина банка Alpha Bank за около 300 млн. евро.
Орчел изясни на инвеститорите, че следва да очакват от него да продължи да прилага този тип тактика, ако се появят подходящи възможности. Той е оптимист по отношение на растежа на доходността на банката, дори да се задава намаление на прихода от лихви. И прогнозира през следващите години UniCredit постепенно да постига поставените си през 2023 г. цели: 7,5 млрд. евро нетна печалба и повече от 22 млрд. евро приходи.
По-голямо закупуване ще бъде трудно, тъй като оценката на UniCredit е по-ниска в сравнение с основните конкуренти. Орчел признава, че такъв тип сделки за момента не са вариант, заради цената на дяловете в UniCredit. Не е ясно дали акционерите, които като цяло са доволни от сигурните дивиденти, които получават, биха подкрепили такава мегасделка. Но ако се задейства плана му за грандиозна промяна на оценката на банката, Орчел потвърждава, че ще е подготвен. И обяснява: „Ако условията не са подходящи или не е това начинът, по-добре да не се прави, но ако все пак решим да направим нещо, сме убедени, че можем да извлечем максимална стойност от действията си“. - Соня Сирлети
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Чрез свръхоблагане на печалбите на UniCredit и обещанието да бъдат раздадени поне 6,5 млрд. евро годишно на акционерите, Орчел почти утрои цената на дяловете в банката, откакто пое ръководството й.
