от Медисън Мюлер
Дан Койс е нов автор в онлайн изданието Slate, когато в края на 2012 г. се случва масовата стрелба в началното училище Санди Хук в Нютаун, Кънектикът. Двадесет жертви са на възраст между 6 и 7 години. Койс, чието дете по онова време е на същата възраст, споделя, че „Това ме побърка, наистина“. Работещ в сферата на журналистиката, базирана на данни, той започва да търси статистики за насилието, извършено с оръжие, в САЩ, но „се блъсках в различни стени, цифрите се разминаваха много между различните щати или бяха шокиращо стари и неприложими“.
Всяка година в Щатите се случват десетки хиляди стрелби. Някои предизвикват повече внимание, заради големия брой загинали и ранени и последвалата гонитба, като например случая от 25 октомври в Люистън, Мейн. Други, като стрелбата на следващия ден, която взе пет жертви в Клинтън, Северна Каролина, не се радват на същото. Независимо от това, каква сензация предизвика всеки отделен случай, нито една федерална агенция не поддържа архив. Откъслечните данни затрудняват изследването на тази криза на общественото здраве, от която всяка година умират повече деца, отколкото от рак, свръхдоза наркотици или катастрофи.
Липсата на прозрачност не е случайна. Националната оръжейна асоциация (NRA) успешно лобира сред депутатите да гласуват за разпоредба в държавния бюджет, която от години пречи на американската здравна администрация да събира данни за стрелбите. Центровете за контрол и превенция на болести например нямат гарантиран от Конгреса бюджет за проучване на насилието, извършено с оръжие, докато за други смъртни фактори такъв бюджет се отпуска. През 2021 г. агенцията е получила 25 млн. долара за тази цел, но е трябвало да раздели финансирането с Националните здравни институти. Анализът на информацията, която Центровете все пак успеят да съберат, отнема поне шест месеца. А системите за събиране на данни не предвиждат проследяване на нараняванията.
От своя страна Федералното бюро за разследване събира данни за оръжията, използвани при убийство, обир и тежки нападения. Неотдавна ФБР въведе нова система за проследяване на престъпленията, която позволява раздробяване на данните, за разлика от предишната, но до този момент полицейските управления преминават бавно към нея. Една трета от тях не са подали никакви данни за 2021 г. За да „продължи да предлага представителни данни на национално ниво“ за 2022 г., ФБР заяви, че ще приема обобщени доклади от управленията, които не са преминали към новата система. От друга страна, отдавна има ограничителни политики, подкрепяни от NRA, за съхраняване и публично оповестяване на данни от страна на Бюрото по алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и експлозиви.
Според Койс екипът му в Slate можел да излезе с по-точна и навременна картина по отношение на насилието, извършено с оръжие, като събере информация за стрелбите от общността. Те започнали да искат от потребителите на социални мрежи да отбелязват съдържание, на което попадат и в което става дума за стрелби. Опитващите се да помогнат ги залели с реки от имейли.
Един жител на Лексингтън, Кентъки на име Марк Браянт бил подчертано отдаден на каузата. Преди да се пенсионира в началото на 50-те си години, Браянт работел за компании като Microsoft Corp. и International Business Machines Corp. като архитект на компютърни системи. В края на 2011 г. той е приет по спешност в интензивно отделение, заради тромб, който е можел да доведе до белодробна емболия или инсулт. След като бил изписан, той почувствал, че е получил втори шанс. Помислил си: „Остава ми само още едно голямо дело, трябва да бъде добро и правилно“.
Осем месеца по-късно се случила масовата стрелба в кино в Аурора, Колорадо. Ужасен от случилото се и като цяло възмутен от политиката по тези въпроси, Марк започнал да търси отговори в интернет. Случаят в Санди Кук дошъл, докато още бил в процес на търсене.
Колко деца умират ежегодно от прострелни рани? Това се питал Браянт. В зората на случая Санди Кук главният изпълнителен директор на NRA Уейн ЛаПиер формулира за първи път фразата (която после започна да се повтаря често): „единственият начин да бъде спрян лош човек с оръжие е добър човек с оръжие насреща му“. Колко често се случва това? Не е лесно да се намерят отговори. В крайна сметка Браянт попаднал на проекта на Slate и започнал да сравнява резултатите от собственото си проучване с техните. Открил някои несъответствия. Написал имейл на екипа, който гласял: „Ехо, изпуснали сте един случай“. Браянт и екипът си разменили редица съобщения, докато разбрали, че очевидно има смисъл да обединят силите си.
Една година след стрелбата в Нютаун, по изчисления на Браянт и екипа смъртните случаи стигнали 11 400. Но дори тази цифра е драстично подценена. Изследователите на Slate имали все по-малко време и ресурси, за да обхващат всичко и в крайна сметка да продължават да движат проекта. Браянт обаче не се отказал.
Днес проектът има ново име, Архив на насилието, извършено с оръжие, и е единственото усилие в САЩ за събиране на данни за стрелбите почти в реално време. Инцидентите могат да бъдат сортирани по брой загинали или ранени, възраст на жертвите, намерение на стрелеца, масовост и географско местоположение. Така Архивът се е превърнал в основен източник за медиите, академичните изследвания и политиците.
Не е лесно е да проследяваш, регистрираш и проверяваш всяка стрелба в Щатите. Изисква обсесивно внимание към детайла, уклон към статистиката и готовност да зарежеш всичко останало, когато получиш известие за масова стрелба. Дефиницията на Архива за масова стрелба е случай, при който са застреляни поне четири души (без значение дали са починали, или само ранени), изключвайки стрелеца. От началото на годината до 27 ноември са се случили 619 такива стрелби. Браянт е най-обсебен от всички да документира натрупващите се травми. И плаща физическата и психологическата цена за това.
Според Архива през тази година е имало общо повече от 72 хил. стрелби, в които някой е загинал или е бил ранен. За всяка от тях се намира информация и после се регистрира от един от 27-те служителя, които работят дистанционно и са на възраст между 22 и 71 години. Денят им започва около 7 сутринта, а някои работят до 2-3 през нощта. Според Браянт „е пристрастяващо“.
Работниците си разпределят страната по региони. Някои наблюдават по няколко щата. Други се съсредоточават върху Чикаго, Лос Анджелис и другите горещи точки. Те преравят сайтовете на местните новинарски агенции, социалните мрежи, блоговете, посветени на проследяване на престъпления, полицейските доклади и други източници, като на ден работят с около 6 хил. материала. Някои области изискват повече внимание от други не само заради броя стрелби. Полицейските управления записват информацията по различен начин. И невинаги тя е изчерпателна. В много градове несмъртоносните наранявания дори не се отчитат от полицията. Проследяването на случващото се в Лос Анджелис например изисква много повече усилия, защото полицейското управление не разделя докладите за стрелби от стотиците останали случаи. В Чикаго, от друга страна, има много повече стрелби, но ченгетата поддържат платформа за насилието, извършено с оръжие. Браянт се грижи за това всеки запис в базата данни да съдържа детайли за жертвите на стрелбата, възрастта им, намерението на стрелеца, което отговаря на въпроса дали е случайна, или нарочна, дали се е случила при извършване на престъпление, или при самозащита.
В събота и неделя част от екипа се разбира да следи случващото се в Балтимор, Чикаго, Филаделфия и другите места, в които обичайно има повече насилие през уикенда. По същата причина някои празници, като например 4 юли, представляват критични ситуации, в които се изисква максимална готовност. Преди да привлече повече персонал, доскоро Браянт работел по 18 часа на ден. Опитал се е да използва технологии като изкуствения интелект, за да да му помагат да претърсва интернет за информация за стрелбите, но според него успеваемостта е била само около 45%. „Най-добре е да ти мине през очите“, твърди той.
Браянт е на 68 години, а дългата му бяла брада и очилата с рогова рамка навяват голяма прилика с дядо Коледа. Той е израсъл в Харлан, Кентъки, град на апалачите, който в миналото е бил център на процъфтяваща минна индустрия. Преди да основе Архива, той обмислял да използва опита си с компютърни системи, за да преподава на миньорите технологични умения, които да им позволят да сменят работата си. Сега живее със съпругата си Шарън и трите им котки.
Когато се запознае с отдадеността на Браянт да разбере насилието, извършено с оръжие, някой може да си помисли, че е бил лично засегнат. Той обаче отрича и е трудно да го отклониш от емоционалната страна на дебата за насилието, извършено с оръжие. Твърди, че мотивацията му е да накара всички страни да се придържат към едни и същи данни. Преди Архива данните за насилието, извършено с оръжие, били толкова разнопосочни, че политиците и организациите и от двете страни цитирали свободно всякакви статистики, които им помагали да промотират собствената си гледна точка, и не е имало начин цифрите да се проверяват. Първоначално Браянт се е надявал, че наличието на правдоподобни статистики ще тласне Щатите към преодоляване на политическите различия по темата. Сега обаче оценява тази си позиция като „непоносимо наивна“ и споделя: „Мислех си, че фактите имат значение. След цяло десетилетие наблюдения обаче, разбирам, че и историята, и науката, и фактите могат да бъдат очернени“.
NRA представя Браянт като застъпник за каузата за контрол върху оръжията. През февруари ЛаПиер от NRA нарече Браянт „фанатик против оръжията“ в редакторска колонка, в която вдигна мерника и на Центровете за контрол и превенция на болести. Браянт разказва, че получава имейли със заплахи от хора, които не познава, поне веднъж седмично. Дори дългогодишни негови приятели подозират, че работи за правителството и че иска да им отнеме оръжията. Някои от тях се свързват с него по Facebook, други му казват на живо, че „не знаят какво го е прихванало“. Негов приятел още от детската градина е женен за обучаваща за разрешително за носене на оръжие на публично място. Преди 10 години решили да не повдигат темата за оръжията, за да запазят приятелството си. Преди известно време Браянт не бил поканен на 50-годишнината от завършване на училище и се притеснява, че за погребението му Шарън ще трябва да плаща на някого да носи ковчега му до гроба. Някои служители на Архива отказаха да говорят с Bloomberg Businessweek от страх, че могат също да се превърнат в мишени за NRA или нейните поддръжници.
Самият Браянт допуска, че данните от Архива не са винаги равномерно устойчиви. Организацията събира много повече данни за децата и огнестрелните оръжия, отколкото за който и да е друг вид стрелба. В Архива има информация за смъртоносни и несмъртоносни стрелби, в които са намесени деца (отделно има и статистика за тинейджъри). Отбелязва се кои са случайни, кои са се случили на училищна територия, в присъствие на учениците. Браянт запаметява наум случаите, в които деца са застреляни погрешка с огнестрелното оръжие на родителите им, което не е било съхранявано правилно. За него това проявление на насилие, извършено с оръжие, е подчертано ужасно. Екипът проверява данните за грешки по няколко пъти на ден. „Няма нищо по-гадно от обаждане от майка на убито дете, която 6 месеца след случилото се ми казва, че името на детето е изписано грешно“, споделя Браянт.
Данните за самоубийства, от своя страна, са почти невъзможни за отразяване в реално време. Обикновено полицейските управления не докладват за самоубийства, защото не са свързани с престъпления. Следователите обикновено не публикуват данни за самоубийства, освен ако не става дума за дело, което е обект на широк обществен интерес. Това е значимо липсващо парче от пъзела на насилието, извършено с оръжие, защото самоубийците представляват повече от половината от смъртните случаи, причинени от огнестрелно оръжие, а в повече от половината самоубийства се използва огнестрелно оръжие.
Архивът не предоставя данни нито за раса, нито за етнос, макар че афроамериканците страдат от насилие, извършено с оръжие, в много по-голяма степен, а по-голямата част от жертвите на масови стрелби са черни. Ариана Гобо, изследовател на насилието, извършено с оръжие, в Училището по обществено здраве Mailman към Университета Колумбия, е водещ автор на статия, публикувана през юни, в която се изследват подробно данните на Архива и се призовава към повишено внимание при работа с тях. Изследването обхваща работата на Архива в четири града през 5-годишен период (2015-2020 г.) и заключва, че тя е обхванала 81,1% от онова, което екипът на Гобо нарича „общностни събития, които включват насилие, извършено чрез стрелба с огнестрелно оръжие“. Тя твърди: „Склонни сме да използваме данните, без да се замисляме особено“ върху това какви предразсъдъци могат да се съдържат вътре в тях.
Расата и етносът са изключени по задание. Единственият спонсор на Архива е Майкъл Клейн, 81-годишен милиардер, председател и съучредител на CoStar Group Inc., информационна компания за недвижими имоти. Клейн е попадал и на проекта на Slate след случая Санди Хук; не е бил обвързан финансово с нито една организация от която и да е страна в дебата за оръжията и е усетил нужда от повече информация. Клейн и Браянт оставят настрана данните за раса и етнос, защото се притесняват, че застъпниците за правото на притежаване на оръжие и NRA могат да ги използват, за да омаловажат обхвата на насилието, извършено с оръжие, като кажат, че е проблем, който засяга основно черните общности.
Те искат да останат колкото се може по-далече от партиите. „Ние правим статистики, а не се застъпваме за никоя страна“, обяснява Браянт. И макар да заявява, че не е „дори близо до идеята да се забранят оръжията“, иска да види прилагане на политики, които да намалят смъртните случаи, като например изисквания за безопасно съхранение и закони за превенция на достъпа на деца, които експертите по обществено здраве широко подкрепят. Само една шепа щати прилагат подобни политики, а на федерално ниво няма никакви правила. Клейн казва: „Не сме постигнали онова, на което се надявахме, т.е. да повлияем на политиките“.
Това обаче не го отказва. При стартирането си Архивът струвал около 250 хил. долара. Сега се нуждае от около 800 хил. долара на година, според Клейн. Наскоро организацията спечелила 250 хил. долара стипендия от Фондацията MacArthur. Но и Клейн, и Браянт признават, че в действителност трябва да намерят начин да осигурят дългосрочно финансиране и ръководство на Архива на насилието, извършено с оръжие, за в бъдеще.
Обичайно Браянт вдига телефона бързо, но напоследък става все по-трудно да се свържеш с него. Здравословното му състояние се влошава в резултат от недостатъчен сън и твърде кратки почивки в последните десет години, когато изобщо е почивал. През август той почти изчезна заради инфекция, в чийто най-тежък момент е бил в безсъзнание почти 24 часа. Докторът му надраскал на една рецепта от кочана „Вече не си на 18 години“ по време на един от многобройните прегледи напоследък.
Здравословните ограничения са го накарали да забави темпото. Браянт назначава още служители, включително свой асистент. Целта е да намери още трима, за да стигнат 30. Той никога не е вярвал, че Архивът ще просъществува толкова дълго, но сега смята, че е реалистично да има нужда от него и в следващите години. Споделя, че „планираме предаването на наследството“. Заедно с Шарън обмислят и ваканция, може би до Кеймбридж, Англия, където могат да плават по каналите. Браянт обяснява: „Изглежда ми като най-спокойното занимание на света“. В по-близко бъдеще обаче ще се задоволи и с плажа: „В момента, в който стъпалата ми докоснат пясъка, ще се бия по главата защо не съм го направил по-рано“.
Майкъл Блумбърг, основател и мажоритарен собственик на Bloomberg LP, компанията-майка на Bloomberg Businessweek, е основател и на Everytown for Gun Safety, което се застъпва за мерки за безопасност на оръжията.
