От д-р Боян Иванчев
Всеки от нас е бил принуден многократно да вземе решение в условията на многообразие на възможности. Например какъв сладолед да избере от големите фризери в супермаркета, където има поне десет различни бранда и над тридесет различни вкуса. Или кой употребяван автомобил да изберем в най-големия европейски сайт, който предлага над 1,3 млн. възможности.
Нарича се ефекта FoBO (Страх от По-добрата опция~, а неговият откривател Патрик Макгинис се позовава на това, че много често се оказваме парализирани от страха да не изберем това, което не е най-доброто за нас. Усилването на този ефект придобива драматични нюанси в условията на вездесъщото проникване на интернет чрез различните електронни устройства, които са постоянно с нас – дори в леглото. Те ни заливат с безкрайна информация за стоки, услуги, забавления и възможности за използване на парите, здравето, времето и живота ни.
Според различни научни източници и експерименти, човешките същества вземат всеки ден между 6 000 и 20 000 решения. Когато сме принудени да ги вземаме в условията на прекалено много налични опции (overchoice), тогава когнитивното (познавателното) усилие, необходимо, за да направим своя избор нараства и води до познавателно претоварване, затормозява ни и увеличава ежедневния стрес. Вследствие на това се проявява феноменът на умора от вземане на решения (decision fatigue). Наличието на прекалено много различни възможности за избор и умората от вземането на разумни решения могат да отприщят нездравословен тип поведение и избор – т.е. избор в последния момент, отлагане на избора, избягване на избора и дори отказ на вземане на решение .
Ефектът FOBO, особено когато е в комбинация със синдрома FOMO (страхът от пропускане), e възможно да доведе до страх от вземане на определено решение FoDA (страх да направиш нещо) и до изпадане в когнитивна парализира, което в определени ситуации би могло да се окаже дори пагубно. Поради това изборът и вземане на решение в стохастична среда не е прост процес – той изисква мислене и според Даниел Канеман не просто мислене, а бавно мислене. Всепроникващата обвързаност със социалните медии и постоянно доставяната нова информация към човешкия мозък, предоставяща изобилие от опции и варианти за избор във всички сфери на живота, допълнително ускорява влиянието на FoBO ефекта. В резултат на това се усилва изчакването и отлагането на решенията – с цел да се опитаме да открием най-добрата опция от постоянно появяващите се такива.
FoBO ефектът се проявява като усещане за чувството на тревожност и страх да не пропуснем избора на най-добрата възможност в условията на множество налични опции. Вследствие на това може да се стигне до отлагане или отказ от избор/действие или избора да бъде направен ирационално - при липса на самоконтрол, в последния момент, по подразбиране, емоционално или под влиянието на когнитивни психологически склонности, което води до грешки.
FoBO ефектът и грешното поведение вследствие на това може да стане причина за отлагане или отказ от изключително важни решения за нашия живот. Пример за едно такова зловредно следствие е продължителното информиране от различни неспециализирани източници в интернет, чрез близки и познати за това кой антибиотик е по-добър за бактериална инфекция, докато инфекцията се развива и забавянето може да бъде фатално за нас.
Не е много по-различна ситуацията и на финансовите пазари. Към края на първо тримесечие на 2023 съществуват повече от 63 000 взаимни фондове, които са регулирани от съответните финансови органи в различните държави и предлагат управление на парични средства в следните сегменти на финансовите пазари – акции, облигации, парични пазари, суровини, недвижими имоти, балансирани, смесени, гарантирани и т.н. В това число дори не са включени фондовете от типа „фонд на фондове“ и хедж фондовете. Този огромен брой инвестиционни фондове е композиран от множество отделни инвестиционни инструменти на различни континенти и в различни държави.
Само публично търгуваните акции на различни борси в целия свят са повече от 58 000, но към тези инструменти трябва да добавим и десетки хиляди облигации – държавни, общински и частни, които са конвертируеми или не в акции, различни синтетични инструменти създадени върху тях и множество други производни финансови инструменти. На базата на броя различни финансови инструменти можем да си представим колко различни видове композиции и инвестиционни подходи могат да използват взаимните фондове при управление на парите, които са им предоставени от индивидуални и/или институционални инвеститори.
В тази ситуация много често при непрофесионалните инвеститори се активира ефекта FoBO и те не успяват да изберат в кой фонд/финансов инструмент да инвестират личните или семейни пари и непрестанно търсят повече и „по-добра“ информация за това кой фонд да изберат и в не малко от случаите правят избор под влияние на познавателна умора – избор, който е ирационален, грешен и под влиянието на емоционални и когнитивни психологически склонности. По този начин пропускат много години, в които могат да получат характерния доход за избрания финансов инструмент и портфейл и в резултат на това техните пари не увеличават стойността си – напротив дори я губят предвид натрупаната инфлация, която намалява тяхната стойност когато не са инвестирани.
В не малко от случаи огромното изобилие от инвестиционни възможности и лесния интернет достъп до тях, чрез различни инвестиционни платформи, активира FoDA ефекта и тези потенциални инвеститори се парализират и в крайна сметка се отказват да инвестират парите си на капиталовия пазар. Това поведение може да бъде повлияно, за доброто на индивидуалните и семейни инвеститори, чрез разпространяване на правилна финансова информация и подобряване на финансовата култура на българите. Според ново изследване на Евробарометър за финансовите познания и финансовата култура на страните от ЕС България е на едно от последните места, като резултатите се базират върху разбиране смисъла на: риск-доходност при инвестициите; какъв е механизмът на инфлацията; механизмът на диверсификация на инвестициите; механизмът на проста и сложна лихва; взаимовръзката между увеличаване на лихвите и цената на облигациите. На тези въпроси едва 20% от българите дават 4 или 5 верни отговора и същевременно 0 или само един верен отговор дават 26% от запитаните българи.
Една от стратегическите цели на Комисията за финансов надзор е повишаване доверието на обществото към използването на финансови продукти и услуги чрез повишаване на общата му информираност за тях и чрез осигуряване на защита на потребителите на такива услуги. Но тази дейност на КФН е изцяло невидима, липсват конкретни и качествени постижения и нашето общество продължава да бъде с много ниска финансова грамотност. Нещо повече - КФН оглушително замълча (не чу, не разбра, не видя, не се интересува) т.е. тя е парализирана под влияние на FoDA феномена и не взе отношение за предлаганите промени от МОН в учебния материал по математика понятието „Проста лихва“ да бъде изрязано с макетно ножче от V и прилепено към учебната програма за VII клас. Вземането на решение не е прост процес, мисленето също. Емануел Кант обяснява защо не всяко изказано мнение представлява мисъл. Поради това премахването на „Простата лихва“ от учебната програма за V-ти клас не е просто промяна, а престъпление по отношение на финансовата култура на младите българи. Или за да няма съмнение в това, което казвам – КФН е виновна подрастващото поколение да продължи да бъде с ниска финансова култура и да продължи да бъде бедно вместо с по-добра финансова култура и по-богато.
