От Владимир Шопов
На последната среща на Г-20 в Бали, Индонезия се случи нещо неочаквано. Традиционно внимателният индийски премиер, Нарендра Моди, си позволи силен дипломатически език след разговорите с американския президент, Джо Байдън. Вместо обикновената балансираща реторика, Ню Делхи еднозначно приветства „продължаващото задълбочаване на стратегическото партньорство между Индия и САЩ“ и особено в сектори като „критични и възникващи технологии, напреднали компютърни способности и изкуствен интелект.“ Моди обърна специално внимание и на сътрудничество в рамките на формата QUAD (Индия САЩ, Япония и Австралия) и инициативата I2U2 (Индия, САЩ, Израел и Обединените арабски емирства), към която тепърва ще се присъединяват и други страни.
В развитата стратегическа култура на индийския политически елит подобно поведение не е случайно и представлява отчетлив геополитически знак. Още няколко наскорошни събития дават плътност на случващото се. Само преди седмици, САЩ и Индия дадоха старт на институционализираната двустранна инициатива за сътрудничество в областта на критичните и възникващи технологии. Тя включва общи проекти в области като военни и други иновации, изкуствен интелект, производствени вериги за микрочипове и други елементи, космически изследвания, следващо поколение телекомуникации и т.н. Ню Делхи купува и все повече оръжие от САЩ в опит за свиване на влиянието на Русия в този сектор. Само за две години, руският дял на военния индийски пазар намаля с почти 50%. Наскоро приетият индийски фонд за военни покупки от над 10 милиарда долара пък ще бъде използван за допълнителен завой от Русия към местната военна индустрия.
Описаната трансформация обаче не означава отказ от установения статут на Индия като необвързана държава. Политическите и социални корени на тази външнополитическа концепция са десетилетни и дълбоко институционализирани. Те имат своята историческа мотивация, широка обществена подкрепа и икономическа структура. Претенцията на страната за civilisational state допълнително укрепва самостоятелните й позиции. По отношение на войната в Украйна се поддържа неутралитет. Но условията, в които подобни утвърдени подходи работеха постепенно изчезват.
Дълбокото разделение между Запада и автокрации като Китай и Русия прави балансирането все по-трудно, а нарастващата им агресивност изисква повече еднозначни реакции. Само преди няколко години Пекин отново инициира ограничен военен сблъсък с Ню Делхи по линия на оспорваната северна граница. Китайската Инициатива „Пояс и Път“ пък буквално влетя в южна Азия и страни като Шри Ланка, които индийците третират като тяхна запазена зона на влияние. Ускорените военни инвестиции на Китай и все по-честите им маневри в различни морета и океани създадоха остро чувство на стратегическа уязвимост, особено след идването на Нарендра Моди на власт през 2014 година. Най-динамичната част от последната глобализационна вълна в значителна степен подмина Индия, поради протекционизъм, възприятие за самодостатъчност и забавено институционално и инфраструктурно развитие. Сега обаче колективистичната автархия като икономически модел се разпада. Нещо повече, частичната деглобализация предоставя нови възможности за страната след като множество индустрии и компании инициираха процес на географска и пазарна диверсификация.
В продължение на десетилетия, Индия с основание се популяризираше като най-голямата демокрация в света, пример за съвместяване на множествени културни и езикови общности. Политическата династия Ганди и дългата доминация на една партия подсказваше ограниченията на подобно описание, но идването на власт на Нарендра Моди преди почти десетилетие стартира по-системно разместване на базовите демократични процедури. Списъкът от промени през годините нараства и включва натиск върху гражданското общество, ограничаване на свободата на медиите, преследване на журналисти, подкрепа за приятелски стопански елити, потискане на опити за разследване на действията на Моди като първи министър на щата Гуджарат, засилващ се натиск и насилие върху мюсюлманите и други. Затова и не е случайност, че организации като Freedom House и V-Dem Institute вече класифицират страната като „частично свободна демокрация“ и дори „електорална автокрация“.
Наскоро Ню Делхи използва закони за извънредното положение, за да блокира в YouTube и Twitter клипове и линкове към критичен документален филм на BBC, който задава неудобни въпроси за политическото минало на сегашния премиер. Преди няколко месеца директор на компанията FaceTagr пък се похвали, че техният софтуер за лицево разпознаване вече се използва ежедневно и във всякакви ситуации от местната полиция. Преди две години опозиционната Congress Party обвини Моди в неправомерно проследяване чрез израелски софтуер на над 300-а политици, бизнесмени, журналисти и дори министри.
Икономическите реформи на индийския премиер обаче са тези, които имат по-непосредствени последствия. Най-общо, той се е захванал с постепенното и все още частично разглобяване на една квази-социалистическа, силно протекционистична и самодостатъчна стопанска система. През последните години бе направено немалко. Примерите включват намаляване на корпоративния данък на 25%, отваряне на важни сектори за чужди инвестиции като военно производство и финанси, амбициозна инвестиционна програма в инфраструктура, единен за страната данък добавена стойност, създаване на програмата Make in India, намаляване на регулации и административна реформа, изграждане на дигитална инфраструктура, инвестиции във високите технологии и други. Съвсем очаквано, остават множество елементи от миналото и едва започнати промени. Например, Ню Делхи продължава да стои встрани от регионалните споразумения за свободна търговия, макар тук да има известно движение поне в мисленето на индийските елити. Нужно е допълнително опростяване на данъчната система, държавата има мажоритарен дял в прекалено много банки, остават регулациите за това къде те да инвестират голяма част от капитала си, има и множество ограничения за достъп на чужди компании в различни сектори и т.н. Независимо от това все повече фирми обръщат поглед към страната, а знаков инвеститор като Apple стартира нови производства. През идните години притокът от външни инвестиции ще се увеличава в пъти.
Дълги години зад тезата за азиатския възход през 21-и век прозираше настояването, че всъщност става въпрос за събуждането на Китай и неговото позициониране в центъра на глобалната икономика и политика. Казано иначе, азиатският век бе китайски. Тази картина обаче започва да се променя.
Пекин затъва в няколко кризи, сблъсъкът му със Запада създава допълнителна несигурност, а страната е превърната в автокрация. Все повече страни се притесняват от агресията на китайците и търсят диверсификация, политическа и икономическа. Заедно с това, самата Индия трупа аргументи в своя полза. Тя вече надмина Китай по население и има много по-добра демографска траектория, ускорява своята интеграция в глобалната икономика, открива нов хоризонт за растеж и развитие в Азия и се включва във все повече регионални и международни организации. Много от индустриите на бъдещето засилват хода си именно там, а страната трупа и културно влияние и позиции.
Отдавна е ясно, че завръщането на Азия на глобалната политическа и стопанска карта няма да е функция на нито една страна, дори на Китай. Но е вярно, че за дълги периоди подобно развитие изглеждаше възможно. С възхода на Индия подобен сценарий вече изглежда изключен. От Ню Делхи обаче зависи докъде точно ще достигне неговото влияние.
В РЕЗЮМЕ В продължение на десетилетия, Индия с основание се популяризираше като най-голямата демокрация в света, пример за съвместяване на множествени културни и езикови общности.
