от Преслав Райков
Глобалните икономики са изправени пред множество заплахи, вариращи от инфлация и повсеместно нарастващи цени на енергията, до въоръжени конфликти и природни бедствия. Докато точното прогнозиране на пътя на бъдещи събития е невъзможно, има една тенденции, която можем да идентифицираме с увереност, като високорискова, и е редно, да бъдем изключително подготвени за нейното посрещане.
Ако в началото на 2019 някой ни предупреждаваше за риска от световна здравна пандемия и последвалото затваряне на цели сектори от икономиките, а дори и цели държави, щяхме да бъдем изключително подозрителни и силно неглижиращи подобни предупреждения. Струваше ни се малко вероятно и достатъчно несъществено, за да му отделяме прекомерно вниманиe и да се подготвяме подобаващо.
Същото се отнася и за текущо бушуващата война в Украйна, която продължава да отнема хиляди човешки животи и да нанася тежки икономически щети в цяла Европа и света, както и да компрометира веригите за доставки на основни енергийни суровини, които приемахме за даденост. Именно пълното материализиране на тези две събития в толкова кратък период от време неизменно ще доведе до промяна във възприятията ни за риск през следващите години. А моделите за оценка на потенциалните бъдещи рискове ще претърпят съществена промяна в параметрите и величините на очакваните прогнози.
Светът трябва да предприеме целенасочени усилия по-активно да се подготвя за потенциалните нови измерения на рисковите събития на нашето време, а решенията и действията за подготовката за тях ще бъдат продиктувани от горчивият опит на световната икономика от последните 3 години. Един от тези рискове на хоризонта, който все още голяма част от населението пренебрегва, е климатичният риск за икономиките ни и световната финансова система. Взимайки поука от последните рискови събития, световните институции и лидери трябва да пригодят финансовите ни системи за потенциални шокове породени от климатични промени.
Климатични предупреждения за икономиката и финансовия свят Катастрофалните наводнения, суши, горски пожари и бури стават все по-чести и редовни явления в наши дни. Съгласно актуалните прогнози, социални, екологични и икономически последствия от изменението на климата могат да се повишат до катастрофални нива през следващите 50 години.
Една от оценките предполага, че ако температурите се повишат до 4°C над прединдустриалните нива през следващите 80 години, глобалните икономически загуби могат да достигнат $23 трлн. годишно. За сравнение: световната икономика в момента се оценява на приблизително $100 трлн. годишно. Когато става въпрос за опустошителните въздействия, породени от промените в климата, повечето хора мислят единствено за вредата, нанесена директно върху живота и поминъка в дадени региони. И въпреки, че те действително са съществени, последиците от все по-честите и екстремни метеорологични катаклизми са също толкова въздействащи и върху здравето на глобалните финансови системи, които неизменно ще се отразяват на живота ни в много аспекти.
През последните години се доказа, че физическите въздействия на свързаните с климата сътресения - като щетите от урагани върху електрическите мрежи, наводненията в градските части, както и негативните ефекти върху селскостопанските системи - директно засягат глобалните финансови институции и начина, по който те вземат инвестиционни решения, конструират портфолиата си и създават нови финансови инструменти. Изменението на климата е процес, който трудно може да бъде краткосрочно овладян или променен, а в голяма част изменението му е резултат от естествени природни цикли. Трябва да е ясно, че не всички аспекти на климатичните промени са породени от човешки дейности и това трябва да бъде ясно осъзнато от глобалните лидери, за да може да се решават наистина неотложните проблеми. А не допълнително да се натоварват икономическите системи с ограничаващи политики в сектори, които трудно можем да докажем, че сработват.
Несъмнено е, че рисковете, породени от климатични фактори, ще бъдат съществени през следващите десетилетия и световната икономика трябва да е подготвена за тях. Според редица доклади, изменението на климата може да изложи на риск около 2% от глобалните финансови активи до 2100, а при най-лошия сценарий, стойността може да нарасне до 10%! Такъв е мащабът на финансовото опустошение, за което трябва да сме подготвени като осигурим необходимите финансови и икономически инструменти за управление на тези рискове.
В днешно време са налице все повече доказателства, че катастрофичните метеорологични явления се случват все по-често поради промените в климата. Екстремните метеорологични събития в редица региони на света чупят всякакви рекорди. Факт е, че данъкоплатците и потребителите най-често поемат разходите за тези бедствия, а те се увеличават бързо. Например, климатичните бедствия, сполетели САЩ през 2020 нанесоха щети за $20 млрд., а от 1980 насам екстремните климатични явления са причинили опустошения за над $2 трлн.
Тези разходи показват, че изменението на климата е икономически проблем и сърцевина за управлението на риска в световните финансови системи. Държавните финанси на редица страни вече са поставени под огромния натиск на нарастващи дългове и все-по скъпо финансиране. Частните капитали и инвестиционният сектор трябва своевременно да мобилизират ресурс в инструменти, които да обезпечат потенциални негативни развития, породени от климатичните промени. Все повече инвестиционни фондове и частни капитали успяват да предложат адекватни инструменти за защита от такъв тип събития, но в крайна сметка, данъкоплатците чрез държавата поемат по-голямата част от разходите.
През 2023, независимо дали живеете във вътрешността на страната или на брега, в малък или голям град, почти всяка общност, правителство, компания и индивидуален човек ще бъдат изложени на определено ниво на риск от изменението на климата. Затова е важно своевременното вземане на конкретни икономически и политически решения. Семействата в застрашените от наводнения райони ще започнат да виждат как цената на имуществената им застраховка потенциално ще нараства, а редица компании, опериращи в сектори, директно засегнати от негативните климатични промени, ще трябва да отчетат тези рискове в стойността на активите си. Съответно застрахователите, опериращи в тези сегменти, също ще преосмислят моделите си и ще въведат допълнителни изисквания.
През последните 5 години станахме свидетели на огромен натиск от инвеститорите и регулаторите върху това компаниите да разкрият изложеността си на климатични рискове. За да вземат добре информирани решения относно бъдещите си операции, банките, застрахователите и другите участници във финансовия сектор се нуждаят от адекватни инструменти за управление на климатичните рискове в своите операции и баланси. В същото време, тъй като финансовите надзорни органи наблюдават устойчивостта на системата, те се нуждаят от инструменти за адекватна оценка и надзор на тези рискове. През последните 3 години няколко от основните централни банки проведоха климатични стрес тестове на активите и експозицията на банките, като резултатите ясно показаха зависимостта на голяма част от активите към негативните климатични промени, а съответни действие не бяха предприети именно поради липсата на адекватно структурирани инструменти.
Въпреки, че застрахователният сектор е един от основните потърпевши от материализирането на климатичните рискове, все още е трудно да се каже, че сектора се е преориентирал в това да не инвестира в сектори и компании, които попадат под натиска на инвеститори и общественост, и са обявявани като “замърсяващи”. За справка: към края на 2021 застрахователната индустрия в САЩ е инвестирала общо $582 млрд. в комбинация от компании в секторите нефт, газ, въглища, комунални услуги и други дейности, свързани с изкопаеми горива – незначително увеличение от регистрираните $519 млрд. през 2018, според проучване на S&P Global Sustainable. Този факт ясно показва, че решението на казуса се крие във финансовият инженеринг на нови инвестиционни и застрахователни продукти, а не на изтегляне на капитали от съответните сектори.
От другата страна на океана, в доклад на Европейската Централна банка от 2021 се посочва, че климатичните рискове имат потенциал сериозно да се отразят на голяма част от цените на финансовите пазари в развитите икономики. В Европа климатичната премия все още не е изцяло инкорпорирана в цените на редица финансови инструменти, а пазарите на въглеродни емисии и деривати за хеджиране на подобни рискове са все още в зората си. Въпреки, че експозицията на европейската банкова и застрахователна система е сравнително лимитирана към секторите, които са основно засегнати от климатичните рискове, е необходимо с бързи темпове да се приложи рамката за оценка на климатичните рискове и на европейските пазари. Такива темпове на промяна виждаме на частните пазари, където издаването на т.н “зелени облигации” достигна над $1 трлн. в световен мащаб.
Новите рискове са вече тук, а с тях трябва да започнем и процесите по активна подготовка. Промените в климата концентрират все по-голяма вероятност да генерират съществени риск събития през следващите години, които могат да имат опустошителен характер, от мащаба на глобалната ковид пандемия, нанасяйки тежки последствията върху икономиките ни. Финансовата сфера трябва активно да приложи адекватни пазарни решения за подготовка на икономиките ни за тези рискове.
В РЕЗЮМЕ Рисковете, породени от климатични фактори, ще бъдат съществени през следващите десетилетия и световната икономика трябва да е подготвена за тях.