От Лиз Капо Маккормик, Бен Холанд, Алекс Танци и Енда Карън, заедно с Джил Р. Шах и Финбар Флин
Светът излиза от ерата на евтините пари с планина от дълг, който става ужасно скъп. Общите задължения на домакинствата, бизнеса и държавите по света са 290 трилиона долара, над една трета повече отпреди десетилетие, по данни на Института по международни финанси.
Въпреки че световният дълг спадна от пандемичния рекорд в началото на годината, рисковете, които поставя за икономиките и финансовите пазари растат. Причината е в постоянното повишение на лихвите за кредитополучателите, защото Федералният резерв и останалите централни банки ги вдигат с най-бързи темпове от десетилетия, за да намалят инфлацията. Докато лихвите бяха ниски, много заеми бяха с твърда лихва, така че сметките не идваха едновременно. Сега като минимум ще има свиване за икономиките, които и без това се борят с кризата от поскъпването на живота. В най-лошия случай обаче нещо в глобалната финансова система може да се пречупи. Най-новата история е пълна с примери за големи обеми дълг, станали необслужвани, от японските корпорации през 90-те до американските купувачи на жилища и европейските правителства през следващите десетилетия.
Докато по-високите плащания по дълга започнат да притискат личните, корпоративни и държавни бюджети, инвеститорите търсят по света потенциални слаби връзки – от баланса на канадските домакинства и италианските публични финанси до частните кредитни пазари в САЩ.
Повишаващите се лихви са „бавния влак за потребители и компании, както и за правителства“, казва Шон Симко, глобален директор Портфейли с фиксирана доходност в SEI Investments. „Както се движи едва-едва, изведнъж се оказва пред теб и тогава е твърде късно“.
Като цяло богатите страни могат за известно време да си позволят да плащат по-високите лихви по държавния си дълг, но инвеститорите се тревожат за Италия, а преди няколко седмици Великобритания преживя срив на пазара на държавни облигации. Опасността е по-изострена за развитите икономики, особено за тези с дългове в долари. Що се отнася до корпорациите, признаците за дълговия натиск вече се забелязват в някои сектори на глобалните финанси.
Жилищният дълг е преобладаващ в балансите на потребителите, където опасността е най-голяма и където има особена смесица от съставки, която сочи местата, където набират сила проблемите.
Често някои страни, които избягват жилищен или банков срив в Голямата рецесия, където има голям дял ипотечни кредити с плаваща лихва, което означава, че по-високите лихви на централните банки бързо се разпространяват върху кредитополучателите. Канада, Австралия и Южна Корея попадат в едната или и в двете категории.
„Нали помните „Големият залог" / The Big Short /“, казва Дарио Пъркинс, икономист от TS Lombard в Лондон като има предвид книгата и филма за една група инвеститори, които спечелиха от срива на американските ипотечни кредити. „Те всъщност се опитват да рестартират разходите по кредитите. В САЩ вече няма такава бомба със закъснител. Но в други страни има“.
Базираният в Торонто ипотечен кредитор Romspen Investment Corp. наскоро спря изкупуванията в най-големия си ипотечен фонд след като редица кредитополучатели спряха плащанията. Канадските домакинства са сред най-задлъжнелите на света.
Нагоре с списъка са и северноевропейските страни. Във Великобритания, където лихвите по повечето ипотеки бяха променени след 2-3 години, дълговите плащания са готови да минат 10% от доходите на домакинствата / не само за хората с ипотеки /. Нидерландия, Швеция и Норвегия вече минаха този праг и ще тръгнат към 15%, ако централните банки продължат да вдигат лихвите, както се очаква.
Собствениците на жилища в азиатските страни, включително Южна Корея, Малайзия и Тайланд също се очаква да бъдат притиснати, казва Джонатан Корниш, ръководител Банкови рейтинги за Азиатско-Тихоокеанския регион във Fitch Ratings.
Бизнесите /извън финансовата индустрия/, наред с правителствата бяха най-големите кредитополучатели в епохата на евтините пари по данни на IIF и не могат да си напечатат свои пари, за да излязат от кризата.
Тази година ръстът на разходите по кредитите може да принуди бизнесите да работят само за да обслужват дълговете си – заради което често са наричани „зомби компании“, макар че наемат много хора и произвеждат продукти и услуги, които потребителите търсят. По някои изчисления още при ниските лихви около една пета от публично търгуваните корпорации вече спадаха към тази група. При поскъпването на обслужването на дълга в нея може да влязат още компании. А някои от тези в категорията „зомби“ може да фалират.
„Прилича ми на интернет балона“, каза за телевизия Bloomberg Скот Майнърд, глобален главен инвестиционен директор на Guggenheim Investments. Въпреки че много компании печелят, „има много други, които не могат“.
Инвеститорите се тревожат още повече за Азия, където силният долар оскъпи още повече дълговете в щатски долари. Цените на облигациите, емитирани от имотните предприемачи във Виетнам и Индонезия замръзнаха, а фалитите в имотния сектор в Китай станаха рекордно много. В Южна Корея компанията, която строи местния тематичен парк Леголенд пропусна плащане през октомври, нещо, което в тази страна се случва рядко.
За по-малките филми в САЩ, които се опитват да заемат пари от банките с плаваща лихва, най-лошото все още предстои, казва Анета Марковска, главен финансов икономист в Jefferies LLC. Вероятно те ще бъдат принудени да уволнят служители, когато повишенията на лихвите от Фед стигнат своя пик в началото на следващата година. „Очаквам повече сривове в първото тримесечие, когато малкият бизнес ще усети болката от високите лихви“, каза тя.
Марковска забелязва още един риск на пазарите за частен кредит, където инвестициите често включват заемен капитал. „В последните години станаха много сделки с голям ливъридж“, казва тя. „Когато тези сделки бъдат оценени, никой не очаква лихвата да стигне до 5% за целия им срок“.
Протоколите от заседанието през ноември на комисията по определяне на лихвите на Фед показаха, че няколко членове са сигнализирали за „скрит ливъридж“ в небанковия сектор като препятствие за работата на глобалните пазари.
Правителствата в богатите икономики, които заемат в собствена валута, при ръст на лихвата като цяло не са изправени пред подобни непосредствени проблеми за домакинствата или бизнеса. Това не означава, че са неуязвими, както показа случаят с Великобритания. Планът на тогавашния министър-председател Ли Тръс да намали данъците предизвика разпродажби на държавни облигации, защото инвеститорите изпаднаха в паника за допълнителния дълг, който би се натрупал. Тръс си отиде и британските пазари се стабилизираха, но новото правителство остава изправено пред удвояване на лихвите догодина.
При развитите икономики инвеститорите се тревожат най-много за италианския публичен дълг. Плащанията по държавния дълг се готвят да минат 7% от брутния вътрешен продукт до 2030г., което по изчисления на Bloomberg Economics е неустойчиво ниво. Европейската централна банка в миналото е ограничавала италианския дълг, но ще срещне съпротивата на останалите правителства в Европейския съюз да го направи отново.
И САЩ може би се насочват към политически проблеми заради дълга. Докато републиканците се готвят да поемат Камарата на представителите през януари, има опасност от нова битка за тавана на дълга, която ще смути пазарите.
Много развиващи се страни вече са в суверенна дългова криза. Шри Ланка и Замбия обявиха дефолт по плащанията, а Египет и Пакистан са сред много други, които се канят да го направят. Световният кредитор в извънредни случаи, Международният валутен фонд, смята, че над половината икономики с ниски доходи са в дългова криза или на прага й. Фондът отпуска спасителни пакети както никога досега. „Ако мислите, че ви трябва буфер, ние сме насреща“, каза през октомври управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева във Вашингтон.
Кредитополучателите разполагат с известни ресурси, за да се предпазят от последиците от по-високите разходи по дълга. Развиващите се икономики повишиха валутните си резерви и много домакинства успяха да спестят пари в пандемията, а бизнесите отчетоха силни печалби по време на възстановяването. Управляващите се поучиха от предишни кризи и разполагат с инструменти при повишение на натиска.
Мащабът на щетите вероятно ще зависи от размера, до който централните банки ще вдигнат лихвите. Бърза победа над инфлацията или решение да приемат цените, излезли от контрол би им позволило да спрат затягането на монетарната политика. Засега те са решени да продължат, а пълният размер на последиците от действията им все още предстои да се усети.
„Преди да стигнат до крайната цел, мисля, че ще нанесат доста щети на икономиката и финансовите пазари“, каза Майнърд.
Заключение: глобално дългът на домакинствата, бизнеса и държавите е 290 трилиона долара, над една трета повече отпреди десетилетие и това предизвиква тревога от дефолт.
