От Димитър Събев
Икономистите били изненадани от глобалното покачване на цените през 2022 – твърди Международният валутен фонд в най-новия си обзор за състоянието на световната икономика. След десетилетие на нулеви лихви, да си „изненадан“ от инфлация е, меко казано, странно. Масло в огъня на всеобщото поскъпване наляха и фискалните стимули след ковид- пандемията на фона на провокираната от войната в Украйна енергийна криза.
Но инфлацията на 2022 не се обяснява само с охлабената парична политика и по-скъпите горива. Съществуват още два фундаментални фактора, които не просто няма да отшумят в идните години, а ще стават все по-значими и вероятно завинаги ще ни лишат от съмнителната привилегия на ниските цени за масовите стоки и услуги. Става дума за екологичните екстернали и за поскъпването на труда във фабриките на света.
Икономическият термин „екстернали“ се отнася до непреднамерени последици за трети страни от някаква стопанска дейност – напр. пръскането на нивите с инсектициди води до измиране на пчелните семейства в околността; по-оскъдният и скъп пчелен мед е една от екстерналите на индустриалното земеделие, друга е затрудненото опрашване. Съществуват и позитивни екстернали – напр. водните басейни, служещи за охлаждане на електроцентрали, са по-топли от обичайното и предоставят добри условия за риболов. Но общото правило е, че екстерналите са негативни, тоест вредни.
Негативните екологични екстернали доскоро бяха безплатни за бизнеса. С други думи, в цените на стоките не се начисляваха екологичните щети при производството им. Авторитетно изследване от 2013 показа, че нито една от водещите 20 регионални индустрии в света – въглищна енергетика в Китай и САЩ, говедовъдство в Южна Америка, отглеждане на ориз в Югоизточна Азия и т.н. – нямаше да е печеливша, ако компаниите плащаха пълната екологична цена на своите производства. Пълната цена включва емисии, промяна на земната покривка, ползване на вода, замърсяване и генериране на отпадъци.
Британската консултантска компания Trucost изчисли общия размер на екстерналите в първичното производство и преработка на 13% от глобалния БВП. Съответно, ако бизнесът в света – което е едно и също с всички потребители в света – заплащаше истинската екологична цена на продуктите, които се произвеждат и консумират, цените днес щяха да са с 13% по-високи.
Според изчисленията на МВФ, глобалната инфлация през 2022 ще възлезе на 8.8%, така че дори и без централните банки, правителствените разходи и инвазията на Русия в Украйна щяхме да се сблъскаме с дори по-голяма от сегашната инфлация, ако трябваше да плащаме от джоба си за щетите, които причиняваме с нашето производство, консумация и отпадъци.
Тъй като планетата ни е ограничена по размер, тази ситуация няма да продължи до безкрайност. Все по-голям е натискът някой да поеме отговорност за „външните“ ефекти. Най-напреднал е процесът при остойностяването на въглеродните емисии, чийто пазар през 2021 възлезе на $851 млрд., като 90% от тази сума е за сметка на ЕС. Китай също въвежда подобна схема; в Северна Америка пазарът на квоти за емисии надхвърли $50 млрд. и продължава да расте. Това е фактор, който вече се отразява на цените на масовия пазар – и ще го прави все повече.
Екологичните щети далеч не са само емисии. Данните на ООН за международната търговия показват, че през 2021 страните в Северна и Южна Америка са изнесли месо и месни продукти на стойност $66 млрд, като износът само от Бразилия е за $20 млрд. Бразилското говеждо е с отлични качества и се предлага на приемлива цена из целия свят – но тази „приемлива“ цена не включва глобалния ефект от производството му, чрез изсичане на дъждовни гори и превръщането им в пасища.
Учени твърдят, че около 17% от джунглата на Амазония е вече загубена; ако обезлесяването достигне 25%, ще бъде премината повратна точка, водеща до покачване на температурите в региона с до 4 градуса, което ще превърне големи части от Бразилия в безплодна пустош. Изчислено е още, че при сегашния темп на обезлесяване Амазония ще загуби 27% от дървесната си покривка до 2030.
Тези прогнози чертаят страховити перспективи, но да ограничим разсъжденията до техния ефект върху пазарните цени. Възможните сценарии са два: или темпът на обезлесяване ще се забави от амбициозни екологични политики, което значи по-малко предлагане и скъпо месо, или ударното производство ще продължи, докато е възможно – но тогава и материалните щети от настъпващата екологична криза ще нараснат. Тези щети ще се калкулират в разходите – и мечтата за евтини пържоли отново става недостижима.
Въглеродните емисии и говедовъдството са само два примерa. С неспирното нарастване на световното население, с превръщането на екосистемите в индустриални терени, с покачващите се аспирации на т.нар. трети свят, ще се случват все повече неща, водещи до по-високи цени: или политики за „интернализиране на екстерналите“, които ще повишават разходите, или там, където няма такива политики, екологичните поражения (а и обективната оскъдица) ще движат цените нагоре.
Да кажем няколко думи и за евтиния труд. Още от времето на Карл Маркс тръгва „глобалният керван на бизнеса“: мултинационалните компании търсят най-ниски разходи и без колебание ще изместят производствата си в чужбина, ако там могат да плащат по-ниски заплати. Десетилетия, дори векове, тази аксиома бе лост на бизнеса и срещу по-високото данъчно облагане, и срещу агресивните профсъюзни движения. Ако работниците в Германия искат твърде много – ще отидем в Полша, където заплатите са по-ниски, после в Румъния, Молдова, Югоизточна Азия…
Това е силен аргумент, но какво ще се случи, когато бизнесът е вече в Югоизточна Азия и цената на труда започне да се покачва и там? Африка? Антарктида? За производство са нужни не само труд и технологии, но и инфраструктура, в която категория освен пътищата и електропреносната мрежа спадат и образователните институции. Тоест, в някои страни производството няма да е евтино, дори ако трудът е много евтин.
Малайзия и Тайланд отдавна вече не са страни с ниски заплати. Във Виетнам – един от последните бастиони на евтиния труд – средните реални заплати за последните десет години се повишиха с около 50%; заетите в бизнес с чуждестранни инвестиции в големите градове получават по 500 долара месечно, без да броим 13-та заплата. В Китай между 2016 и 2020 разходите за труд в промишлеността нараснаха с 30% до $6.5 на час. Да отбележим, че през същата година разходите за час труд в България бяха също $6.5.
Разбира се, заплащането на труда в различните части на света още дълго ще остане различно, но заплати от порядъка на $100-$200, които доскоро бяха нормални в нововъзникващите икономики, са вече на изчезване. Бизнесът без съмнение би могъл да замени много работници с роботи, но това надали ще понижи особено цените на пазара: от една страна, ще е нужно по-голямо данъчно облагане, за да се помогне на хората, останали без работа заради автоматизацията. От друга страна, в раздирани от безработица общества разходите за осигуряване на сигурност нарастват.
Да обобщим: днес цените на стоките и услугите се повишават включително затова, защото дълго време се задържаха неестествено ниски. Богатият свят живя евтино, разчитайки на безплатния характер на вредното екологично въздействие и на почти безплатния труд в световната периферия. Това бе изгодно за масовия западен потребител, но поддържането на подобен глобален икономически модел е вече невъзможно. По-тревожно е, че социално-икономическите последици от описаните два фундаментални фактора може да се окажат далеч по-тежки от ценовата инфлация.
В РЕЗЮМЕ Дори и без централните банки, правителствените разходи и войната в Украйна щяхме да се сблъскаме с дори по-голяма от сегашната инфлация, ако трябваше да плащаме за щетите, които причиняваме с нашето производство и потребление.