Благодаря ви за този разговор, много ви благодаря. Вие имате много интересна теория относно демографията, променящата се демография, която свива работната сила и тласка цените нагоре. Кажете ни, моля, нещо повече за нея.
В Западния свят имаше огромно нарастване в наличната работна сила през тридесетте години от 1990 до 2020. Това се дължеше на първо място на много високата раждаемост в предходните десетилетия и включването на тези хора в работната сила. След това, раждаемостта в повечето от нашите държави се понижи много, много рязко под степента на устойчивост и това позволи на много голям процент от жените, които до този момент оставаха вкъщи и бяха домакини да се включат в работната сила. Получи се рязко нарастване на населението в трудоспособна възраст и много по-слабо увеличение на броя на децата. Възрастните в трудоспособна възраст както и останалите, заедно с жените, които са половината от населението, всички се включиха на трудовия пазар в много по-голяма степен. Прибавете към това и факта, че след падането на Желязната завеса, Източно европейските държави като България, а също и Китай влязоха в световната търговска система и това реално увеличи повече от два пъти наличната работна ръка. Когато 30 години по-късно съберете всичко това, работната сила, която можеха да ползват западните производители или тези от тях, които можеха да преместят производството си в държави с по-ниски заплати като тези в Източна Европа, то говорим за невероятен трикратен ръст на работната ръка. Това урони силата на профсъюзите, силата на профсъюзите в частния сектор. След това, около 2010 година, ръста на населението в трудоспособна възраст се забави, а в много страни и се понижи. Разбира се, налице беше и разрива между Китай и Съединените щати, а това означаваше, че от огромната по мащабите си предлагана работна ръка за всеки, който може да премести производството си, стигнахме до много по-малобройна, дори намаляваща работна сила в държави като Япония, Китай, Германия, Италия и повечето държави от континентална Европа. Наличната работна сила би се понижавала и в САЩ и Обединеното кралство, ако не беше имиграцията. И така, от огромно нарастване на наличната работна ръка, вече имаме остър спад, което пък означава, че няма да достигат работници и работодателите ще трябва да предлагат повече, за да запълнят свободните работни места, нещо, което вече виждаме след ковид пандемията.
Професор Гудхарт, кои са корените на настоящата инфлация?
Отчасти това се дължи на много по-затегнатия отколкото се очакваше през лятото на 2021 пазар на труда и това е на практика навсякъде на Запад. Причината, поради която председателят Пауъл изнесе толкова оптимистична реч в Джаксън Хол през същата година, през август 2021, беше, че те очакваха наплив от завръщащи се работници, който да компенсира ръста на търсенето, породено от експанзионистичната парична и фискална политика. Така си мислеха, че инфлацията леко ще се покачи и много бързо ще се върне към целта. Нито едно се случи, нито другото.
Кога се появиха основните двигатели на инфлацията?
Основните двигатели на инфлацията реално се появиха някъде през лятото на 2021 и едва през късната есен – декември 2021, големите централни банки осъзнаха, че са сбъркали и започнаха да променят експанзионистичната си политика по посока на едно много бавно и плахо затягане. И после цялата ситуация ужасно се влоши заради неблагоприятния шок в предлагането причинен от войната в Украйна.
Професор Гудхарт, вие твърдите, че пандемията от коронавирус е разделна линия между времената на дефлация и на инфлация. Как така?
Тя отстрани много хора от пазара на труда. Продължителният ковид, последиците от разболяването от ковид се оказаха много по-сериозни отколкото очаквахме. Освен това, експанзионистичните политики от 2020 и 2021 означаваха, че през 2021 хората бяха сравнително обезпечени, пазарите на акции направиха рязък скок, лихвите бяха много ниски и всички разполагаха с много пари. А това означаваше, че по-възрастните хора в нашите страни, да речем над 55 годишна възраст, решиха, че моментът е много добър за ранно пенсиониране. На тях им хареса да работят от дома си, да се отърват от ужасите на пътуването до работното място в големите градове и така, те се пенсионираха рано. Съчетанието от ранно пенсиониране и намаляването на мигрантските потоци доведоха до по-значителен от очаквания спад в работещото население през 2021 и 2022.
Колко трайни са тези двигатели на инфлацията? Как вие гледате на тях?
Нашето мнение, на моя колега Манож Прадан и моето, е че тези двигатели на инфлацията ще са доста трайни, защото тяхното гориво са демографските сили и отдавна протичащи политически процеси като разделението между Русия и Китай от една страна и Съединените щати от друга страна. А те няма да изчезнат никак бързо. Централните банки по света както и повечето икономисти все още смятат, че след около две-три години инфлацията ще се върне към целта и ще се върнем към сравнително ниските лихви, както номинални, така и реални. С други думи, икономисти като Лари Самърс и Оливие Бланшар все още вярват, че в дългосрочното бъдеще лихвите и инфлацията ще са „по-ниски за по-дълго“. Тук пътищата ни се разделят. Ние смятаме, че базовите демографски и политически сили ще означават, че инфлацията или по-скоро инфлационния натиск ще остане с нас средносрочно и дългосрочно, което ще направи още по-трудно удържането от страна на централните банки на инфлацията около тяхната цел.
Всъщност, вие сте убеден, че ни предстоят десетилетия на по-висока инфлация. Нали така?
Да.
Защо смятате така?
Предстои да видим много по-бавен темп на ръст на работната ръка и много по висок процент на възрастни хора, нуждаещи се от грижи, а старите хора се фискално скъпи – те се нуждаят от лекарства, от грижи и получават пенсии. Ще имаме много по-бавен темп на растеж на работната ръка и ще има значително по-висок процент стари хора, разчитащи на издръжка. Старите хора са фискално скъпи – те се нуждаят от лекарства, от грижи и получават пенсии. Следователно, по-високите разходи трябва да се покрият от по-високи данъци, но данъчната тежест ще падне основно върху работещите. Данъчните ставки ще се покачат, това няма да се хареса на работещите и те ще се опитат да възстановят, така да се каже пред-данъчните реални приходи и ще се върнем към една много по-силна работническа власт, към повече стачки и повече индустриални търкания. В известен смисъл, това ще е нещо като връщане към условията, които съществуваха през 70-те години в западна Европа.
Централните банки предприемат мерки и увеличават лихвените проценти. Колко продължителни и колко тежки трябва да са тези мерки?
Това няма да помогне. Проблемът е, че съотношението на дълга в публичния сектор към БВП е толкова високо, че ако увеличите лихвите, това което ще стане е, че дългът в публичния сектор… един вид ще експлодира. И така се стига до условия каквито наблюдавахме през последните дни в Лондон, когато лихвите в публичния сектор нарастват до ниво, което е несъстоятелно, което причинява повече рецесия, която влошава още повече дефицита и централната банка трябва да предотврати експлозивния скок на лихвите. Увеличенията, които тогава те ще са принудени да предприемат като експанзионистични мерки ще доведат до повече инфлация.
Ако разгледаме действията на Европейската централна банка, например, виждаме, че те увеличават лихвите, но имат и програма за количествени улеснения. Това не са ли две взаимно изключващи се неща?
Да, в основни линии. Смятам, че те несъмнено са взаимно изключващи се и в Обединеното кралство, където се върнахме към количествените облекчения едновременно с повишаването на лихвените проценти. Пълна каша! В момента политиката не е напълно последователна, определено не и в моята страна. Това ще е проблем, защото е много трудно да се борите с инфлацията единствено със средствата на монетарната политика, освен ако нямате много по-затегната фискална политика. Защото ако не можете да се справите единствено с монетарни средства като просто увеличавате лихвените проценти, това ще влоши съотношението на дълга в публичния сектор и вероятно ще ни тласне към рецесия. Сместа от политики в момента е наистина голяма каша.
Това е страничен въпрос, но какво мислите за тенденциите при безналичните плащания? Мислите ли, че инфлацията ще повлияе по някакъв начин на тези тенденции? Очаквате ли отново да се повиши интереса към банкнотите?
Не. Има много иновации в областта на плащанията. Много централни банки обмислят въвеждането на дигитални валути на централните банки и смятам, че ще има подобрения в механизмите за извършване на плащания. Но не смятам, че те ще имат особено влияние върху процента на базисната инфлация. Това са два напълно отделни проблема.
Какво ще кажете за дигиталните валути. Знаем, че ЕЦБ работи по дигиталното евро, а в САЩ подготвят дигитален долар. Как това ще промени съществуващата финансова архитектура?
Зависи как се въвеждат. Има много, много начини за въвеждане на дигитална валута. Проблемът е не толкова във въвеждането на дигиталната валута. Проблемът е, че централните банки не искат да се занимават с отпускане на заеми за частния сектор, защото това непосредствено засяга политическия проблем с разпределението. Те ще трябва реално да върнат парите в банките, търговските банки, за да могат търговските банки да се ангажират с отпускане на заеми. И проблемът би възникнал, ако някоя от банките изглежда подозрително и се забърка в неприятност. Тогава хората ще се изтеглят от банките и ще предпочетат дигиталната валута на централната банка. За централната банка ще има проблем, ако вкара отново пари в подозрителната банка, която хората смятат за съмнителна. Ако не се вкарат пари отново в банката изправена пред загуби, тогава тя ще се срина, а вие ще сте изправени пред финансова криза. Ако се вкарат пари в застрашената банка като дигитална валута, тогава имате проблема, че може да се окаже, че централната банка подкрепя провалена банка и като го прави губи парите си. Това ще донесе истинско главоболие на централните банки и въпросът как ще се справят с подобни проблеми все още не е решен.
Професор Гусхарт, ще коментирате ли ситуацията в Обединеното кралство? Имам предвид перфектната буря на пазарите, програмата за намаляване на данъците на финансовия министър и обявената програма на Bank of England за намеса на пазара с 65 милиарда паунда.
Това е каша. Основният им проблем е, че министърът обяви мащабно, фундаментално и планирано като постоянно орязване на данъците, което означава, че то ще доведе до много голям допълнителен дълг без по какъвто и да е начин да става ясно как в дългосрочен план общественият дълг ще остане устойчив вместо да експлодира и да причини значителна инфлация. При положение, че отсъства някакъв ясен анализ или описание как допълнителният дефицит ще бъде реално финансиран, пазарите изпаднаха в паника.
Според мен, още преди обявяването на мини бюджета в петък, Bank of England са знаели, че правителството ще намали данъците. Не са знаели с колко точно, но мисля, че Bank of England трябваше да повишат лихвите значително повече – с поне 75 базисни пункта, а не с 50, за предпочитане дори с 1%. И тогава не трябваше да казват, че ще продължат със затягането: не би трябвало да има количествено затягане с продажба на облигации на пазара в момент, когато облигационния пазар очевидно щеше да бъде подложен на значителен натиск. Така че, Bank of England забърка една каша с действията си в четвъртък. И така се стигна до комбинацията от банка, която не е направила достатъчно и министър, който прави твърде много без да казва как това ще се финансира, как се финансира ефективно, как ще се финансира разумно. Пазарите се паникьосаха и това щеше да доведе до финансова нестабилност. Bank of England бяха напълно прави и направиха обратен завой и преминаха от обещания за повече или по-малко незабавно количествено затягане към реално спасяване на пазара на облигации под формата на краткосрочно количествено улеснение. Един от най-негативните аспекти на всичко това е, че министърът няма да изложи стратегията си за поддържане на устойчивост на дълга до 23 ноември. Което показва, първо, че все още дори няма план и второ, че ще остави пазарите в безизходица за около шест – седем седмици, което не е особено удачен или разумен начин на поведение.
И накрая, професор Гудхарт, кажете ми кои са тенденциите, които вие наблюдавате? Знам, че сте убеден, че през следващите десетилетия неравенството ще намалее, но дали защото богатите са изгубят пари или защото бедните ще станат по-богати?
Богатите ще изгубят много пари, защото лихвените проценти ще продължат да се понижават, макар сега бързо да нарастват. Цените на облигациите се сринаха наистина рязко, цените на жилищата ще намалеят, капиталовите пазари ще се понижат, с колко никой не знае, така че богатите ще обеднеят, а недостигът на работна ръка ще означава, че особено неквалифицираните работници, с по-слабо образование ще бъдат по-добре заплатени. Бедните, които не притежават кой знае какви активи ще имат по-високи доходи, относително по-високи доходи, а богатите ще обеднеят. Така че неравенството ще намалява двустранно.
Благодаря ви за това интервю за българските зрители.
Благодаря ви, беше удоволствие да разговаряме.
За мен също беше удоволствие.
