От Ваня Цолова
Научни достижения, икономически подем, дигитализация – нищо от успехите на човечеството нямаше да бъде факт, ако не съществуваха ... влажните зони. Звучи ви странно?! Може би нямаше да е така, ако знаете, че близо 70 млн. души в света се изхранват благодарение на тези природни територии. 40 % от растителните и животински видове на Земята живеят или се размножават именно там. Стотици хиляди видове обитават сладководните влажни зони, а местата с най-голямо биологично разнообразие са крайбрежните. 80 на сто от отпадните води по света се изливат в природата без да бъдат предварително третирани, но богатата растителност във влажните зони ги пречиства.
Националният план за опазване на най-значимите влажни зони в България изтича тази година
Това е документ, с който от Българска фондация „Биоразнообразие“ особено се гордеят, защото е изготвен със съвместните усилия на различни екпсерти (еколози, ихтиолози, орнитолози, мениджъри, икономисти и т.н.), след широко обществено обсъждане и партньорство между НПО, институции и учени. „Планът се прилага много добре и се ползва във всяка влажна зона, включена в него. Ние успяхме да го финансираме и изготвим в рамките на наш съвместен проект с БДЗП, БФБ, „Черноморски солници“ АД, Община Бургас и Кралското дружество за защита на птиците – проект „Живот за Бургаските езера“, финансиран от Програма LIFE на ЕК. Това беше много добра възможност за държавата да “отметне” този ангажимент тогава, но днес, 10 години по-късно, Планът трябва да се актуализира, особено предвид факта, че с климатичните промени картината се променя много по-бързо и за съжаление много по-драстично“, коментират от фондацията и се надяват МОСВ да успее скоро да намери финансиране и да обяви конкурс за актуализирането на документа.
Рамсарската конвенция
Ключова дата за влажните зони по света е 2 февруари 1971 г. Тогава в град Рамсар, Иран е приета конвенция - първият от съвременните глобални международни договори за опазване и устойчиво ползване на природните ресурси и все още продължава да е единственият договор, който е насочен към специфични екосистеми. България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция. Териториите у нас, които попадат в списъка са 11 влажни зони - “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато“.
Потенциал
Туризъм, спорт, риболов, спа процедури, развиващ се хранителен сектор, използване на природни ресурси, козметика, дори дестинация за фото туризъм – влажните зони отварят безкрайни възможности.
Тези специфични територии са сложна мрежа от екосистеми, които поддържат баланса между човечеството и природата. Те са и икономическа сила, която, ако е експлоатирана правилно, може да се превърне в източник на блага и печалба. Подкрепят социалното и икономическо развитие чрез различни услуги: съхраняват и пречистват водата, изхранват, подкрепят икономиката. Осигуряват услуги на стойност 47 трилиона щатски долара годишно. Повече от един милиард души разчитат на влажните зони за доход. Всеки декар влажна зона поглъща до 1,5 милиона галона вода и по този начин ни предпазва от наводнения и бури. Помагат за регулирането на климата: торфищата складират два пъти повече въглерод от горите, солените блата, мангровите гори и леглата от морска трева, също са складове на огромни количества въглерод.
Предизвикателства пред опазването и развитието на влажните зони в България
Зоните са крехки системи. Всяка нерегламентирана дейност може да ги застраши. А те са много – пресушаване за освобождаване на площи за други човешки дейности, нарушаване на водния режим, нерегламентиран лов и риболов, дори и строеж на ветрогенераторни и фотоволтаични паркове. Грешките в управлението на влажните зони често са дори с фатални последици, категорични са от БФБ. Влажните зони са много важен буфер, сюнгер - те могат да складират вода, да пазят околните територии, но трябва да са добре управлявани.
Пример за сериозен казус с големи екологични последствия е Поморийско езеро и изграждането на Път I-9 „Слънчев бряг – Бургас“, алармират от БФБ. Притеснение буди предвиденото отвеждане на атмосферните и повърхностни води, които попадат във водосбора на Поморийско езеро не към морето, а директно в соленото езеро. Сигнализирани са съответните институции, но охранителният канал на Поморийско езеро е непроходим, безотточен, засипан в голямата си част. Помпената станция не функционира, напорния тръбопровод е разрушен и не е в състояние да изпълни функциите си, а река Пазариолу е подприщена и отклонена по канал, успореден на пътя. Чрез водосток тя преминава под пътя Варна – Бургас и навлиза в Поморийско езеро. Всичко това се отразява пагубно на живота в защитената местност и зона от Натура 2000 и възпрепятства солодобива.
Опит и добри практики по света
"Salina Greens“ е португалска фирма, която се занимава с биологична продукция и преработка на Salicornia, местен растителен вид, растящ в солници. Производствента система спомага за запазването на области от голямо екологично значение, като същевременно подкрепя местната икономика. В последно време консумацията на Salicornia (известна като солянка) в Португалия печели популярност. Засега тя се отглежда само в няколко биологични стопанства. Биоложката Марсия Пинто, която повече от 10 години се занимава със солници, решава да запълни тази пазарна ниша и така създава „Salina Greens“. Марсия цели да стимулира местната икономика и да спомогне за запазването на крехката екосистема на солниците. Отглеждането на Salicornia предлага устойчиво решение за противодействие на деградацията на солниците. Това растение има силна устойчивост към климатичните промени. От БФБ също планират използването на саликорния като нов потенциален ресурс от солените езера.
Експертиза и образование
В момента обучението по възстановяване и управление на влажните зони в българските университети изобщо не е обхванато, алармират от БФБ. Има недостиг от подготвени, мотивирани и ангажирани в тази тема млади специалисти. Опитът и техниките за възстановяване, управление и мониторинг на влажните зони все още не се представят добре с реални примери на бъдещите еколози. Организацията е разработила и интегрирала учебна програма за управление на влажните зони във факултета по естествени науки в Университет „Проф. Д-р Асен Златаров ” - Бургас и Биологически факултет – Университет “Паисий Хилендарски” - Пловдив. Основната цел е интегриране на иновативната програма за управление на влажните зони в магистърската степен в тези университети.
Иновации
Потенциалът и ползите на влажните зони са в основата на научната разработка на д-р Росен Иванов, главен асистент в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Трудът му се фокусира към конструираните влажни зони за пречистване на отпадъчни води с възможност за когенерация на енергия - Low cost технология, при която са оптимизирани естествените процеси на самопречистване на водите. Ученият започва да търси възможности да доразвие работата си в реален продукт и печели конкурс по програма на Фондация „Карол Знание“ – „Предприемачи в науката“. Финансирането от 30 000 лв. му помага да изгради пилотна инсталация на конструирана влажна зона за пречистване на битови отпадъчни води от еднофамилна къща близо до София. Пилотната инсталация показа много добри резултати и това го мотивира да реализира идеята и в реални условия. Към момента предстои създаването на стратъп. Този вид системи са значително по-евтини от конвенционалните пречиствателни станции. След пускането им в експлоатация те работят автономно, без човешка намеса и не изискват допълнителни оперативни и експлоатационни разходи. Това води до намаляване на разходите за пречистване на води, електроенергия и потреблението на прясна вода. Към технологията има проявен интерес от някои компании от минния сектор. Такава е била и основната му концепция – пречистване на минни отпадъчни води с паралелен добив на енергия, обяснява Иванов. В лабораторни условия е установено, че технологията е подходяща и за други типове отпадъчни води. „За да стане продуктът търсен и предпочитам е важно да бъде изградена и пилотна инсталация за промишлени отпадъчни води, която да валидира технологията и в този сектор“, разказва експертът. „Това изисква по-сериозна инвестиция и активно търсим начини за финансиране от Европейските програми и Българските фондове, имаме и подкрепата от минния сектор. За битови клиенти, без достъп до канализация, технологията вече доказано работи, има интерес и се действа по предпроектни проучвания за изграждане на нови конструирани влажни зони с паралелен добив на енергия. В това направление инвестицията е значително по-малка, носи по-голяма добавена стойност на клиента.
Инвестиционен интерес в синхрон с природата - възможно ли е?
Да, възможно, категорични са от БФБ. Такъв пример е Атанасовско езеро, където човешката дейност и опазването на природата вървят ръка за ръка. Северната част на езерото е поддържан резерват, а южната е защитена местност, но въпреки това в езерото се осъществява солодобив, ползват се част от басейните за лечебни цели и това не само че не вреди на многобройните обитатели, но създава и по-добри условия за тях. За нуждите на солодобива езерото е разделено на 150 басейна с различна соленост, което обаче е причина за по-голямо разнообразие от видове и съответно повече и по-богата хранителна база. Басейните са разделени от диги и валове, които служат като места за гнездене на многобройните видове птици (Атанасовското езеро е най-богатото на птици място в България с 334 вида от всички 420 за страната).
„Черноморски солници” АД - фактор за местната икономика !!! Има снимка на Деян Томов
Предприятието “Черноморски солници“ АД е създадено е през 1906 г. за добив на морска сол чрез слънчево изпарение на морска вода и се намира на територията на поддържан резерват „Атанасовско езеро“. При процеса на производството на морска сол не се отделят вредни емисии в околната среда. Друга подобна територия е Поморийското езеро. Атанасовско езеро е пример за човешката дейност и управлението на влажните зони в симбиоза, категоричен е Деян Томов, главен технолог на „Черноморски солници”. Предприятието извършва възстановителни дейности на територията на езерото. За нуждите на солодобива езерото е разделено на многобройни басейни с различна соленост, което е причина за по-голямо разнообразие от различни видове на флората и фауната, съответно повече и по-богата хранителна база. Дружеството предлага за външни посетители обособени за целта басейни с луга и лечебна кал. Те привличат много посетители с лечебна и профилактична цел. „Черноморски солници” преработват добитата суровина, за да бъде достъпна до възможно най-много сфери на дейност – произвеждат сол за хранителни цели, както и за промишлеността - за кожарската, текстилната, козметичната промишленост. Също така голяма част от добитата сол се използва през зимния период за обезледяване на пътища. През последните няколко години са въведени два нови продукта – натурална сол „Цвете на солта“ и бутилирана натурална луга за домашна употреба. Дружеството реализира своите продукти основно на местните пазари. В последните години осъществява износ на сол за международна козметична компания, която я влага в свои продукти.
Само 2,5% от водата по света е прясната и съхранява предимно в ледници, снежни шапки или подземни водоносни хоризонти. По-малко от 1% от прясната вода е използваема, 0,3% е в реките и езерата. Това е цялата прясна вода, която имаме и влажните зони осигуряват по-голяма част от нея. Замисляте ли се вече какво ще се случи, ако влажните зони са замърсени или бъдат безвъзвратно изгубени?! Отговорът е ясен - няма да има живот.
