От проф. д-р Ганчо Тодоров Ганчев
Предизборната кампания, както винаги у нас, ни поднесе неочаквани сюжети и поводи за паника и апокалиптични очаквания. Изненадващо, освен проблема с цените на електричеството, газа и бензина, в центъра на вниманието се оказа и проблемът с бюджетния дефицит и държавния дълг. Появиха се оценки за непосилни дисбаланси и катастрофично нарастване на държавния дълг, което да доведе до колапс на държавните финанси. Поставя се под съмнение и възможността за присъединяване на България към еврозоната в началото на 2024 година.
Разбира се, в условията на военен конфликт в Европа и глобална енергийна криза, в съчетание с възможна рецесия в САЩ и ЕС, рисковете пред бюджета са значителни. Очевидни са и вътрешните проблеми, породени от социалните плащания и енергийните компенсации за бизнеса и гражданите.
Всеки анализ на фискалната позиция обаче, би трябвало да започне с преглед на изпълнението на бюджетната програма.
Засега, по официални данни, до края на месец юли т.г., като че ли няма повод за сериозни опасения. Приходите и разходите като цяло нарастват в съответствие с прогнозите. Реализиран е фискален излишък, фискалният резерв е на нормално равнище. Интересният момент е, че държавният дълг намалява, при това както в абсолютен размер, така и като дял от БВП. Разбира се, по традиция, основните разходи и дефицити у нас се реализират в края на годината, когато фискът рязко преминава от излишък към дефицит. Това обаче зависи до голяма степен от нагласите на правителството.
Основните рискове пред всеки бюджет са свързани със степента, в която съответната фискална програма правилно предвижда основните параметри, определящи националната и световната икономика. В тази връзка е интересно да видим какви са индикаторите, върху които е изградена прогнозата за приходите и разходите на бюджета.
Това, което прави впечатление, е значителното разминаване между прогнозните параметри на фискалната програма, върху които е калкулиран бюджета на държавата за 2022 и реалното развитие на световната икономика.
На първо място се очертава, че растежът в ЕС няма да бъде 4,4%, каквито са бюджетните предвиждания, а едва около 2,7%, според лятната икономическа прогноза на Европейската комисия. Цената на петрола няма да бъде около $79 за барел, а вероятно над $90. Курсът на долара към еврото също значително се отклонява от предвижданите $1,13 за €1. Прогнозата за цената на газа не фигурира в официалните документи, но вероятно е значително по-ниска от котировките на европейския газов пазар. Средногодишната инфлация на потребителските цени е оценена на 5,6% - при почти 15% в края на юли, в сравнение със същия период на 2021 г. С други думи, наблюдаваме значителни отклонения на фактическите от прогнозните параметри.
Друг важен фактор за стабилността на фискалния сектор е правилната оценка на рисковите фактори. Прави впечатление, че като основен рисков фактор пред българската икономика е разгледана пандемията, породена от разпространението на ковид-19. Военният конфликт в Украйна, санкциите, наложени от ЕС на Русия и контрамерките срещу европейската общност, въобще не фигурират между рисковете, отчетени във фискалната прогноза. Практически не е отчетено забавянето на глобалната икономика, глобалната енергийна криза и засилването на антиинфлационната политика на водещите световни централни банки.
Все пак, бюджетът взема предвид вероятността от някакво неясно негативно развитие на европейската и световната икономика, но евентуалните отрицателни последици за българската икономика и бюджета са оценени като такива, които биха могли да бъдат преодолени с мерки в областта на разходната фискална политика.
Проблемът се свежда до това, как конкретно отклонението на прогнозните от реалните параметри ще се отрази върху приходната и разходната част на бюджета и респективно върху фискалния дефицит.
Някои от отклоненията определено ще доведат до относително свиване на данъчните и неданъчните приходи. Това, в частност се отнася до по-ниския растеж на БВП в ЕС, което ще се изрази неизбежно в относително забавяне на износа и икономическия растеж.
Същевременно обаче, значително по-високата инфлация определено ще увеличи приходите от ДДС и акцизи, а възможно и приходите от преките данъци. Обезценката на еврото и лева по отношение на долара от своя страна ще стимулира износа към държавите извън ЕС и ще повишат приходите, свързани с облагането на вноса на енергоносители. Като цяло е напълно възможно неотчетените фактори по-скоро да повлияят положително върху приходната част на бюджета. Положително върху приходите ще се отрази и увеличаването на максималния осигурителен доход и обхвата на тол таксите.
При разходната част проблемите са свързани с компенсациите за бизнеса и гражданите във връзка с цените на електроенергията и другите енергоносители, както и със социалната политика. Нарастването на пенсионните плащания може да създаде проблем, но вероятно след 2022 г., предвид прилаганото „швейцарско правило“, предвиждащо осъвременяване на пенсиите с отчитане на нарастването на цените и осигурителния доход. Предвид увеличаването на минималния осигурителен доход и инфлационното нарастване на приходите на бюджета, пенсионните разходи не би следвало да създадат непреодолими проблеми. Разходите, породени от компенсирането на бизнеса, могат и трябва да бъдат фокусирани и съкратени.
Във връзка с очакваните свръхдефицити и нарастване на държавния дълг, някои икономисти предвиждат отлагане приемането на страната в еврозоната. Като основна пречка се разглежда превишаването на трипроцентния праг на бюджетния дефицит, отнесен към БВП, фиксиран в така наречените Маастрихтски конвергентни критерии.
Трябва да се отбележи обаче, че инфлационното нарастване на номиналния БВП и увеличаването на данъчните приходи, може да позволи вместването на бюджета в европейските изисквания. Освен това, както Европейската централна банка, така и Европейската комисия са наясно, че в условията на военен конфликт на територията на Европа, спазването на стандартните изисквания за финансова дисциплина не е нито възможно, нито желателно. Трябва да се подчертае също така, че при най-важния Маастрихтски критерий, а именно държавния дълг, България се намира в изключително изгодна позиция, която не може да бъде нарушена дори при значително нарастване на дълга. Последното е практически невъзможно.
Ще подчертаем в тази връзка, че Хърватия, която ни изпревари в съревнованието за влизане в еврозоната, не изпълнява далеч по-важния критерий, при който България се представя добре, а именно критерия за необходимостта държавният дълг да не превишава 60% от БВП. Това показва, че европейските институции проявяват разбиране за временните финансови трудности, пред които са изправени страните-членки на ЕС.
На практика, решаващо е желанието и готовността на българските институции, в лицето на централната банка и правителството, да подготвят икономиката и общественото мнение за изключително важното за страната присъединяване към еврозоната.
В заключение ще отбележим, че за сега няма обективни данни за сериозни проблеми със стабилността на фискалния сектор в краткосрочна перспектива.
Все пак има едно обезпокояващо събитие. Това е последната емисия на български държавен дълг на международния финансов пазар. Лихвите по тази емисия са твърде високи, на практика по-високи от аналогичните показатели на държави с неколкократно по-висока задлъжнялост от тази на България. Причините за това са няколко- необоснованото забавяне на емисията, несигурността, причинена от войната в Украйна, невъзможността за координация между монетарната и фискалната политика при валутен борд, и най-важното- фактът, че България все още е извън еврозоната и не се ползва от защитата на европейския стабилизационен механизъм- European Stability Mechanism.