От Николай Ваньов
Ситуацията на международните финансови пазари в началото на август разкри някои изненадващи тенденции, които подсказват, че инвеститорите виждат възможност за генерална промяна.
Водещата икономическа тема си остава инфлацията, която пък е породена (пряко и косвено) от геополитическото положение и войната в Украйна. Противодействието на руската агресия там изглежда навлиза в ключова, но и евентуално, по-дълготрайна фаза, като изходът остава твърде неясен. Въпреки това постигнатото с посредничеството на турския президент Ердоган споразумение за износ на зърнени култури като че ли открехна врата за по-широки преговори и благоприятна развръзка на събитията. Инфлацията също показа признаци на охлаждане, като ключовият индикатор на потребителските цени в САЩ отбеляза забавяне от 9.1 % на годишна база до 8.5 % в края на юли. Забавяне, което с дълбочината си по-скоро изненада анализаторите. В основата на ценовият ръст продължават да стоят енергоносителите, но и там виждаме признаци на забавяне, като дори петролът сорт брент се понижи до под нивата преди началото на войната в Украйна. Водещ фактор обаче остава несигурността – ще има ли и колко точно ще бъде дълбока енергийната криза в ЕС предвид несигурните доставки на руски газ през есента и зимата.
Централните банки: къде е точната формула между понижаване на инфлацията и рецесия Глобално централните банки считат борбата с инфлацията за свой ключов приоритет през 2022. Няма как да е по друг начин, тъй като бързо растящите разходи за живот засягат сериозно големи групи от населението , увеличавайки риска мнозина от тях да паднат под прага на бедността. Федералният резерв на САЩ отново показа най-голяма решителност в действията, повишавайки лихвите до 2.50 % с последна стъпка от цели 75 базисни точки. Ключов елемент в тази политика бе изказването на председателя на Фед Джеръм Пауъл, че икономистите на Фед вече не се опасяват от рецесия поради рязкото повишение на лихвените равнища. Последните икономически данни потвърдиха тази негова увереност.
В Европа ситуацията е коренно различна. Европейските икономики са в значително по-голяма степен изложени на рисковете от геополитическите ходове на Русия, а освен това фундаменталната стабилност на икономиките е несравнима с тази в САЩ. На този фон ръководената от Кристин Лагард ЕЦБ предприе донякъде правилна (и абсолютно очаквана) политика на изчакване. Повишението на основната лихва до 0.50 % бе първото от 11 години насам, при това бе направено, след като бе обявено повече от месец предварително. Отново фокусът на ЕЦБ пада както върху борбата с инфлацията, така и върху защитата на по-уязвимите икономики от еврозоната, а Лагард като че ли успя да напипа верен ход с обявяването на програмата за контрол върху спредовете на основните евро-ДЦК. Като цяло, в началото на август бурята в евро зоната изглежда под контрол, но голямата въпросителна, разбира се, остава какво ще се случи с началото на отоплителния сезон в Германия.
Пазарите на акции – мечките заспаха летен сън Новините от август бяха положителни за пазарите на акции, като от средата на юли широкият измерител на щатските пазари, индексът S&P 500, отбеляза ръст от над 11 %, а продължаването на това движение може да го доведе до нива по-високи от тези непосредствено преди началото на войната в Украйна. Въпреки по-високата системна и несистемна несигурност, европейските пазари на акции не остават далеч назад, като германският DAX нарасна с малко под 10 % за същия период.
Секторно нещата изглеждат различно разбира се. Като най-рисков засега се очертава секторът на финансовите услуги и банките, където растящите доходности започват да нанасят щети върху инвестиционните и кредитните портфейли (но не и в България, където секторът отбелязва рекордно шестмесечие като нетна печалба от дейността). От друга страна сектори като видео стрийминг, въздухоплаване и др. отбелязват известен прогрес.
Облигациите: Дали най-лошото е зад гърба ни В Евро зоната сериозният ръст на доходностите по бенчмарк книжата в един момент предизвикваха сериозна доза безпокойство у икономистите. Към началото на август това безпокойство изглежда по-скоро притъпено. Десетгодишните немски бундове отстъпиха от нивата от над 1.50 % доходност до падежа, като към 10 август търгуемата доходност по тях е дори под 0.90 %, с изглед за понижение, ако охлаждането на инфлацията се затвърди. Инвеститорите разбират, че след успокояването на потребителските цени, при възможността за рецесия на Евро зоната, ЕЦБ бързо ще превключи на стимулиращи мерки, една от първите от които ще бъде нова програма за вливане на ликвидност и изкупуване на активи, резултатите от която исторически са напълно ясни.
В САЩ трежъритата поеха по същата посока, като основна тема са очакванията за намаляване на агресивността на Фед по отношение на лихвените повишения. Засега тя остава непотвърдена (а даже и отречена от последните изказвания на членовете на Комитета по отворените пазари). Рисковете за рецесия и в най-голямата икономика изглеждат до някъде подценени поне що се касае до инверсията в доходностите между 2- и 10-годишниите трежърита. Въпреки че много въпроси относно бъдещото икономическо развитие предстои да намерят своя отговор, поне засега изглежда, че нивата на доход от над 3.20 % в десетгодишния матурите изглеждат неустойчиви.
Суровини, енергоносители и метали – идва ли краят на инфлацията? Фундаменталното покачване на инфлацията започна още в края на лятото на 2021, много преди началото на войната в Украйна. Петролът отново се върна на нива под $100 за барел от сорта брент, като поевтиняването спрямо пиковете от март и април е с близо 30 %. Ситуацията с природният газ, особено този, търгуван на холандската борса, като ценообразуващ за Европа, изглежда различнa, като цените са близо до върховете от средата на март. Като цяло, енергоносителите си остават най-значителния фактор за повишената несигурност.
Що се отнася до земеделските продукти, договорът между Русия и Украйна за износ на украинско зърно дава своето отражение върху пазарите. Понижението в цените на основни храни в периода май-август 2022 г. е между 30 и 50 %, като този фактор със сигурност ще допринесе за успокояването на инфлацията.
Като цяло цените на основните суровини и стоки показват забавяне с темпове, които се наблюдават при засилени рецесивни очаквания. Въпреки това инвеститорите следва да не забравят сериозните понижения, последвани от още по-сериозни повишения на цените при избухването на ковид пандемията през март 2020. Въпреки фундаменталните разлики от тогавашната и сегашната ситуация, аналогиите не са недопустими, още повече след като централните банки са готови да се намесят още по-агресивно в борбата с рецесията.
Възможните сценарии Редица анализатори и политици определят предстоящите месеци като ключови, като в Европа се готвят за доста неприятни сценарии, свързани с недостига на газ и енергия. Въпреки това пазарите като че ли показват, че песимизмът до голяма степен е неоправдан. От една страна, обоснованите очаквания са за модерирана рецесия, ако въобще се стигне до такава. От друга: винаги съществува възможността за прекратяване на руската агресия срещу Украйна и някакъв тип нормализиране на енергийните доставки за Стария континент. Не трябва да забравяме, че и промяната в енергийната политика на ЕС вече е факт, въпреки че краткият времеви период не позволява освобождаването от енергийната зависимост от Русия, то в малко по-дългосрочен план сигурността на континента със сигурност ще бъде подобрена.
Ако съдим по развитието на международните финансови пазари през юли и август, то наистина зимата няма да е чак толкова вледеняващата, рецесията – дълбока, а икономическите перспективи отвъд 2022 г. изглеждат по-позитивни. За реализацията на такъв сценарии ключови в политически и икономически аспект ще се окажат месеците от октомври до ноември.
В РЕЗЮМЕ Най-рисков засега се очертава секторът на финансовите услуги и банките, където растящите доходности започват да нанасят щети върху инвестиционните и кредитните портфейли