От Юлиан Войнов
На 24.02 режимът на Владимир Путин започна война срещу Украйна. Това бе безпрецедентен акт на агресия, какъвто европейците не очакваха, че ще преживеят отново 77 години след Втората световна война.
Причините – изграждането на „Крепостта Русия“
Причините за тази агресия са много, включително романтичната визия на Германия, а и на Запада като цяло, че вносът на руска енергия ще насърчи мира в Европа. За съжаление подобни очаквания не се оправдаха и през последните години Владимир Путин използва нерешителността на Запада, за да изгради една непревзимаема крепост, според терминологията на Кремъл т. нар. „Крепост Русия“, която да устои на всякакви външни шокове. Целта беше руската икономика да се диверсифицира далеч от петрола и газа и да намали зависимостта си от западните технологии и търговия. И въпреки постигнатите успехи, Русия остана изключително силно зависима от западните технологии и финансови системи.
Санкциите и последствията
Така тази имагинерна крепост, съществуваща в съзнанието на руските управляващи, изведнъж изпадна в пълен хаос, когато Западът, начело със САЩ, реши да й наложи санкции като следствие от непредизвиканата военна агресия. Тези санкции варират от замразяване на активи на физически лица и забрана на дейността на руски банки до забрана на руски инвеститори да търгуват с облигации на ЕС. В енергийния сектор Германия спря процеса на сертифициране на Северен поток 2 и впоследствие ликвидира управляващата фирма. Последните санкции, наложени от ЕС, касаят забраната за търговия с руски петрол и въглища.
Сравнително големите валутни резерви на Русия в размер на $630 млрд. се оказаха блокирани след налагането на санкциите и де факто Русия остана с валутен резерв, 65%, от кой на практика струва 0 долара, а останалите 35%, са основно в злато и юани и не могат да се използват за защита на рублата. Проблемът със златото е, че то не може да бъде продавано свободно, а международните пазари за търговия със злато също се затвориха за ценния метал, притежаван от Русия.
Инвеститорите започнаха да разпродават руските си активи възможно най-бързо и над 1000 чуждестранни фирми напуснаха страната и прекратиха операциите си в нея, а рублата загуби една трета от стойността си преди нападението. Борсовият пазар в Русия се срина с 50%, което принуди Централната банка да прекрати търговията с ценни книжа и да затвори изцяло фондовия пазар за няколко седмици в опит да спре срива на цените. Но регистрираните в Лондон руски компании не можаха да избягат от болката, като депозитарните разписки на Сбербанк, банка Tinkoff и на много други отбелязаха спад на акциите си с над 80%.
Изключването на Русия от международната система за разплащане SWIFT откъсна страната от финансовите пазари и в крайна сметка се оказа в основата за нейния фалит, който официално се случи на 27.06. Русия фалира по своя държавен дълг в чуждестранна валута за първи път от 1918 г. Външният дълг на страната отдавна се търгуваше на нива около 20% от номинала в очакване на неизбежния фалит.
Реакцията на правителството и на Руската централна банка
Руската Централна банка реагира светкавично и вдигна основната си лихва на 20% от 9.5%, като постави изискване износителите да продават задължително 80% от валутните си постъпления на нея. Бяха наложени забранителни комисиони за теглене на депозити във валута от банките в размер на 12% и де факто Русия затвори капиталовата си сметка. Същевременно задължи вносителите на руски ресурси, основно нефт и газ да плащат доставките в рубли. Тези мерки се оказаха успешни и рублата започна не само да се възстановява, но тя де факто ревалвира до два пъти по-високо ниво спрямо началото на войната и се превърна в най-бързо възстановяващата се валута в света. Ясно е обаче, че тези мерки изкривяват курса на рублата и тя не се търгува на пазарна цена. Ако имаше свободен финансов поток и в двете посоки, рублата щеше да е много по-слаба. Силната рубла обаче има своята цена, която плащат руските износители, тъй като валутните приходи в рубли на компаниите намаляват, което пък влияе негативно върху тяхната дейност и приходи. Тези фактори принудиха Централната банка да разхлаби ограниченията и да намали на няколко пъти основната си лихва, като при последното намаление през юли я свали до 8% - тоест до по-ниско ниво, отколкото преди началото на войната.
Газът като оръжие
От години Русия използва износа на газ като геополитическо оръжие. Спирането на газа през зимата на 2009 се оказа прелюдия към това, което последва през лятото на 2021 и след това. В момента Газпром подава около 20% от количеството газ, което нормално доставя в Европа, което принуждава компанията да изгаря добитото количество, опитвайки се същевременно да срине европейските икономики и да създаде вътрешно недоволство. Намаляването на газовите доставки за Европа всъщност е в основата на високата инфлация не само в Европа, но и в света. Според изследване на Bloomberg Economics на базата на данни от Bureaus of Labor Statistics и Евростат, около 40% от инфлацията в САЩ и около 60% от тази в Европа се дължи на високите енергийни цени - пряко следствие от политиката на Русия.
Изследване на МВФ показва, че Европа би се справила с намаляване на руските доставки на газ до 70%, въпреки че подобна стъпка би била твърде негативна за някои държави. При пълно спиране на газа, естествено, ситуацията ще се влоши сериозно. Най-засегнати ще бъдат страните в Централна и Източна Европа – Унгария, Словашката република и Чехия, при които съществува риск от недостиг на цели 40% от потреблението на газ и от свиване на БВП с до 6%. Италия също ще бъде изправена пред значителни въздействия поради силната си зависимост от газа при производството на електроенергия. Ефектите върху Австрия и Германия биха били по-малко тежки, но все пак значителни, в зависимост от наличието на алтернативни източници и способността да се намали потреблението на газ в домакинствата. Икономическите въздействия биха били умерени (вероятно под 1%) за други страни с достатъчен достъп до международните пазари на ВПГ. България е сравнително малко засегната, особено, ако газовият пазар в Европа наистина остане интегриран, за което има сериозни основания да се смята, че ще бъде така.
Вредата за самата Русия
Тази политика на Кремъл вреди изключително много на европейските икономики, но е още по-вредна за самата Русия. Високите цени до скоро компенсираха спадналия износ на енергийни продукти от Русия, но ситуацията вече започва да се променя и приходите намаляват, тъй като Европа към настоящия момент успява да се справи с намалелия руски износ чрез заместване на доставките - най-вече с газ от други източници, което нормализира цените, а това се връща като бумеранг към Москва. Към края на юли тракерът на Bloomberg показва, че руският износ на петрол спада вече пет поредни седмици. Намалението е с 13% от средата на юни, тъй като клиентите в Азия намаляват покупките. Средната стойност за четири седмици показва, че доставките са намалели с 480 000 барела на ден от средата на юни. Руските доставки на суров петрол за Китай и Индия са се сринали с 30% от предишните върхове след началото на войната. В резултат на това приходите на Москва от експортни мита са паднали от $168 млн. на $155 млн.
Петролните приходи представляват 30% от данъчните приходи в бюджета на Русия, докато от газ са само 12%. Поради тази причина Путин реши да намали подаването на газ за Европа, жертвайки продажбите на Газпром, чието производство е спаднало с 35% на годишна база. Като годишен обем - 72 млрд. милиарда куб. м. - руският газов износ се срина до нивата от първата половина на 80-те години. Но тази политика ще има своята дългосрочна цена върху руската икономика. Тъй като хранилищата за газ се запълват бързо, започва затварянето на кладенци, много от които няма да могат да се отворят отново. Същевременно с намаляването на газови потоци към Европа и липсата реално на други начини за износа на газ, Газпром няма да има сериозен стимул да инвестира в допълнителен добив в обозримо бъдеще, защото ще бъде трудно да продава. А това означава по-малко работа за обслужващи и строителни компании в руската енергийна индустрия през следващите години. Такъв е особено казусът със северния регион на Ямало-Ненецкия автономен окръг, откъдето идва голяма част от газа, предназначен за Европа.
Според симулациите на Института за световна икономика в Кил (IfW), БВП на Русия ще спадне с почти три процента, ако целият внос и износ на газ спре. Само през 2020 Русия е произвела приблизително 639 млрд. куб. м природен газ – количество, което нареди страната на второ място след Съединените щати. Приблизително една трета или 197 млрд. куб.м от тези количества се изнасят в чужбина, с което Русия категорично се нареди на първо място в света по този показател. Освен това тя е третият по големина производител на суров петрол в света, което обяснява спада от 1,2% на БВП, ако бъде въведено пълно спиране на вноса и износа на този ресурс.
Мечтата на Кремъл за алтернативен политически и икономически свят начело с Русия
След инвазията на Русия в Украйна се разгаря дебатът доколко световната финансова система, доминирана от долара, може да бъде преобразена така, че в основна резервна валута да се превърне китайският юан - заедно, разбира се, с руската рубла. Дори и да оставим за момент икономическата перспектива, политическите ограничения, наложени в Русия и Китай всъщност са най-голямо изпитание пред перспективите за превръщането на юана или рублата в световна валута. Комунистическата партия на Китай, както и управлението в Кремъл от години роптае срещу ръководения от САЩ глобален ред. Разумно е да се предположи, че ако китайските или руските власти са успели да измислят алтернатива, те вече биха я въвели. Доларовата система обаче е техният „хотел Калифорния“ и Пекин го разбра отдавна, поради което просто не може да напусне тази система.
Една група икономисти, начело с Майкъл Дули, Дейвид Фолкертс-Ландау и Питър Гарбър (Michael Dooley, David Folkerts-Landau and Peter Garber) твърдят, че правилният начин да се мисли за валутните резерви е като обезпечение за инвестициите от частния сектор, направени от богати световни компании и финансови институции в развиващите се страни. Всъщност разчитайки именно на възможността богатите държави или тези, която се намират в т.нар. център на икономическото и политическото развитие на света да изземват активите на правителства от периферията, позволява институции и държави в развития свят да изпращат пари и да инвестират в иначе рискови места. Тоест: именно наличието на доларовата доминация на финансовите пазари и свързаната с него правна рамка за уреждане на споровете на междуфирмено и междудържавно ниво е това, което позволява инвестициите в такива затворени икономики като Русия и Китай изобщо да се осъществяват.
Според изследване на тримата учени, публикувано от Националното бюро за икономически изследвания, доларът е доминиращата резервна валута, защото САЩ са единствената страна с достатъчно власт да наложи точно такива санкции, когато страна като Русия се държи агресивно и в нарушение на международните правила. САЩ печелят „прекомерната привилегия“ да притежават световна резервна валута, като се осмеляват да налагат санкции, когато това е оправдано от поведението на собствениците на резерви“. Поредица от конфискации на активи трябва да засили увереността, че периферните страни ще бъдат наказани - давайки на инвеститорите доверие във влагането на пари в нововъзникващите пазари, които са част от доларовата система. Въпреки, че някои страни може да изберат да се откажат, основният извод на икономистите е, че „доларът ще остане централна резервна валута на останалата базирана на долара система и че ролята на долара и търсенето на долари ще се увеличат“.
Може ли Европа да замести руския газ?
Отговорът е категоричен и той е положителен. Целият експорт на ВПГ в света е около 500 млрд. куб. м. Около 70% от този обем се смята, че е резервиран по дългосрочни договори, докато останалите 30% е свободен, което прави 150 млрд. куб. м. свободен обем. Същевременно Европа внася около 155 млрд. куб. м. газ от Русия – тоест толкова, колкото е целият свободен обем ВПГ на пазара. Но извън тези обеми Европа има възможност да достави допълнителни количества от Алжир, Азербейджан, Норвегия и т.н. Принципно не е невъзможно дори в рамките на една година тези обеми да бъдат доставени в Европа. Разбира се, има необходимост от сериозни инвестиции в терминали и тръбопроводи. В момента в Европа се строят 18 нови газови терминали и след тяхното построяване проблемът с доставките ще бъде напълно решен.
На второ място, ако се предприемат стъпки за намаляване потреблението на газ, съгласно предложението на Еврокомисията, то необходимото количество може да бъде сведено и под 100 млрд. куб. м. В настоящата ситуация това вече не е избор, а задължителна посока на развитие.
Разрухата като път
През последните месеци излязоха няколко по-обстойни анализа за състоянието на руската икономика и за нейното бъдеще. Един от най-обстойните и задълбочени анализи, който излезе в края на юли е на Университета Йейл, в който авторите заключават, че напускането на западния бизнес и наложените санкции смазват руската икономика в краткосрочен и дългосрочен план. Авторите оспорват девет широко разпространени, но подвеждащи мита за предполагаемата икономическа устойчивост на Русия.
Според тях песимистичните заглавия, в които се твърди, че икономиката на Русия се е възстановила, просто не отговарят на фактите. А фактите са, че по какъвто и да е показател и на каквото и да е ниво руската икономика се срива и сега не е моментът да се натискат спирачките с говорене, че санкциите не работят.
В обобщение може да се направят следните заключения:
1. Стратегическото позициониране на Русия като износител на суровини е безвъзвратно съсипано. Ориентирането към Азия няма да може да замести най-големия и платежен пазар на Русия, какъвто е Европа.
2. Руският внос до голяма степен се срина и страната е изправена пред сериозни предизвикателства за осигуряване на важни суровини, части и технологии, което води до драстичен недостиг на вносни компоненти и материали за нейната вътрешна икономика
3. Руското местно производство е в пълна невъзможност да замени продукцията на напусналите западни компании, техните продукти и ноу-хау, а липсата на вътрешни иновации застрашава изобщо съществуването на производствена база на Русия и ще доведе до скок на цените и срив в потреблението
4. Компаниите, които напуснаха Русия произвеждаха приблизително 40% от нейния БВП. Такъв отлив на бизнеси и капитали няма как да бъде възстановен и де факто изтри почти всичките чуждестранни инвестиции в страната през последните три десетилетия, като масовото напускане на бизнеси беше съпроводено и от огромна маса работещи в тях, които предпочетоха да се изселят, отколкото да останат да живеят в една все по-страшна диктатура
5. Огромните фискални и парични стимули на правителството и централната банка за спасяване на руската икономика от колапс вече изпрати държавния бюджет на страната в дефицит за първи път от години, а валутните резерви на Руската централна банка се стопяват с бързи темпове, въпреки високите цени на енергията и съответно постъпленията от износ, което говори за много по-тежко финансово положение на Кремъл, отколкото се предполага и вижда в момента
6. Сривът на руския фондов пазар е стряскащ и е най-зле представящият се пазар в целия свят тази година, въпреки строгия капиталов контрол. Нещо повече, Русия е в пълна изолация от международните финансови пазари и няма достъп до свежо финансиране, необходимо за съживяването на нейната осакатена икономика. А това е индикатор както за настоящите условия, така и за бъдещите перспективи пред руската икономика, което достатъчно ясно говори за бъдещата икономическа активност в страната.
7. Докато международната общност и най-вече Западът е единен в поддържането и налагането на санкции, изходът на Русия от икономическият карцер няма да е възможен.
Плашещите прогнози на Руската централна банка
В заключение, за да стане напълно ясно тежкото състояние, в което се намира Русия и перспективите за нейното бъдеще е необходимо да се цитира Елвира Набиулина, която е председател на Руската централна банка в нейното първо изказване след началото на войната от 18.04:
“Периодът, в който икономиката може да живее с резерви, е краен. И вече през второто и третото тримесечие ще влезем в период на структурна трансформация и търсене на нови бизнес модели. Досега санкциите засягаха основно финансовия пазар, но сега те ще започнат да засягат все повече икономиката. Основните проблеми ще бъдат свързани с ограниченията върху вноса и логистиката на външната търговия, а в бъдеще и с ограниченията върху износа. Руските производители ще трябва да търсят нови партньори, логистика или да преминат към производството на продукти от предишни поколения”.
С една дума руската икономика се изправя пред производство на продукти от предишни поколения, което означава, че бавно и полека руската икономика започва да прави обратен преход към аналоговото минало.