Книгата на Мег Джейкъбс "Паника на колонката за бензин“ беше добре приета още при първото ѝ публикуване през 2017, а днес тя е дори задължително четиво. В наши дни по бензиностанциите няма опашки като преди 50 години, а и никой президент на САЩ не би посмял да излезе по националната телевизия, за да посъветва зрителите да намалят термостата си през зимата и да карат с по-ниска скорост. Но има много неща, които звучат актуално: Инфлацията е висока от 40 години насам заради цените на горивата. Проучванията показват, че според потребителите петролните компании трупат печалби за тяхна сметка; а политиците не са съгласни с това каква роля - ако изобщо има такава - трябва да играе правителството в ограничаването на цените. С Мег Джейкъбс, историк, преподавател в Принстънския университет, икономическият журналист от Bloomberg Businessweek Кристина Линдблад разговаря за миналите и сегашната енергиана криза.
Историята не се повтаря, но често се римува, казваше Марк Твен. Какво се римува, според вас, през 70-те години на миналия век и днес?
Постоянно се сещам за 70-те години, независимо дали става въпрос за цените на бензина, или за заплахата от стачки на шофьорите на камиони, или за притесненията, които изпитват американците. И, разбира се, постоянно чуваме, че толкова висока инфлация не е имало от 70-те години на миналия век.
Затова нека обърна въпроса. Какво е различното в този момент?
Инфлацията през 70-те години бе предизвикана от драматични петролни шокове. Единият започна през 1973 с арабското ембарго, а другият в края на десетилетието с иранската революция, която доведе до намаляване на доставките на петрол. В някои отношения те донякъде си приличат с днешния ден, защото нахлуването на Русия в Украйна наруши международните пазари на петрол. Но отвъд това тези повърхностни прилики има съществени разлики. Например през 70-те години противоречията по отношение финансирането на непопулярната Виетнамска война, изигра роля за стимулиране на инфлацията. Що се отнася до днешния ден, ние имахме пандемия, която се случва веднъж на столетие и която дестабилизира икономиката. И това, което виждаме, е, че това забележително възстановяване на заетостта не е съпроводено изцяло с възстановяване на веригите за доставки, от които се нуждаем.
В книгата си показвате, че инструментите, които президентите Ричард Никсън и Джими Картър са използвали, за да ограничат цените на горивата, са се оказали много неуспешни. Защо политиките, за които се смяташе, че са работили добре по време на Втората световна война, се провалиха около три десетилетия по-късно?
Причината, поради която контролът върху цените бе толкова популярен по време на Втората световна война се дължеше на вярата на американците, че той е свързан с това, което Франклин Рузвелт наричаше "равенство на жертвите". Талоните за храна бяха гаранция, че ще отидете при месаря и ще си вземете парче месо. И знаете точно колко ще платите за него.При Никсън контролът върху цените беше въведен по един, бих го нарекла, циничен и порочен модел, което гарантираше провала. Вместо талони за храна, имахме нормиране на дискомфорта. Който искаше бензин, единственото решение беше да се нареди на опашка пред бензиностанцията. А опашките за бензин осеяха американския пейзаж, което породи голямо народно недоволство. И така, опитът, особено след петролния шок от ерата на Картър през лятото на 1979, подкопа доверието в този, зо онзи момент, популярен инструмент за борба с инфлацията.
Едно от нещата, които книгата Ви разкрива, е колко разединяващи са били енергийните политики, създавайки разцепления не само между враждуващите партии, но и вътре в тях. Има ли отзвук от това днес?
Губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм настоява за разходи за облекчаване на инфлацията в щата Калифорния. Други ще критикуват това, както и идеята за ваканция на данъка върху горивата, която [Джо] Байдън предложи и която държавите подкрепят, твърдейки, че това само ще подсили инфлацията.
Байдън подтиква производителите на петрол да произвеждат повече и предостави федерални земи и води за добив на петрол. Но петролната индустрия се нуждае само от едно нещо - по-голяма сигурност. Начинът, по който цената на петрола падна в началото на пандемията, бе болезнен за производителите. Така че идеята на Г-7 за създаване картел на купувачите с цел ограничаване приходите на Русия от износа на петрол, би могла да бъде привлекателна за индустрията като цяло, тъй като може да осигури определено ниво на ценова стабилност.
