Р като Рецесия

 

От Юлиан Войнов

Основният въпрос, който напоследък си задават политици, финансови експерти, борсови играчи, корпоративни мениджъри и обикновени граждани е дали държавите и светът навлизат в рецесия и колко дълбока ще бъде тя. Отговорът на първата част от въпроса вече изглежда ясен. Да, най-вероятно най-големите западни икономики навлизат в период на рецесия, като по последни данни САЩ може би вече са в такава, имайки предвид, че БВП на страната се сви през първото тримесечие с 1.6%, а според предварителните прогнози на Федералната резервна банка на Атланта, производството се е свило през второто тримесечие с още 1%.

Данните за потребителското търсене в Западните държави в ЕС сочат също, че икономическата активност се забавя сериозно и най-вероятно рецесионните процеси ще се развиват през оставащите месеци на годината.

За да се отговори на въпроса колко дълбока и продължителна ще бъде предстоящата рецесия и кои части от света ще обхване, е необходимо да се проследят причините, довели до настоящото състояние.

В началото беше инфлацията Директната причина за настоящите рецесионни очаквания е повишаването на лихвените проценти от основните централни банки и на първо място от Федералния резерв на САЩ. Лихвите на Фед се повишиха ударно от началото на март, като последното повишение през юни беше с 75 базови пункта (0.75%), което е най-рязкото повишение за последните 28 години. Причината за този драстичен скок е огромният инфлационен натиск в страната, като инфлацията през май достигна 8.6% или 40 годишен максимум.

Инфлацията в еврозоната е подобна, като за юни тя се очаква да бъде също на ниво 8.6%. Все пак, когато говорим за инфлация, следва да се отбележи, че посочените стойности са далеч от най-високите нива, които отчитат държави като например Венецуела, Ливан, Зимбабве или Турция, където ценовите равнища са вече около 100% или дори над тях. Инфлацията в САЩ и еврозоната са в златната сред - около 50-то място от 111 страни, анализирани от Дойче банк, като на опашката по ценови шок са държави като Япония, Китай и по-малки страни от югоизточна Азия. 

Причините за този повсеместен инфлационен взрив са няколко и са свързани основно с бързото възстановяване от ковид кризата, което доведе до запушване на международните вериги за доставки и липса на определени продукти и стоки на пазарите. Все пак първопричините за световните инфлационни процеси могат да бъдат разпределени в три основни групи: фискалните стимули по време на ковид кризата (с минимална тежест от около 1%), бързото възстановяване от икономическия срив след отварянето на икономиките (с тежест от около 25%), а основната причина следва да се търси във войната на Русия в Украйна (с тежест от около 50%), което е свързано с драстичния ръст на цените на енергийните суровини и на минералните ресурси и природни материали. Разликата до 100% всъщност представляват реалните инфлационни процеси в икономиките, които, както се вижда, са отговорни за по-малко от една четвърт от инфлационния ръст. Интересно е, че в този списък отсъства паричната политика на централните банки, чието влияние върху инфлационните процеси в случая е нула, което е в пълен контраст със застъпваните от множество авторитети позиции по темата.

Централните банки отвръщат на удара Въпреки факта, че паричната политика на централните банки реално не е причина за ценовото напрежение по света, няма друг краткосрочен инструмент, който да повлияе сравнително бързо и сигурно върху повишаващите се цени в световен мащаб. Затова от началото на годината централните банки постепенно влизат в ролята си на гаранти на ценовата стабилност и де факто почти всички централни банки на големите икономики в света, започнаха да вдигат основните си лихви, за да се преборят най-вече с очакванията на бизнеса и гражданите за ендемично повишаване на цените.

Финансовите пазари реагират с бурен спад Очакванията на пазарите до съвсем скоро беше, че Федералният резерв ще продължи да увеличава ударно централните си лихви със стъпки от порядъка на 0.75%, докато те не достигнат нива от порядъка на 3.5% и дори 4%. Това е много сериозно увеличение на лихвените проценти в сравнително кратък период и съвсем очаквано доведе до срив на фондовите пазари и масова разпродажба на активи. Финансовите пазари завършиха първото полугодие на 2022 г. с незапомнен спад за този период от годината, като остави невредими само няколко сектора. S&P 500 отбеляза спад от 21% до края на юни, претърпявайки най-лошото си първо полугодие от 1970 г. насам, според пазарните данни на Dow Jones. Облигациите инвестиционен клас, измерени от борсово търгувания фонд iShares Core U.S. Aggregate Bond, загубиха 11% - отбелязвайки най-лошия си старт на година в историята.

Смрачаване на прогнозите Всички тези събития принудиха правителствата и основно международните финансови институции да понижат прогнозите си за световната икономика, като последната прогноза на Световната банка е вече 2.9% (от 3.2% преди), а на ОИСР е 3% (от 4.5%). Според последните прогнози очакванията са забавянето да продължи и през 2023 г, което означава почти сигурно възможно връщане към рецесия само две години след първоначалното свиване, причинено от Ковид-19. Сигналите за подобно развитие вече са достатъчно много, а някои от тях и плашещи. Така например инверсията в кривата на доходността между 2-годишните и десетгодишните държавни облигации на САЩ, което се случи съвсем скоро, е доста сериозен сигнал и може би най-категоричен предвестник, че кризата наближава. Същевременно според последните данни за новите заявки за износ на Германия, което е добро приближение за глобалното търсене, спадат до нивата си от 2019 г., когато германското производство беше в рецесия. В тази връзка за месец май Германия отчете първия си месечен търговски дефицит от три десетилетия, тъй като компаниите са изправени пред нарастващи разходи за внос и по-слабо търсене на техните продукти. Дефицитът през май за най-голямата икономика в Европа е €1 млрд. С нарастващите разходи за живот и високата несигурност в резултат на руската инвазия в Украйна и свързаните с Ковид затваряния в много страни, включително Китай, перспективите за търговията са доста мрачни.

В края на краищата инфлацията си тръгва След предприетите мерки от централните банки инфлацията започна да отстъпва и определено си тръгва. Дори и да има последни издихания, най-вече вследствие на непредсказуемите действия на Русия във връзка с житната реколта и износът на пшеница от Украйна, трендът е ясен. Разбира се, най-вероятно ще има още турбуленции и пикове на цените на определени стоки, но глобалният тренд е вече известен.

Три от ключовите фактора от страна на предлагането, движещи днешните глобални нива на инфлация, вече обърнаха посоката си на движение, което означава, че облекчението може да бъде на хоризонта за купувачите по целия свят.

1. Най-добрият барометър за разходите за електронни продукти - цената на полупроводниците, които се използват в толкова много разнообразни уреди  като лаптопи, съдомиялни, LED крушки и медицински устройства, доставяни по целия свят е по-ниска с поне 15% спрямо средата на миналата година.

2. Спот цената на корабни контейнери, която казва повече за разходите, които можем да очакваме по-късно в процеса на ценовите вериги, се е понижила с над една четвърт от най-високите си стойности през септември 2021 г.

3. Цените на торовете в Северна Америка – индикатор за това накъде върви глобалната инфлация на храните, са също с около една четвърт под рекордния си максимум през март.

Някои допълнителни аргументи за намаляващия инфлационен натиск са следните:

4. Натрупани огромни запаси от стоки във връзка с блокираните вериги за доставки. С промяна на потребителското търсене към услуги вместо стоки, тези складови наличности ще трябва да се продават на по-ниски цени, поради намалено търсене, което ще облекчи производствените поръчки и натиска върху доставките.

5. С увеличаването на лихвите на централните банки цените на имотите започват да се успокояват, а дори и да падат, предвид драстичното увеличение по време на здравната криза

6. Забавянето на икономиката на Китай вследствие на политиката за  нула болни от ковид. Изчисленията показват, че 1% забавяне на китайската икономика води до 5% спад в цената на петрола.

7. И накрая ефектът на базата: през миналата година инфлацията се повиши значително и за тази година базата за изчисление ще бъде по-висока, което автоматично ще намали ценовото увеличение

Въпреки че цените няма да се върнат масово към нивата отпреди пандемията, намаляването на този натиск от страна на предлагането в крайна сметка може да позволи на централните банки да забавят своите мерки на затягане на паричната си политика. Всъщност все повече притеснения се появяват,  че шокът скоро ще избледнее, тъй като блокирането на веригите за доставките се облекчава и разходите за енергия се стабилизират. Нарастват и предупрежденията, че централните банки са застрашени да направят голяма грешка, като повишават лихвените проценти твърде агресивно, дори когато ценовият натиск показва признаци на пик.

Ефектът на рецесионните очаквания върху бизнеса и гражданите На базата на всичко казано по-горе, може да се твърди, че пред бизнеса и домакинствата се очертават следните перспективи:

На първо място е ясно, че процесът на затихване на инфлацията е в ход и в рамките на следващите няколко месеца тази тенденция ще се затвърди и в началото на следващата година инфлационните нива ще спаднат дотолкова, доколкото да не будят притеснения за тяхното развитие.

На второ място: има всички изгледи, че световната икономика е изправена пред съществено забавяне, а в определени региони дори и пред рецесия. Колко дълбока и продължителна ще е тя зависи от три основни фактора. Първият е свързан с паричната политика на централните банки и степента, до която те са готови да вдигнат лихвените си проценти, за да укротят инфлацията. Вторият, естествено, е войната в Украйна и перспективите за нейното прекратяване. И третият са опасенията от нови ограничителни мерки във връзка с новите случаи на ковид, което може да е допълнителна спирачка за развитието на световната икономика.

В една такава ситуация на неизвестност и непредсказуемост най-правилната политика от гледна точка на капиталовите разходи и домакинските бюджети е преосмисляне на  планираните разходи и ограничаване на несъществените - поне докато обстановката не се изясни и не стане ясно развитието на някой или на всичките от изброените по-горе три фактора.

Трябва да е ясно обаче, че след всяка криза идва възстановяване. Въпросът е да не сме допуснали краткосрочните турбуленции да ни издавят от релсите и да сме си научили уроците, които всяка криза носи със себе си!