от Преслав Райков
Както се твърди в любимият виц на Марио Драги, най-доброто сърце за трансплантация е това от 75-годишен централен банкер, защото никога не е било използвано. В последните години обаче не можем да бъдем сигурни, че основните фигури в централното банкиране не използваха сърцата и емоциите си, както и голяма доза “приятелски” политически съвети, за да направляват световната финансова система в предизвикателни времена.
В момента фокусът и вниманието върху случващото се в световната икономика, която повсеместно навлиза в рецесия и носи след себе си подтиснат икономически растеж, висока инфлация и загуба на работни места, пада изцяло върху централните банкери. Обвиненията, че, водени от политически натиск и финансово безумие, наводниха икономиката с евтин кредитен ресурс, който в момента генерира инфлация, са напълно основателни.
След кризата от 2008 световните централни банки започнаха постепенното си пристрастяване към дигиталното печатане на евтин финансов ресурс. Само за този период големите централни банки вкараха $25 трлн. в световната икономика чрез количествени облекчения. За две години, в отговор на ковид-пандемията, балансите на четирите основни централни банки се разшириха с допълнителни $11,3 трлн., за да подкрепят икономиките и функционирането на глобалните финансови пазари, а новите покупки на активи на банките увеличиха размера на техния кумулативен баланс с приблизително 73% от началото на 2020. Този мащаб е невъобразим за повечето от нас, но ефектите започват много ясно да се усещат.
И въпреки, че централното банкиране би следвало да бъде изцяло матрица от логични решения съобразени с определени икономически, финансови и социални индикатори, можем да твърдим, че през последните 15 години човешката емоционална зависимост към модела на дигиталното печатане на пари е необратимо завършена. Централните банкери все повече изчерпват ресурсите и инструментите си за действие срещу икономически шокове и поддържането на ценова стабилност, а нарастващите обеми от данни правят анализа на ситуацията и вземането на навременно и правилно решение твърде сложен за човешкият ум. И ако решенията се взимат от хора, а те са подвластни на емоции, желания, страх и алчност, то се налага логичният въпрос: защо да не сменим хората, които вземат най-важните решения за световната финансова система с дигитални алгоритми?
Дигитално централно банкиране Светът на дигиталното централно банкиране, подкрепено от изкуствен интелект, машинно самообучение, квантови изчисления, блокчейн и дигитални валути може да е много по-близо, отколкото предполагаме. Безспорно, през последните 10 години технологичното развитие, както и ускоряването на изчислителната мощ, доведоха до много нови модели за анализ на големи обеми от данни, статистическо моделиране, анализ на поведението и риска, както и самообучаващи се алгоритми в сферата на регулативните механизми. Блокчейн технологиите и децентрализираните финанси вече успешно преобразяват голяма част от конвенционалната финансова система, но все още не са толкова силно застъпени в централното банкиране. Ако поддържаме твърдението, че централните банки трябва да бъдат политически независими институции, които да се движат единствено от данни, то прилагането на тези технологии в сектора би следвало да е задължително и необратимо в най-близко бъдеще.
Изкуствен интелект и централни банки Съвременната икономика генерира изключителен обем от данни, които стават все по-взаимосвързани и сложни. Експоненциалното нарастване на големите финансови масиви отразяващи комбинацията от нови и бързоразвиващи се електронни отпечатъци, които човечеството оставя, както и огромните масиви от финансови, административни и търговски данни изправят централните банки пред предизвикателството да си осигуряват адекватно разчитане на всички тези данни, както и правилното им интерпретиране върху икономическите процеси, които стоят зад тях.
За тази цел през последните 5 години активно започна да се тества прилагането на изкуствен интелект и машинно самоубочение в сферата на централното банкиране. Въпреки че за момента може да се използва само в задачи на сравнително ниско ниво, технологичният напредък и спестяването на разходи вероятно ще вградят изкуствения интелект все по-дълбоко, и по-дълбоко в основните функции на централните банки. Към момента Бенк ъф Инглънд e основният играч, който работи по имплементирането на бот, задвижван от изкуствен интелект. Наскоро разработеният от британската централна банка – БоБ, може да бъде от съществено значение в някой области на централното банкиране, като например в отговор на възникнала криза. Ако централната банка е изправена пред ликвидна криза и има часове или дни, за да отговори, скоростта на събиране и анализ на информация е от решаващо значение. Наличието на такъв двигател-изкуствен интелект в режим на готовност, който е експерт в оценката на ситуацията, може да се окаже безценно, защото ще освободи отговорните за вземане на сложни решения банкери от бремето на риска от емоционално изкривяване и интерпретиране на данните, и едновременно с това ще осигури навременно вземане на решения. Също така БоБ може да подпомогне централните банк във трудоемките задачи като като събиране на информация, анализ на големи обеми от данни, прогнозиране и управление на риска, финансов надзор и анализ на паричната политика и платежните системи. Европейската Централна Банка (ЕЦБ) също обяви през март, че ще имплементира платформа за изкуствен интелект, разработена от швейцарския стартъп Скуиро (Squirro). Платформата ще даде възможност на банката да анализира огромни неструктурирани бази от данни, като извлечи от тях информацията, необходима за вземането на решения в определени области на регулаторната политика, както и при разработката на риск-модели за мониторинг на търговските банки.
Продуктите на Скуиро вече успешно се използва и в много други централни банки – германската Бундесбанк, както и Бенк ъф Инглънд, а компанията наскоро започна процедура по придобиване на американската компания в сферата на изкуственият интелект – Оупън.Иксчейндж .
За момента технологията за изкуствен интелект е налице и пречките пред това централните банки да започнат активно да я предлагат са основно в институционалната инерция, както и политическите и юридически премеждия пред това да се имплементира успешно в тази сфера. Разбира се, прилагането на изкуствен интелект в централното банкиране крие и своите рискове. Възможно е да се създаде предпоставка за процикличност, ако по-голямата част от компютърните модели анализират ситуацията по един и същ начин, вземайки едни и същи мерки. Също така проблемите с гарантирането на киберсигурността и потенциалите за хакерски атаки върху подобни системи будят сериозни въпроси.
Питър Пан и централните банкери Друг интересен метод, който в момента се прилага от финансовата сфера и може значително да подпомогне решенията на централното банкиране са моделите за анализ на речта и поведението. Както е добре известно всяка дума на централните банкери е изключително подробно анализирана и съответно интерпретирана в контекста на казаното и съответстващата икономическа ситуация. Неведнъж централните банкери са изнанадвали пазарите с фрази и изречения, които след това са се превръщали в сериозни пазарни движения.
Понякога обаче контекстът на речите е изключително усложнен и разнороден - от приказките за Питър Пан, които Харухико Курода – председател на Японската централна банка използва в една от речите си, през крилата фраза “каквото и да е необходимо”, която обичаше да повтаря Марио Драги, докато бе начело на ЕЦБ, до брошките на Елвира Набиулина – глава на Руската централна банка, или сравненията на икономиката с играта на Диего Марадона направени от Мервин Кинг от британската централна банка. Езикът и жестовете на централните банкери се следи и анализира от редица институти, банки, частни фондове и компании, а скоростта, с която тези алгоритми извеждат посланията и ги свързват с потенциални пазарни движения, е умопомрачителна.
Една от компаниите, които предлагат тази услуга – Претъл Аналитикс ЕлЕлСи, 1 твърди, че може в рамките на 45 секунди да анализира реч от 500 думи и да я свърже с над 80 млрд. взаимовръзки, касаещи речта, както и да изведе евентуални сценарии за развитие на тези взаимовръзки и потенциалните ефекти върху пазарите и различните финансови инструменти. От компанията, която е основана през 2014 от Еван Шнидман, и към момента анализира речите на 15 централни банки, посочват, че анализите на посланията на едералният резерв в САЩ са дори още по-бързи и с почти директен резултат - без никакво забавяне. В рамките на милисекунди клиентите получават информацията от анализа на речта и на база на нея веднага могат да вземат решение. Много от централните банкери дори започнаха предварително да проверяват своите речи именно през такива компании, които да им разкрият как алгоритъмът ще разчете посланията в техните думи. Джером Пауъл адресира този въпрос на една от своите пресконференции, като каза, че ще се опита да говори на “прост английски”, за да не обърква алгоритмите.
В допълнение със софтуерите, които са способни да интерпретират емоции, жестове, език на тялото и дори облекло, в бъдеще, централните банкери могат да се екипират с инструменти, които да следят всяка една публична изява на политик, значим икономист, лидер на световен форум или телевизионни водещи. Подобен модел би им позволил да извличат информация изключително бързо от различни източници, проследявани едновременно. Много скоро ще стане възможно всяка една публична проява да бъде записвана и предавана в реално време към такива компании, които да анализират данните и да ги предоставят на съответните организации.
Метаномика Метавселената е друг сегмент, който може да преобрази централното банкиране. Редица търговски банки вече се впуснаха в масирани инвестиции в Метавселената, а много от централните банки планират издаванетто на дигитални валути, които ще могат да се ползват именно там. Спрямо прогнози на Моргън Стенли, метавселената само в Китай може да достигне размер от $8 трлн. в следващите 10 години. Междувременно от банката прогнозират, че метавселената ще предостави пазарни възможности, оценявани на повече от $1 трлн. в годишни приходи.
Метаномиката – планираният нов модел на взаимодействие в дигиталната среда също ще изисква разплащания между институции, аватари и компании. Представете си свят, в който по-голяма част от ежедневието ви е онлайн - в различни части на метавселената, изградена от различни доставчици. Работата е онлайн, училището е онлайн, игри, хобита, общуване, първоначални медицински прегледи – всичко е преминало онлайн. Планираното преминаване към метавселената предоставя възможност за продажба на стоки и услуги на потребителите. Независимо дали това са дрехи за вашият аватар, дигитални версии на учебници, незаменими тоукън (НЗТ) произведения на изкуството предназначени за виртуални къщи или билети за виртуален концерт. Всички тези интеракции ще трябва да се случват чрез дигитални валути, а те съответно да бъдат управлявани от определени институции. Именно такъв орган ще бъде централната банка в метавселената, и нейните мета-валути.
Цифровите валути на централните банки бързо привлякоха внимание през последните 2 години, и към момента в световен мащаб над 100 нации са стартирали или имат пилотни проекти за такива инструменти. На Бахамите от година вече съществува “Пясъчен Долар” (Sand Dollar), в Китай има дигитален юан, а Шведската централна банка – Риксбанк - също развива концепция за дигитални пари. Федералният резерв в САЩ посочват в свой анализ, че цифровите валути ще преначертаят голяма част от финансовите взаимоотношения в близко бъдеще. Цифровите валути на централните банки са предназначени да бъдат фиатна валута – тоест пряко задължение на централната банка. Тези валути дават отговор и на въпроса как ще се осигури достъпа до финансови услуги на частта от населението, което е небанкируемо. Към момента в световен мащаб има над 1.7 млрд. души, които нямат достъп по стандартните финансови услуги, а преминаването към дигиталният свят може да реши именно тези проблеми, позволявайки им да не бъдат изключени и от метавселената. Към момента, по-голямата част от цифровите валути на централните банки са базирани върху блокчейн решения, които много успешно се доказват като работещ и сигурен вариант за сектора.
Квантови изчисления Всички тези нови технологии няма как да станат възможни без прогресивното нарастване на изчислителната мощ. Именно затова много от централните банки започнаха да търсят решения в тази насока. Квантовите компютри вече са стъпка по-близо да реализирането на изчисления, които са хиляди пъти по-бързи от съществуващите до момента. Огромните масиви от постоянно нарастващи данни, поддържането на метавселената и блокчейн решенията, изкуственият интелект и машинното самообучение се нуждаят от гигантски изчислителни центрове. В момента централната банка на Канада експериментира с квантово изчисление като средство за справяне със сложни финансови проблеми и модели, потенциално свързани с криптовалути, които надхвърлят обхвата на традиционните възможности за изчисление от днешните компютри. Мултивърс Компютинг е компания за квантов софтуер, базирана в Испания и с офиси в Торонто, наскоро създаде симулативен модел в сътрудничество с централната банка на Канада. Икономистите на канадската централна банка са искали да тестват силата на квантовите изчисления върху изследователски случай, който е бил изключително труден за решаване с помощта на класически изчислителни техники. Проектът доказва, че квантовите изчисления могат да осигурят нови прозрения за икономически проблеми чрез извършване на сложни симулации.
Квантовото изчисление използва квантовата теория за извършване на сложни изчисления и проблеми, както и за оценка на вероятностите. Компютрите могат да обработват експоненциално повече данни от традиционните изчислителни модели, с което могат да преначертаят редица икономически и финансови теории. Несъмнено ерата на квантовите компютри предстои, но когато настъпи ще има дълбоки последици за глобалната икономика и финансовата система. Бързото развитие на квантовите изчисления обаче носи ползи, така и рискове. Квантовите компютрите могат да революционизират индустрии и области, които изискват значителна изчислителна мощност, но те биха могли да разбият много от настоящите алгоритми за криптиране, като с това застрашават финансовата стабилност чрез компрометиране сигурността на мобилното банкиране, електронната търговия, финансовите технологии, цифровите валути и обмен на информация в Интернет.
Дигитални банкери Докато света преминава през поредната финансова криза, породена в голяма част от действията на конвенционалните централни банкери, технологичното развитие вече предоставя необходимите възможности да заменим хората при взимането на важни решения за икономиката ни. Изкуствен интелект, който ще анализира огромни бази от данни за световните икономичиски процеси, компании които ще следят и анализират всяка дума изречена от световните лидери и ще я имплементират при решенията за определяне на лихвени проценти. Аватари и дигитални валути в метавселената могат да заменят ежемесечните пресконференции на централните банкери, а квантовите изчисления ще могат да прогнозират всички възможни сценарии за развитието на бъдещата финансово икономическа система.
В РЕЗЮМЕ Възможно ли е да заменим банкерите и финансистите, които вземат най-важните решения за световната финансова система с дигитални алгоритми?
