Проф. д-р Ганчо Тодоров Ганчев
Преди повече от един век, през далечната 1910 г., излиза от печат книгата на Норман Анжел „Великата илюзия“. След Първата световна война, в годината, през която идва на власт Адолф Хитлер (1933), вече сър Норман Анжел получава нобеловата награда за мир за своя принос към пропагандирането на пацифизма. Малко след това, през 1937 г., книгата на Норман Анжел вдъхновява Жан Реноар за неговия велик едноименен филм.
Великата илюзия, още преди Първата световна война, е обект на оживени коментари и критики. Авторът твърди, че световната търговия и финанси така силно обвързват всички страни, че всеки военен конфликт ще доведе до крах на световната икономика и невъзможност за продължаване на военните действия.
Развитието на военните операции и икономическото състояние на страните, участващи в Голямата война, като че ли опровергава твърденията на Норман Анжел. Войната продължава не няколко месеца, както очаква авторът на Великата илюзия, а над четири години, като производството успява в общи линии да отговори на потребностите на интензивните военни стълкновения в рамките на войната на изтощение.
Критиците обаче забравят една подробност. Норман Анжел пише своята книга в апогея на златния стандарт. Тази система на стабилни валутни курсове и саморегулиращо се парично обръщение позволява бързото развитие на международната търговия и финанси. Банките и кредитните пазари са силно взаимообвързани, телеграфните връзки позволяват почти мигновено разпространяване на информацията и функционирането на световната икономика като единно цяло.
С началото на войната обаче, златният стандарт търпи крах. Националните валути губят своята обратимост. Конкурентната пазарна икономика престава да съществува. Тя е заменена във всички воюващи страни с различни варианти на военно планово стопанство. Държавата застава в центъра на мобилизирането и разпределението на ресурсите. Кредитните и финансовите пазари са в колапс. Военните действия се финансират до голяма степен с печатането на пари, инфлацията води до масово обедняване на населението.
С други думи, Норман Анжел е прав, довоенната система на икономически връзки се разпада с началото на военните действия. Това, което действа по време на Първата световна война е всичко друго, но не и конкурентна пазарна икономика.
Но несъвместимостта между конкурентната пазарна икономика и мащабните военни действия не е истинският акцент на книгата на Норман Анжел. Великата илюзия, която всъщност разобличава авторът, е идеята, че чрез война могат да се постигнат положителни икономически цели.
Той убедително доказва, че дори победителят във военната конфронтация в крайна сметка губи, в сравнение с мирното развитие на търговията и финансите. Много често победените страни се развиват по-бързо от победителите. Показателен е примерът с бързото икономическо възстановяване на Франция след Франко-Пруската война и на Русия, след поражението в Руско-Японската война. В по-ново време опитът на победените Германия и Япония след Втората световна война също е доста впечатляващ.
Изводът за безсмислието на агресивните войни, т.е. за илюзията на агресорите, че могат да спечелят нещо чрез военни действия, е изключително важен. Разбира се, тук под печалба се има предвид сумарното икономическо благоденствие на гражданите на съответната страна, измерено примерно чрез средния БВП на глава от населението, а не някакви имагинерни ползи.
Този извод може да се приложи и към войната в Украйна. Военните действия изненадаха всички с решителната съпротива на украинските въоръжени сили. Изходът от конфликта е неясен.
Но да си представим, че Путин успее да реализира своите крайни цели и окупира Украйна.
Какво ще получи той? Една разрушена страна с враждебно настроено население. Тази страна ще виси като воденичен камък на бюджета на Русия и на руската икономика като цяло. Да добавим към това международните санкции и изолация, които ще се усещат все по-тежко. Икономическите последици от „победата“ ще бъдат катастрофални.
Разбира се, т. нар. „колективен“ запад и световната икономика като цяло също ще пострадат. Но относителната сила на негативните ефекти за запада и Русия ще бъде несъпоставима, предвид това, че страните с развита пазарна икономика превъзхождат икономически Русия от порядъка на 20-25 пъти.
Последствията от украинския конфликт могат да бъдат анализирани и в контекста на формирането на нов световен икономически ред.
До сега, с някои колебания, преобладаващият тренд в международната икономика беше глобализацията, изразяваща се в изпреварващо развитие на световната търговия и засилващо се взаимно проникване на капиталовите пазари. Този тренд е породен от стремежа към извличане на изгоди от международното разделение на труда и разпределението на риска от инвестициите в глобален план. Това развитие обаче не отчита нарастващата зависимост на националните икономики от външни фактори, особено когато става въпрос за взаимозависимост между страни с различни политически системи и противоположни геостратегически интереси. Естественият въпрос е дали военните средства могат да решат фундаментални политически противопоставяния.
Подобни въпроси разглежда и Норман Анжел, анализирайки военноморското съперничество между Великобритания и Германия в началото на 20-ти век. Той отбелязва, че дори Англия де се лиши от своите колонии в полза на Германия, то при нормално развитие на икономическите отношения, подобна промяна не би следвало да се отрази върху благосъстоянието на гражданите от двете страни. Последващото разпадане на британската и другите колониални империи потвърждава този извод.
Що се отнася до евентуален нов икономически и политически ред в рамките на съвременния свят, то налагането на такъв ред не е по силите на Русия, на която се падат под 2% от световния БВП. Подобна задача би могла да бъде реализирана от коалиция между Русия и Китай, включваща и други заинтересовани страни. Такъв нов ред обаче, дори да бъде реализиран, ще бъде под диктата на Китай, а ролята на Русия ще бъде в качеството на суровинен придатък към китайската икономика.
Това ще е много по-неизгодно за Русия в сравнение със сегашното положение, което позволява на руската страна да балансира своята търговия и инвестиции между Европа, САЩ и Китай. С други думи, всеки нов ред ще бъде крачка назад за Руската федерация.
Конфликтът в Украйна съвпада с някои тенденции в развитието на международната валутно-финансова система. Относителният дял на долара в международните резерви и разплащания намалява. По оценки на МВФ около една четвърт от съкращаването на дела на долара се пада на китайската юана, но основната част от изменението се дължи на валутите на други страни, които не са част от кошницата на СПТ, включваща долара, еврото, юана, йената и британския паунд. Русия също се опитва да се впише в този процес, изисквайки погасяване на своите дългове и заплащане на вноса на енергоносители в рубли. За сега западът отхвърля тези претенции на Русия, но дори те да бъдат реализирани, това няма само по себе си да доведе до превръщането на рублата в резервна валута. Напротив, недоверието в Русия като надежден, рационален и предвидим търговски партньор ще спадне.
Уроците от Великата илюзия в съвременните условия, се свеждат да това, че за Русия няма икономически печеливш изход от военния конфликт с Украйна при сегашното руско политическо статукво. Решението е в отказ от ирационални идеи от типа на налагане на „руски“ свят или възстановяването на СССР.
Спасението за Русия е във връщането към рационалното икономическо мислене, характерно за либералните политико-икономически системи. Рационалните политически и икономически решения обаче не могат да се появят от нищото. Президентът Байдън отбеляза, че след украинската война Путин не може да остане на власт. Разбира се, Русия е суверенна страна и никой, освен руският народ и руският политически елит, не може да решава какво да бъде управлението на страната. Превръщането на Русия в разумен и предвидим актьор на международната икономическа и политическа сцена обаче е невъзможно без такова вътрешно преструктуриране на политическата система, което да гарантира рационалност на поведението на страната. А основата на тази рационалност е разбирането, че агресивните войни не могат да имат положителен икономически резултат.
Неизбежният край на войната ще изисква някои задължителни действия. На първа място това е един нов план Маршал за икономическото възстановяване на Украйна, чиито щети към настоящия момент наближават един трилион долара. Този план ще включва задължително МВФ, Световната банка, Европейската банка за развитие, Европейската инвестиционна банка, САЩ, Европейския съюз, Япония, а възможно и Китай. Включването на последния е много вероятно, тъй като Украйна е важно звено по пътя на коприната.
Вторият момент е ре-интегрирането на Русия в световната икономика. Това може да стане или чрез преориентация на икономическите връзки на Русия към Азия и Китай в частност или чрез възстановяване на икономическите отношения с Европа и връщане под някаква форма към модела преди войната. Вторият вариант предполага присъединяване на Русия към европейските принципи и институции, в съчетание с демократизация на самата Русия.
В най общ план, текущите събития, свързани с войната в Украйна, ще доведат до преоценка на процеса на търговско-икономическа глобализация. Става очевидно, че военно-политическите рискове, свързани с международните икономически отношения, са силно занижени от западния свят. Известно връщане към по-висока степен на самозадоволяване с енергоносители, компоненти и технологии е неизбежно. Ще нарасне и делът на военните разходи в структурата на държавните бюджети, публичната задлъжнялост също ще остане на високо равнище. Възможно е временното връщане към някои характерни за 30-те години от миналия век форми на разплащане, като международни клиринги и бартери. Можем да очакваме и известно засилване на търговския протекционизъм, както и възстановяване на някои форми на контрол върху движението на капитали. Независимо от това обаче, в дългосрочен план, глобализацията няма разумна алтернатива.
И най-сетне, не можем да не отбележим, че нито книгата на Норман Анжел можа да предотврати Първата световна война, нито филмът на Жан Реноар успя да предпази света от втората. Но урокът за безумието на агресивните войни остава в сила.