От Николай Ваньов
Седмиците и дните преди руската инвазия в Украйна бяха белязани от заявления за сериозни икономически санкции срещу такива действия. Под заплахата от непредвидимостта и възможната реализация на пълномащабен военен и дори ядрен конфликт от страна на Путин, страните от НАТО оттеглиха пряката военна опция и поне засега я държат далеч от опциите за развитие на конфликта.
За сметка на това почти целият развит свят еднозначно и едновременно наложи санкции в невиждан досега мащаб и сила не само върху Путин и олигархично-политическите кръгове около него, но и върху руската икономика и народ като цяло.
Въпреки че резултатите от тези санкции не са, а и няма как да бъдат мигновени или дори толкова видими, колкото резултатите от руските бомбардировки над спокойни до вчера украински градове, то тяхното действие по сила и мащаб има възможността да нанесе непоправими щети върху руската икономика за поне десетилетие напред.
Санкциониране на олигарсите
Разбира се първи под ударите на ограниченията попаднаха най-приближените до Путин хора, който по една или друга причина не бяха сред санкционираните след анексията на Крим от 2014. В усилията по блокиране на авоари и собственост този път се включи дори Швейцария, като редица олигарси и политически личности останаха с блокирани средства, активи и инвестиции. Суровостта на тези санкции изглежда сериозна, като дори английският футболен клуб Челси се оказа със сериозно ограничено функциониране заради неговия собственик Роман Абрамович. Санкции бяха наложени дори и на Путин и външния министър Сергей Лавров, при все че те имат по-скоро символичен характер, отколкото каквото и да е реално отражение.
Разбира се, колкото и да са тежки санкциите срещу олигарсите и колкото и дълбоко да бъдат наложени запорите и ограниченията, наивно ще бъде да смятаме, че тяхната икономическа и финансова мощ ще бъде заличена. Надеждите на развития свят по-скоро се коренят в това, че отслабването на олигарсите би довело до натиск върху Путин за прекратяване на войната, но въпросите относно техните възможности са напълно резонни.
Международна финансова изолация
Първият пакет от санкции в тази посока включваше ограничаване на разплащанията на руски банки и компании - основно от доларовите системи. Евровите ограничения бързо последваха, а в рамките на първите няколко дни от войната се случи и немислимото – пет руски банки бяха извадени от системата SWIFT, което ги превърна от международни участници (в случаите на ВТБ и Сбербанк) до местен еквивалент на спомагателни каси. Макар и сравнително ограничена, тази мярка разтърси световните пазари, тъй като редица участници си мислеха, че зависимостта на Европа от Русия за енергийни доставки няма да позволи на страни като Германия да се включат в нея. Извън SWIFT, както и ограничени от доларови и евро разплащания, руските бизнеси се намират в международна финансова изолация, като ефектите от нея тепърва ще бъдат усетени от всички свързани звена.
Въпреки сериозността на тези мерки, като че ли „ядрената“ опция във финансовия сектор се явява блокирането на достъпа на Руската централна банка до валутните резерви в долари и евро. Това също изглеждаше немислимо в началото на войната, а днес вече е факт, като по този начин голяма част от близо $640 млрд. стойност на валутния резерв ще остане неизползваема в най-добрия случай. Чисто финансово, това е една от най-лошите новини за Русия, а санкцията има потенциал да направи така, че Руската централна банка да не може да интервенира в подкрепа на рублата и икономиката си доста по-скоро, отколкото би й се искало.
Прилагането на всички тези мерки във финансовата сфера бе съпроводено и с типично за Путин прилагане на „контра-мерки“. Една от най-значимите, поне според апологетите на режима в Кремъл, бе решението всички плащания по руския външен дълг а да бъдат извършвани в рубли. Освен че би било незаконно - що се касае всички облигации, издадени по британския правов режим, който е водещ на международните пазари - плащането би било и технически невъзможно, тъй като изисква държателите на тези облигации да имат сметки в руски банки. Най-важен обаче остава въпросът за изпадането на Русия в зоната на селективен фалит след първото рубла- плащане, което предстои да се случи в началото на април. Прилагайки тази „контра-мярка“, пред Путин стой примерът на Аржентина и невъзможността на страната да се завърне на дълговите пазари вече почти 15 години. Разбира се, задлъжнялостта и структурното състояние на руската икономика е съвсем различно, но тоталното отрязване на достъпа до международните дългови пазари може да породи само стратегически недостатъци.
Икономика и бизнес
След първите няколко пакета санкции, се видя, че доверието на инвеститорите в руския бизнес е на критично ниски нива. Само в първият ден на търговия на московската борса след инвазията в Украйна. След налагането на санкциите акциите на Газпром, търгувани в Лондон, поевтиняха с близо 90 %, докато тези на Сбербанк почти престанаха да съществува, изтривайки над 95 % от стойността си. Разбира се, някои конспиративни „икономисти“ веднага съзряха в това възможност Русия „да изкупи на безценица компаниите си“, което обаче, съдейки по обемите на търговия, не се случи. Руската фондова борса отбеляза понижение на основния си индекс МОЕКС от над 33 % само за ден на 24 февруари, а търговията с акции в Москва остава затворена поне до 11 март.
Износът на Русия пък отбеляза спад от 40 % на седмична база за първата седмица на март, докато основни чуждестранни компании с=бързо прекратиха всякакъв бизнес в Русия, като някои дори направиха и пълен изход от страната. Така дори най-обикновена стока като Кока Кола е на път да се превърне в лукс за руския потребител, напомняйки на всички за един отдавна забравен период. Това бе само първата стъпка, оставила без текущ доход хиляди служители, някои от тях високо-специализирани и добре образовани. Още в края на първата седмица след началото на войната в Украйна стана ясно, че някои квалифицирани кадри не виждат бъдеще за себе си в Русия и търсят изход от страната, а това ще нанесе неминуеми структурни щети върху възможностите за развитие на руската икономика. В допълнение към това в Европа вече се чуват гласове да се наложи още една „санкция“ срещу Русия, а именно визовите ограничения за млади и образовани специалисти да бъдат сериозно разхлабени, като по този начин те бъдат улеснени в миграцията си на Стария континент. Евентуална масовост на такова явление може да бъде пагубно за Русия.
Отговорът на Путин и тук се състоеше от контра-мерки със съмнителен ефект. Най-ключова от тях се очертава възможността за национализиране на бизнеси, прекратили производството или напуснали страната. Разбира се, резонният въпрос тук би бил дали е възможно такива бизнеси да бъдат рестартирани след национализиране: едно е да превземеш авто-фабрика, друго е да произведеш висок клас автомобили.
Бъдещи мерки
Като най-ключова мярка се очертава пълното петролно и газово ембарго на Русия, което все още не е факт. На този етап само САЩ и Великобритания се отказаха от внос на руски енергоносители, но тяхната енергийна зависимост от Русия е под 3%. САЩ оставиха отворена врата за страните от ЕС да се присъединят без да бъдат принудени да го направят (нарушаване на ембаргото поне засега няма да води до санкции от САЩ). Германия се обяви против такива мерки, България също би изпитвала сериозни икономически трудности с прилагането им. Въпреки това, такова ембарго остава на дневен ред сред опциите, тъй като то би имало изключително негативен ефект върху финансите на Путин.
Противниците на санкционния отговор на руската инвазия в Украйна използват редица аргументи, повечето от които са лишени от логичен икономически контекст. Ясно е, че тези санкции ще дадат своето отражение по-бавно от взрива на ракета или безсмисленото отнемане на човешки живот. Ясно е обаче и Западът е по-единен от всякога в реакцията си срещу войната на Путин в Украйна. Както е ясно и че с международна координирана помощ и ресурси Украйна сравнително бързо може да бъде възстановена. Доверието в Русия и руската икономика обаче ще бъде смъртно ранено, с нарушена структура, а за това няма непосредствен план за възстановяване.
