От Боян Иванчев
Преди началото на военното нахлуването в Украйна светът живееше в очакване края на последната вълна от ковид-пандемията, обхванала планетата през последните две години.
Първото и най-видимо следствие от пандемията беше нарушената верига на доставки в глобализираната икономика. Спомнете си как в началото на епидемията липсваха медицински маски и тестери. По-късно се оказа, че временното затваряне на различни сектори в засегнатите най-остро държави доведоха до изчерпване на наличните запаси от стоки и суровини. След като и омикрон-вълната отмина и започна отваряне на икономическите сектори изведнъж се оказа, че възстановяването на производството ще бъде много по-трудно очакваното - поради нарушената верига за доставки на суровини и материали.
Стигна се до ситуация, когато на всички световни пристанища корабите трябваше да изчакват минимум 10 дни, преди да разтоварят, след това бяхме свидетели на нарушен график в работата на доковете, а после и на допълнително забавяне на доставките до крайната дестинация – поради липса на камиони и шофьори. В крайна сметка производството на стоки и суровини не успяваше да навакса и да отговори на търсенето. Стигна се до парадокса, че производството на автомобили се оказа блокирано поради недостиг на компютърни чипове. Поради което поведенческите компенсаторни механизми принудиха по-богатите потребители в САЩ да наддават за автомобили и да ги купуват в условия на дефицит и на цени, значително по-високи от препоръчителната цена на дребно на автомобилостроителите.
Нарушените вериги за доставки отприщиха инфлационен натиск в целия свят, който се ускори в условията на съществуващата и провеждана от всички водещи централни банки монетарна политика за стимулиране на икономиката и ликвидността – известна като количествено облекчение. На фона на нулевия лихвен процент, поддържат от почти всички водещи централни банки, допълнителните икономически мерки за преодоляване негативните икономически последствия от пандемията доведоха до рекордна инфлация от над 5% в 15 от 34 държави с най-развита икономика (според критериите на МВФ), или в 44.1% от тези държави. Подобна инфлация, значително надвишаваща „здравословните нива“ от 2-3%, не е наблюдавана от повече от 20 години а в отделни страни - като САЩ - повече от 40 години. При страните с развиваща се икономика: в 78 от общо 109 страни годишната също надхвърли 5% - или в 71.4% от тези държави, т.е. два пъти повече от края на 2020. Тоест, инфлацията се превърна в глобален проблем.
В България, като страна във валутен борд, функциите на централната банка да реагира в подобни ситуации са ограничени. Страната няма самостоятелна монетарна политика, освен чрез бюджетен дефицит (който е квази монетарен инструмент) няма възможност сама да определя основния лихвен процент. Поради това в страната е налице трансмисия на икономическа конюнктура – най-вече от ЕС, тоест у нас лихвените проценти и ликвидността са подобни на тези в еврозоната. Тази конюнктура се пренася в България и поради това, че икономиката й е силно отворена - съотношението на експорт + импорт към БВП е над 80%. Това означава, че външната търговия е важен двигател на икономически растеж - заедно с външните инвестиции.
През 2021 важно значение за растежа на БВП имаше и вътрешното търсене, което се увеличи и вследствие на отложеното потребление от периода на пандемичните локдауни и поради ниската цена на потребителски и ипотечни кредити. В същото време експортно-ориентираните дейности в значителна степен са зависими от вноса на енергоносители и суровини. Вътрешните цени и продукцията се влияят и от скока в цената на металите, която при строителната арматура и желязото стигна до 2000 лв/т – от 700 лв/т в началото на 2021. Енергията също попадна във водовъртежа на сериозна волатилност в края на 2021 – най-вече при цените природния газ и електричеството.
Най-сериозният риск от военните действия в Украйна е свързан с високите цени на енергийни източници, което ще доведе до увеличаване на цената на производител, намаляване на конкурентоспособността на нашия експорт и допълнително увеличаване на потребителските цени. Въпреки подобрената през последните години диверсификация, природния газ в България е изцяло импортна суровина и високата цена директно индуцира инфлация в производството. Компенсирането на потребителите с различни правителствени мерки може да доведе до по-голям от очаквания бюджетен дефицит и в крайна сметка до нарушаване на дългогодишната макроикономическа стабилност на България.
При общо решение за спиране на покупката на енергия от Русия и/или нейното спиране от самата Русия има риск за целия производствен и битов сектор на нашата страна. Последните данни показват, че след 2020 година България постигнала 24% диверсификация на доставките на природен газ от други източници - различни от директна доставка от Русия и едва около 0,16 млн. куб.м на ден собствено производство на природен газ. Общото потребление на природен газ в България е около 2,9-3,3 млрд. куб. м. годишно като около 70% от потреблението е за промишлени цели (по 10% са за производство на строителни материали и химическа промишленост, 8% са за транспортни нужди, а останалите са за други цели) и около 30% са за топлофикационни централи.
Посоченото по-горе потребление е около 11,2-11,6 млн.куб.м на ден и съгласно актуалната регламентация „Булгартрансгаз” ЕАД е задължен да съхранява 70 млн. куб. м природен газ в Чирен, а газовите компании са длъжни да съхраняват средно 290-310 млн. куб. м. природен газ в Чирен преди началото на зимния период. В случай на авария газово депо Чирен ще покрива 25-30% от дневните нужди на природен газ в България.
„Пълният капацитет на депо Чирен е 550 млн.куб.м, а максималното дневно количество, което може да се използва е не повече от 4,7 куб.м на ден. Но спецификата на депо Чирен и извличането на газа от подземното хранилище дава възможност за добив на максимум 4,7 куб.м на ден за период не по-дълъг от 30 дни, след което капацитетът на добив пада до нива от 3,5-3,9 куб.м на ден до изпразване на целия запас от газ. Актуалните запаси от газ в депо Чирен биха могли да покрият гореспоменатите аварийни нива на потребление на природен газ в България за около два месеца.
Разбира се при спиране на газоподаване от Русия бихме могли да арестуваме количествата в балкански поток, които са насочени към Сърбия-Унгария и по този начин да осигурим значително по-голямо количество запаси от тези в газово депо Чирен.
Няма риск от липса на жито и царевица за българските потребители и дори частния сектор може да спечели извънредни печалби поради рекордните борсови цени на тези основни хранителни суровини.
Основно предизвикателство, освен по-горе изброените, ще бъде справянето с инфлацията и овладяване на натиска за поголовни компенсации на всички работещи – държавен и частен сектор. Това не означава да бъдат оставени изцяло сами да се справят в специфичните условия, но внимателно да бъде използван бюджетния дефицит и възстановителните грантове във връзка с пандемията, както и оперативните програми. Това може да бъде направено не чрез краткосрочни политически цели и инструменти, а чрез средно и дългосрочни макроикономически цели на държавата, които не биха изложили бъдещите поколения на риск от обслужване на голям дълг при очаквано повишение на лихвените проценти - т.е. по-висока цена за обслужване на държавен дълг. - Боян Иванчев
