От Иван Рашев
Европа е в тежка енергийна криза.
Насочването на доставките на втечнен природен газ от Азия към Стария континент донякъде успокои цените на газа, а през него и тези на електроенергията, но те остават рекордно високи. Газохранилищата все повече се изпразват, цените на въглищата държат безпрецедентни нива, а въглеродните квоти продължават да тежат на тока и топлофикациите.
В същото време Германия упорито продължава да затваря ядрени централи, а голяма част от френските са в непланирани ремонти. Потребителите получават шокиращи сметки, а европейската индустрия едва оцелява.
На този фон европейските правителства се надпреварват да вземат възможно най-лесните и популистки мерки с цел облекчаване на симптомите – от намаляване на всякакви данъци върху енергията, през преки връщания на огромни суми от държавните компании и бюджета към потребителите, включително нови схеми за субсидиране на ВЕИ, до директни забрани за увеличаване на крайните цени.
Единственият публично нарочен виновник е Русия. За всеки разумен човек обаче е ясно, че няма как външна сила да носи отговорност за енергийната сигурност на Европа. Това е вътрешна задача, която не може да бъде аутсорсвана или преотстъпвана. С един единствен ход, който е изцяло в нейните компетенции и пълномощия, Европейската комисия може да свали голяма част от ценовата тежест върху производството на електричество и топлина, както и върху работата на тежката индустрия на съюза – като насити пазара на въглеродни квоти с Резерва за стабилност (Market stability reserve) и така ще свали бързо цената от днешните €85 за т на под €30 за тон. Това е изключително важно за страни като България, където въглищните ТЕЦ играят ключова роля в електроенергийната система. За съжаление, подобно рационално за кризата действие е малко вероятно на фона на целите на Европейската зелена сделка.
За щастие на хоризонта се виждат и потенциално добри новини. Осъзнаването на простия факт, че няма как да затворим въглищните централи без значимо да увеличим дела на ядрената енергетика и природния газ, най-сетне стигна толкова високо по върховете на европейската бюрокрация, че Брюксел предложи те да бъдат включени в новата Таксономия за устойчиви инвестиции. Този документ практически определя кои типове проекти ще получават подкрепа не само от бюджета, но и от частни инвеститори в ЕС. Разбира се, тези планове веднага попадат под атаките на радикални зелени организации и страни с изявена анти-ядрена политика като Германия и Австрия.
Ясно е, че Европа ще продължи да инвестира в енергийна ефективност и ВЕИ. Вкарването на ядрената енергетика и газа в Таксономията за устойчива инвестиции обаче е много важно, тъй като ще отвори политическата врата за стъпки, без които Европа няма никакви шансове да се справи с енергийната криза в по-дългосрочен план:
Спиране на всички планове за закриване на ядрени централи в отделните страни-членки. Това е изключително важно, защото се случва в момента и на следващия ден токът от тези централи бива заменен от въглища или газ.
Стимулиране на инвестициите в газ и ядрена енергия, особено в малки модулни ядрени централи. Последните вече функционират на много места по света, а Китай и Русия са най-напред.
Осигуряване на дългосрочни договори с големите доставчици на газ в региона – разчитането на втечнен природен газ и спотовите цени очевидно не работят. Тези дни САЩ поискаха от Катар да пренасочат големи количества газ от Китай към Европа. Да, но те не могат, защото имат дългосрочни договори с азиатските клиенти.
Осигуряване на достъп до по-големи количества газ от Алжир, Източното Средиземноморие, Ирак, Иран и т.н. Европа трябва да бъде свързана с тръби чак до Катар.
Подкрепа на инвестициите на големите европейски компании в сектора в региона. В последните години политическа класа постоянно нанася удари по енергийните гиганти Shell, BP, Total, Eni, Repsol. Как да очакваме Европа да има много и евтина енергия?
Премахване на мораториумите и забраните върху неконвенционалния добив на нефт и газ. Енергийното господство на Америка се базира на тези технологии, докато енергийната мизерия на Европа се базира върху пренебрегването им.
В допълнение: докато е силно зависима от вноса на нефт и газ от Русия, Европа просто не може да си позволи пълно спиране на добива и изгарянето на въглища на своя територия.
В България положението е малко по-различно. Ясно е, че трябва да се гони силно намаление на въглеродните емисии в енергийния сектор. То обаче може да се случи само при:
Довършване на яз. Яденица и инвестиции в нови ВЕЦ и ПАВЕЦ.
Инвестиции в нови ядрени централи или блокове. Без държавни гаранции това не може да стане.
Фокусиране усилията за използване на геотермалния потенциал. Със сигурност отоплението на много места в България може да става по този начин.
Инвестиции в когенерации и малки местни топлофикации на биомаса и отпадъци. Голяма част от Европа се топли така.
Премахване на пречките пред изграждане на ВЕИ и системи за съхранение на електроенергия за собствено ползване и двустранните договори за изкупуване на енергия (Power purchase agreements).
Премахване на пречките пред добива на собствени нефт и газ, вкл. от неконвенционални източници.
Газификация на бита: България има огромен проблем с масовото отопление на ток, което е изключително неефективно и води до огромни флуктуации в потреблението на електричество между сезоните. Това в Европа е преодоляно чрез газификация.
Максимално бързо довършване на газовия интерконектор с Гърция и изграждане на инсталацията за регазификация в Александруполис. България трябва да има достъп до възможно най-много алтернативни източници на газ.
Каквото и да мечтаем да постигнем по отношение на ограничаване на въглеродните емисии, трябва да сме наясно, че енергийната сигурност и независимост не могат да бъдат жертвани. Затова запазването на новите и модерни ТЕЦ на лигнитни въглища в Марица-Изток максимално дълго време е изключително важно. Без тях сега щяхме да сме изложени изцяло на капризите на международните енергийни пазари. Това означава да се инвестира в нужните проучвания за алтернативи – улавяне и складиране или улавяне и утилизация на въглерод; газификация на въглищата и т.н.
Всичко това може да не звучи като най-прекият път към „позеленяване“ на енергетиката, но е единственият възможен, защото минава през осигуряване на изобилна, надеждна и евтина енергия. А без нея просто нямаме бъдеще.
В РЕЗЮМЕ Еврокомисията може да свали бързо цената газа от днешните €85 за т на под €30 за тон – като насити пазара на въглеродни квоти с Резерва за стабилност