Инфлационните ястреби са на път да получат това, което искат от Федералния резерв – в смисъл, че развиващите се пазари са на път да получат онова, от което най-много се страхуват.
По-високите лихвени проценти в САЩ, които Фед обещава да осигури още през март, обикновено са рецепта за проблеми в развиващите се страни. Т.н. тейпър тантрум от 2013 г. и кризата с мексиканското песо от 90-те години на миналия век вече влязоха в учебниците по история.
Фразата "тейпър тантрум" означава рязко покачване и описва резкия скок в доходността на американските държавни ценни книжа през 2013 след като Фед обяви ограничаване политиката си за количествени улеснения. Фед обяви, че ще намали темпа на покупките си на съкровищни облигации, за да намали количеството пари, което вкарва в икономиката. Последвалото нарастване на доходността на облигациите в отговор на съобщението беше наречено от финансовите медии "свиване на пазара".
Добрата новина сега е, че този път последиците може да са по-малко сериозни и за това има доста основания. Много от развиващите се пазари са натрупали валутни резерви и са намалили дефицита по текущата сметка, което ги прави по-малко уязвими към евентуално изтичане на капитали, предизвикано от затягането на политиката на Фед и други големи централни банки. Освен това по-голямата част от развитите страни се възстановиха силно от рецесията, поддържайки търсенето на суровини и друг износ на развиващите се пазари.
Противоположният сценарий - слабо възстановяване в богатите страни - би бил по-лош, казва Морис Обстфелд, бивш главен икономист в МВФ, който сега работи в института "Петерсон": "За развиващите се пазари ще бъде слаба утеха, ако затягането на паричната политика от страна на развитите централни банки бъде изоставено в условията на рецесия в развитите икономики."
Това не означава, че няма за какво да се притесняваме. Много бедни държави трябваше да вземат големи заеми, за да пренесат икономиките си през кризата. След като Фед и неговите партньори започнат да затягат коланите, те ще трябва да повишат лихвените проценти, за да предотвратят изтичането на капитали, което отслабва валутите им и оскъпява обслужването на дълговете им. Няколко държави, сред които Аржентина, Бразилия, Полша и Русия, вече повишиха лихвените проценти в очакване на стъпките на Фед. Това спомогна за забавяне на изтичането на капитали, но също така застраши собственото им възстановяване.
МВФ и Световната банка предупредиха за този сценарий, както и президентът на Китай Си Цзинпин. "Ако големите икономики натиснат спирачките или направят обратен завой в паричните си политики, ще има сериозни негативни последици", каза той във видеообръщение към Световния икономически форум на 17 януари.
Въпреки че основната задача на Фед е да ограничи инфлацията у дома, политиците следят внимателно и глобалното въздействие на паричните си планове - не на последно място, защото последиците могат да се върнат като бумеранг. "Основният им мандат е вътрешен
казва Кармен Райнхарт, главен икономист в Световната банка. "Но това не е безпрецедентно и международните условия също може да се повлияят“.
През декември 2015 Фед повиши лихвените проценти за първи път след световната финансова криза и даде сигнал за още четири увеличения през следващата година. Тези стъпки предизвикаха масиран отлив на инвестиции от Китай, последван от рязко обезценяване на юана и разпродажба на китайските капиталови пазари, която се отрази в целия свят.
ФЕД направи пауза и не повиши отново лихвените проценти в продължение на още една година. Този път вероятността политиците да се отклонят от плановете си е по-малка, тъй като избликът на инфлация не е потенциална заплаха, а реалност.
Развиващите се пазари очевидно са изправени пред тежки времена, но е по-малко вероятно техните проблеми да застрашат глобалния растеж или да предизвикат сътресения на широките пазари, както се случи с девалвацията на мексиканското песо през 1994 г. или с дефолта на Русия през 1998. Лихвените проценти са ниски, както в напредналите, така и в развиващите се страни, което означава, че има възможност за тяхното повишаване, преди да се стигне до сериозно ограничаване на кредитирането. Райнхарт посочва и бума на суровините, който се наблюдава от 2020 насам и който е в контраст със спада в средата на миналото десетилетие. "За развиващите се пазари обувките не са две, а три - международни лихвени проценти, международен капитал и цени на суровините. А по-високите цени на суровините помагат много", казва тя.
От решаващо значение е как Китай, огромен вносител на суровини, ще реагира на затягането в политиката на Фед. В опит да смекчи удара от резкия спад на пазара на недвижими имоти, Китайската народна банка започна цикъл на облекчаване, движейки се в противоположна на Фед посока. Досега юанът остава устойчив, подпомогнат от нарастващия износ и притока на чуждестранни инвестиции.
Навсякъде другаде в Азиатско-Тихоокеанския регион много инвеститори са сравнително оптимистично настроени въпреки някои притеснения - отчасти защото от 2013 насам държавите изградиха защитни си механизми чрез натрупване на резерви и свиване на дефицита по текущата сметка. "Очакваме растежът в Азия да се окаже по-устойчив", казва Дамиан Сасоуер, главен кредитен стратег за развиващите се пазари в Блумбърг Интелиджънс. Според него Индонезия, Малайзия, Филипините и Тайланд са стабилни.
Латинска Америка е по-проблемна. Пандемията вече предизвика фалити на държавни дългове в Аржентина, Еквадор и някои по-малки икономики. Гигантът Бразилия е затънал в рецесия и е скован от политическо напрежение.
Турция, чийто президент Реджеп Тайип Ердоган оказа натиск върху централната банка да понижи лихвените проценти, въпреки високата инфлация, също е изложена на висок риск, тъй като бизнес секторът там носи голям товар от деноминиран в долари дълг.
Марк Собел, бивш служител на Министерството на финансите, а сега председател на американския мозъчен тръст ОМФИФ, признава, че затягането на политиката на Фед ще разтърси развиващите се пазари и че има много страни с "характерни проблеми". Той просто не смята, че тези случаи ще бъдат голям риск. "Може би съм „позитивно пристрастен“, казва той. "Но не смятам това да създаде системни проблеми за световната икономика в момента." - Кристофър Кондън, Крейг Торес и Енда Къран, с Ерик Мартин
В РЕЗЮМЕ Бедните страни са в по-добра позиция да се възползват от по-високите лихвени проценти в САЩ, отколкото в миналото, отчасти защото възстановяването в богатите страни стимулира търсенето на техния износ.