От Мариан Карагьозов
Турция изпрати тежка година в икономически план, като в края ѝ лирата се срина спрямо основните валути. Ако до края на ноември курсът постепенно падаше до 12 лири за долар, през декември волатилността на турската валута се увеличи, достигайки до почти 19 лири срещу щатската валута на 20 декември.
Тогава президентът Реджеб Тайип Ердоган след екстрено заседание на кабинета обяви пакет от мерки, включително и схема за гарантиране на доходността на депозитите в турски лири. Според плана, ако частните лица вложат спестяванията си в лири, при евентуална отрицателна разлика между стойността на влога във валута на датата на откриването и на падежа му, хазната ще компенсира загубата, въпреки че държавният глава не обясни откъде ще се финансира схемата. Лирата реагира положително на изявлението, като достигна нива от 11.09 лири за долар от 18.36 по-рано. Икономисти заподозряха, че във вечерните часове само централната банка, действайки чрез държавните банки, е в състояние да продаде такава сума, въпреки уверенията на финансовия министър Нуреттин Небати, че намеса на пазара не е имало. Положителният ефект от действията на правителството обаче бързо отшумя и към началото на 2022 г. лирата отново доближи 14 за долар.
Ердоган на няколко пъти заяви, че „под дюшеците“ турците държат 5000 тона злато на стойност $280 млрд. и ги призова да ги вложат във финансовата система. Златото е любимо убежище на турците при икономическа несигурност, а подаряването на златни монети е широко разпространен обичай в Турция при сватби и други празници. Дали обаче турците ще се доверят на своя президент? Отговорът е по-скоро отрицателен, защото данните на банковия регулатор (BDDK) показват, че депозитите на физически лица в чуждестранна валута два дни след обявяването на плана за стимулиране на влоговете в лири не са намалели.
За да намали доларизацията, Централната банка задължи износителите да конвертират 25% от приходите си в чужда валута в лири, за да укрепи валутните си резерви, а от 7 януари изисква банките да вземат ежегодна комисионна от 1,5% за вложените в тях средства в чужда валута.
От май насам Турската централна банка (ТЦБ) не беше интервенирала на пазарите, което ѝ позволи частично да възстанови валутните си резерви, изтощени през 2018-2020 г., когато за стабилизиране на курса на лирата тя продаде около $128 млрд. През декември обаче ТЦБ беше принудена на няколко пъти да се намеси, което изтощава оскъдните ѝ валутни резерви, без да носи трайни резултати.
Обезценяването на лирата оскъпи обслужването на външния дълг. 13% от бюджетните разходи за 2022 г. са предвидени за плащания по лихви, тъй като почти две трети от държавния дълг ($220 млрд.) е в чужда валута. Държавата е гарантирала и значителни частни заеми и евентуални банкрути на тези фирми биха се прехвърлили върху плещите на данъкоплатците, като особено уязвими са строителните фирми и енергийният сектор.
„Блумбърг“ отбелязва, че 2021 г. е деветата поред година, в която продължава спадът на лирата. Негативната тенденция най-вероятно ще продължи и през тази година, не на последно място и защото Федералният резерв се готви да спре пандемичното стимулиране, а повечето страни ще затегнат монетарните си политики. Очаква се това да доведе до допълнителен отлив на инвестиции от Турция, която в момента поддържа отрицателна реална процентни ставка от -7%.
Втората криза в турската икономика е свързана с високата инфлация. От 2017 г. инфлацията е с двуцифрени стойности и продължава да расте, като по данни на турската статистика през декември 2021 достигна връх за последните 19 години - 36.08% на годишна база. Независима група изследователи, ръководена от икономиста Вейсел Улусой, обаче смята, че тези данни са занижени.
Високата инфлация принуждава местните банки да отпускат високолихвени кредити, поради което някои бизнеси прибегнаха до услугите на чужди банки. Сривът на валутния курс обаче значително ги затруднява. Корпоративните и банковите заеми в чужда валута са на стойност около 70% от турския БВП, сочат изчисления на Института за международни финанси. Особено сериозно е положението в строителството. Секторът е 90% зависим от кредити в чужда валута, както и от вноса на строителни материали. На строителството се дължи около 20 на сто от икономическия растеж през последните години и там са заети около 2 млн. души. Скъпите жилищните кредити обаче означават намалели имотни продажби.
Както винаги, инфлацията удари най-силно най-уязвимите групи, включително пенсионерите (по данни на ОИСР 1,5 млн. от тях получават до 1685 лири).
Връзката между инфлацията и валутния курс в Турция личи при цените на нефта и газа, които Турция почти изцяло внася, както и при други суровини. Външната зависимост достига до 83% в сектори като електроника и автомобилна промишленост. Също така, поради увеличаването на цените на горивата поскъпват и всички останали стоки.
Дъжд от увеличения на цените засипа турците на 1 януари – на обществения транспорт в големите градове, на автомобилните застраховки, електричеството (52-130%), природния газ (15-50%), таксите за преминаване през някои пътища, мостове и тунели. Те се добавят към увеличените през изминалата година данъци върху МПС и имоти. Турците са страстни пушачи и увеличението от 47% върху налога за цигарите не се посреща добре. С толкова беше увеличен и акцизът върху алкохола, като светските кръгове виждат в това и опит на правителството да ограничи консумацията му по идеологически причини. Данните обаче сочат, че обикновено нараства потреблението на нелегално произведени спиртни напитки.
Не е ясно какъв резултат ще дадат усилията на правителството да овладее инфлацията. От една страна, бяха наложени глоби на големи търговски вериги, защото някои цени продължиха да се увеличават, въпреки позициите, които лирата си върна частично в края на декември. Близката до управляващите бизнес-асоциация MÜSİAD призова членовете си да намалят цените. От друга страна, мярката по гарантиране на влогове в лири, увеличението с 50% на минималната заплата, както и с 30% на заплатите на държавните служители, в това число лекари и учители, вероятно ще наложат печатане на пари.
Ниските лихви, поддържани от ТЦБ, често са във фокуса на икономическите анализи. Редовно се цитират изказванията на турския президент, че високите лихви са коренът на всички икономически злини. Множество анализи акцентират на религиозната обосновка на враждебността на Ердоган срещу лихвите. Въпросът може да има и по-прагматично обяснение, тъй като високата инфлация налага повишаване на лихвите до космически нива, без да гарантира успех в привличането на чужди капитали при влошената политическа предвидимост и върховенство на правото.
Поради това турските управляващи залагат на друга стратегия, която обаче е не по-малко рискована.
Турция ще се опита да се възползва от слабата лира, за да насърчи износа си и да се превърне в „нов Китай“. Големи европейски и японски компании обявиха преместване на свои производства от Азия в Турция. Благоприятни за Анкара са съперничеството между САЩ и Китай, което намалява привлекателността на Пекин, както и високият курс на юана.
На 3 януари президентът Ердоган съобщи, че износът за изминалата година е постигнал исторически рекорд – над $225 млрд.Така той покрива 83% от вноса, като търговският дефицит на Турция е $46 млрд. Същевременно обаче слабата валута сама по себе си не е достатъчна за стимулиране на износа, предупреждава от повече от година главата на сдружението на най-големите турски индустриалци TÜSİAD Симоне Касловски. Много от турските продукти са звено в глобални вериги от доставки и са зависими от вносни продукти. Също така изграждането на изцяло местно производство обикновено отнема време.
Друг политически риск за турската икономика са честите смени в топ-ешелона на икономиката и финансите. От средата на 2019 г. турският президент смени трима управители на централната банка. Според наблюдатели охлаждане има и в отношенията между Р. Т. Ердоган и настоящия гуверньор Шахап Кавджъоглу поради недостатъчното му владеене на английски език (важно за комуникацията с чуждите инвеститори) и тъй като той не се справя с инфлацията спроед очакванията. Неотдавна, след само година и 21 дни на поста, беше сменен и икономическият министър Лютфи Елван. Мястото му зае Нуреттин Небати – лоялист на Ердоган, доктор по публична администрация и собственик на текстилен бизнес.
През 2022 г. Анкара едва ли ще успее да разреши всички икономически проблеми, които се трупат от години. След световната криза от 2008 г. Турция заложи на строителния бум и потребление за сметка на кредитна експанзия като основни стимули на икономиката, но те са силно зависими от постоянния приток на свежи пари и вътрешната и външната конюнктура, които след началото на Арабската пролет през 2011 г. рязко се влошиха. От 2013 г. насам Турция навлезе в цикъл на политическа нестабилност като страната преживя масови протести, опит за преврат, седем пъти се яви на местни, парламентарни или президентски избори и веднъж гласува на референдум за промяна на конституцията. Тази нестабилност се съчета с притока на над 4 млн. бежанци и мигранти, като БВП на глава от населението от 2013 г. насам (когато достигна 12 600 долара) постоянно намалява и вече е на нивата под 2007 г. Същевременно безработицата, особено младежката, неизменно се покачва в последното десетилетие, като пандемията от Ковид-19 също допринесе заетостта да не се възстанови бързо.
Ако действията на ФЕД на САЩ или други вътрешни турски или външни фактори не предизвикат значителни пазарни сътресения, турската финансова система би могла да избегне най-лошите сценарии, въпреки инфлацията и обезценяването на лирата, заради които мнозинството турци обедняват. Значителните рискове, пред които е изправена турската икономика, личат от стойността на кредитния дефолт суап (CDS) за 5-годишен период, който на 4 януари е 566 пункта, докато само преди два месеца се колебаеше между 470 и 500 пункта – над два пъти повече от оценката за риска от банкрут на страни със сходна икономика.
Открит остава и въпросът каква ще бъде съдбата на държавните гаранции, дадени на частни фирми за мегапроекти като магистрали, мостове и летище, както и на мащабните инфраструктурни инвестиции като проекта „Канал Истанбул“, космическата програма и други.
В РЕЗЮМЕ През 2022 г. Анкара едва ли ще успее да разреши всички икономически проблеми, които се трупат от години
Карета
Управители на турската Централна банка от 2016 г. насам:
Мурат Четинкая ( 19 април 2016 – 6 юли 2019 г.)
Мурат Уйсал (6 юли 2019 – 7 ноември 2020 г.)
Наджи Агбал (7 ноември 2020 – 20 март 2021 г.)
Шахап Кавджъоглу (20 март 2021 г. - )
Осреднен курс на турската лира спрямо долара
2002: 1,50
2003: 1,49
2004: 1,42
2005: 1,34
2006: 1,43
2007: 1,30
2008: 1,29
2009: 1,54
2010: 1,50
2011: 1,67
2012: 1,79
2013: 1,90
2014: 2,18
2015: 2,72
2016: 3,01
2017: 3,64
2018: 4,81
2019: 5,67
2020: 7,00
2021: 9,00
