Това е загадка, която преследва работодателите, Белия дом и икономистите от Уолстрийт. Къде са петте милиона работници, които липсват на пазара на труда в САЩ и кога ще се върнат?
В цялата страна има повече от едно работно място за всеки американец, който иска да работи. Но през октомври едва 194 000 нови работни места бяха заети и това е най-слабото месечно увеличение на заетостта тази година. Тази цифра опроверга прогнозите на някои политици и икономисти, че след като изтече срокът на спешните федерални обезщетения за безработица, това ще подтикне повече хора да намерят работа. Противоречивите данни говорят за пазар на труда, който е бил дълбоко засегнат от кризата ковид-19 и известно време може да остане хаотичен.
За да разбере защо толкова много хора в трудоспособна възраст остават извън пазара на труда, Bloomberg News разговаря с десет от тях. Едни казаха, че не са склонни да приемат работа на непълен работен ден, защото се нуждаят от работа на пълен работен ден. Други се грижат за деца или възрастни членове на семейството, което ограничава възможностите им да работят. Трети са на кръстопът в кариерата и искат преквалификация. Мнозина се страхуват да не се заразят с коронавирус.
Около 2.6 млн. остават в държавните списъци за обезщетения за безработица. Други използват федерални и местни програми за защита, като например помощ за плащане на наем. Трети разчитат на благоволението на своите близки. В САЩ, пандемията внезапно прекъсна отношенията между работодатели и служители. Това е в контраст с европейските страни, където милиони работници бяха пуснати в неплатен отпуск, а не уволнени и следователно имаха работа, на която да се върнат. Възстановяването на тези връзки ще отнеме време. „Наличието на еднакъв брой работни места и безработни или непълно заети работници не означава, че ще има много просто напасване“, казва Джулия Полак, главен икономист в ZipRecruiter Inc., онлайн пазар за работа.
Прешъс Бригс беше уволнена от работа си в казино в Лас Вегас през април миналата година, в началото на локдауна. Когато ограниченията отпаднаха, тя очакваше бившия й работодател да я върне обратно на работа, но той така и не ѝ се е обадил.
Проучванията показват, че много работници са изоставили индустрията на хотелиерството. 32-годишната Бригс казва, че обича старата си работа. „Беше ми мечта да напусна малкия си град в Луизиана и да дойда тук да правя коктейли“, казва тя. Други казина ѝ предлагат работа на непълно работно време при държавна минимална заплата от $975 - доста под $14-те на час, които е печелела без бакшиши. В старата работа имала здравни осигуровки и други облаги. „Предложенията са за работни места само един ден седмично или два дни в седмицата, но хората не могат да живеят с такава работа“, казва тя.
Бригс, която е изчерпала всичките си обезщетения за безработица и пандемия, живее с помощта за наем Medicaid и с подкрепата от семейството си. Лас Вегас продължава да се отваря отново и тя казва, че е уверена, че ще си намери работа.
Според Министерството на труда, през август в САЩ е имало 10.4 свободни работни места, но много работодатели де оплакаха, че не могат да си намерят работници. Опитът на Мелиса Джилет показва, че реалността е по-сложна.
В продължение на около три десетилетия Джилет работи от вкъщи, преписвайки медицински документи от посещения в болница, докато ограниченията на Ковид не причиняват рязък спад на услугите ѝ. 57-годишната жена казва, че не може да намери подобна работа, където да плащат повече от $9 на час, което е около една трета от това, което е изкарвала.
В малкия град на Джилет в окръг Йония, Мичиган, няма много добре платени работни места. Освен това тя има лупус, автоимунно заболяване, което я поставя в по-висок риск от заразяване с ковид. Това я кара да не желае да проверява за работни места в местния магазин за хранителни стоки Walmart и в птицекомбината наблизо. „Съкращават те и след това ти казват, че има 11 млн. работни места! Е, аз съм от селски район на Америка. Тук няма работни места“, казва тя, докато говори по телефона от едностайния апартамент, който дели с две кучета и котка. „Имам добра подготовка. Познавам си работата. Просто никога не съм си представяла, че няма да стигна до пенсия."
Джилет казва, че не са ѝ останали пари в разплащателната сметка, след като е използвала спешните плащания на правителството за ковид. Нейният хазяин ѝ връчил предизвестие за прекратяване на договора за наем. Тя смята, че храната в хладилника и в кухненските шкафове ще ѝ стигне само за три седмици.
По-рано този месец Джилет приема оферта от работодател. Не след дълго научава, че е заразена с Ковид и се обръща към компанията, за да попита дали ще я задържат на работа докато оздравее достатъчно, за да работи. Не ѝ отговарят. (Повече от ¾ от търсещите работа, анкетирани от Indeed, уебсайт за работни места, съобщават, че от началото на пандемията не са получавали отговор от възможни работодатели.)
Зак Макграт, самотен баща на 11-годишно дете, син със специални нужди, е работил в телевизионна и филмова продукция преди пандемията. Сега той търси работа извън тази индустрия, защото 16-часовият работен ден няма да му даде възможност да се грижи за Максуел, ако училищата затворят внезапно в резултат на случаи на Ковид. „Затварянето на училищата и произволните четиридневни карантини са като Дамоклев меч“, казва по телефона 36-годишният Макграт от дома си в Ричмънд, Вирджиния. „Наоколо има няколко работни места, но няма смисъл да започвам работа, защото сумата, която трябва да платя на някого да се грижи за детето ми, ще е много по-голяма“, казва той. Майката на Максуел живее на повече от 300 мили в Ню Джърси.
Макграт раздаде голяма част от държавната помощ, която получи през последната година, на по-нуждаещите се членове на семейството му. Той получаваше около $575 на седмица от разширени спешни обезщетения за безработица, но вече не отговаря на изискванията. Сега разчита на плащанията на социални осигуровки на сина си, на издръжката на детето и на работа по концерти, за да си помогне за наема от 8000 долара на месец и за други сметки. Основните разходи се покриват, но не и екстри като ремонт на кола.
„Това е пазар на труда, който не се е възстановил напълно“, казва Брус Касман, главен икономист в JPMorgan Chase & Co. Той и други икономисти прогнозират, че през 2023 година нивото на безработица ще се върне до нивото от 3,8%. преди пандемията Експертите също така очакват по-нататъшно повишаване на заплатите. Много хора със средни доходи обаче твърдят, че това положението не е точно такова.
43-годишната Вероника Кореа, от Филаделфия, работи в администрацията в продължение на десетилетие, като на последната си работа в образователна организация с нестопанска цел е получавала около $55 000 годишно. Въпреки нейния опит и асоциираната ѝ степен (по-ниска от бакалавърска), сега ѝ предлагат подобна работа само за половината от това възнаграждение. „Викат ме на интервюта и получавам предложения за работа. Проблемът е в заплащането“, казва тя. „Искат да върша работа с големи отговорности и ми предлагат заплата, с която не мога да живея. “
Кореа и съпругът ѝ, който е служител по контрола на паркирането, трябва да живеят с обезщетение, което той получава след травма по време на работа плюс около 700 долара на седмица обезщетение за безработица. В момента Вероника кандидатства за всякаква работа и се надява да намери такава с възнаграждение, което да е малко по-близко до предишната ѝ заплата.
Тя не е единствената, която смята, че може да си позволи да избира още известно време. Около 65% от респондентите в септемврийско проучване на ZipRecruiter казват, че не изпитват финансов натиск да приемат първата, приблизително непроменена от април оферта за работа, която получават.
В Чикаго, строителният работник Абел Пералта е сред 4-5 млн. работници, които според правителствената статистика не са напълно заети. Строителните проекти в града са в застой поради недостиг на материали и работна ръка. Там, където някога твърдо е получавал 40 часа работа седмично при $16 до $20 на час в брой, казва Пералта, сега това е за ден или два седмично или за три, ако има късмет.
47-годишният мъж не отговаря на условията на държавните проверки за стимулиране или обезщетения за безработица, защото няма документи. Той използва спестяванията си, докато не се изчерпиха миналата година. Сега се издържа от спорадични работни места и от помощта за наем от местна организация с нестопанска цел. Надява се търсенето на строителна работна ръка да се увеличи. „В момента съм в безизходица“, казва той на испански. „Не бих искал да напусна строителството. Това е работата, която мога да върша най-добре.”
Икономистите се затрудняват да оценят каква част от недостига на работна ръка е резултат от факта, че хората сменят професиите си и това изисква преквалификация. Художничката Уенди Бантам е на 52 г. от Линкълн, Небраска. Тя рисува картини и стенописи в продължение на три десетилетия. Тази година започва да учи за сертификат по електрокардиография. Много от местата, проектите и преподавателската работа на хонорар, които е загубила през 2020 не са се възстановили, казва тя. Приходите от продажбата на нейните картини не са достатъчни за плащане на ипотеката и на други сметки, въпреки че сега отглежда сама голяма част от своята храна.
„В крайна сметка би било чудесно да получа работа на пълен работен ден като електрокардиограф, но все още не знам“, казва Бантам. „Имам магистърска степен. Преподавах по изкуства на университетско ниво.” Сред тези, които напускат традиционната си заетост без планове за връщане, е и Джош Дорган. Работил е като педиатрична медицинска сестра и мениджър на болнично отделение в Омаха и през 2018 г. започва да търгува с криптовалута. По време на пандемията, 31-годишният Дорган започна да се чувства все по-разочарован. „Беше наистина трудно да седя в офиса си, да изкарвам няколкостотин долара на ден, а след това да търгувам в обедната си почивка и да изкарвам за пет минути надницата си за един ден.”
След като наема финансов съветник по настояване на съпругата си, той напуска работа през август миналата година. Дорган казва, че оттогава печели повече от седемцифрови суми и семейството е успяло да закупи лятна къща. Той се наслаждава на възможността да избира собствено работно време и да може да се грижи за новороденото си дете. Освен това има повече време за упражнения и медитация, които е пренебрегвал през по-голямата част от последното десетилетие. Броят на заразените с Covid-19 може да намалява в САЩ, но заплахата все още е налице.
Като причина да не работят, повече от 3 милиона респонденти, в проучване на Бюрото за преброяване на населението на САЩ, от септември посочват опасенията си относно заразяване или разпространение на коронавируса.
Сандра Болинджър е на 48 г., а партньорката ѝ Дона е на 47. Те са социални работнички, които поддържат редовен контакт с възрастни хора и също са имунокомпрометирани. В окръг Адамс, Пенсилвания, където живеят с майката на Сандра, по-малко от половината от 100 000 жители са напълно ваксинирани. Сандра казва, че мениджърите на нейното работно място не са се вслушали в препоръките на държавата за безопасност, дори при втората вълна на Ковид през януари, така че тя напуска този месец. Дона не работи от юни.
Имат спестявания, за да покрият разходите за около четири месеца. Това са парите, които са взели от продажбата на предишната си къща през 2018 г. Дона се чуди дали да приеме предложение за работа, защото ще трябва да пътува и работата е с непълно работно време без обезщетения или да отиде лично и да получи заплатата си от предишната си работа, плюс обезщетенията. „Оставаме да се чудим дали си заслужава “, казва тя. „Днес все още мога да приема работата, но не знам колко още ще мога да си задавам този въпрос."
Катя Дмитриева и Джил Р. Шах
В РЕЗЮМЕ По-малко от очакваното увеличение на заплатите през септември е доказателство, че преодоляването на въздействието на пандемията върху заетостта ще отнеме повече време, отколкото икономистите първоначално се надяваха.