Редактор Кристина Линдблад
Оставката на двама шефове на Федералния резерв на фона на скандала за търговия с акции означава, че неочакван брой отговорни работни места в областта на паричната политика предстоят да бъдат заети и вероятно ще има необичайно интензивно напрежение, свързано с това кой ги заема.
Ерик Розенгрен и Робърт Каплан, президенти на клоновете на Фед в Бостън и Далас, обявиха пенсионирането си на 27 септември след разкрития за техни противоречиви търговски сделки миналата година.
Оставките освобождават цели шест места, които могат да бъдат заети през следващите месеци, в момент, когато централната банка е под натиск да разнообрази най-високи си позиции. Назначенията могат също да променят перспективите за политиката. Членовете са разделени по въпроса какво да правят през 2022., като половината искат да повишат лихвените проценти, за да се справят с инфлацията, а останалите искат да задържат лихвите на нула.
Ръководството на Фед във Вашингтон вероятно ще има по-голямо влияние върху новите назначения в 12-те районни банки, отговорност, която обикновено се пада на техните бордове, коментират наблюдатели на Фед. Създава се „възможност за Борда на директорите на Фед да инициира по-отворен и прозрачен процес“ за избор на ръководители на Фед, твърди Андрю Левин, икономист в Дартмутския колеж и бивш старши член на борда на Фед. „Трябва да се обърне сериозно внимание на по-широк кръг кандидати, а не само на дългогодишните вътрешни служители на Фед или тези с тесни връзки с финансите и управлението на средствата.
Рафаел Бостик, шефът на Фед в Атланта, стана първият чернокож регионален директор през 2017., много години след създаването на системата през 1913. Нил Кашкари, който оглавява Федералния резерв на Минеаполис, е индианец. Само една четвърт от регионалните шефове на Фед са жени.
Новите назначения биха могли да изместят и баланса на комитета за определяне на лихвените проценти на централната банка. Напускащите Розенгрен и Каплан се разглеждат като умерено настроени по отношение на инфлацията – както и Ричард Кларида и Рандал Куорлс, двама заместник-председатели на Фед, чиито мандати трябва да изтекат през следващите месеци. Техните заместници биха могли да променят отношението на комисията в полза на длъжностни лица, които да отделят време за затягане на политиката, за да позволят на пазара на труда да се възстанови напълно. Мандатът на председателя Джером Пауъл също трябва да изтече през февруари. Президентът Джо Байдън не е посочил дали ще го преназначи.
64-годишният Розенгрен се позова на опасения за здравето си, като обяви, че ще се оттегли на 30 септември, повече от девет месеца преди задължителното му пенсиониране. Каплан, който е на същата възраст, можеше да остане на поста си до 2025 г., но каза, че ще напусне на 8 октомври.
Съобщенията последваха разкритията за търговски сделки с акции, които бяха причина и двамата мъже да дадат обещание, че ще продадат отделни акции и други противоречиви участия. Пауъл обяви, че ще проведе преглед в цялата система на правилата, регулиращи допустимите инвестиционни притежания и дейности на висши служители на Фед.
И Каплан, и Розенгрен сключваха сделки, докато Фед купува широка гама от активи за подкрепа на икономиката. (И двамата декларираха, че сделките са в съответствие с приложимите етични правила.) Те не са единствените политици, които се сблъскват със затруднения по подобни проблеми. Членовете на Конгреса от двете страни на залата бяха критикувани заради печалбите, които те или членове на техните семейства са спечелили от индивидуални акции в момент, в който обществената политика по време на пандемията е широко възприемана като поддържаща финансовите пазари.
Търсенето на заместници на Розенгрен и Каплан ще се води от Борда на директорите на Федералния резерв на Бостън и Далас. За разлика от членовете на борда на губернторите, които се номинират от президента и се одобряват от Сената, регионалните ръководители се избират от борда на директорите на банката – обикновено съставен от регионални бизнес лидери и представители на неправителствени организации на високо ниво. Но през последните години техните назначения привлякоха повече внимание, особено по въпроса за разнообразието, което принуди борда на Фед във Вашингтон да стане по-задълбочено ангажиран в процеса на търсене и подбор.
Докато назначаването на Бостик през 2017. и изборът на Мери Дейли в Сан Франциско през 2018 г. бяха приветствани, други четири поста бяха за бели мъже, трима от които вътрешни лица на Фед. През 2015 бордът на Филаделфия избра един от своите членове, Патрик Харкър, за най-високата позиция, след като сигнализира, че е ангажиран с търсенето на външни различни кандидати. Също през 2015 Далас избра Каплан, бивш изпълнителен директор на Goldman Sachs. През 2018 Ричмънд назначи бившия консултант на McKinsey & Co. Томас Баркин и Ню Йорк избра Джон Уилямс, тогава вече президент на Федералния резерв на Сан Франциско.
По време на своето търсене бордът на Фед в Ню Йорк твърди, че поставя акцент върху разнообразието и включването на различни лица, твърди Клаудия Сам, бивш икономист на Фед и старши сътрудник в Jain Family Institute. „Но какво се оказва в крайна сметка?“ добавя тя. „Отново е избран е бял мъж, който е работил във Фед.“ - Кристофър Кондън и Крейг Торес
В РЕЗЮМЕ Многото свободни работни места предоставят възможност на централната банка на САЩ да разнообрази състава си и да стане потенциално по-умерена.
