.jpg)
От Преслав Райков
Да изхранваш 7.7 млрд. души по икономически устойчив и щадящ природата начин е изключително предизвикателство. А тази задача ще става все по-трудна през следващите 30 години, когато населението на планетата се очаква да достигне до почти 10 млрд. души.
Прогнозира се, че необходимостта от храна ще нарасне с почти 70%. С такава динамика и променящи се хранителни навици, все повече хора ще искат да консумират месо. И не можем да ги виним. Можем да считаме, че употребата на месо е еволюционна стъпка в човешкото развитие, и като такава, трудно може да бъде стопирана или върната обратно. И въпреки големия социален натиск през последните години, месото продължава да бъде питателна и вкусна храна, на която хората искат да се наслаждават.
Истина е обаче, че днешните методи за отглеждане на добитък са неефективни, вредят на околната среда и просто няма да могат да се справят с темпа на нарастващото търсене в глобален мащаб. Могат ли технологиите да помогнат? Вече го правят!
Лабораторни каубои
Съвсем в скоро бъдеще може да се окажем в свят без вегетарианци..., а бургер от истинско телешко месо и филе от дива сьомга да бъдат привилегия само за малцина.
Добре дошли в света на изкуствено създадените протеини, триизмерно принтираните стекове, и самоотглеждащият се бекон. Бъдеще, в което фермерите вече не носят каубойска шапка и ботуши, а бели престилки, ръкавици и очила. Клетъчно отгледаното, инвитро или “култивирано” месо е големият инвестиционен тренд в хранителната индустрия, който се случва в момента.
Най-просто представено, култивираното месо е създадено от животински клетъчни системи, които поставени в подходящи условия успяват да се самовъзпроизведат и да формират познатите ни текстури и вкус, като тези на истинското месо. Процесът не налага убиване на животни или разхищение на ресурси за изхранването им, което го прави много екологично съобразен и социално приемлив. Почти всички основни играчи в хранителната индустрия се впуснаха в това начинание, а малките и иновативни компании движещи прогреса в тази нова индустрия биват финансирани щедро.
Инвестиционните потоци и частните интереси към този сегмент също са огромни поради ясно видимият и очакван глобален проблем в набавянето на месо през следващите десетилетия.
Вече има успешно лабораторно създадени едни от основните видове меса: телешко, пилешко, свинско, конско ,скариди, сьомга, риба тон, че дори и месо от кенгуру и гълъб.
Сурови данни за оптимизъм
Въпреки постоянно засилващият се социален, медиен и еко-активистки натиск срещу месото, то продължава да бъде високо търсена и ценена храна. В днешно време, обаче, числата зад индустрията за производство на месо са наистина притеснителни. За задоволяването на световното потребление се използват приблизително 77 млрд. животни на година. Съотнесено към текущото население на планетата и изразено в отношение, получаваме 10 млрд. животни за 1 млрд. население. И това са само промишлено отглеждани животни на сушата! Трендът при морската храна е още по-драстичен и бързо... нарастващ откъм търсене.
В глобален мащаб консумираме приблизително 350 млн. т месо всяка година, като производството се е удвоило през последните 30 години. Очаква се този тренд и динамика на нарастване да се засилват и прогнозата е, че търсенето на месо ще достигне между 460 и 570 млн.т. годишно през 2050, когато населението на планетата ще наброява приблизително 10 млрд. души. Водещи страни в консумацията на месо са САЩ, Австралия и Аржентина, където годишната консумация на човек възлиза съответно на 124, 122 и 109 кг. За сравнение, в дъното на класацията са страни от Африка и Азия, като при много от тях количествата са дори под 5 кг годишно на човек, или по един средно голям стек веднъж месечно, а именно тези страни нарастват най-бързо... откъм население. Лесно е да изчислим, че ако всички преминем към хранителния режим на средностатистически американец, текущото производство на месо ще може да задоволи само 2.5 млрд. души. А американският начин на живот е силно желан от голяма част от населението на света.
Прекалено малко вегетарианци
Нереалистично е да твърдим, че можем да се стопираме консумацията на месо в близко бъдеще. Въпреки големия социален натиск и постоянно нарастващата бройка на вегетарианци.. и вегани през последните 10 години, процентът им спрямо общото население консумиращо месо и животински продукти остава изключително нисък. Спрямо различни проучвания, в САЩ и Европа те са около 5 процента от общото население, като варират по страни и региони. В някой части от Африка и Азия процента достига до почти 16%, но е по-скоро вследствие на приспособяването на тези общества към растително базираното хранене поради икономически причини и историческо развитие, а не поради желанието за предотвратяване на ефектите от производството на месо. Обществата, които са прогресивно нарастващи и излизащи от крайна бедност, както и тези, които са свикнали с огромната консумация на месо ще продължават да бъдат основният двигател на потреблението и търсене.
Неефективни пържоли
В икономически план индустрията за месо е изключително неефективна. Необходимите количества енергия, вода и земя са най-големи спрямо всяко едно друго хранително производство. За сравнение, отглеждането на месо отнема 75 пъти повече енергия за единица продукция спрямо производството на царевица, ориз или соя. В същото време, от 1 хектар (10 000 кв.м.) засят с ориз или картофи може да изхраним между 19 и 22 души за година, докато от 1 хектар използван за производството на храна за животни и съответно месо, може да изхраним приблизително до 2-ма души. В допълнение, за производството на храна за животни се използват 80% от обработваемите площи в световен мащаб, и се генерират една пета от всички парникови газове, породени от човешка дейност. Калорийното уравнение на месото изразено в енергия от фосилни горива също е изключително неефективно. За производството на 1 калория телешко месо, са необходими 54 калории, набавени от изкопаеми горива.
За справка, при производството на растителен протеин от соя, пшеница или царевица, уравнението е 1:3. Водните ресурси, които са необходими също са най-високи спрямо всяка друга хранителна продукция. Средно за килограм месо се разходват от 5000 до 20 000 л вода, като основна част от нея (98%) отиват за напояване на културите, необходими за производството на храната за животни.
Статистиките за търсене и предлагане на месо, както и ефектът от производството му са ясно видими и прогнозируеми в икономически мащаб. Всички тези факти несъмнено създават икономически проблем, който с голяма вероятност е на път да се реализира в огромен мащаб. А икономическите проблеми съществуват, за да бъдат решавани. Именно това обуславя бурното развитие и научната надпревара в търсенето на алтернативни форми на протеин за световната диета.
Пазари
Очаква се пазара на култивирано месо да достигне оценки от около $215 млн. през 2025 и приблизително около $593 млн. през 2032, нараствайки с годишен темп от почти 16% за този период. Бурният растеж може значително да се ускори поради факта, че гиганти като Cargill, Tyson Foods, Nestle и Mondelez навлизат много активно на този пазар.
Броят на новостартиращите компании също е много динамичен, което привлича големи инвестиционни потоци и интерес от частни капитали. Само за 2020 в индустрията за култивирано месо бяха инвестирани приблизително $366 млн., което е ръст от почти 6 пъти спрямо 2019. Към момента в световен мащаб 70 компании активно развиват продукти, услуги и технологии в сегмента за култивирани месни продукти. Водещи имена сред компаниите са американската Upside Foods, израелската Aleph Farms, европейската Mosa Meats, както и BlueNalu, които пък са специализирани в производството на морска храна.
Редица от новосъздадените компании в сектора започнаха да комбинират клетъчно отгледано месо с продукти от растителен произход, които също са доста популярни в последно време и обещават сериозен растеж. Най-търсените култивирани продукти са тези от сегмента на пилешкото месо, което се очаква да бъде значително по-евтино в сравнение с другите меса. За момента пазарът в Северна Америка остава водещ откъм търсене на такива продукти.
Не толкова бързо...
Въпреки оптимизмът и обещанията за прекрасно бъдеще, индустрията за култивирано месо все още трябва да преодолее огромни предизвикателства, преди да е в състояние да наруши конвенционалната месна промишленост оценявана на почти $1 трлн. Култивираното месо все още е изключително скъпо и никоя компания не е разработила метод за производство, приложим и икономически съобразен в широк търговски мащаб. В съвсем скорошен доклад за технологично-икономическата ефективност на индустрията с култивирано месо, разработен от Good Food Institute, се посочва, че разходите за производство трябва да се оптимизират около 4 000 пъти, за да може да се постигне намаляване на цената от текущите $10 000 за паунд (0.45кг) до под $2.5 за паунд. За справка, през 2016 първият бургер от култивирано месо разработен от една от водещите компании струваше $260 000! И въпреки, че оттогава беше постигнат огромен прогрес, все още цените на продуктите на повечето компании остават доста над икономически съобразните, за да се постигне широкомащабно прилагане и да се извлекат ползите за околната среда и обществото.
Съществуват и други виждания за този обещаващ пазар. Спрямо експерти от фармацевтичните гиганти, които от години използват метода за култивирани клетъчни системи върху, които се тестват редица лекарства, съществуват почти непреодолими предизвикателства пред това клетъчно отгледаното месо да се превърне в икономически целесъобразен и приложим бизнес. Много от тях намират за безпочвени призивите за масирани инвестиции от страна на правителствата в този сектор. На дневен ред стоят и въпросите за безопасността и регулацията на тези продукти. До момента единствено Сингапур призна и сертифицира подобен продукт за разпространение към крайните потребители. Редица държави изразяват известни резерви относно това дали е безопасно, и текущо разглеждат казуса. В съвсем кратки срокове се очакват и становищата на агенциите по храните в САЩ и Европа, които потенциално могат да приближат новите продукти към супермаркетите и веригите за бързо.. хранене.
Храна за размисъл
В заключение, можем да кажем, че редица фактори ще предопределят степента на растеж на този бизнес в бъдеще, но основните са динамиката на развитие на клетъчното земеделие, както и нарастващите нужди за устойчива храна, която да задоволи огромното търсене през следващите години. Несъмнено хранителната индустрия навлиза в нова ера, където технологиите, креативността и задълбоченото разбиране за това как възприемаме храната ще бъдат определящи за изхранването на населението, без да вредим на здравето, животните или планетата. В съвсем обозримо бъдеще ще е съществено необходимо да имаме реални, достъпни и здравословни заместители на месото, които да задоволят нарастващия апетит на планетата. Времената, когато биолози, инженери, учени, вегани и любители на месото ще ни предложат най-доброто от култивираното месо на достъпна цена са съвсем близо.
