Визитка
Иван Дреновички има дългогодишен опит в енергийния сектор. В качеството си на изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" (2009-2011 г.) изиграва ключова роля при синхронизиране дейността на дружеството с европейските приоритети и изисквания, включително и като съучредител на Европейската мрежа на системните оператори - природен газ (ENTSOG, 2009г).
Доказан професионалист със значителен опит в управлението на проекти и тяхното финансиране, като успешно ръководи реализирането на Предпроектно проучване междусистемна газова връзка Гърция – България, включително осигуряване на безвъзмездно европейско финансиране от 45 милиона евро (2009г).
В момента притежава и управлява компанията ЕНЕРГИКО ЕООД, независим търговец на природен газ, която е първата и все още единствена международна (негръцка) компания, приела втечнен природен газ на терминала Ревитуза, Гърция.
Завършва бизнес администрация и приложна икономика в Американския университет в България (2006 г.) и 114 Английска езикова гимназия “Лиляна Димитрова”, София (1991 г).
Г-н Дреновички, какво разбираме под "либерализация" конкретно в газовия сектор?
В най-общ план се разбира законова рамка, гарантираща недискриминационен достъп до пазара, конкуренция на база алтернативни маршрути и източници на доставка, и ефективни регулаторни механизми. Определението за либерализиран газов пазар се съдържа в позициите на така наречения Мадридски форум и последвалата го “Енергийна политика за Европа” формулирана от Европейската комисия от януари 2007 и Резолюцията за перспективите пред вътрешния пазар на газ и електроенергия, приета на 10 юли 2007 от Европейският парламент. Това означава действителен избор за всички потребители (домакинства или предприятия) или възможността потребителите на природен газ свободно да избират доставчика си при покупко-продажба на газ при условия на равнопоставеност и недискриминационен достъп до газопреносните и газоразпределителни мрежи.
В основата на газовата либерализация са равностойните условия и намаляване на рисковете от монополно положение на пазарни играчи. Това от своя страна предполага и по-интензивна трансгранична търговия, повишена ефикасност, конкурентни цени и по-високи стандарти на услугите при високоефективен регулаторен надзор.
Защо в България либерализацията се забави толкова дълго?
Либерализацията на газовия пазар на самия Европейски съюз е дълъг и все още продължаващ процес. Започва с първите директиви, приети през 1998 г., но нормативната рамка постоянно се прецизира. Последно през май 2019 г. Европейската комисия преразгледа и Директивата за природния газ от 2009 г., за да е приложима към трансграничните газопроводи с трети държави.
Всъщност, нормативно и регулаторно България се справя сравнително добре. Реално либерализирането започва с членството на България в ЕС като част от общоевропейския газов пазар. За 14 години бе разделена инфраструктурата от търговската дейност, което е основен принцип за гарантиране на недискриминационен достъп до газопреносната мрежа и до газохранилището в Чирен. Въведени са общи правила за преноса, разпределението, доставката и съхранението на природен газ, за да има справедлива и недискриминационна конкуренция. Имаме хармонизиран договор за достъп и пренос, входно-изходен тарифен модел, виртуална търговска точка. Газовият оператор "Булгартрансгаз" вече разпределя капацитетни продукти чрез регионалната платформа за резервиране на капацитет, базирана в Унгария.
Ако за нормативната уредба има обяснение с оглед нейното прецизиране, то за междусистемната свързаност особено със страна членка на европейския съюз какъвто е случая с Гърция и развитието на пазара на дребно (газоразпределение) и практическата неговата липса няма логично обяснение.
Възпрепятстват ли държавните фирми дейността на частните и защо?
Европейският съюз и държавите-членки постепенно отварят пазара на природен газ с цел ограничаване на монополно присъствие. В България все още общественият доставчик "Булгаргаз" контролира в по-голямата част доставките на едро и покупко-продажбите на консуматорите. Продължава ограниченото и погрешно разбиране, че диверсификацията става единствено и само чрез обществения доставчик, т.е. достатъчно е "Булгаргаз" да подсигури няколко договора и ние ще имаме свободен и ефективен пазар.
Погрешно е и разбирането, че общественият доставчик е и едва ли не единственият участник, формиращ пазара и/или доставчик на ликвидност. Конкретен пример за възпрепятстване на конкурентния пазар е законово вменената програма за освобождаване на количества от газа на "Булгаргаз" (Gas Release Program), което става с търгове на държавната газова борса, оперирана от "Газов хъб Балкан".
Тази програма щеше да бъде много полезна за българския свободен пазар, ако бе структурирана различно – вместо "Булгаргаз" да увеличава количествата си на свободния пазар, да е обратното – първо да създаде ликвидност на "Газов Хъб Балкан", да привлече останалите доставчици и частни търговци и после да намалява присъствието си.
А законът заложи "Булгаргаз" всяка година да пуска на газовата борса увеличени количества. През 2020 г. трябваше да предложи 2220 GWh на борсата, а реализира едва една трета от тези количества. За 2021 г. вече продаде законово определените му 4281 GWh и спря участието си. За 2024 г. държавният доставчик трябва да продаде пет пъти повече количества спрямо 2020 г. А логиката на установяване на либерализиран пазар предполага намаляване на тези количества и създаване на предпоставки за алтернативни доставки с алтернативни маршрути от трети страни.
Но тук възниква следният казус. В Закона за енергетиката е записано, че "Булгаргаз" трябва да предлага тези количества на “организиран борсов пазар на природен газ”, а в България вече имаме два такива. Кой решава на кой пазар какво да се предлага?
Смятам също така, че "Булгартрансгаз" трябва да управлява по-гъвкаво газохранилището в Чирен – капацитетите за нагнетяване, съхранение и добив. Сега доставчиците на втечнен природен газ като нас не могат ефективно да използват това съоръжение за разтоварване на обемите си, тъй като сроковете му се различават от тези, в които трябва да се освободят товарите от терминалите за ВПГ.
Какви са предизвикателствата пред частните компании в бранша?
Основно предизвикателство е да намерят разбиране в лицето на хората, отговорни за регулаторната рамка и нейното ефективно прилагане.
Например, миналата година беше въведен лицензионен режим за търговия с природен газ. Нищо ново под слънцето, още повече нищо впечатляващо с оглед амбициите България да се обособи като газов хъб на Балканите.
Представете си друг сценарий: България - газов хъб в Европа. Това предполага и по-креативен подход - например, иницииране на единни сертификати/лицензии/регистрации за търговия с природен газ в рамките на Европейския съюз и "Газов Хъб Балкан" да е един от органите за издаване. Както е при жп превозвачите.
Това не само ще помогне на държавата да изпълни със съдържание амбициите за газов хъб, а и ще съдейства на българските газови частни компании, а и на обществения доставчик да оперират на европейския пазар.
Повярвайте ми, в последните 5 години има изградени изключително конкурентни частни фирми, които по нищо не отстъпват и на така наречените "големи международни" компании. Още повече естеството на бизнеса и необходимостта от резервиране на трансграничен групиран капацитет изискват договори и с двата съседни оператори - било то гръцкия или румънския, където се прилага лицензионен режим. Това, освен че е допълнителен разход, е и доста дълъг процес.
Казвам го от личен опит както на пазара в Гърция, така и в Румъния, където моята компания ЕНЕРГИКО ЕООД присъства успешно. Но тук въпросът е принципен, в подкрепа на колегите, а и нашата експертиза, възможности и амбиции са за по-сериозно присъствие на европейския пазар като цяло.
Съществен плюс по отношение нашия лицензионен режим е, че процедурата е ограничена в рамките на 3 месеца, но тук отново законодателят не е предвидил ресурсно и материално обезпечаване на КЕВР. Със същия бюджет и хора на енергийния регулатор е вменена и ролята да лицензира над 50 търговци и то до 1 октомври 2021г.
Какви са перспективите пред сектора, ще се увеличава ли потреблението на газ у нас?
Със сигурност с новите капацитетни възможности и завършване на приоритетната междусистемна свързаност както и с необходимите споразумения на точките на междусистемна свързаност с Турция, Македония и Сърбия ще има по-голяма трансгранична търговия и предлагане. Това неминуемо ще доведе до по-конкуретни условия и цени, включително и на българския пазар.
Същевременно газификацията е на изключително ниско ниво и перспективите изглеждат доста ограничени за увеличение заради бавните темпове на развитие на газоразпределителните мрежи и ниво на услугите като цяло. Предвид новите перспективи в енергийния сектор като цяло и курса на ЕС с нетни нулеви емисии на парникови газове и ролята на природния газ като преходно гориво, по-скоро потреблението ще се задържи далеч под проектните възможности на газопреносната мрежа от около 3 милиарда кубични метра на годишна база.
До къде стигнахме с диверсификацията на доставките?
Тя е пряко свързана с диверсификацията на маршрутите и източниците. Предстои въвеждането в експлоатация на дълго планираната и очаквана от пазара междусистемна газова връзка Гърция-България, която ще допринесе до разнообразяването на доставките, както и на търговците главно по Южния газов коридор, маркетиращи азерски газ.
Трябва да се отбележи, че от 2016 в България вече съществува и реална възможност за доставки на втечнен природен газ от съществуващия терминал Ревитуза в Гърция на базата на обратен виртуален пренос (Backhaul capacity) на точката на междусистемна свързаност Кулата/Сидирокастро. Именно капацитетните възможности, включително и завършилото разширение на терминала Ревитуза за втечнен природен газ през декември 2018 г., позволиха на частната българска газова компания ЕНЕРГИКО ЕООД да стане първата и все още единствена международна (негръцка) компания, приела на 31 август 2019 г. карго с втечнен природен газ, да съхрани и регазифицира целия обем за пазарите в Гърция и България.
