През 2016 г. половината магистърски програми в САЩ съобщават за повишение на международните студенти. Година по-късно по-малко от една трета виждат ръст в международните кандидати, тъй като реториката за „Америка на първо място“ отблъсна много студенти, които се насочват към други места. През последните четири години витае „възприятието, че да кандидатстваш за бизнес училище в САЩ е по-рисковано начинание“, твърди Бригите Мадриан, декан на бизнес училището „Мариот“ към университета „Бригъм Йънг“, където броят на международните студенти нараства с 60% в периода от 2011 до 2016 г., но в края на десетилетието пада под броя от 2010 г.
От тази тенденция се възползват, разбира се, програмите извън САЩ. В училището по мениджмънт „Ротман“ в Торонто броят международни студенти скочи с 45% от 2015 до 2020 г. ESSEC, училище по мениджмънт в региона на Париж, където 94% от кандидат-магистрантите не са французи, получи с 50% повече кандидатури миналата година. Международният интерес към европейски програми се покачва още от 2017 г. насам, а миналата година 74% от образователните институции там съобщиха, че кандидатурите от цял свят са се покачили или задържали на същото ниво. „Училищата в Европа и Канада се облагодетелстват от хора, които иначе биха отишли в САЩ“, смята Вирджини Фужа, ръководител на отдел „Студенти“ в ИНСЕАД, който има учебни бази във Франция и Сингапур.
Два месеца след встъпването в длъжност на президента Байдън образователните институции на САЩ си позволяват известни надежди за бъдещето. В „Мариот“ се наблюдава 117% повишение на международни кандидати за учебната 2022 г. При NYU Stern пък през изминалата година има засилен интерес, като една трета от випуска са чужденци. Но факултетът по бизнес на Университета в Маями пък съобщава, че кандидатурите от Китай, които са ключов компонент от випуските по повечето програми, са задържали броя си от миналата година. Китайските студенти, „които предпочитат да дойдат в САЩ, се подсигуряват, като кандидатстват също и в институти в Канада и Обединеното кралство“, твърди Джон Куелч, деканът на факултета в Маями.
Междувременно неамериканските програми се опитват да поддържат предимствата, които са придобили през ерата на Тръмп. Един от критичните аспекти е цената: образованието в Европа струва между 40 000 и 100 000 долара за типичните едногодишни програми, в сравнение с около 150 000 долара за двугодишна степен в първоразряден институт
в САЩ. „Макар и миграционната политика и визите да са повлияли на избора на кандидатите, забелязахме също, че разходите са огромен фактор при взимането на решение“, твърди Антонела Морето, заместник-декан в Политехническия университет в Милан, където една диплома струва около 44 000 долара.
Байдън очевидно е по-дружелюбно настроен от Тръмп, но много чужденци все още имат опасения за гостоприемството на американците. Тези опасения накараха училищата в останалата част от света да наблегнат на общителната си атмосфера и многокултурния състав на випуските си. В бизнес училището на Оксфордския университет например по-малко от 10% от студентите са от Обединеното кралство. Това означава, че след като пристигнат, „повечето хора са в малцинство и точно затова решават да дойдат“, смята Матю Конисби, директор на магистърските програми на училището.
В продължение на дълго време много чужденци смятат магистърската програма в американски университет за първата стъпка към работата в САЩ, но Тръмп забрани визите H1-B, които позволяват на квалифицирани имигранти да работят в страната. Байдън отмени част от ограниченията за имиграцията на предшественика си, но не е отменил забраната за визите, която изтича на 31 март. Междувременно „Ротман“ залага на сравнително отпуснатата политика на Канада спрямо визите, включително лекотата, с която може да се получи тригодишно разрешително за работа след завършване на висше образование.
Бизнес училищата се крепят на възприятията за стойността на дипломите си, контактите, които студентите могат да завържат по време на обучението, и най-вече възможностите за работа, които се откриват пред завършилите. Вече четири випуска са имали сериозен стимул да разучат Европа, Азия и други места, а много са намерили високо платени длъжности извън САЩ, което доказва, че не е необходимо да имаш магистърска степен от САЩ, за да преуспееш. Това само по себе си е добра причина за оптимизъм от страна на образователните институции извън САЩ, смята Джозеф Милър, заместник-декан на магистърската програма в „Ротман“. „Студентите може и да имат повече опции, отколкото по време на предишния кабинет,“ твърди той. „Но много от тях откриха „Ротман“ и виждат него и Канада като добър ход.“
Крис Стокел-Уокър
НАКРАТКО С разхлабването на американската миграционна политика бизнес училищата в останалата част от света се стремят да запазят предимствата, от които се възползваха през предходния кабинет на САЩ.
