От Николай Ваньов
В последните дни, седмици и месеци новините, идващи от технологичния сектор, са в повечето случаи оптимистични. Като изключим свръх-драматичния момент, свързан с китайския изкуствен интелект DeepSeek, резултатите са впечатляващи, хоризонтите ясни, а огромните в парично изражение инвестиции – апетитни за всичко по веригата. От друга страна ситуацията в сектора на автомобилопроизводителите остава облачна и все така пред буря от години насам. Новините включват широка гама от негативни сценарии, свързани с хаоса на митата „Тръмп 2.0“, структурните проблеми на сектора в Европа, лутането между ДВГ и електричество и постоянната (но донякъде невидима) заплаха от Китай, който от години „залива“ един или друг пазар.
Сравнението на тези два сектора изглежда почти невъзможно, особено ако бъде отчетен факта, че те се движат по две абсолютно различни като скорост и рискови препятствия писти. Но погледът върху тях може да доведе до ценни изводи както за развитието на финансовите пазари, така и за възможни икономически сценарии, с уточнението, че нищо от този текст не е препоръка за инвестиционни решения.
Технологиите и изкуствения интелект (ИИ) – лимитът отдавна не е небето, а цялата вселена
Надали има инвеститор, който да не притежава в портфейла си пряко или не акции на най-големите технологични компании в света, всички от които от САЩ. Акронимът FAAMG (Facebook, Apple, Amazon, Microsoft и Google (Alphabet)) съдържа в себе си около 25 % от стойността на най-широкият измерител на щатските пазари – S&P 500. Като добавим към тях и Nvidia, с пазарна капитализация от близо 3 трилиона щатски долара, тази стойност се приближава до 30 %. Нека погледнем някои ключови показатели, свързани с акциите на тези компании:
Щатските технологични гиганти реализират растящи приходи, което не е изненада за никого с оглед на все по-дигитализиращата се среда. По-интересна е ефективността, която тези компании реализират. В общия случай на добре диверсифицираните като портфейл от продукти и услуги технологични гиганти, като Microsoft, Meta и Alphabet, нетната печалба е около и над 30 % от годишните приходи.
Тук на преден план изскача Nvidia, където нетната печалба е над 50 % от годишните приходи. Причината за това се корени в ИИ. Тази част от технологичния сектор се намира в изключителен взрив от инвестициите в последните 2 години, след като ChatGPT на OpenAI промени сеизмично (и сензационно) картината на глобалната икономика. Съвсем очаквано всички технологични гиганти се втурнаха да инвестират в собствени проекти, свързани с изкуствения интелект. В случая компаниите, които инвестират, се намират сравнително далеч от момента на монетизирането на проектите си. Казано с други думи, в момента Microsoft, Meta и Alphabet извършват сериозни инвестиции (напр. проектът Stargate на OpenAI се оценява на главозамайващите 500 милиарда щатски долара) без да могат да получат незабавни приходи от това. Има обаче една компания, която може да реализира печалбите от бума на ИИ в момента, и това е Nvidia. Като доставчици на хардуер (чипове) с висока изчислителна мощност, Nvidia са основния партньор на всички инвеститори в ИИ. И като пазарен играч с най-висок дял от пазара, те определят правилата му. Резултатът от всичко това е сериозната ефективност на нетната печалба на компанията (над 50 % за 2024 г.).
Минавайки една стъпка по-надолу във веригата на доставки, можем да сравним тази ефективност с приходите и нетната печалба на холандската ASML, които са основен глобален доставчик на технологии за производството на чипове, и които показват ефективност от малко над 30 %. Всичко това води до извода, че именно Nvidia успяват да оберат целия каймак от печалбата на бума на ИИ в момента.
Автомобилопроизводителите – оцеляване или?
На фона на слънчевите хоризонти в технологичния сектор, нека погледнем картината при автомобилопроизводителите:
При автомобилопроизводителите нищо не е безоблачно. Ако само погледнем последните новини от сектора, свързани с митата на новата администрация Тръмп (който иска да обложи европейските производители, като по този начин цели по-сериозно навлизане на американските такива на пазарите в ЕС), през редицата промени на стратегическо ниво (последната такава е смяната на главния изпълнителен директор на групата Stellantis), стратегическите решения, които постоянно се променят (от ДВГ към електромобили и обратно), китайската заплаха и отшумяващите (но не и преминали) проблеми във веригите на доставки.
Всичко това води до значително по-ниска ефективност на петте най-големи производителя на автомобили в света. Нетната печалба на всички тях е под 10 % от приходите им, като позитивният пример идва само при най-големият производител на база брой продадени автомобили – Тойота. Включвайки дори и „звездата“ в сектора – Tesla, картината не се променя. И въпреки това пазарната оценка на компанията е повече от два пъти по-висока от общата за петте най-големи производителя.
Там, където едно евро не е равно на едно евро
Фактите показват, че перспективите се намират при технологичните гиганти, а проблемите като че ли са съсредоточени при автомобилопроизводителите. И въпреки това, като че ли пазарите пропускат да отчетат два значителни фактора. Първият е свързан с размера на производителите. През 2024 г. само Alphabet реализират повече приходи от двата най-големи производителя – Toyota и VAG. По-ниската ефективност на приходите на автомобилопроизводителите пък ги прави по-добре разпределящо звено на стойност във веригата на доставки (значително по-малък дял от печалбите остава за техните акционери). Като работодатели, автомобилопроизводителите имат значително по-голяма тежест на глобалния пазар на труда.
Вглеждайки се в пазарните показатели, можем да видим, че инвеститорите са склонни да плащат значително повече за 1 евро печалба на технологичните гиганти (от 55 пъти при Nvidia до 23 пъти при Alphabet). За сравнение при най-големите автомобилни компании този коефициент е едва 7 пъти при Toyota и под 4 за всички останали (и, разбира се, 162 при Tesla). Ясно е, че проблемите като че ли са съсредоточени в индустриалния сектор на автомобилите. И въпреки това тази осезаема разлика в пазарния сантимент, може би, подлежи на известна корекция. А като картината бъде допълнена с ръстовете на цените на акциите нещата изглеждат още по-впечатляващи (няма технологичен гигант, който да не е поне удвоил стойността си през последните 5 години, докато при автомобилопроизводителите максималният ръст е едва 89 % при Toyota).
Всичко това идва не за да предвещае пряко преливане на потенциал за растеж от един сектор в друг, още повече в такива със сериозни структурни различия, каквито са технологичният и автомобилният. Но разликата в скоростите на пазарно развитие при цените на акциите им, както и възможността единият сектор да се намира на един вид дъно в своето развитие, докато другият да търси върха си, дават достатъчно храна за размисъл на инвеститорите. Без препоръка за инвестиционни действия.
