Едва ли през 1946 г. английските работодатели, които са давали на служителите си хартиени билети за обяд в ресторант, вместо да поддържат собствени кухни, са си представяли, че към днешна дата това ще бъде пазар с прогнозен дял от 67.91 милиарда за миналата 2023 г. и цели 105.56 милиарда до 2030 г. България участва в него с 1,6 милиарда лева (приблизително 1 млрд. долара) за 2024 г. А дигитализацията у нас едва започва.
От юли тази година всички ваучери са електронни и се ползват от над 750 000 служители. Големият шум около целия процес, срокове и регулаторни рамки като че ли беше прекален, защото сега всичко на този пазар е спокойно. И всички участници в процеса са повече от доволни.
Точно както и в останалите държави, в които ваучерите са дигитални повече от десетилетие (Великобритания, Франция, Бразилия, Италия, Белгия, Испания и др.), и у нас много неща ще се променят, защото новата инфраструктура дава криле, както всяка дигитализация. Преминаването към цифрови технологии осигурява повече възможности, а това неизменно води със себе си до повече конкуренция и предложения. Обхватът на работодатели и служители расте, а с него съвсем естествено се увеличава и общият размер на пазара на ваучери за храна.
Дигитализацията отваря нови врати в две основни посоки – от едната страна са компаниите, които могат да предложат цялостни софтуерни решения за всеки, който иска да стане ваучерен оператор. От другата страна са всички, които са решили да се развиват на този пазар – независимо дали това ще е основният им бизнес или допълнение. Новите участници на пазара идват от няколко индустрии, най-вече финтех, банков, телекомуникации, цифрови плащания и технологични. Защото ваучерите за храна вече не са тягостна размяна на хартия и логистика, а възможност за всяка финансова институция да се включи в пазара с няколко клика, благодарение на готовите софтуерни продукти. В България вече има такива компании с лицензи за ваучерни оператори.
Не е невъзможно именно банките да изиграят по-активна роля в този нов пазар, като предлагат комбинирана услуга на своите, а защо не и на чуждите клиенти. Те биха могли да сключат договори с ваучерните оператори. А защо не и самите те да станат ваучерен оператор?! Тогава всеки търговец, който има или заяви ПОС, би получил освен стандартните плащания с карта, и плащания с електронни ваучери.
Старият модел на ваучерите за храна изключваше от пазара голяма част от малките населени места и малките търговци. И то не защото не са искали да участват в него. Ситуацията, в която един собственик на магазинче на село трябва да сключи договор с 14 ваучерни оператора, да събира хартията на всички, да се отчита на всички и да чака месеци парите си, не беше по вкуса на никой. По този начин малките населени места, с някои изключения, бяха откъснати от ваучерите, които хората получават от работодателите си в по-големите градове. Но при дигитализацията това би могло да се промени само с един ПОС терминал.
Настоящите промени позволяват електронните ваучери за храна да се ползват и за плащане на битови сметки, сметки от заведения, билети за културни събития и хотели. Основните обекти, разбира се, все още са свързани с бързооборотните стоки, но при по-детайлен поглед в списъците с партньори на ваучерните оператори вече се забелязва раздвижване. В тях фигурират ресторанти и заведения за бързо хранене, аптеки, хотели и места за развлечение. Ефектът от този по-широк спектър на закона е двустранен – повече възможности за служителите и повече оборот за търговците. Няма да се учудим, ако електронните ваучери бъдат един от основните двигатели за увеличаването на броя на ПОС терминалите у нас. В момента те са 148 882 броя.
Разширяването на ваучерния пазар неминуемо води след себе си не само ползи за бизнеса, но и за дигитализацията на обществото като цяло. У нас все още има хора, които не използват карти поради предразсъдъци или пък получават доходите си изцяло или частично необлагаемо. Използването на дигиталните ваучери ще разшири ползването на карти изобщо, ще разшири и приемането на карти в по-малките населени места. А тези процеси ще извадят наяве много обороти, които сега са в сивата територия.
Точно такъв е бил ефектът в Бразилия, където преминаването към цифрови технологии (средата на 2010 г.) спомага за увеличаване на финансовото приобщаване, особено за служители, които преди това не са ползвали банкови продукти и услуги. И тъй като от това изсветляване, най-много полза има държавата, очакванията са в бъдеще да бъдат включени нови облекчения и стимули работодателите да дават ваучери.