Когато санкциите захапят американците
Американските граждани с корени в целевите държави са изправени пред нарастващ контрол от страна на банки, опасяващи се от глоби
Обновен: 18:46 | 13 май 2024
Шахбаз Салехи наследил 300 000 долара след смъртта на баща му преди три години, но тъй като баща му бил в Иран, калифорнийският доктор знаел, че санкциите, регулиращи финансовите сделки със страната, биха усложнили получаването на парите. Така че Салехи, който живее в Америка повече от три десетилетия и е американски гражданин от 2000-та година, насочи средствата в няколко стъпки – първо до Китай, после до Канада, после до САЩ – работейки с адвокат, за да се гарантира спазването на указанията на Министерството на финансите на САЩ и следването на общ път за нетърговски трансакции.
И все пак, скоро след като наследството стигнало Wells Fargo & Co., банката затворила сметката на Салехи, казвайки му да изтегли парите, позовавайки се на необходимостта от намаляване на риска. „Много иранци в САЩ в момента са в същата ситуация“, казва Салехи. „Те искат да донесат пари, но не са сигурни как да го направят, защото се страхуват, че ако го направят, ще бъдат блокирани.“
Като хиляди американци от ирански произход, Слехи казва, че е станал косвена жертва на увеличените финансови санкции от Вашингтон за наказание на глобалните врагове. Адвокати и защитници на потребителите казват, че американските банки с все по-голямо нежелание обработва привидно доброкачествени трансакции на потребителите с връзки в страни, обхванати от ограниченията, страхувайки се от големи глоби от регулаторите. Банките казват, че не дискриминират, обяснявайки, че регулаторите дават противоречиви насоки за сложни и често променящи се правила. Wells Fargo казва, че те „следват вътрешни политики и процедури“ в обработването на сметката на Салехи. Ползването на санкциите експлодира в последните години с цел САЩ да притисне враговете без да прибягва към военна сила. Куба, Иран, Северна Корея и Сирия са изправени пред най-строгите ограничения, докато Русия и други са обект на не толкова всеобхващащи такива. Министерството на финансите забрани на хиляди лица и компании в повече от дузина страни достъп до банковата система на САЩ за връзки с тероризъм, нарушения на човешките права или враждебни режими. В последните месеци, санкции се обявяват почти ежеседмично, като правителството има специален уебсайт, където да се проследяват. От 2014 г. Насам, докладванията от банките за съмнителни дейности от страна на Министерството на финансите са се удвоили.
Правоприлагането се пада до голяма степен на финансовите институции и сериозните нарушения могат да бъдат скъпи: Някои кредитори са платили многомилиардни глоби за нарушения. Разширяващата се мрежа от санкции и нарастващата загриженост за финансови престъпления, като пране на пари, допринесоха за това, което е известно евфемистично като „дерискиране“ – отрязване на клиенти, които не са непременно обект на ограничения, но имат връзки с държави, които биха могли да са червен флаг.
Проблемът, който засяга различни имигрантски общности и благотворителни групи, е достатъчно разпространен, че Министерството на финансите предупреждава банките да не отиват твърде далеч. „Не можете да изберете да дискриминирате определени групи от населението, защото ги смятате за твърде рискови, ако това всъщност не се основава на някое от нашите регулаторни изисквания,“ казва Брайън Нелсън, заместник-секретарят, който ръководи службата за тероризъм и финансово разузнаване. През април, отделът издаде подробна стратегия, описваща кои трансакции са позволени и миналата година Нелсън посети кредиторите от Западния бряг, за да предаде посланието. Прекомерното намаляване на рисковете е често срещано явление, казва той, и програмите на банките за съответствие могат да „създадат условия, при които определени общности или определени бизнес дейности са изключени от официалната финансова система“, което подтиква някои да заобикалят закона.
Законодатели, като сенатора от Масачузетс, Елизабет Уорън, и представителя на Минесота, Илхан Омар, предупредиха, че подобни програми затрудняват получаването на финансови услуги за американците от арабски, близкоизточни и южноазиатски страни. „Банките може да ограничават или закриват сметки по начин, който непропорционално засяга американците мюсюлмани и други малцинствени общности“, каза Уорън в изявление. „Тези практики могат да имат опустошителни въздействия върху семействата.“
Банките казват, че регулаторите изпращат смесени съобщения относно управлението на спазването на санкциите, като призивите на Министерството на финансите за основан на риска подход изглеждат в противоречие с по-строгите мандати от други щатски и федерални агенции. Усилията на Министерството на финансите да накара банките да бъдат по-гъвкави също се натъкват на това, което отделът нарича „значително погрешно схващане“ относно риска от големи глоби. Такива са налагани само за системни фалити, но Министерството на финансите казва, че банките все още се страхуват да не бъдат атакувани за по-малки нарушения.
Държавните органи не предлагат „никакви насоки как да спазваме стандартите им,“ Чарлс Грайс, управляващ директор във фирма консултант за риска - CRI Compliance LLC, свидетелства в показания миналата година. Грайс бил повикан като експертен свидетел от Bank of America Corp. по дело за дискриминация, заведено от Фарсхад Абдола-Ния, ирански постдокторант в Сан Диего със статут на постоянно пребиваващ. Ния съди банката заради блокиране на кредитната му карта, твърдейки, че Bank of America Corp. дискриминира иранци и това е в нарушение с американските граждански права. Неговият иск, който иска статут на класификация, твърди, че кредиторът е ограничил или затворил сметки на около 15 000 ирански американци.
Банката отрича всякакви неправомерни действия и казва, че са възстановили достъпа до картите на повечето потребители. Банката на Америка казва, че Ния не е предоставил документи, доказващи, че той не живее в Иран, които са им трябвали, за да избегнат нарушение на американските санкции. Кредиторът твърди, че Министерството на финансите е „много непримиримо към банките, чиито недостатъчни програми за спазване на санкциите водят до нарушения“. През 2022 г. съдия постанови, че делото на Ния може да продължи, като каза, че има достатъчно доказателства, че Банката на Америка наистина е действала по дискриминационен начин. Следващото заседание по делото било насрочено за 27 февруари в Сан Диего.
Калифорния е дом на най-голямата иранска диаспора в САЩ с 250 000 жители на щата, проследяващи родословието си в страната. Израснала е домашна индустрия, за да им помогне да се ориентират в сложния процес на преместване на пари към и от родината им. Адвокат Мехрноуш Язданяр, от Лос Анджелис, прекарва часове наред в обясняване на тънкостите на иранските си клиенти – включително Салехи. Криптовалутите ефективно заобиколно решение ли са? (Не, казва тя.) Най-добрите банки за трансакции? (Wells Fargo са били в списъка ѝ, но вече не след поредица от закривания на акаунти, включително тези на 60 нейни клиенти.) „Можете да направите всичко, което е правдоподобно и правилно съгласно закона, и пак да понесете тези негативни последици“, казва Язданяр.
В отговор на нейните писма относно закриванията, банката се позовава на „бизнес причини“ и не уточнява. „Въз основа на нашия преглед може да сме затворили сметките поради незадоволително управление“, каза банката в имейл миналата година, без допълнителни обяснения.
Салехи е успял да премести наследствените пари в друга банка – нещо, което нямаше да може да направи, ако Wells Fargo го бяха заподозрели в нарушение на санкциите и тогава щяха да замразят средствата му. „Много пъти санкциите, които САЩ наложи на чуждите страни и лица, не страдат те от тях, а всички останали,“ казва Салехи. - Даниел Флатли и Дейвид Ворийкъс
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ Правоприлагането на американските санкции се пада до голяма степен на банките и гражданите с корени на места като Иран, Русия и Сирия казват, че са изправени пред дискриминация, защото кредиторите гледат да избегнат глоби.