Роузи няма друг избор, освен да спре уроците по пиано на 7-годишната си дъщеря тази година. Приходите, които е получавала от организиране на международни пътешествия за китайски туристи, са се изпарили по време на пандемията, докато заплатата и бонуса на съпруга ѝ, който е банков служител, са намалели до половина през последните две години, като резултат от по-голям регулаторен контрол върху финансовата индустрия на Китай.
„Струва скъпо да се научиш да свириш на пиано. Сега икономиката е зле,“ казва Роузи, която живее в Пекин и помоли да ползва английското си име, защото искаше да запази анонимност, тъй като обсъжда личните си финанси. „Трябва да харча ограничения ни бюджет за по-необходими неща.“
Някога, символ на заможност и социален статус, пианото изглежда губи пазара си в Китай, главно при семействата от средната класа. Местното производство на пиана миналата година спадна до 190 000, половината от броя, произведен четири години по-рано, според Китайската асоциация за музикални инструменти (CMIA), търговска организация, свързана с правителството.
Основният виновник за това е свиването на бюджетите и богатството на хората, причинено от забавянето на икономиката, падащи цени на жилищата и продължителен крах на фондовия пазар. Тройният удар накара много домакинства да спрат да харчат пари за жизнено неважни неща - криза на богатството, която беше в съзнанието на делегатите на Общокитайското събрание на народните представители, когато се събраха в Пекин през първата седмица на март за годишните си законодателни сесии.
Изчисляване на богатството и доходите на домакинствата показва, че те са намалели през последните три месеца на 2023 г., според проучване, проведено от Югозападния университет по финанси и икономика и Alipay. Проучването също така показа, че делът на домакинствата, които очакват икономическите перспективи да се влошат през следващата година, нараства до почти 22% през четвъртото тримесечие, спрямо около 13% през първото тримесечие. „Както другите дълготрайни стоки, включително автомобили и домакински уреди, продажбите на пиана се влияят от очакванията за доходи и стойността на богатството“, казва Син Джаопън, старши стратег за Китай в Australia & New Zealand Banking Co.
Като се има предвид намаляващото население, променящите се норми в образователната система и нарастващото колебание да се възприемат западните културни критерии в Китай на Си Дзинпин, спадът в продажбите и производството на пиана може да се окаже труден за обръщане.
Любовната афера на Китай с пианото датира няколко десетилетия назад. По време на Културната революция през 60-те, този инструмент се е считал за символ на буржоазията. Но в следващите десетилетия, икономическите реформи и отварянето на страната, превърна пианото в достъпен лукс за бързо разрастващата се средна класа.
Неговата популярност нарасна, когато Китай започна да предоставя стимули за децата да учат музика, което доведе до силна корелация между свиренето на пиано и образователната система. За миналите две десетилетия, студенти, които притежават сертификати за напреднали по класическо пиано, можеха да спечелят бонус точки на входните изпити за конкурентните колежи.
До началото на новия век, пианото – и асоциацията му със средната класа – е повсеместна. Комедийният филм от 2010 г. „Пиано във фабриката“ разказва историята на съкратен стоманолеяр, който прави и невъзможното, за да изобрети за своята дъщеря версия на този инструмент от остатъчни материали в затворения му завод. Фенг Баили, старши професор по пиано в Шанхайската музикална консерватория, изчислил през 2021 г., че в Китай 60 милиона души се учат да свирят на пиано – повече от която и да е друга държава.
Експлодиращият интерес по инструмента, също така привлече вниманието на някои от най-известните производители на пиана в света. „Китай е най-големият пазар за пиана Steinway, също и с най-бързият растеж,“ каза Рон Лосби, президент и главен изпълнителен директор на базираните в Ню Йорк Steinway & Sons, за държавният вестник China Daily през 2020 г.. Местното производство също се увеличава: Общата годишна продукция постоянно надхвърля 300 000 от поне 2003 до 2019 г., според CMIA. Говорейки пред официалната новинарска агенция Xinhua по-рано миналия месец, президентът на CMIA, Уанг Шишенг отдаде резкия спад на свиващото се търсене на несъществени стоки сред потребителите. Организацията отхвърли искане за интервю.
Рязкото намаление на цените не беше достатъчно, за да привлече потенциални купувачи. Някои от пианата в шоурум в Пекин, посетен от Bloomberg News в началото на февруари, бяха поевтинени с цели 30%, но магазинът беше напълно празен. „Не съм виждал такова ниво на отстъпка през моите над 10 години в индустрията“, каза продавач в магазин, който каза, че фамилията му е Танг, добавяйки, че продажбите през 2023 г. са били по-лоши, отколкото по време на пандемията.
Pearl River Piano и Hailun Piano, които заедно съставляват почти половината от цялото производство на Китай, издадоха предупреждения за спадане на печалбите. Държавната компания Pearl River се очаква да отчете, че нетната ѝ печалба е била почти напълно заличена миналата година, когато публикува печалбите си този месец. Hailun прогнозира нетна загуба от цели 80 милиона юана (11,1 милиона долара) за годината – рязък обрат от 2022 г., когато печалбите бяха над 8 милиона юана.
Мрачният пазар на труда и сривът на недвижимите имоти тежат върху средната класа в Китай. Тъй като собствеността върху имотите съставлява по-голяма част от нетната стойност, отколкото в други страни, Bloomberg Economics изчислява, че всеки 5% спад в цените на жилищата унищожава 19 трилиона юана богатство. “Домакинствата знаят, че богатството им е негативно засегнато от спада на цените на недвижимите имоти, така че това, разбира се, влияе и на техните предпочитания,“ казва Алиша Гарсия Хереро, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в Natixis SA.
„Това е загуба на време и пари,“ казва Луси Ченг, която е похарчила за ново пиано Yamaha и уроци за сина ѝ около 13 000 долара за три години, надявайки се той да вземе музикалните изпити. Тя изчислила, че все едно е харчила от 28 до 53 долара на седмица за уроци за дете, което не показвало голям ентусиазъм или възможности. След като заплатата на съпруга ѝ в технологичната компания, където работи, била намалена миналата година, отказването от пианото било разумния избор.
Учителите по пиано в Китай също усещат отлива. Лиу Тингтинг, която дава уроци в Пекин, казва, че е преподавала по 12 часа всяка събота преди пандемията. Цифрата спада до около 4 през миналата година. „Родителите започнаха да купуват по-малки пакети часове и някои от тях не ги подновяват, когато свършат,“ казва тя. Други инструктори отбелязват, че демографските тенденции на Китай ще имат неблагоприятен ефект за следващото поколение пианисти. Също така, раждаемостта спада вече седем години поред.
Някои родители, които обсъждат стойността на обучението на децата си по пиано, не са съвсем готови да се откажат от него. Синът на Ченг може да го е забравил, но тя все още иска 3-годишната ѝ дъщеря да се пробва с инструмента, преди да продаде Yamaha пианото. „Ще видя дали ще ѝ хареса,“ казва тя. „Ако не, може да го продам. Заема много място.“ - Bloomberg News
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ Изправени пред забавяща се икономика и спад на домашните ценности, които изяждат бюджета, родителите от китайската средна класа спират уроците по пиано на децата си.
