Текст: Брент Крейн, илюстрации: Стивън Блис
Преди да постъпи на работа в AeroVanti, стартъп за частни самолети от Сарасота, Флорида, Дениъл Марчик вече имал 20-годишен стаж в авиацията. Бил е пилот на военен самолет AC-130 и на хеликоптер UH-1N Huey във Военновъздушните сили на САЩ, след което се преместил на административна позиция и помагал за координацията на излитанията и кацанията на самолетите. Авиационните предприятия изискват комплексна хармония между различни специалисти, не само пилоти, но и механици, доставчици на гориво, РВД, планировчици на графика. Ако едно звено сбърка, цялата система може да се провали. Има много ограничена толерантност към случайни грешки и още по-малка към откровени измами.
Марчик е нает за да прави графиците на AeroVanti срещу 100 хил. долара годишно. Това е първата му работа в гражданския сектор и той я поел с ентусиазъм. AeroVanti му изглеждала като разтърсване на застоелия и закостенял свят на частните полети в типично американски стил. В интервю, взето малко след стартирането на дейността през 2021 г., основателят на компанията Патрик Бритън-Хар заявил: „Няма причина частните полети да струват толкова скъпо. Нашият модел се основава на силата на бройката. Колкото повече участници в програмата имаме, толкова по-ефективни можем да направим разходите“.
Членовете плащали само по 1 000 долара на месец и по 1 500 долара на летателен час, което е нищо в сравнение със средните цени за услугата, които варират около 7 000 долара на час за полети с подобни машини с два турбовитлови двигателя. Бритън-Хар описва подхода си да предлага услуга, която се заплаща след използване, като мениджърско просветление. Той предлагал полети с пет самолета с два двигателя Piaggio P.180 Avantis под наем (с опция за закупуване), които включвали кетъринг и безплатен Интернет, както и възможност за качване на домашен любимец на борда. Обслужването в самолета пък било денонощно. Той твърдял, че компанията ще купи още самолети, когато броят членове достигне 300, а след това ще бъдат приемани само препоръчани нови членове.
Частната авиация по това време била в разцвет. През 2021 г. компанията Wheels Up, подкрепена от Delta Air Lines, която предлага подобен тип модел на членство, пуснала акциите си за публично предлагане за първи път в авиационния сектор. И привлекла повече от 650 милиона долара. Бритън-Хар, който определя себе си като сериен предприемач, предрекъл революция, в която искал да участва.
Когато основал AeroVanti, той бил на малко под 40 години, с широки рамене и голяма челюст, късо подстригана коса и сияйна усмивка. Говорел с бързината и увереността на телевизионен водещ от QVC. Владеел добре конферентния жаргон и звучал като програма на изкуствен интелект, която се е обучавала от корпоративни PowerPoint презентации. Предпочитал поздрав юмрук в юмрук, отколкото класическото ръкостискане. Обичайно идвал на работа по къси панталони и джапанки, козирка и пилотски очила срещу слънцето и часовник Rolex.
AeroVanti разпределила дейността си между Сарасота и Анаполис, Мериленд, защото Бритън-Хар, който е лицензиран пилот, израснал във Флорида и Мериленд с четиримата си братя. Счетоводството на компанията се намирало в Анаполис, докато летателните операции се извършвали от Международното летище Брейдънтън в Сарасота, където била наета офис сграда на самата писта. По стените висели часовник във формата на витло и снимки на Avantis в полет, изисканият и бърз италиански самолет, на който компанията е кръстена. В кабинета на Бритън-Хар и оперативния директор Робърт Де Пол (бивш морски военен пилот) пък висяла рисунка на тях двамата, докато вдигат наздравица с халба бира, а до тях стоят двата шоколадови лабрадора на Бритън-Хар.
Бритън-Хар често се обръщал към семейството си за въпросите, свързани с маркетинга на компанията. Веднъж казал на журналист, че една от причините да избере самолети Piaggio за бизнеса си е, че жена му ги харесва. Както много частни самолети, те летят на височина от повече от 12 хиляди метра, в спокойната зона над метеорологичните явления. Майка му пък била фен на напълно изолираната тоалетна в задната част на самолета. Бащата Стив Хар бил нает за главен пилот. Докато Бритън-Хар растял, семейството му се местело постоянно, заради работата на Стив, който първо работел за Военноморските сили, а след това за American Airlines. А после станал капитан на семейния бизнес.
Отначало Марчик бил впечатлен от работата. Администраторите и механиците в Сарасота били компетентни и мотивирани. Летателният опит на Стив Хар бил десетилетен. А AeroVanti обявила нови инвестиции за около 110 млн. Долара, бизнесът просперирал бързо, като по думите на Бритън-Хар само през първата година се записали повече от 300 члена и се отчели приходи от 20 млн. долара. Двадесет члена платили еднократно 150 хил. долара, за специалната категория членство Top Gun, която им давала възможност да резервират полетите си с предимство, както и други привилегии.
Проблемите обаче бързо започнали да излизат наяве. Клиентите започнали все по-често да се сблъскват с отмяна на полети в последния момент, като често оправданието било неясна техническа неизправност или проблеми с „веригата на доставки“. Някои се оказали блокирани в далечни дестинации и, за да се приберат, трябвало да измислят набързо друг вариант. Други пропуснали важни събития като сватби и дипломирания. В групов имейл, изпратен до повече от 100 души, които изпитали подобни трудности, един клиент написал: „Не очаквах това, когато се присъединих. Постоянна бъркотия вместо луксозна почивка“.
Друг клиент написал: „Бърни Мейдоф може да се поучи от тези клоуни“.
Марчик описва ситуацията така: „Представете си най-неподходящият човек да е отговорен за живота и парите на хората и да няма кой да го спре. Точно това стана“.
AeroVanti колапсирала, срещу компанията има заведени множество дела от членове и от фирмите, които й давали самолети под наем. Повече от 10 служителя и повече от 20 души, свързани с компанията по друг начин, разкриха пред Bloomberg Businessweek дълъг списък от злоупотреби и нередности. Повечето от служителите поискаха анонимност, защото са подписвали договори за конфиденциалност и се притесняват от отмъщение. Федералната авиационна служба разследва активно компанията, а Министерството на правосъдието на САЩ има претенции към някои от активите й във връзка с жалби, свързани с предишни предприятия на Бритън-Хар. Адвокат на засегнатите твърди в съдебните документи, че той се скрил с 40 млн. от парите на членовете.
AeroVanti не отговаря на делата, заведени срещу нея. Нито Бритън-Хар, нито роднините му са отговорили на запитванията, отправени във връзка с тази история.
В сравнение със сектора на комерсиалните авиолинии, който е силно регулиран, частната авиация отдавна функционира в духа на Дивия запад. Теоретично дейността следва да спазва стриктни регулации, но в действителност надзорът е оскъден. Според Крейг Пикън, който е ветеран в привличането на нови служители за авиацията, „Този бизнес привлича измамници. Деветдесет и девет процента от операторите са изрядни, но винаги има 1-2%, които развалят всичко за всички“. И преди е имало случаи на измами и груби нарушения, особено по време на пандемията, когато имало бум на новите потребители, които претоварили доставчиците на услугата. Но според запознати фиаското на AeroVanti е на друго ниво.
Дейвид Гусман, собственик на компания от Тълса, която давала самолетите Piaggio под наем на AeroVanti (който не участва в съдебните процеси), споделя: „За мен е невероятна наглостта във всичко това. Патрик е умно момче. Не става дума за невежество, мисля, че е нарочно. Вярвам, че знаят много добре какво правят“.
Откакто братята Райт прелетели над Кити Хоук, американската авиационна общност се стреми към това всеки да може да има самолет в гаража си. В междувоенния период Министерството на търговията на САЩ започнало кампания за насърчаване на проект за „самолет за всеки“, който да струва 700 долара. Логиката била същата като тази на автомобила, който по-рано бил технически неосъществим или икономически недостъпен, а после станал повсеместен. Защо самолетът да няма същата съдба?
Разбира се, самолетът е машина, по-сложна от кола. А и масовият въздушен транспорт се осъществява от големи комерсиални авиолинии, а не от частни самолети. Остава обаче мечтата за самостоятелно летене, американската мечта за моментално излитане в небесата с любимите хора и с никой друг. Изобретяването на реактивния двигател през 50-те години на миналия век позволило на малки машини да пътуват на много по-дълги разстояния, без да им свършва горивото, а през 60-те започнали да се появяват наистина бързи малки реактивни самолети. 8-местният Learjet 23 е произведен през 1963 г. и развивал скорост от 800 км/ч. През 1966 г. пък бил пуснат моделът Gulfstream II с голяма кабина и гарантиран комфорт високо в небето. През 1980 г. парижкото летище Лю Бурже станало първото в света съоръжение, предназначено само за частни самолети. След това се появили още стотици.
В миналото частна авиация работела до голяма степен на чартърен принцип. Пътниците плащали за полетите по ценоразпис. В края на 80-те години NetJets Inc. създали „програма за частична собственост“, по която клиентите купували акции от самолети по същия начин, по който се купуват фирмени дялове. На всеки закупил процент от самолета се определял брой летателни часове годишно. Индустрията днес, чиято стойност възлиза на 25 млрд. долара, работи основно по три модела: частична собственост от самолет, частно притежание на самолет и членски клубове.
Моделът на AeroVanti спада към последната категория, а компанията оперирала съгласно федералната регулация Part 91F, която позволява подялба на разходите. AeroVanti изградила имиджа си около понятието за лукс и в споразумението за членство гарантирала на клиентите си възможността да завържат „връзки за бизнес развитие“ в елитна среда.
Бизнес развитието било силната чера на Бритън-Хар. Преди да се захване с AeroVanti, опитал бизнеси в сферата на здравеопазването, макар да няма такова образование, като мобилна зъболекарска компания на име ProHealth Dental Inc. и няколко фирми за медицински лабораторни тестове, които работели за старчески домове. Абсолютно всички, които се съгласиха да говорят с Businessweek, похвалиха необичайното му майсторство в изкуството да продава.
Гусман от Тълса, който отдава самолети под наем, казва за Бритън-Хар: „Той е много представителен, пълен с енергия и със страст. Може да говори точно толкова по темата, че да звучи като експерт в разговор с любител“.
„Той може да продаде лед на ескимоси“, заявява Джон Галдиери, консултант по авиация, който бил съветник на Бритън-Хар в миналото.
Всъщност в началото някои членове били доволни от услугата. Според един от членовете от категорията Top Gun Марк Израел, който се присъединил, след като разбрал, че AeroVanti е официален спонсор на Tampa Bay Buccaneers, “Самолетът беше чудесен. Беше голям и удобен“.
Но скоро станало ясно, че самолетите не стигали за осъществяване на дейността. Въпреки че Бритън-Хар и екипът му се опитвали да убедят членовете, че разполагали с 12 самолета, реално не повече от 2-3 били изправни за летене в един и същи момент. Това е посочено по едно от съдебните дела като причина защо AeroVanti започнала систематично да отменя резервации. Служителите и членовете споделят, че компанията обещавала на разгневените си клиенти да им възстанови разходите за повторни резервации на пазарни цени към други чартърни компании, което струвало десетки хиляди долара на полет. Но често не изпълнявала обещанията си.
Според служителите, в много случаи продажбите на Бритън-Хар, към които той добавял безплатни тестови полети, се превръщали в част от проблема. Марчик разказва следното: „Патрик добавяше още и още полети и така разваляше графика. Ако служителите се опитваха да го спрат, той казваше „Аз съм изпълнителният директор, компанията е моя. Може да стане, както казвам аз, няма истински правила“. И въпреки претоварването разпоредбите за отдела продажби на AeroVanti е да постигат доходи от 5 млн. долара на всеки две седмици.
При тези обстоятелства сигурността понякога оставала на заден план. На бяла дъска в офиса било написано „Поне 10 часа почивка между два полета“ – част от федералните насоки за максималната допустимата дневна продължителност на полетите на всеки пилот. Марчик разказва как един ден Бритън-Хар посочил дъската и казал „Изтрийте това число. Това не съществува“.
Той настоявал около 25-те му пилота да летят повече, за да могат да поемат изненадващите екстра часове, които той добавял към графика. Ако служителите негодували, той отговарял „В този щат договорите, на които работите, не са обвързващи“. Според Марчик това означавало, че който се оплаче, може да бъде уволнен много лесно. Бритън-Хар уволнил така собствения си баща, който не бил съгласен със стила му на управление. През миналия месец май всички пилоти били уведомени по имейл: „НИКОЙ ДА НЕ СЕ ОБРЪЩА към Стив Хар оттук нататък по никаква причина“. Де Пол, който много служители възприемали като директора, на когото може да се разчита, напуснал без предупреждение. Единственото обяснение, което ни даде по-късно е, че е искал да се отдръпне от AeroVanti. Така Бритън-Хар получил пълен контрол върху компанията, по думите на Марчик и други служители. И започнал да лети с хеликоптер от дома си на пищните острови Дейвис близо до Тампа до офиса в Сарасота.
Междувременно Бритън-Хар не спрял да търси нови приходи за AeroVanti и, според Марчик, самолетите служели като добра примамка в това начинание. На потенциални инвеститори често били подарявани безплатни полети, дори за сметка на членовете, които надлежно си плащали. Редица служители разказват, че много от тези полети не се появявали в официалните записи, което е в разрез с регулациите на ФАС. Често такъв тип безплатно летене се обозначавало с „НП“ – „не прецаквайте“. Марчик споделя: „Той имаше свой списък от привилегировани“.
Обичаен НП бил бизнесменът Александър Нистратов, който избягал от Русия преди няколко години, след като бил заподозрян за измама с недвижими имоти, докато работел за държавната агенция за управление на собствеността. Businessweek се сдоби с копие от страницата му в график системата на AeroVanti, в която пише, че „Полетите на г-н Нистратов са безплатни, от ПБХ“. Самият Нистратов отказа да коментира AeroVanti и само потвърди, че е наемал самолети.
Бритън-Хар харчел на широко и бил известен с организирането на бляскави партита с много алкохол. Някои от тях в самия хангар на AeroVanti в Сарасота. На събитие за набиране на персонал на яхта във Форт Лодърдейл, поръчал хайвер за 50 хил. долара, според Скот Хоупс, който малко по-късно наследил от него поста изпълнителен директор.
Оказало се обаче, че AeroVanti нямала нито дружествена кредитна карта, нито банкова сметка. Бритън-Хар контролирал финансите еднолично. Служителите често покривали служебни разходи от собствения си джоб с очакването, че парите ще им бъдат възстановени. Дори Филип Уелбърн, финансовият директор на членската програма на AeroVanti, наречена Air Club, споделил пред колеги, че е изхарчил 58 хил. долара лични средства, които не са му върнати. Уелбърн не отговори на запитванията ни за коментар.
В един момент Бритън-Хар просто спрял да плаща сметките на AeroVanti. Централата била наводнена от обаждания от доставчици на гориво, механици, доставчици на резервни части и компании, които отдавали самолети под наем. Един от тях бил Скот Лъвийн, предприемач от Флорида, който дал под наем на AeroVanti през 2021 г. самолета си LearJet. Тригодишният договор предвиждал той да получи 1 млн. долара печалба и четири години безплатно членство в AeroVanti. Но компанията направила само първите две плащания.
Бритън-Хар никога не дал обяснение, затова Лъвийн започнал да праща съобщения с молба за помощ на други служители, чиито номера имал. На следващия ден AeroVanti анулирала членството му и заявила, че няма да плаща повече, защото самолетът му не бил „годен за летене“. Според Лъвийн това не било вярно и когато отишъл да си го вземе обратно, намерил на самолета бележка за запор от механик, заради неплатени услуги. Лъвийн трябвало да заведе дело, за да си върна машината, и когато най-накрая успял, четири месеца след като първоначалното отдаване, му липсвали части – гуми, радиофар за кацане, маркуч под капака на крилото. Други наемодатели му казали, че частите са инсталирани на други самолети, използвани от AeroVanti.
След като Лъвийн излял яда си върху LinkedIn профилите на AeroVanti и на изпълнителния й директор, адвокатът на Бритън-Хар заплашил да го съди за клевета. Вместо това обаче Лъвийн повдигнал обвинения срещу Бритън-Хар за неплатени задължения. Макар че Бритън-Хар никога не се явил, а на Лъвийн били присъдени 2 млн. в негово отсъствие. Лъвийн казва, че хюбрисът оставя следа и допълва: „Когато се правиш, че имаш толкова много пари, но всъщност харчиш чужди пари, това е просто въздух под налягане“. Още няколко собственика си възвърнали самолетите от AeroVanti.
Дори на този етап обаче случващото се останало зад кулисите. За пред хората втората година на AeroVanti изглеждала като период на разширение. През юли 2021 г. компанията заявила, че набрала 10 млн. долара под формата на венчър капитал от Network 1 Financial Securities. Документите в Комисията за ценните книжа и борсите на САЩ показват, че Network 1 е изплатила само една трета от тази сума, но компанията отказа коментар. Първоначалният бизнес модел на AeroVanti разчитал на пренасочване на някои полети и услуги към външни оператори. Но се пренасочил към това, което Бритън-Кар нарича „вертикална интеграция“, т.е. всичко да се прави вътре в компанията, от полетите до поддръжката.
През месец март 2022 г. AeroVanti купила малката аризонска авиокомпания Marjet. Пред медиите обявили, че го правят, за да получат сертификата на Marjet Part 135 от ФАС. Според Гусман и други експерти по авиация, би трябвало AeroVanti да е притежавала такъв сертификат от самото начало. Сертификатът Part 135 предполага строги проверки на практиките на компанията във връзка със сигурността и е необходим за извършване на чартърни полети по заявка. За сделката AeroVanti заявила, че е минаване на по-високо ниво на дейност и ще позволи „бърз възход“. Горе-долу по същото време флотът се увеличил с нови попълнения – Embraer Phenom 100, поне 9 самолета Piaggio, три Learjet 31As, един Gulfstream GIII и един хеликоптер. Компанията наела собствени механици. След оттеглянето на Де Пол, Бритън-Хар довел Паоло Ферери, бившият изпълнителен директор на Piaggio America, за да изпълнява временно длъжността на оперативен директор. Компанията споделя в прес съобщение, че това бил момент на „невероятна мощ и рекорден годишен растеж от повече от 400%“. Към клиентелата на AeroVanti скоро се присъединили спортните факултети на университетите в Мериленд и Централна Флорида.
Междувременно Бритън-Хар харчел самолети с пари за маркетинг. Подписал многомилионни сделки за спонсорство с Chicaho Cubs, Асоциацията по ветроходство на САЩ, Florida Panthers и Tampa Bay Buccaneers (на стадион Реймънд Джеймс в Тампа имало ложа AeroVanti Lounge, която рекламирала „лукс на всяка крачка“). В Nascar състезанието Coca-Cola 600 спонсорирал състезател на име Кори ЛаЖоа. На конното надбягване Preakness Stakes 2023 подкрепил 10 отбора. Организирал благотворителни събития за ветерани от войните, съвместно с Blue Angels Foundation. На Коледа компанията закарала бедно семейство, работило във Военноморските сили, от Флорида до Мериленд и излъчило събирането на роднините във видео в YouTube.
Компанията дори започнала клуб по ветроходство като страничен бизнес, в който вложила 100 000 долара. По-малкият доведен брат на Бритън-Хар Лиам Хар поел ръководството на AeroVanti Yacht Club, тъй като бил ас по ветроходство от Колежа Чарлстън и имал елитни познанства. Веднъж се състезавал на платноходка до Бермудските острови, финансиран от наследника на Amway Corp. Дъг ДеВос. На уебсайта на клуба можем да прочетем, че един от плавателните съдове, Casino Royale, дълъг повече от 30 метра, е използван в един от филмите за Джеймс Бонд като „плаващата бърлога на злодея“.
В същото време обаче AeroVanti не успявала да плаща на служителите си. Всички интервюирани служители разказват, че към края на 2022 г. започнали да получават заплатите си със закъснение, а после съвсем спрели. Един ден между служителите в офиса се разнесъл слуха, че ще получат заплатите си с банков превод, а не с обичайния чек през ADP. Казали им, че има „проблеми“ с ADP, услугата за заплати, която използвали дотогава. И наистина ADP прекъснала отношенията си с AeroVanti, заради неплатени задължения, според бивш служител в отдела за услуги за членовете. Единственият коментар, който ADP пожела да даде, е че AeroVanti вече не е техен клиент.
Заплащането на пилотите също пострадало. Внезапната промяна на възнаграждението от часова ставка на фиксирана заплата от 12 хил. долара месечно предизвикала недоволство. След това плащанията започнали да закъсняват, като един пилот разказва, че в един момент закъснението надвишило един месец. Четири пилота напуснали в един единствен ден през месец юни, а малко след това си отишли още поне десетина, като на работа в AeroVanti останали около шест пилота. Един от останалите на работа разказва: „Виждахме написаното на стената. И някои казаха „Това беше“.
След това един пилот, който превозвал нападателя на New Orleans Saints Уил Луц, излязъл извън пистата в Дестин, Флорида. Други пилоти вече били предупредили Бритън-Хар, че този пилот няма подготовката да пилотира Piaggio, чието управление е известно с деликатността си. Но тъй като много пилоти вече не работели, а и заради отчаяното желание да угоди на ВИП личност като Луц, Бритън-Хар го накарал да осъществи полета. Един от служителите, които изготвяли графиците на AeroVanti, заявява: „Можеше да се случи нещо много по-лошо. Те се молеха на Патрик да не позволява на този пилот да лети, но на него не му пукаше“.
В интервю за Businessweek катастрофиралият пилот се оправдал с технически проблеми, макар че признал, че AeroVanti не е открила неизправности. Той разказва също, че Бритън-Хар се опитвал да го притиска да продължи да извършва полети с Piaggio дори след инцидента, но той отказвал, защото не се чувствал сигурен.
През юни 2023 г. оперативният вицепрезидент Джоуи Джордано изпратил имейл до служителите, в който ги уведомявал, че заплащането спира напълно. AeroVanti не прекратявала дейността си, а просто „изчаквала приходи, за да се съвземе и да продължи по пътя към успеха“. Писмото гласяло още: „Няма да се обидим, ако решите, че AeroVanti не е правилният път за вас. За тези, които останат, пред вас може да има много зелени долини, на които да се насладите!“. Джордано отказа коментар по темата.
Освен че били възмутени и притеснени как да покрият собствените си разходи, служителите останали също много объркани. Как е възможно компания с толкова голям бюджет за маркетинг да няма пари за заплати? Преди това AeroVanti никога не показала, че има затруднения. Само година по-рано се похвалила, че е събрала 100 млн. долара приходи, благодарение на Lafayette Aircraft Leasing LLC.
Тази новина обаче се оказала врели-некипели. Lafayette заявили, че никога не са събирали средства за AeroVanti, само й дала под наем самолет Phenom 100, който си взела обратно много бързо, защото компанията не си плащала.
През късната пролет на миналата година завалели съдебни, които създали сътресения като в отсечка със силна турбуленция. Първите две жалби дошли от 20 Top Gun члена, които били платили по 150 хил. долара на човек. Според договора за Top Gun членство, квотите трябвало да отидат в специална доверена сметка за закупуването на самолет по логиката на модела на частична собственост. Жалбите по делата твърдели, че парите никога не стигнали в тази сметка и самолетите били иззети обратно.
Кристин Вогел, Top Gun член, която обаче не участва в съдебния спор, разказва: „Беше пълна бъркотия. По цяла седмица получавахме потвърждения, а сутринта преди полета, той беше отменян“. На третия път, в който й отменили полет, Вогел се обадила направо на Бритън-Хар. Казала му, че се чувствала измамена, и си спомня реакцията: „Започна да ми крещи и ми каза, че ако кажа думата измама още веднъж, ще ми отнеме членството“. Това избухване я притеснило и си помислила: „Компанията отива на зле, кара я през просото и да се кача на техен самолет просто не ми се струва безопасно“.
Малко след първите дела от Top Gun членове Бритън-Хар направил публично изявление, в което обвинил ищците в опортюнизъм. Той заявил: „Те вярват в културата на отхвърлянето. Ние се радваме на огромна подкрепа. Продължаваме напред и няма да се оставим на неприятни изненади, които идват от няколко токсични индивида“. Към онзи момент срещу Бритън-Хар били подадени поне десет жалби, някои от които твърдели, че неговата игра на „тука има, тука нема“ е истинската култура на отхвърляне.
През юни делата вече се били натрупали и AeroVanti обявила, че Бритън-Хар се оттегля от поста на изпълнителен директор, но ще остане председател. Негов наследник станал Хоупс, който бил с противоречиво минало, предприемач, лицензиран пилот и бивш назначен управител на окръг Манати, Флорида.
Когато външният свят нападнал AeroVanti, компанията вече била започнала да се разпада отвътре. Бивши служители разказват, че рискували уволнение, ако кажели на ядосаните членове истинските причини за отмяната на полетите им. Към онзи момент разследванията на ФАС и разпитите на партньори на AeroVanti течали от близо година. Често при кацане пилотите били подлагани на проверки на самолета и на документацията дори в далечни дестинации като Бахамските острови. Според пилотите, тези проверки на място са сигнал за това, че институциите са получили жалби срещу компанията. ФАС отказа коментар.
Натискът засилил параноята на Бритън-Хар. През миналата пролет той поискал от служителите си да спрат да си комуникират през Slack. Марчик си спомня, че изпълнителният директор бил притеснен, че „федералните“ може да се опитат да проникнат в платформата за съобщения. Федералните наистина били по следите на Бритън-Хар и през юли Министерството на правосъдието завело срещу него дело за поведението му във връзка с предишното му бизнес начинание с лабораторни тестове. МП го обвинило, че е измамил държавната здравна система Medicare със 7 млн. долара, като подавал фалшиви искания за възстановяване на разходите по изследвания от периода на пандемията, които всъщност никога не са правени. Някои от тях са подадени към Medicare за заболявания, които съществуват само при животните. Поне два самолета и една платноходка на AeroVanti били закупени с незаконно придобитите по този начин средства, съгласно обвиненията на МП. Последвалият служебен процес определил щети от 30 млн. долара, които Бритън-Хар трябвало да плати.
Новините, идващи от федералните жалби, накарали много членове и служители да се чудят какво още може да изскочи от миналото на Бритън-Хар. Търсенето в интернет разкривало дълга история на небрежност. В катастрофа след употреба на алкохол през 2006 г. причинил смъртта на 20-годишния си спътник, юнкер от Военноморските сили. Само няколко седмици по-рано бил глобен за превишена скорост от почти 200 км/ч на Околовръстното шосе на Балтимор с личния си автомобил BMW. Пред съда заявил: „Не бях наясно как действията ми се отразяват върху други хора“. Бил осъден на 5 години затвор за непредумишлено убийство с автомобил, но те се намалили до 9 месеца, докато останалите били заменени с пробация и обществено полезен труд.
След обвиненията от МП Бритън-Хар изчезнал от офиса на AeroVanti. Служителите разбрали, че бил изгонен от два луксозни недвижими имота в Сарасота, защото не плащал наема. Брат му Тони Бритън-Хар, който често вършел различни задачи за Патрик, събрал вещите му. Основателят на компанията просто бил изчезнал.
През октомври нито Бритън-Хар, нито братята му отговаряли на запитвания, но Хоупс бил отворен за разговори. Новият изпълнителен директор си представял главоломно съживяване. Казал, че по-рано през същия месец довел техници от Италия, за да приведат в кондиция четирите самолета Piaggio. През по-голяма част от времето обаче трябвало да се занимава със съдебни дела и други проблеми, натрупали се през „ерата на Патрик“.
Хоупс бил пенсиониран лекар, носел раирана риза с логото на Presidents Cup и къси панталони на малки палмички. Носел очила, косата му била прошарена, носел смарт часовник и излъчвал ненатрапчивия, но добре отработен чар на мъж с възможности от Юга. През 90-те години имал медицинска фирма на име HMD Healthcare, а лицензът за пилот си извадил, за да може да лети из Флорида по бизнес дела.
Хоупс разказва, че се срещнал за първи път с Бритън-Хар края на 2022 г. на събитие на сарасотския вестник Business Observer. Бритън-Хар бил включен в годишния списък 40 под 40 (Въпрос на Observer: “Кой би изпълнявал главната роля във филм за живота Ви?“, отговор на Бритън-Хар: „Райън Гослинг“). Вестникът организирал гала вечеря с участниците. По това време Хоупс бил назначен управител на окръжната администрация и дошъл на церемонията с друг почетен гост, Кортни Де Пол, която била негова заместничка. Тя се преместила в Сарасота малко по-рано, заради новата работа на съпруга си Робърт Де Пол като оперативен директор на AeroVanti. Според Хоупс, тя го имала предвид за ментор.
Когато Хоупс поел управлението, много членове и служители на AeroVanti таели сериозни съмнения. Като начало се учудили защо би се съгласил да оглави компания с толкова много проблеми. На предишната си държавна работа, която напуснал, бил обвинен от Центъра за отговорност на управляващите във Флорида в нарушаване на законите за публичните архиви, а шерифската институция препоръчала обвиненията да са за криминални дела. В своя защита обаче Хоупс отбелязва, че никога не са му повдигани обвинения. Някои се чудели дали не е влязъл в заговор с Бритън-Хар и дали планът им не е да плячкосат замиращата компания, да обявят фалит и да си разделят остатъчните активи.
Три месеца след като сложил Хоупс начело, Бритън-Хар го уволнил и поставил на мястото му по-големия си брат Тод Бритън-Хар. Според Хоупс, изгонването му от AeroVanti се дължи на стремежа на Бритън-Хар да се добере лично до новия инвестиционен капитал, който компанията трябвало да получи. Той се смее на предположенията, че може да е бил част от каквото и да е и споделя: „Ако знаех повече за Патрик, вероятно изобщо нямаше да приема“.
Тод от своя страна имал други проблеми. През 2013 г. е осъден за пренасяне на около половин тон марихуана от Мексико в Тексас. В съда казал, че е конфиденциален информатор на Службата за борба с наркотиците на САЩ, но Агенцията отрекла. В същия период Тод е осъден за измама с недвижими имоти във Флорида и лежал няколко години в затвора. Когато станал изпълнителен директор на AeroVanti, имал строителен бизнес в Тампа, Britton-Harr Contracting. В разговор на кафе близо до Международното летище на Сарасота Хоупс споделил: „Вярвам, че тези хора просто създават оборот, за да поддържат начина си на живот. Това, което правят, няма нищо общо със създаване на успешен бизнес“.
Къде отивал целият този оборот? Една част може би била насочена към притежанията на Бритън-Хар, който по данни на МП има поне шест банкови сметки и толкова много холдингови компании, че на човек му прилошава. През септември 2021 г. купил къща в Анаполис за 554 хил. долара, а година по-късно – два терена в Миртъл Бийч, Южна Каролина, всеки на стойност от 60 хил. долара. Строителният предприемач от Thomasville Restoration Анди Емърхайн наскоро повдигнал иск срещу Бритън-Хар, заради неплатени сметки по ремонта на къщата в Анаполис. Бритън-Хар не се явил. Попитан за коментар, Емърхайн отговорил само: „Знаете ли къде мога да го намеря?“.
Вероятно голяма част от парите все пак е отишла в самата AeroVanti, така смятат служители й. Една единствена поправка на самолет може да струва стотици хиляди долара. Наемането на машините също никак не е евтино, нито пък горивото или заплатите. Нито спортните спонсорства. Разбира се, никой не е получил нищо от Бритън-Хар във връзка с много от тези разходи . Марчик твърди: „Той плащаше абсолютния минимум, за да нещата продължат да се случват“. Но това, което плащал, все пак стигало.
Не е за вярване, но Бритън-Хар се завърнал. Три дни след назначаването на големия брат, Тод се оттеглил, след като разбрал за присъдата по едно от служебните срещу AeroVanti за 750 хил. долара. Това споделил на Observer. 25 млн. долара трябвало да пристигнат от инвеститор от Лас Вегас, но той се отдръпнал в последния момент. Така че Бритън-Хар се върнал в пилотската кабина на компанията.
Около Хелоуин 2023 г. разточителният изпълнителен директор уведомил смаяните членове по имейл за „съживяването“ на AeroVanti. При така създалите се обстоятелства тонът му бил странно обичайно делови. В имейла пишело, че месечните квоти се вдигали на 2 500 долара, но членовете на Air Club можели да избират между две яхти (Casino Royale и En Garde с дневни тарифи съответно 4 995 и 3 995 долара), една рибарска лодка (Permit за 2 995 долара) и една 15-метрова платноходка (Sweet Caroline за 6 995 долара). В писмото се казвало още, че се разработвало мобилно приложение, а клубът бил отново „на крака и се развивал“. Цитирал само един самолет, Learjet 31A, с който обаче Бритън-Хар не разполагал, по думите на Хоупс, а Марчик оценил ситуацията като „пълна каша“.
Който се е надявал сътресенията на AeroVanti да са приключили, останал разочарован. В имейла си Бритън-Хар признал само, че „широката подкрепа и растежът“ на компанията „надвишиха оперативните възможности и общите нужди на членовете ни“. Това било едно от общо трите изречения, в който отдалече се намеквало за миналото. Остатъкът от текста се фокусирал върху „рестартирането“ на AeroVanti, “подновения път към успеха“ и плавното и славно политане, което със сигурност щяло да се случи. Ⓑ