от Джош Айделсън и Габриеле Копола
снимки от Джаред Соарес
Миналото лято, Джо Байдън покани Шон Фейн в Овалния кабинет и му каза, че е време за отрезвяващ разговор. Фейн, новият президент на синдикатът на Обединените автомобилни работници (ОАР), водеше договорна битка с високи залози срещу трите големи автомобилни производители (Голямата тройка) в Детройт и казваше на членове на синдиката, на репортери и всеки, който го слушаше, че иска повече помощ от Белия дом. С това се имаше предвид, че Обединените автомобилни работници имат нужда от още убеждаване, за да се присъединят към групата от синдикалисти, които вече бяха подкрепили Байдън във вероятния му реванш срещу Доналд Тръмп. „Федералното правителство излива милиарди в преминаването към електрически автомобили (ЕА) без условия и без ангажимент към работниците,“ беше писал Фейн в писмо към синдикалистите през май. Одобрението на Фейн има значение. Ръждивият пояс донесе победата на Тръмп през 2016 и помогна на Байдън през 2020.
Според хора, запознати със срещата, които говориха с нас при условие, че запазим анонимността им, защото не са оторизирани да я обсъждат, в Белия дом, Байдън припомнил на Фейн за своите трудосъобразни постижения и обяснил, че той изпълнява своята част в подкрепата на автомобилните работници. Те казват, че Фейн е казал на Байдън „не сме съгласни“ и изброил серия от проблеми, за които казал, че президентът трябва да направи повече и трябва да помогне, за да направи така, че следващото поколение работни места за автомобилните работници, ще си заслужават времето им. Това не е обичайно поведение за лидерите на синдикати в САЩ. В продължение на едно поколение, те предимно се нареждаха зад демократични кандидати и взимаха, каквото могат. Докато и двете страни отказаха да разкажат разговора в детайли, хората, запознати със срещата, казаха, че Байдън, който често се описва като най-подкрепящия синдикатите главнокомандващ, изглеждал изненадан.
Такъв е Фейн. След встъпването му в длъжност през март, 55-годишният Фейн съчетава популистка платформа, достойна за Бърни Сандърс, с усещане за спектакъл от ранга на Тръмп. Там, където неговите предшественици символично се ръкуваха с изпълнителни директори на автомобилни компании в началото на преговорите за договор, той ги пренебрегна. Той се обърна към членовете на синдиката, докато носеше тениска с надпис „ЯЖТЕ БОГАТИТЕ“, пусна видео на живо как изхвърля в боклука предложение за договор от старите му шефове, Chrysler (сега Stellantis NV). Когато компаниите не изпълниха условията му, той изпълни заплахите си за стачка, призовавайки целенасочени спирания на работа, които започнаха през септември и нараснаха по размер с времето.
В серия интервюта за Bloomberg Businessweek, провеждани между август и януари в и около Детройт и Вашингтон, Фейн каза, че отказът му за компромис върху обичайните неща – по-малко заплащане, по-малко придобивки, по-малко сигурност на работното място - е закъсняла корекция след десетилетия на неуважение от ръководството, Вашингтон и собствените редици на Обединените автомобилни работници. „Имаме ужасна история в този синдикат, по време на моя професионален живот, на поставяне на ниски очаквания и примиряване с дори още по-ниски“, каза той в интервю миналото лято в Solidarity House, централата на ОАР, на брега на река Детройт. „Тези дни свършиха.“
Всички тези излияния можеха да се приемат като празни приказки, ако Фейн не беше спечелил. Той обяви стачки във всеки от най-ценните заводи на Голямата тройка и до ноември постигна сделки и с трите, които доста надхвърляха това, което повечето наблюдатели смятаха за възможно. ОАР излезе от наказателна шестседмична стачка с увеличения на заплатите с 25%, дори и 33%, ако добавите и корекциите по разходите за живот. Повечето членове на синдиката не са виждали нещо подобно. А временните работници, които правят по-малко от 17 долара на час, ще бъдат преобразувани в постоянни и заплатите им ще се удвоят до над 41 долара до изтичането на договора през 2028 г. „ОАР бяха подценявани през цялото време,“ каза необичайно улегналият Джим Крамър на зрителите на CNBC след обявяването на сделките.
Ford, General Motors и Stellantis отказаха да коментират.
Докато мастилото съхнеше върху договорите, Фейн обяви дори още по-дръзка кампания. ОАР има 380 000 активни членове, от които, около две-трети правят коли или автомобилни части. (Останалите включват от наборчици до постдокторанти). Сега Фейн се опитва да добави още 150 000, като обедини заводите в САЩ на още 13 компании, включително BMW, Nissan, Subaru, Tesla и Volkswagen. Хиляди работници в тези компании вече са се регистрирали за организирането и профсъюзът е организирал кампания за всеки. Това е основната следваща стъпка, казва Фейн, към защита на печалбите на ОАР, като се уверим, че зелените работни места в индустрията са добри.
Почти всички, включително ръководителите на автомобилни компании и Байдън, казват, че преходът към електромобили е бъдещето на автомобилната индустрия. Голямата тройка се ангажираха да похарчат над 100 милиарда долара за електромобили през това десетилетие. „Трябва да го приемем, да го подкрепим и да го ръководим“, каза Фейн пред Businessweek малко след края на стачките. „Така че, ще направим всичко възможно, за да проработи за хората от работническата класа.“ Неговият ОАР пуловер беше украсен с цветна значка, подарена му от приятел, намек за изразяването му по време на преговорите в Детройт. На значката има малка въртяща се стрелка с думата „F---“ и колелце с думи, от които да избираш, които заедно образуваха фрази като „F--- THIS“, „F--- OFF“, „F--- YOU“.
Скептици твърдят, че Фейн си губи времето и че по-високите заплати ще направят по-трудно американските компании да се конкурират на пазара на електромобили, и че американците така или иначе не искат колите. Електрическите модели съставляват около 8% от продажбите на автомобили в САЩ миналата година, според изследователя Cox Automotive, а производителите на автомобили в САЩ са прекарали голяма част от 2023 г. в понижаване на своите ЕА, намалявайки прогнозите за печалба и забавяйки производството на нови модели. Докато ръстът на продажбите на електромобили в САЩ продължава да изпреварва този на общия автомобилен пазар, Тръмп превърна електротехниката в познато страшилище в кампанията си за гласовете на Ръждивия пояс и много работници му вярват, когато казва, че по-добрият начин да защитят работата си е да продължат да залагат на газ. През декември Stellantis предупредиха, че може да съкратят около 3600 служители, тъй като изпитват затруднения да продадат достатъчно хибриди, за да удовлетворят правилата за емисиите на Калифорния.
Заедно с продажбата на коли, бъдещият успех на Детройт зависи от това дали профсъюзът на Фейн може да накара играчите на индустрията, включително Илън Мъск, да вдигнат заплащането, придобивките и сигурността. Фейн казва, че там, където скептиците виждат неизбежността на пазарните сили и китайските трудови стандарти, той вижда ясен набор от политически избори, които предпочитат типичния читател на Businessweek пред неговите колеги. „Няма бъдеще по пътя, по който сме тръгнали, за по-голямата част от хората“, каза той в политическата централа на ОАР във Вашингтон през януари. „Трябва да променим диалога.“
Някои членове на ОАР се притесняват, че Фейн прекалено много обещава, но повечето от десетките членове, интервюирани за тази история, казват, че той е спечелил достатъчно доверие, за да направи голям замах. „Ако го чуете да казва нещо, то няма да е нещо, което да не чуете хиляди пъти зад тези врати“, казва служителят на Ford, Ландън Брадшоу. Все по-голям брой профсъюзници в необединени заводи също споделят неговата визия. „Искам да бъда част от създаването на това бъдеще“, казва Диъратри Хилиярд, баба на три деца, която доброволно е помогнала на ОАР да организира своя завод за електрически камиони Rivian Automotive Inc. в Илинойс. Но също така тя казва: „Искам нещо по-добро за нас. Не само за бъдещето, но и за нас сега.”
Фейн има дарба да кара хората да се размърдат. През август, месец след разговора му в Овалния кабинет – който Фейн описа в интервю като „много честна дискусия за това къде се намираме“ – Министерството на енергетиката на САЩ обяви допълнителни $12 милиарда безвъзмездни средства и заеми за преобразуване на автомобилни заводи за производство на хибриди и електромобили, заявявайки, че ще даде приоритет на профсъюзните магазини и по-добре платените работни места. Месец по-късно Байдън стана първият действащ президент, който се присъедини към стачен пост. По време на появата си в Мичиган, той произнесе кратка реч, преди да предаде микрофона на „Шон Фейн, вашият президент“. Фейн му благодари и каза на тълпата: „Знаем, че президентът ще постъпи добре с работническата класа.“ Байдън прегърна член на ОАР и стоеше отстрани, докато Фейн изнасяше реч за „войната“ на синдиката срещу „корпоративната алчност“ – по-голям враг, предположи той, от всеки чуждестранен противник. Когато Фейн обяви работническата класа за „истинските освободители“, Байдън размаха юмрук.
Работа в трите най-големи автомобилни компании някога е било достатъчно за бабата и дядото на Фейн да се преместят от Тенеси и Кентъки в Индиана. Трима от семейството са работили в General Motors Co., включително майката на бащата на Фейн, чийто родители я оставили в сиропиталище по време на Голяма депресия. Друг от семейството е бил в Chrysler през 1937 г., годината, в която профсъюзът бил официално признат. Да работиш в автомобилната индустрия беше „златният стандарт“, казва Фейн, който през 1994 започнал работа в завода в Индиана. Той работил там, докато не го наели ОАР през 2012 г., когато, казва той, влиянието и смелостта на синдиката вече били сринати.
След като достигнал своя връх от около 1,5 милиона през 70-те години на миналия век, членството в ОАР спаднало с повече от две трети през следващите четири десетилетия, тъй като производството на автомобили се преместило в чужбина и в нови заводи в САЩ, които профсъюзът не успял да организира. През 2007 г., след изкупуването на частния капитал от Chrysler, ОАР се съгласили на отстъпки, включително по-ниска скала на заплащане за последващи наемания. Фейн, тогава избран за местен комитетски служител на ОАР, написал писмо, в което казал на ръководството на синдикатите, че съгласят ли се на тази сделка, „можете да вземете пистолет и да се застреляте в главата“. След като се присъединил към персонала на ОАР, казва той, профсъюзните ръководители го укорили, че не вижда компанията като семейство.
През 2017 г. Министерството на правосъдието обяви разследване на ОАР за корупция и подкупи от ръководители на Fiat Chrysler Automobiles. Разследването доведе до присъди на 15 служители на профсъюзи и компании, включително двама бивши президенти на ОАР, и споразумение от 2020 г., което в крайна сметка доведе, в началото на 2023 г., до първия пряк избор на президент на ОАР от пълноправните членове. Фейн казва, че се е молил много, преди да реши да се кандидатира за главното място, знаейки, че ако загуби, ще загуби и работата си в ОАР. По време на дебат в Zoom с Рей Къри, Фейн, тогава вече президент на ОАР, каза, че е „дяволски бесен“ на последните резултати на синдиката, за които той обвини лидери с ниски очаквания, които „гледат на компаниите като на наши партньори, а не като на наши противници“. Къри отказа да коментира тази история.
Фейн спечели балотажа с около 500 вота, но бързо започна да се държи като човек с мандат. Той освободи някои от старите членове и изпълни ключови роли с нови, включително бивш организатор на Sanders и бивш репортер, който беше яростен критик на миналите лидери на ОАР. Заедно те започнаха да се подготвят за битка. „Готови ли сте за тътен?“ Фейн попита на митинг през август, където също цитира Стария завет и Малкълм Екс. Тълпата ръкопляска и аплодира.
Той пристигна на масата за преговори с високи искания (пенсии, четиридневна работна седмица) и обяви, че при липса на сделка, Голямата тройка може да очакват стачка в момента, в който договорите им изтекат. Вместо да се пазари с една компания наведнъж, определяйки таван на това, което другите две биха могли да предложат, той преговаряше и с трите едновременно, карайки ги да копират взаимно отстъпките си, за да не изостават. Вместо да поддържа разговорите поверителни и сърдечни, той предаваше на живо подробни, често невероятни актуализации. „Те ме гледат и виждат някакъв селянин от Индиана“, каза той по време на едно излъчване на живо. „Гледат те и виждат някой, когото никога не биха поканили на вечеря или не биха оставили да се вози на яхтата им.“
В полунощ на 15-ти септември, Фейн започна стачка в по един завод от всяка компания. След това разширяваше блокирането седмица след седмица, като наказваше компаниите, които смяташе, че се държат лошо при преговорите. Работниците гледаха неговите предавания на живо на телефоните си във фабриките, чакайки да научат дали те ще бъдат следващите, които ще си тръгнат. Когато Ford Motor Co. се появи на преговорите без нова икономическа оферта, Фейн каза: „Току-що загубихте Kentucky Truck“ и след това с едно телефонно обаждане започна изненадваща стачка в най-доходоносния завод. „Затварянето на този завод вреди на десетки хиляди американци“, каза председателят Бил Форд в реч през октомври, цитирайки въздействието върху доставчиците и общностите, както и върху работниците във фабриката.
В определени моменти Фейн заплаши да удари цялата работна сила на GM и Stellantis в САЩ. На главния оперативен директор на Stellantis North America, Марк Стюарт, предложи да ползват заместници почасово, защото не може да се има доверие на работниците, че ще се появят за смените си. Фейн, чийто медиен екип публично изтъкна публикации в Instagram, които показват Стюарт да си стои в Мексико по време на преговори, попита главния оперативен директор дали той и главният изпълнителен директор Карлос Таварес трябва да получат точки за присъствие. (Стюарт, който напусна Stellantis този януари, отказа коментар.) „Най-гордите дни в живота ми са раждането на децата ми, сватбата със съпругата ми, приемането ми в морската пехота и денят, когато Шон Фейн каза на Марк Стюарт да си го *****“, казва Даниел Висенте, машинен оператор, който беше избран за регионален директор на ОАР.
По време на предаване на живо в края на октомври Фейн каза на синдикалистите, че компаниите са прави да казват, че предлагат „рекордни“ договори, но че все още имат много години да компенсират:
„Имаме още аса в ръкавите, а те имат пари за харчене.“ Сделките, които постигна през следващите няколко седмици, показаха, че е бил прав. Заедно с огромните увеличения на заплатите и повишенията за дългогодишните им заместници, компаниите се съгласиха да платят около 150 милиона долара, което се равняваше на заплата за периода, прекаран от работниците в стачка. GM и Stellantis също така се споразумяха да улеснят работниците в техните заводи за батерии за електромобили, които са съвместни предприятия с южнокорейски компании, да се обединят и да се присъединят към договорите. Байдън се обади на Фейн от държавна вечеря с австралийския премиер, за да го поздрави.
Ръководителите на автомобилни компании казаха, че полемиките на Фейн са нанесли трайни щети на отношенията на ОАР с техните партньори и че той е можел да получи същите резултати без всички лични нападки. Служителите на компанията смятат, че са несправедливо поставени като злодеи в лява морална пиеса, предназначена да събуди подкрепа за синдикализиране. „Това не трябва да е Ford срещу ОАР“, каза Бил Форд в речта си през октомври. „Трябва да бъде Ford и ОАР срещу Toyota, Honda, Tesla и всички китайски компании, които искат да навлязат на нашия вътрешен пазар.“ Лидерите на GM бяха ядосани от видео на ОАР, наблягащо на осемцифрената годишна компенсация на изпълнителния директор Мери Бара и нейните колеги, като във видеото са изобразени с ореоли от 100-доларови банкноти, които кръжат около главите им. Някои законодатели и дори лидери на местни профсъюзи казват, че ще отнеме време, за да се възстанови доверието между двете страни. „Ако останем твърде радикални, ще загубим възможностите“, казва един местен лидер на ОАР, който говори с нас при условие, че остане анонимен, тъй като се притеснява да не подразни националното ръководство. Той казва, че се тревожи, че уплашените производители на автомобили ще избягват да инвестират в работни места за производство на батерии.
Фейн признава, че не е безгрешен, като например, когато обяви сделката за производство на батерии с GM „нефункционална“, докато двете страни тъкмо обсъждаха детайлите. „Нефункционална“ вероятно не беше добър избор на думи онзи ден“, казва той. „Просто, когато имам 20 камери в лицето си и хората хвърлят неща по мен, това беше първото нещо, което излезе от устата ми.“ Но той отбелязва, че сделката все пак е сключена. Работниците в няколко известни завода, включително завода Kentucky Truck, гласуваха против сделките, защото искаха повече, а не по-малко. А профсъюзниците казват, че казването на трудни истини е помогнало на Фейн да стимулира членовете на синдиката. „Той показа какво представлява лидерството на обикновените хора“, казва Сандърс, който председателства комисията по труда в Сената. „Шон е честен човек и им каза истината. Това отекна в цялата страна.“
Да си зелен не прави работата безопасна. През октомври, Американска администрация по безопасност и здраве при работа (ААБЗР) публикува 17 обвинения в сериозни нарушения на безопасността в завода за батерии за електрически мобили на GM в Охайо, които са разследвали по повод експлозия там по-рано тази година. Инспектори от ААБЗР откриха, че Ultium Cells LLC, предприятието на GM с корейската компания LG Energy Solution Ltd., не са успели да осигурят защита на дихателните пътища от излагане на опасни химикали или да инсталират необходимите защити на машините. Когато през април работниците били изложени на корозивни химикали, те „не са получили спешен душ или станция за измиване на очите“, според доклада на агенцията. През май били изпуснати опасни вещества на работното място и компанията не успели да предприемат спешни действия. През септември, служител бил заплашен с наказание, защото докладвал за нараняване „и служителите се страхували да докладват за инциденти на работното място, поради притеснение от последствията“, казват инспектори от ААБЗР.
„Реших, че ще се поправят“, казва Итън Сърдженавик, който започнал работа като техник по Отопление, вентилация и климатизация в завода Ultium през 2022, отчасти привлечен от репутацията на GM. “Боже, колко сбърках.“ Един ден, когато пристигнал за смяна, заварил дим навсякъде, заради пожар, но никой от ръководството не направил нищо. Работниците на Ultium, които гласували в полза на обединението през 2022, казват, че всички са извлекли полза от преговорите и присъединяването към новия договор на ОАР с GM. Заедно с това голямо повишение – някои работници в завода Ultium преди това са взимали 15,50 долара на час, което е по-малко, отколкото биха взимали в склад на TJH HomeGoods или като местни дистрибутори на Pepsi – заводът вече има избрани от синдиката представители по безопасността. Говорител на Ultium казва, че компанията работи в тясно сътрудничество с ОАР за справяне с опасностите за безопасността и очаква с нетърпение да работи с ААБЗР за разрешаване на своите опасения.
Фейн казва, че заводът е пример за важността на приемането на по-добри работни условия в производството на електрически автомобили. „Ако човек не би излязъл от вкъщи за да работи в McDonald’s за 15 долара на час и да прави бургери и пържени картофи, защо би отишъл във фабрика за батерии, да е изложен на химикали, които го карат да повръща и припада?“ пита той.
Републиканците подхранват тревожността относно прехода към зелена енергия и го обръщат в своя полза. През есента, денят след стачния пост на Байдън в Мичиган, Тръмп изнесе реч в завод за автомобилни части, който не е част от профсъюза, като каза на тълпата, състояща се от стотици души, че преминаването към електрически коли, ще означава край на работните места профсъюзите. Бившият президент каза, че е подкрепял борбата на членовете на ОАР, но с електрическите автомобили, „няма никакъв смисъл, защото след две до три години няма да имате нито една работа в този щат“. Той призова всички членове на ОАР там да накарат техния президент да гласува за Тръмп: „Шон, подкрепи Тръмп и можеш да си вземеш хубава двумесечна ваканция, да се върнеш и, момчета, ще бъдете по-добре, отколкото някога сте били.“
Дъг Кинг, който е служител на Stellantis, носеше своята ОАР тениска на митинга. „Чувствах се сигурен единствено, когато Тръмп беше на власт,“ казва Кинг, който вярва, че Тръмп може да направи повече от Байдън за запазването на автомобилните работни места в САЩ. След митинга, Кинг се срещнал с Тръмп и казва, че бившият президент му задал два въпроса: Какво мислиш за електрическите автомобили и какво ще ми коства да получа одобрението на Фейн? Кинг казал на Тръмп, че одобрението от Фейн едва ли ще се случи, но че имал голяма подкрепа в завода.
Вероятно е прав. Въпреки че Файн казваше на синдикалистите, че връщането на власт на Тръмп ще нарани интересите им, той разбира влечението привлекателността на аргумента на Тръмп. „Нашите работници не харесват прехода към ЕА“, каза той пред Businessweek през август. „Така че, когато някой дойде и каже: „Пригответе се да гледате как работата ви изчезва“, това ще отекне.“ Самият Фейн гласува за кандидата на трета партия, Рос Перо, на президентските избори през 1992 г. в подкрепа на гръмогласната опозиция на Перо срещу Северноамериканското споразумение за свободна търговия.
През последните години, Голямата трйка и ОАР казаха, че електрическите автомобили може да изискват много по-малко работни часове от техните събратя, задвижвани с газ, защото включват по-малко части и по-ясна механика. Но следвайки примера на Tesla Inc., производителите на автомобили въвеждат вътрешни работни места по електрониката. И през 2022 г. изследователи от Университета Карнеги Мелън, работещи със собствени данни от доставчици на автомобили и водещи производители, заключиха, че стотиците стъпки, нужни за създаването на ЕА, всъщност могат да изискват повече работни места за автомобил, „поне в краткосрочен до средносрочен план“. Някои ще са обичайните работни позиции (шофьори на мотокар); други биха включвали внедряването на работа, която днес се извършва от външни производители на части, като строене на двигатели и батерии; трети биха включвали наблюдаване на машини, които произвеждат батерийни клетки.
Подкрепящите Байдън разчитат този по-нов модел да продължи да набира популярност. „Автомобилните компании вече са по-стимулирани да предприемат стратегии за „изграждане“, вместо за „купуване“ за своите вериги за доставки“, каза в имейл старши съветникът на Белия дом Джийн Сперлинг.
Какво ще означава всичко това за автомобилните работници в САЩ ще зависи от това колко от тези задачи в крайна сметка ще бъдат автоматизирани или възложени на външни изпълнители, до колко ще могат да изкажат мнение служителите за качеството на новите работни места и дали са обучени за тях. Фейн казва, че досега работниците предимно са били пренебрегвани. И това настрои някои членове срещу електрическите автомобили. Джим Хауъл, 34-годишен член на ОАР, работещ за Ford в Кентъки, казва, че е убеден, че ЕА означават по-малко работни места и че профсъюзното послание на Байдън звучи като празни приказки, докато той продължава да настоява за това. Но много членове казват, че приветстват прехода, стига да включва и тях. „Израснах с VHS касети, минахме към LaserDisc (LD) и DVD“, казва служител на GM в Мичиган, Винс Гъсти. „Защо с колите да е по-различно?“
Докато членовете на ОАР разчитат на Фейн да представи аргумента си пред администрацията на Байдън, съюзниците на Байдън, които се притесняват, че Тръмп може да се върне обратно в Белия дом чрез анти-ЕА реакцията си, наблюдават Фейн и неговия нов политически капитал. „Той трябва да ги похарчи, за да помогне с това“, казва Кейт Гордън, бивш старши съветник на министъра на енергетиката Дженифър Гранхолм.
Като президент, Байдън се е опитвал да прави нещата различно.
Със закон е одобрил стотици милиарди долари под формата на данъчни облекчения, безвъзмездни средства и заеми за инициативи за зелена енергия, с различни предпазни мерки, предназначени да гарантират, че произтичащите от това работни места няма да бъдат лоши. Освен стимулите, свързани с финансирането от Министерството на енергетиката през август, министерството каза, че споразуменията със синдикатите могат да подобрят шансовете на проектите да получат държавни пари. И когато заводът Ultium в Охайо търсеше одобрение за заем през 2022 г., Гранхолм два пъти се обади на Мари Бара, за да потвърди, че служителите там ще имат добър шанс да се организират, според администрацията на Байдън. Синдикатът спечели и заводът получи заема си.
Все пак няколко по-строги законодателни предложения бяха отхвърлени в Сената на САЩ, включително данъчен кредит за хора, които купуват автомобили, произведени от профсъюзи, и забрана на федерални субсидии за компании, които водят кампании срещу синдикалното организиране. Защитниците на труда призовават Байдън да използва трибуната, за да подкрепи профсъюзните движения и да задържи федерални средства от компании, които упорстват в тактиката за разбиване на синдикатите. Сперлинг каза в имейл, че Байдън е показал, че има „намерение да направи всичко, което е законно и подходящо“, за да насърчи парите от своя Закон за намаляване на инфлацията да „подпомогне не само американските работни места, но и добрите синдикални работни места“.
За да спечели подкрепата на работниците за прехода към зелена енергия, някой ще трябва да им докаже, че наистина си заслужава времето, казва Дженифър Харис, която е служила в Националния икономически съвет на Байдън. След победата на Голямата тройка, „може да имаме шансове за битка“, казва тя. Харис казва, че се надява Фейн сега да помогне на производителите на автомобили да осигурят каквато и да е правителствена помощ, от която се нуждаят, за да се конкурират с електрическите автомобили от Китай. „Това ще изисква компромиси и творчество“, каза тя.
Тези сметки може да станат много по-академични, ако Тръмп се върне в Белия дом. „Който и да стане президент, няма да възпре усилията ни“, каза Фейн в интервю през януари във Вашингтон. Но все пак призна, че „Тръмп е майстор в това да казва на хората, каквото искат да чуят“ и каза, че преизбирането на бившия президент „ще е катастрофа, защото той е срещу трудовите организации.“ На 24 януари, Фейн покани Байдън на ежегодния конгрес на ОАР и обяви, че синдикатът е подкрепил кандидатурата му за преизбиране. „Доналд Тръмп не става“, каза Фейн. „Нека да станем и да приветстваме човека, който се застъпи за нас.“
Засега много производители на традиционни автомобили все още се борят да избият вложените милиарди в разработката на ЕА и се опират на спестявания, докато увеличават производството. От друга страна, GM обяви рекордно обратно изкупуване на акции на стойност 10 милиарда долара, седмици след постигането на сделката с ОАР, потвърждавайки, че шкафовете на Детройт не са съвсем празни. В изказвания, интервюта и свидетелски показания в Конгреса, Фейн подчертава своите предубеждения към твърденията на компаниите за техните ограничения.
През декември, в Holiday Inn, в източната част на Кентъки, Фейн показа квитанцията за заплатата на дядо си от Chrysler отпреди осем десетилетия на членовете на новосъздадения организационен комитет в близкия завод на Toyota. Той похвали екипа за напредъка им към синдикализиране на завода, където ОАР претърпя няколко поражения. Той също така се опита да ги подготви за вероятното отдръпване на компанията, включително като доброволно посочи колко пари прави (около 200 000 долара, както се потвърждава от федералните документи) и отбеляза, че за разлика от директорите на автомобилните компании, неговото заплащане се определя от синдикален вот.
„Не вярвам в твърдението „не мога“, каза Фейн на събралите се служители. „Не мога не е оправдание.“ Той се здрависа с няколко човека, направи си снимки с групата, от която няколко човека носиха своите „ЯЖТЕ БОГАТИТЕ“ тениски. „Атмосферата е различна сега“, казва 29-годишния служител Джеф Алън, ветеран от минали провалили се усилия на синдиката. Победите от миналата есен доказаха, че „всичко е възможно, ако сме обединени.“, каза той.
Подобно на стачката на Фейн в Детройт, този организационен натиск противоречи на доскорошната традиция на ОАР. Вместо да наблегне върху няколко сравнително обещаващи цели, той преследва цялата индустрия наведнъж, обявявайки амбициите си пред света и разчитайки на набраната скорост, за да отбележи някои бързи печалби, както Старбъкс синдикатът направи през 2022 г. Въпреки че има разногласия в редиците на ОАР относно кои компании са най-лесни за достигане, накрая решават служителите. Новият сайт на синдиката позволява на работниците от всеки от 13-те завода, които не са част от синдиката да подпишат онлайн. Веднъж организаторите да стигнат 30% подкрепа на дадено работно място, работниците в синдикалния комитет ще се самообявят публично. На 50%, ще направят голям митинг, заедно с Фейн. При 70%, ако компанията доброволно не се съгласи да признае техния синдикат, те ще се опитат да спечелят управлявани от правителството избори.
Съдейки по действията на компаниите, те не го виждат като празна заплаха. В рамките на няколко седмици след сделките в Детройт, Honda, Nissan и Toyota обявиха повишения на служителите си извън синдикатите. Tesla направи същото през януари, като го нарече „пазарна корекция“. ОАР казва, че е достигнал границата от 30% през декември във фабрика наVolkswagen в Тенеси и през януари в завод на Мерцедес в Алабама.
Подходът на Фейн може да се провали, разбира се, и да коства новото влияние на ОАР. Големите компании обикновено имат предимство при синдикалните избори, тъй като федералният закон им позволява да провеждат задължителни антисиндикални срещи и налага минимални санкции за незаконно отмъщение срещу профсъюзните организатори. Националният съвет по трудови отношения (НСТО) разследва жалби на ОАР, в които се твърди, че е имало отмъстителни действия от страна на Хонда в Индиана, Rivian в Илинойс и Hyundai в Алабама. (В изявление за Businessweek Hyundai отрече да е извършил нередности. Rivian отказа коментар, а Хонда не отговори на искания за коментар.) Разпределянето на ресурси сред куп компании, като същевременно им подсказва плановете на синдиката, може да има лош ефект. „Мисля, че работниците са готови“, казва Фейн. „Мисля, че сега е моментът.“
Tesla представлява особено привлекателна и трудна цел. Това е най-ценният производител на автомобили в света, синоним на електрически автомобили и управляван от най-богатия трол в галактиката. Но няма шеф, който да е по-решен да избегне отстъпването на контрола на работниците. По време на последния натиск на ОАР във фабриката на Tesla в Калифорния, НСТО постанови, че компанията многократно е нарушила федералния закон, включително чрез уволнение на активист на име Ричард Ортис, „принудително разпитване“ на служители и използване на Twitter акаунта на Мъск преди X, за да ги заплашва. Миналата година, когато работниците на Tesla в Ню Йорк раздадоха картички в стил Свети Валентин, обявявайки организираща кампания с профсъюза Workers United, компанията уволни десетки хора през следващите два дни. Регионален директор на НСТО отхвърли твърдението на синдиката, че уволненията в Ню Йорк представляват незаконно отмъщение. Workers United обжалва решението.
Дори когато компаниите се сблъскат с НСТО, това не оставя следа. Обжалванията могат да се проточат с години и няма индивидуална отговорност за ръководители или наказателни щети за компании, за които е установено, че са нарушили закона. Ортис беше уволнен през 2017 г. и все още не си е върнал работата въпреки поредица решения в негова полза. Неговият случай е висящ пред базирания в Луизиана Пети окръжен апелативен съд, който наскоро постанови в различен спор, че Tesla има правото да забранява тениски ОАР.
Tesla, които не отговориха на искания за коментар за тази история, отрекоха неправомерни действия в тези случаи.
Склонността на Мъск към изгаряне на пари и репутация от обида само задълбочава колебанието на някои служители да го пресекат. „Колкото повече лудости прави, толкова повече хората се плашат“, казва един. Някои работници са убедени, че Мъск би предпочел да затвори завода във Фримонт, Калифорния, отколкото да признае синдикат там. По време на предишни опити, обявени през 2017 г., за организиране на ОАР, компанията публикува антисиндикални съобщения над писоари, като например сравняване на присъединяване към синдикат с връчване на непознат празен чек. Мъск също се възползва от ситуацията с корупционните скандали на ОАР и отбеляза, че последният път, когато синдикатът е представлявал персонала на Фримонт - тогава предприятие на GM-Toyota, което направи Pontiac Vibes и Toyota Matrixes - в крайна сметка затвори.
Фейн казва, че не е изненада, че ОАР не може да стигне до Tesla преди, когато синдикатът е бил затънал в собствените си скандали, корпоративен уют и скапани договори.
Сега, казва той, "можем да победим всеки." Фабриката на Tesla във Фримонт ще бъде внимателно наблюдавана цел. Чернокожите работници там са спечелили милиони долари в общи присъди след обвинения в рутинен расов тормоз и дискриминация. Заводът също има проблеми с безопасността. Миналия април служител беше хоспитализиран с шест счупени ребра, след като беше затиснат в Model Y, след като Tesla не успя да осигури прекъсване на захранването към конвейерната лента, според цитат от Калифорнийската агенция за безопасност, получен от Businessweek чрез искане за публични записи. (Tesla обжалва цитата.) Личната насоченост на Мъск към усилване на антисемитската жлъчка в социалните медии и рекламирането на републикански президентски избори също може да подкопае доверието му сред служителите в Bay Area.
„Не приветствам идеята за синдикати“, каза Мъск пред журналиста на New York Times, Андрю Рос Соркин на конференция през ноември, малко след като каза, че съжалява за подкрепата на публикация в Twitter, в която еврейския народ бива обвинен в „омраза срещу белите.“ (Това беше интервюто, в което той каза на разгневени рекламодатели да си го ***.) Синдикатите създават ситуация на „господари и селяни“, каза милионерът на съоснователя на Billions. Синдикализирането, каза той, би представлявало личен провал: ако се случи, това означава, че „ние го заслужаваме“.
Фейн не търси контакт с Мъск. Въпреки че двама от неговите предшественици са се срещали с него, за да видят могат ли да намерят общ език, Фейн казва, че не е необходимо да прекъсва сделки, за да организира завода на Мъск. „Не виждам смисъл в това,“ казва той. Когато Tesla се синдикализира и настане време да се обсъждат договори, „може би ще се срещнем на масата за преговори.“ - с Дейна Хъл, Кийт Нотън и Дейвид Уелш
