В хода на кариерата си Фелипе Торес е поправил хиляди обувки, сменял е токове на стилни дамски обувки, разширявал е стискащи официални мъжки обувки, поправял е подметки на високи ботуши с навъртени прекалено много километри. През миналата зима обаче той се сблъсква с необичайната задача да поправи обувка със страничен разрез с дължина от 90 см. Въпросната обувка може да стане на великан, но Торес знае, че става дума за т.нар. Голяма обувка (неслучайно кръстена така), сградата в Бейкърсфилд, Калифорния, в която се помещава работилницата му през последните две десетилетия. Торес казва опечалено: „Това е единствената обувка, която няма да мога да поправя“.
През февруари отстрани на структурата с форма на обувка, може би отговаряща на номер 700, но никой никой не я е пробвал, за да потвърди, се блъска автомобил. Фасадата е на парчета, а вратата е разрушена. Торес, който държи под наем магазина от 2002 г., е принуден да затвори за една седмица, докато група работници закърпи повредата. И въпреки трудностите да се намерят връзки, за целта са изработени 7,5-сантиметрови въжета, които светят през нощта.
Голямата обувка е един от малкото останали примери на т.нар. миметична архитектура, т.е. структури, които изглеждат като стоката, която продават, на принципа на визуалната ономатопея. Стилът се заражда през 20-те години на 20 в., когато започва епохата на „крайпътните забавления“, в която стотици или дори хиляди такива сгради са построени в САЩ във формата на кана за кафе, фотоапарат, фунийка за сладолед и други подобни, за да съблазнят пътуващите с кола. Посетителите на Орландо сигурно са минавали покрай полусферичната структура на Orange World, намираща се в ивицата от мотели и магазини за дрънкулки до входа на Disney World. Жителите на Охайо могат да се отклонят от междущатска магистрала 70, за да се възхитят на 7-етажната кошница за пикник. На около 30 км източно от центъра на Лос Анджелис пък ви очакват порции прясно изпържени донъти в Donut Hole, заведение във формата на гигантско лакомство, през което се преминава директно с колата.
Този тип структури представляват огромна реклама сами по себе си. Торес споделя, че „всички в града знаят обувката“. Но те могат да представляват и голяма тежест за собствениците или наемателите си. Самият Торес се смята за късметлия, защото независимо от това, че е построена през 1947 г., работилницата му официално няма статут на забележителност. По тази причина той е имал правото да я пребоядиса след катастрофата и черната подметка вече да стъпва на сива основа, за разлика от предишния червеникав цвят.
Боби Грийн е срещнал повече проблеми с коктейл бара си в Лос Анджелис Idle Hour, който е във формата на бъчва и е построен през 1941 г. След като мястото стояло празно от десетилетия, Грийн го купил на търг за 400 хиляди долара през 2011 г. Статутът му на архитектурна забележителност забранил основно преустройство, а ремонтът продължил две години и струвал 2 милиона долара, за да покрие изисквания като това професионални майстори бъчвари да подменят гниещата дървена облицовка. Според Грийн, „Не става дума да лепнеш права дървена дъска. Процесът е по-сложен“.
Но предприемачът може да разкаже и за забавната страна на реконструкцията. Преди пет години той купил щанд за хотдог в Лос Анджелис, затворен от 2005 г., който се нарича Опашката на кутрето. Размерът на миниатюрната структура позволил тя да бъде натоварена на камион и закарана в склад, където Грийн и негов служител я поправяли в свободното си време. След като намерили нова локация, те прекарали няколко месеца да изкусурят детайлите, събрали стари снимки и изрезки от вестници, наели дизайнери, за да комбинират цветовете, намерили стари менюта и пресъздали униформите от едно време.
Статутът на забележителност може да е в тежест, когато дойде време за ремонт, но често се оказва от решаващо значение за оцеляването на структурите. Екипът на Грийн се борил за даване на статут на забележителност на циментова постройка в Западен Лос Анджелис във формата на купичка, остатък от верига ресторанти за чили. Комитетът на ЕлЕй, който обработва заявките обаче, в крайна сметка отказал статута на закрила, в резултат на което структурата е разрушена през по-миналата година.
Фирмата на Грийн 1933 Group притежава 11 исторически сгради. Той самият казва, че поддръжката им е постоянна грижа, която осигурява работа на един майстор шест дни в седмицата. Въпреки че климатът и минаващото време оставят своята следа върху тези структури, най-големите заплахи често идват от хората, както показва и ударът на автомобил в Голямата обувка. В Кутрето на Грийн са монтирани подпорни колони, след като една жена се блъскала в кренвирша, който се подава от хлебчето.
Структурите понякога разкриват на притежателите си дълго пазени тайни. Преди тридесет години родителите на Том Ричи купили сграда във формата на бутилка, построена в края на 30-те години в Спокан, Вашингтон. Тя се прераждала няколко пъти, първоначално като бакалия, после под формата на магазини за цигари, цветя и стоки втора употреба, за да достигне до сегашното си превъплъщение в Mary Lou’s Milk Bottle, старомоден ресторант, специализиран в предлагането на бургери и млечни шейкове, ръководен от Ричи. Избухналият през 2011 г. пожар унищожил по-голямата част от същинската част от постройката от бетон и цимент, застрашавайки и самата бутилка.
По време на реконструкцията работниците открили, че таванът на бутилката е снижен, закривайки голяма част от издълбаната структура. Семейство Ричи поръчало на работниците да махнат тавана и така днес, когато влизат в бутилката, клиентите на ресторанта виждат около 6 метра навътре в гърлото на шишето, осветено от гирлянд крушки във формата на бутилки за мляко. Според Ричи, „Просто е уникално. Бих избрал точно това каквито и други опции да има, нямам никакви съмнения“.
Собствениците споделят и други свои притеснения. Въпреки че дават огромна видимост, вниманието не винаги е доходоносно. Торес разказва, че често го прекъсват любопитни минувачи, които разпитват за историята на обувката или се снимат с обущаря. Въпреки че му отнема много време, той казва, че доброто настроение при тези срещи е част от бизнеса му, почти колкото поправянето на подметки или каишки: „Когато кажа на хората, че работя тук, те се въодушевяват и ми предават вълнението си. Това е правилното отношение“. --- Ана-Луиз Джексън
В ОБОБЩЕНИЕ Сградите във формата на кана за кафе, фотоапарат и други подобни от времето на „крайпътните забавления“ са забавни, но собствениците им трябва да се занимават с неща като правилата за поддръжка и любопитни посетители.
