От Преслав Райков
Учени от Калифорнийския университет в Бъркли разработват нова технология за генно манипулиране на ДНК на какаовите какаовите растения. Ако експериментите се увенчаят с успех, разсадът на културата ще може да оцелява при по-сух и горещ климат.
Какаовите растения са изключително чувствителни към климатичните промени, защото могат да растат само на около 20 градуса северно и южно от екватора, тъй като се нуждаят от условия, подобни на тези в тропическите гори - сравнително еднакви температури, висока влажност, обилни дъждове, богата на азот почва и защита от вятър".
Понастоящем западноафриканските държави Кот д'Ивоар и Гана са сред водещите производители на шоколад, като произвеждат повече от половината от световното предлагане. На фона на прогнозите, че какаовото дърво може да изчезне като растителен вид до 2050 заради климатичните катаклизми, в момента, перфектната буря се разразява и на международните пазари на суровината. А голяма част от тях са породени от неспазването на базовите икономически процеси и модели по света.
Като цяло настоящата година се очертава да бъде една от най-тежките за световното производство и търговия с какао, с почти двоен скок в цената на тон до $3000, серия от фалити и финансови проблеми за страните-производителки, както и ограничено предлагане на основната суровина. Неблагоприятните климатични промени, нарушените вериги на доставки, както и желанието за налагане на монополен ценови картел от страна Кот д'Ивоар и Гана, стартираха редица икономически проблеми за шоколадовата индустрия през последните години. Подправени с горчивият привкус на стремглаво нарастващите глобални лихвени проценти и засилващите се инфлационни процеси, както и нестихващата война в Украйна, днес световната какаова индустрия е под изключителен стрес, а потребителите остават с горчив вкус.
Какаови икономики под натиск За съжаление, какаовото дърво (Theobroma Cacao) е едно от растенията, което най-трудно може да отговори на предизвикателствата на стремглаво повишаващото се глобално търсене на тази суровина. Нарастващото световно население, както и все по-големият дял на хората, които навлизат в сегмента на средната класа, предопределят тренда на покачване в глобалното търсене на суровината да бъде в диапазона от 3% до 5% годишно. Растеж, който е кристално ясно, че не може да бъде посрещнат натурално от съществуващите плантации на какаови дървета и съответно създава предпоставки за недостиг на суровината и повишени цени в дългосрочен мащаб. По данни от международната какаова асоциация (ICCO), за сезон 2021-22 на пазара е регистриран недостиг от 306 000 т какаови зърна. Съответно това се отрази и върху цените и през последните 2 години виждаме устойчив тренд на покачване и на двете основни борси в Ню Йорк и Лондон.
Кот д'Ивоар е най-големият производител на какао в света с дял от 45% от световното предлагане. Бизнесът с какао генерира 15% от БВП на западноафриканската нация и дава препитаниe на приблизително 600 000 фермери и техните семейства. Обичайна гледка по улиците на Абиджан са децата, които отиват на училище благодарение именно на приходите от какаовите плантации на своите родители. Въпреки се – колкото и абсурдно да звучи - много от тези деца никога през живота си не са опитвали истински шоколад. Независимо, че страната осигурява близо половината от световното производство на какаови зърна (4.8 млн. т пред 2022), икономиката на Кот д'Ивоар получава обратно едва 5% от стойността от глобалната шоколадова индустрия, която към момента се оценява на $100 млрд. годишно. За да дадем перспектива на производството на какао в страната, можем да кажем, че през 2022 Кот д'Ивоар успя да произведе 2.2 млн. т какаови зърна, или количество равняващо се на производството на слънчоглед в България за същия период.
И въпреки водещата си позиция на пазара, през февруари т.г. националният регулаторен орган за търговията с какао на Кот д'Ивоар – “Съветът за Какао и Кафе” (Conseil Café-Cacao), се срещна извънредно с местни и международни търговци заради риска страната да не изпълни сключените си мултинационални договори за износ. Това естествено притесни международните търговци и на основните борси в Лондон и Ню Йорк суровината записа рекордни ръстове, достигайки до почти $3 000 за тон в Ню Йорк, и съответно почти £2 200 в Лондон.
Икономическата ситуация в Гана е още по-притеснителна. В страната, която е втората по големина производителка след Кот д'Ивоар и отговоря за 20% от световното предлагане, какаовата индустрия също е сектор с невероятно високи залози. В буквален смисъл! Въпреки, че сегментът генерира само 3.5% от БВП, износът на суровината на международните пазари осигурява голяма част от основните валутни приход на страната, като единствено отстъпва на минерално-добивната промишленост. А тези приходи са изключително важни в текущата икономическа ситуация.
В началото на 2023 Гана изпадна в несъстоятелност по външния си дълг след, като не можа да осигури $40.6 млн. плащания по държавните си облигации в падеж. Поради това на 21 февруари международната рейтингова агенция Fitch свали кредитния рейтинг на страната до “ограничен фалит”. Вторият по големина производител на какао в света фалира! А това не вещае нищо добро за производството на какао в световен мащаб. Държавният фалит на страната има потенциала да остави голяма част от фермерите без доходи, а световните пазари без количества жизненоважно какао.
Защо се стигна дотук? Ситуацията е обусловена от спецификата за финансиране на производството и търговия с какао в Гана. Традиционно страната, чрез държавният си орган отговорен за сектора – “COCOBOD”, осигурява средствата, с които предплаща на местните фермерите преди началото на всеки нов какаов сезон. Тези средства се използват основно за подготовка на плантациите, осигуряването на необходимите материали, торове и препарати за химическа защита, горива и заплащане за работна сила необходими за отглеждането и маркетирането на какаото през сезона. Практика през последните години е тези средства да се подсигуряват ежегодно чрез глобален синдикиран кредит между повече от над 15 международни кредитора, в това число глобални банки, като Rabobank, Natixis, HSBC, Commercial Bank of China, Standard Chartered и Arab Bank for Economic Development in Africa.
Последният такъв какаов синдикиран кредит за Гана беше сключен през октомври 2022, когато парламентът на страната подсигури $1.13 млрд. за предстоящия какаов сезон (2022/23). Въпреки, че и тогава икономическата ситуация в страната не беше цветуща и имаше голяма вероятност страната да изпадне във фалит, Гана все още имаше надежда, че ще може да излезе от финансовата криза и да не фалира. Съответно международните институции опортюнистично повярваха в тази теза, и какаовият синдикат се случи за поредна година. Но Гана фалира!
В клаузите на договора е посочено ясно, че за да бъдат използвани средствата по предназначение, страната не трябва да бъде във фалит, а сключените договори с международните прекупвачи за бъдеща продажба на какаото се залагат като обезпечение по синдикирания кредит. Към настоящия момент и двата фактора са нарушени, а очакваните количества от основната реколта са силно ревизирани в негативна посока, което само ще задълбочи световния дефицит на какао. Освен това поставя редица ганайски производители и фермери пред риска от фалит и неизпълнение на международни договори. В същото време поставя основните потребители на суровината – шоколадовите компании, пред труден избор и невъзможност за ефективна диверсификация на очакваните от Гана количества. Можем да прогнозираме, че най-вероятно голяма част от кредиторите ще имат към количествата какао пристигащи в складовете за износ, както и по сключените договори за бъдещи доставки, което още повече ще влоши финансовата позиция на страната.
Правителството и без това ще бъде поставено пред тежки финансови претенции заради фалита на страната, а това директно ще се пренесе върху какаовите плантации и малките и средни фермерски кооперативи, които няма да могат да се сдобият навреме с необходимите средства, за да доставят в срок обещаните количества какао. В Гана, доходите на фермерските семейства остават изключително ниски, като голяма част от тях преживяват с по $1 на ден. В крайна сметка, това ще се отрази негативно и върху световния баланс и пазарът отново ще изпадне в дефицит и ще оскъпи крайната продукция.
Горчив урок по икономика Уроците, които повишените цени на шоколада оставят след себе си, трябва да бъдат добре анализирани най-вече от страните с монокултурна индустрия. Гана, държавата, която само до преди 5 години беше определена от Световната банка като изгряващата звезда на Африка и през 2019 имаше най-бързо развиващата се икономика в света, днес вече не е на световната икономическа витрина. Въпреки, че е основен износител на какао, злато и петрол, Гана трудно се справя с най-тежката си финансова криза от десетилетия, с инфлация от рекордните 50,3 %, недостиг на твърда валута за покриване на плащанията по външния си дълг, както и притеснително разширяващи се бюджетни дефицити и нестабилни държавни финансови политики.
Икономическите успехи на Гана бяха в центъра на вниманието, след като новото правителство на президента Нана Акуфо-Адо пое властта през януари 2017. Първоначално администрацията на Акуфо-Адо успя в значителна степен да обуздае и намали инфлацията от 15.9% до 7.9%. Правителството подобри дълговия профил на страната, подобри баланса в държавните финанси, като постигна бюджетен дефицит от само 6.5%, и насърчи редица инвестиции в добивната индустрия. Въпрек това, неоспорим факт е, че икономическите успехи през тези 5 години се дължаха основно на ръста на петролната индустрия. Правителството попадна в капан, след като неглижира инвестициите в земеделието, в това число и какаовата индустрия, както и в другите ключови сегменти от икономиката на страната. Не успя също така да диверсифицира приходите в бюджета и сега плаща висока цена за това. А земеделието наистина е основополагащ отрасъл от икономиката на Гана. Секторът дава 21% от БВП на страната, както и осигурява над 90% от продоволствените й и хранителни ресурси.
Допълнително усложнение причиняват редицата социални програми, като безплатно образование с безплатна храна в училищата, намалени данъчни ставки, които правителството осигуряваше от приходите генерирани от петролната индустрия. Но през последните 2 години Гана приходите от твърда валута в хазната намаляха застрашително, бюджетните дефицити се увеличават и достигат до 10%. Като катализатор на тези негативни процеси се явиха ковид пандемията и войната в Украйна, както и световната инфлация. В резултат на всичко това в началото на 2023 страната изпадна в неплатежоспособност по външният си дълг, а инфлацията в страната надхвърли 53%, поставяйки населението в капан и под риска от социални безредици. Днес какаовата индустрия, която е една от основните движещи сили на икономиката на Гана, не може да изпълни международните си договори и задължения, а бъдещите инвестиции в развитието на нови плантации и преработващи центрове за какаови зърна са стопирани и са забавени поради отлива на капитали. Това вещае още по-голям недостиг на суровината в световен мащаб – тенденция, която ще остане определяща търсенето през следващите 5 до 10 години.
Да имитираш ОПЕК не е лесно През 2019 Кот д'Ивоар и Гана сформираха своя собствена какаова версия на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). Като основни производители и износители на какаови зърна, контролиращи над 60% от световното предлагане, страните искаха да наложат пазарна премия от $400 за тон, която купувачите да заплащат. Тя трябваше да помогне за повишаване жизнения стандарт на фермерите и при финансирането на устойчиво разширяване на сектора. В действителност обаче, премията не успя да постигне желаните резултати, но пък създаде изключителна волатилност на цените.
Инициатива на Гана и Кот д'Ивоар за повишаване цените на какаовите зърна чрез тази допълнителната премия, беше в голяма част провалена и от пандемията и краткотрайният срив, който се наблюдаваше в търсенето на шоколад, докато икономиките бяха затворени. Това бе урок, който двете страни може би не разтълкуваха адекватно!
Сега двете страни отново се опитват да си върнат загубените позиции и да измъкнат милиони фермери от бедността. Задача, която се оказва не толкова лесна, и съвсем не безобидна за държавните финанси на тези страни, а и за световните пазари на какао. Принудени да предлагат отстъпки на международните купувачи, за да укрепят продажбите по време на пандемията, Гана и Кот д'Ивоар решиха отново да заемат обща позиция по ценообразуването на какаото през 2022/23. През юли миналата година, картелният орган формиран между двете страни (Côte d'Ivoire-Ghana Cocoa Initiative - CIGCI), базиран в Акра, обяви, че от август 2022 Гана и Кот д'Ивоар спират да правят отстъпки по дългогодишната “премия за произход” (заплаща се, защото получаваш високочасествени какаови зърна от водещите производители). Но в края на 2022 премията за произход беше намалена с цели 150% спрямо предходните две години. Този ход разкри отчаяните усилия на двете страни да си осигурят конкурентно предимство и търсене на базата на своите какаови зърна. Но реално тази стъпка обезсмисли напълно идеята зад формирането на ценовия картел, защото това, което някога е било ценова премия, която основно е насочвана към повишаване доходите на милиони производители на какао в двете страни, сега се трансформира в огромна отстъпка, която източва фискалните им бюджети и в крайна сметка ощетява фермерите и техните семейста. Поне финансовите министри на двете държави научиха един важен урок: че да имитираш ОПЕК на какаовите пазари не е толкова лесна задача, а монополните и ценово контролиращи съглашения не винаги водят до повишаване жизнения стандарт в съответните страни.
Шоколад, а не война! В началото на войната в Украйна, малко хора са предполагали, че икономиката може да бъде толкова взаимосвързана. Без съмнение за повечето от нас на пръв поглед войната в Украйна няма общо с цената на шоколада, сладоледа и какаовите бисквити. Оказва се, че това не е точно така. В доклада си от 2022 Международната организация за какао (ICCO) сподели, че тревожният конфликт и икономическите последици от войната ще окажат съществено влияние върху световния пазар на какао и цените на суровината. Освен директно прогнозираният спад във вноса на какаови зърна и преработени продукти от Украйна и Русия, които съответно възлизат на 40 000 т и 165 000 т за сезон 2020/21, може да се очакват и други негативни последици за световните пазари през следващия сезон. Един такъв ефект вече се вижда при фермерите на какао и той е свързан с невъзможността да се осигурят достатъчно количества торове от Русия, както и изключително повишените цени на тези суровини на международните пазари. Факт е, че много от какаовите плантации са изключително амортизирани и стари, а почвите са бедни на хранителни вещества и се нуждаят от щедро торене през активната част на сезона, което оскъпява продукцията и намалява маржовете на фермерите.
Ако разгледаме данните за вноса на торове от Кот д'Ивоар и Гана, виждаме, че основните количества наистина идват от Русия и Беларус, а през последните 12 месеца търговските потоци с тези две страни са изключително затруднени от международни санкции, ембарго режими, финансови и банкови рестрикции. Русия също е и основен производител на основните макроелементи, които се използват за торенето на какаовите дървета, а именно – азот, фосфат и калий и това вещае още по-ниски добиви и затегнато предлагане на какови зърна в световен мащаб през следващите няколко години.
Да научим икономическите уроци на какаото. В заключение можем да кажем, че пазарът на какао дава отрезвителни уроци по икономика на редица държави. Желанието за намеса и ценови контрол не винаги работи по план. Бюджетното харчене и разхищение на пари от един сектор без да се диверсифицира икономиката не води до нищо добро. Пренебрегването на ключови и структуроопределящи отрасли от една икономика, винаги води до влошаване на качеството на живот на населението. Икономическата обвързаност на света е по-голяма отколкото си мислим и всяко едно решение трябва да бъде добре планирано и прогнозирано. А за финал. Притеснението, че шоколадът става оскъден създава пазарна паника и още повече засилва търсенето, което съответно тика цените нагоре. Горчива истина, която трудно ще подсладим с блокче фин шоколад!