От Илена Пенг, с Робърт Лангрет и Ема Корт
След години на оплаквания от високите цени на лекарствата, фармацевтичните компании най-накрая намаляват цената на инсулина. На 1 март Eli Lilly & Co. намали някои варианти със 70%. Две седмици по-късно Novo Nordisk A/S и Sanofi SA отговориха с подобни съкращения в цените. Също толкова важно за диабетиците, които често плащат стотици долари месечно за жизеноважното лекарство, Lilly и Sanofi въведоха политики, насочени към ограничаване на доплащането - това, което пациентите трябва да платят на гишето в аптеката - до 35 долара на месец за много от вариантите.
Въпреки че всичко това безспорно е страхотна новина за хората с диабет, наблюдатели от индустрията казват, че в дългосрочен план ограниченията върху плащанията от джоба рискуват да повишат цените на инсулина, а не да ги намалят. Промените заплашват да намалят конкуренцията от нови, по-евтини алтернативи, известни като биоподобни, поддържайки високи застрахователни премии и пречейки на съперниците да набират сила, според Робин Фелдман, професор по право в Юридическия колеж на Калифорнийския университет в Сан Франциско. „Изглежда като подарък за пациента, но разходите за плана, да не говорим за здравната система, са внимателно замаскирани“, казва тя.
Откакто Lilly разработи първия търговски инсулин преди век, той се превърна в едно от най-търсените лекарства в света, помагайки на диабетиците да контролират кръвната захар, когато телата им или не произвеждат достатъчно от хормона, регулиращ глюкозата, или са резистентни към него. През 2017г. US Medicare харчи за инсулин до 13 милиарда щатски долара, което е над осем пъти спрямо десетилетие по-рано. През 2018 г. средната продажна цена в САЩ за флакон с инсулин от 10 милилитра - достатъчен за между няколко дни до месец, в зависимост от тежестта на заболяването на човек - беше 98,70 долара, повече от пет пъти над нивото в други развити страни, поради липсата на прозрачност в ценообразуването и ограничената власт на правителството на САЩ да договаря разходите.
През 2010 г. Законът за достъпни грижи отвори вратата за така наречените биоподобни лекарства, почти идентични копия на брандирани формули, подобни на генеричните версии на по-малко сложни лекарства. Но конкуренцията се появява бавно, като досега са одобрени само два биоподобни инсулина: по-евтините версии на Lantus на Sanofi от Lilly и Viatris Inc. Базирана в Юта организация с нестопанска цел, наречена Civica Rx, казва, че разработва версии на Lantus, както и инсулини от Lilly и Novo, които ще струват около 30 долара за флакон, когато стигнат до пазара следващата година.
Но при избор между бранд, който са използвали от години, и неизвестна алтернатива, много пациенти ще изберат оригинала, ако има малка или никаква разлика в цената. И така макар че каталожната цена на най-популярните инсулини от Lilly и Sanofi възлиза на около 65 долара след съкращенията, ограничението от 35 долара на месец за доплащане ще направи брандираните лекарства по-конкурентни с биоподобните. Застрахователите покриват всичко извън доплащането, така че „всеки плаща по-високата цена“ чрез повишени премии, казва Шон Диксън от American Health Insurance Plans, лобистка група в индустрията. Lilly, Novo и Sanofi казват, че намаляването на доплащането прави продуктите по-достъпни за пациентите, но не обърнаха внимание на критиките относно ефекта на стратегията върху конкуренцията.
Застрахователите и мениджърите на обезщетения в аптеките биха могли да определят по-ниски доплащания за биоподобни, но те имат стимули да не го правят, казва Лиймор Дафни, професор в Harvard Business School. Това е така, защото мениджърите на аптеките събират плащания от фармацевтичните компании в замяна на изброяване на определени лекарства като предпочитан избор за пациентите, а тези отстъпки са по-малки за лекарства с по-ниски цени. „Няма да имате голям марж, за да давате каквито и да е отстъпки“, казва Дафни.
Касия Липска, ендокринолог и доцент в Медицинския факултет на Йейл, казва, че намаленията на цените и ограниченията на разходите от джоба са „отдавна закъснели“. Но в крайна сметка „тези стъпки са отбранителни от страна на производителите на лекарства“, казва тя. „Те се опитват да останат на пазара и да задържат монопола, който имат върху инсулина."
В РЕЗЮМЕ Много пациенти ще изберат търговска марка пред неизвестна алтернатива, ако има малка разлика в цената, така че ограниченията в доплащанията могат да поддържат оригиналните лекарства конкурентни с новодошлите
