От Роселина Петкова
Кризите не се отразиха на винопроизводството у нас
Оказва се, че поредицата от неблагоприятни обстоятелства за бизнеса, които го връхлетяха последните години, не е повлияла на откриването на нови винарни у нас. Издателят на винения каталог за българско вино KA&TA Катя Йончева разказва за Bloomberg Businessweek Bg, че строителството на изби, оборудвани с най-съвременните технологии за производство на вино е започнало преди около 20 години и всяка година се появяват нови. “Като количество произведено вино последните години бележат спад, но качеството на виното се повишава”, категорична е Йончева. Тя пояснява, че през последните години се наблюдава и развитие на услуги свързани с предлагането на вино – дегустации, посещения на изби, събития, което е още един фактор в увеличаване на пазарната значимост на виното – не само като изолиран продукт, но и център около който се създава винения туризъм. Според виненият експерт Емил Коралов обаче България не става по-благоприятна за създаването на бизнес свързан с винопроизводството и продажбата на вино. “Законодателството не е благоприятно, отдавна е дошло времето регламентите да бъде променени, като едно от ключовите неща е спиртните напитки да бъдат извадени от него”, смята той.
Инвестиция във винарна
За сериозно производство ще е е необходима седемцифрена сума, категоричен е Емил Коралов. Но той пояснява, че ако искате да си купите два по-малки съда за ултра дребно производство, тогава и 50 000 лв ще са достатъчни. Коралов е на мнение, че чисто формално 7-8 месеца са достатъчни една изба да заработи, но се съмнява някой да се е справил за толкова време. Според Катя Йончева независимо от размера на инвестицията и избата, производството на вино е дълъг процес, който изисква много познания и още повече любов към продукта. “Ненапразно във френския език се използва думата elevage за отлежаване на виното, която съвпада с думата за отглеждане на дете”, обяснява тя. Йончева е на мнение, че производството и продажбата на вино изискват предварителна подготовка, задълбочени проучвания на тероара и много отдаденост. “В България често с производство на вино се захващат хора, които са създали друг успешен бизнес и виното представлява тяхната отдаденост на нещо, което обичат и им доставя удоволствие”, допълва тя. Що се отнася до необходимото време за въвеждането в експлоатация на една изба, Йончева е на мнение, че при добра организация и планиране няколко месеца ще са достатъчни за малка изба да заработи. “Лозето е това, което изисква повече време и грижи, това, от което в дългосрочен план зависи всичко”, обяснява тя.
Традициите се променят
Всяка година класацията The World`s best vineyards представя 100-те най-забележителни дестинации за винен туризъм в цял свят. За 2022 г. над 500 международни експерти избират италианската винарна Antinori nel Chianti Classico (Marchesi Antinori) за най-добрата в света и в Европа. С какво обаче се отличава тя? Семейство Антинори прави вино от 1385 г. Това са 26 поколения, които по техни думи, поддържат традицията и иновацията да съжителстват в перфектна хармония. Наградената винарна отваря врати през 2012 г., като утвърждава връзката между семейство Антинори и територията на техните предци. Това е и първото място на семейството, предназначено да приветства винените ентусиасти. Винарната разполага с 4,6 хектара лозя, засадени предимно с Chianti Classico, Санджовезе, имението отглежда и традиционни местни сортове като Canaiolo, Ciliegiolo, Colorino, Malvasia Nera и Mammolo, както и малки количества от международните каберне совиньон и каберне фран. Но традициите в производството на вино не са само в Италия, Аржентина или Франция. Всяка една страна има своя почерк и традиции във винипроизводството. България също е сред тях.
Сортовете вино на новите изби
Забелязва се тенденцията, че новите изби залагат все повече на българските традиционни сортове. Според Катя Йончева това измества тенденцията от преди десетина години насочена към малко познати и редки сортове от света. “В момента се наблюдава преоткриване на българските сортове като продукт за маркетиране и популяризиране”, пояснява Йончева. По думите ? все по-често на етикетите се срещат червените сортове Мавруд, Руен, Рубин, Гъмза, Мелник или белите Димят, различните видове Мискет и Гергана. “Фактът, че избите освен инвестициите в сгради и технологични мощности, все по-често инвестират и в нови лозя е част от процеса на повишаване на качеството на виното. Същевременно, изборът на сортове за нови лозя е ключов поради дългосрочния хоризонт на тези сериозни инвестиции”, допълва Йончева.
Маркетинг&Вино
Както всичко останало, така и продажбите на вино набират все по-голяма популярност в онлайн пространството. Според Катя Йончева този канал е популярен за хората, които вече познават продукта. “Винените барове и специализирани магазини също са в своя пик, като те са по-популярни откогато и да било”, смята Йончева. Тя посочва един по-специфичен начин за достигане на потребителите, а именно чрез винения туризъм. “Към момента в България се реализира малък процент от продукцията на избите, които предлагат винен туризъм, но техният дял се увеличава, като за някои достига до 25-30%. Това е един от най-нетрадиционните канали, който в цял свят е характерен при продажбата на вино, като в някои случаи достига и до 90-100% от продажбите на някои изби”, пояснява тя.
„Кралят“ – Совиньон блан
Най-търсеният и най-лесният за отглеждане сорт у нас остава Совиньон блан. „Наблюдава се тенденция за увеличено търсене на розе, което увеличава пазарния си дял и вече според някои търговци е около 20% от количеството продадено вино. Белите вина запазват и дори леко увеличават дяла на вино, а червените традиционно доминиращи пазара вина намаляват своя дял“, обясни Катя Йончева. Емил Коралов прогнозира, че тенденцията при вината ще претърпят промени до няколко години. „Совиьон бланът ще загуби лидерството при белите, а червените като цяло ще се пият по-малко, особено ако става дума за консумация без храна - а това е тренд“, пояснява той.
Революционните промени в глобалния пазар на вино
Последните две десетилетия се открояват като ключови за търговията на вино. „ Преди всичко, пазарът вече е всеобхватен. Съвременните средства за комуникация и транспорт превърнаха виното в глобален продукт, няма регионални фаворити, всеки може да си купи всичко и навсякъде. Конкуренцията е огромна и няма запазени територии. Цената, качеството, маркетингът и не на последно място добрият разказ, който трябва да придружава всяка бутилка вино са това, което определя избора на потребителите“, смята Йончева. Според нея ключова роля има и отварянето на многомилиардни нови пазари като Азия и Северна Америка. „В тези години, не само някои страни от така наречения нов свят постигнаха завидни пазарни позиции, но и климатичните промени извадиха на пазара още нови и интересни производители, като разшириха допълнително географията на винопроизводството. Така България окончателно загуби предимството си на страна от стария свят, на евтин производител и присъствието си на така наречените традиционни пазара. Традиционни пазари вече няма за никой и борбата за всяка продадена бутилка е глобален процес, в който всички средства са позволени“, обяснява Катя Йончева.
България на чуждите пазари
Преди тридесет година България е успявала да се наложи в някой страни с търговия на вино. Но в наши дни картината вече не е такава. „България изнася вино за над 30 държави по света, но не е лидер, в която и да е от тях“, споделя Катя Йончева. Тя пояснява, че сега пазарът е много по-комплексен от времената, когато българското вино е успявало да завоюва пазарен дял в някои страни посредством добро съотношение цена-качество и успешен маркетинг. Йончева е категорична, че в света на виното се наблюдава огромна концентрация на собствеността върху производството и каналите за продажби. „Българските винопроизводители все още не са част от този процес и това определено ги възпрепятства от постигане на пазарна доминация на основните пазари. От друга страна това е огромно предимство, което запазва автентичността и гъвкавостта на нашите производители и ако бъде правилно използвано, можем да завоюваме пазарни ниши, които предполагат по-високи ценови нива и качество на продукцията“, обяснява още Йончева.
Виното като цялостно преживяване
От древни времена до днес виното е част от традицията и културата на различните народи. Това вероятно ще се запази и за поколения напред. Катя Йончева определя виното като магия. „Виното, особено в България е част от културата, традицията и съпровожда човека през целия му жизнен път, като винаги и част от най-важните моменти – от раждането до смъртта, че дори и след това“, казва Йончева. За нея виното не е просто продукт на рафта в магазина. „То е разказ, история, преживяване, в неговото производство влияние оказват безброй малки неща и всички те взети заедно оставят у нас спомена за всяка изпита чаша“, категорична е Катя Йончева. Всяка една страна има своя почерк и традиции във винопроизводството. България също е сред тях . Като експертите определят българския пазар като изключително динамичен както за местните производители, така и за вносните вина. Това и провокира появата на нови винарни у нас. Само времето ще покаже дали бизнес средата в България се подобрява и става по-благоприятна за винопроизводството.
