От Аркади Шарков
От 50-те години-насам средната продължителност на живота по Света е нараснала от 45 на 70 години. Този ръст от 25 години се дължи на множество фактори, сред които икономическата конюнктура, социалните придобивки, глобализацията и не на последно място развитието на здравеопазването. И ако началото на този позитивен тренд е било дадено през 1928 г. с откритието на пеницилина от Флеминг, то в средата на миналия век превенцията бележи знаменит успех със изобретяването на ваксината против детски паралич, дело на Джонас Солк и Томас Франсис. Тези две и други събития бележат и началото на модернизацията на медицинската грижа, която се развива с главоломна скорост и до ден днешен.
Дигиталните иновации
От началото на 21 век интернет промени и продължава да променя коренно сферата на здравеопазването, както по отношение на обмена на данни, научни постижения, доклади и здравна информация, така и по отношение на възможностите, които предоставя за безжична отдалечена диагностика и роботизирана интервенция.
Една от големите иновации, чиято функционалност към момента се надгражда са „умните“ часовници, които почти всеки модерен човек използва в ежедневието си. Няколко от големите компании-производители, в колаборация с различни научно-технически екипи разработват и усъвършенстват възможностите им за ежедневно мерене на пулс и кръвно налягане, засичане на аритмии, както и направата на електрокардиограми. Цялостната концепция е свързаността между устройствата и базата данни, до която достъп има лекуващият лекар. Ежедневното проследяване на тези здравни индикатори води и до по-добра превенция и профилактика на сърдечносъдовите и други заболявания. Прогнозирането на заболявания, базирано на данни ще бъде ключова цел на иновациите в 21 век.
Телемедицината е друг аспект на дигитализацията, който се очертава да има голям потенциал, особено що се касае до обмяна на данни, опит и мнения както в отдалечените краища на държавата, така и по целия свят. Все още се обсъждат възможностите за дистанционна диагностика на различни тип заболявания и това до каква степен е нужна пряката лекарска намеса, за да бъде процесът съвършен. Друг важен аспект, който тя предлага е проследяване спазването на терапевтичните и лекарствени предписания, за да се избегне отпадане от терапия или злоупотреба с медикаменти. Излизайки извън рамката на традиционните норми – подобряването на ежедневната комуникация, както и усъвършенстването на здравните и социални грижи, чрез възможностите на дистанционния процес има възможността да увеличи годините живот в добро здраве на пациентите, както и да спомогне процеса по реинтеграция в обществото и икономиката.
Напоследък много се говори за ролята на изкуствения интелект в ежедневието. От забавните аспекти на това, че той може да рисува, съчинява разкази или видоизменя снимки, до неограничените му възможности и постоянно усъвършенстване като инструмент в медицината. В основата му стои набора от големи данни, които чрез различни формули и алгоритми позволяват достигането до краткосрочни и ефикасни решения на даден проблем. Новата разменна монета в здравеопазването са данните – събирани по активен и пасивен начин. Работата с устройства, базирани на интернет на нещата, позволява бързия поток от информация да бъде събран, структуриран, обработен и разпределен по предназначение спрямо нуждите на възложителя. С напредването на дигитализацията изкуствения интелект ще разполага с все повече данни и възможности за рисково стратифициране на пациентската популация, прогнозиране на склонността на пациент към дадено заболяване, прогнозиране на остри срещу хронични епизодични грижи, както и склонност към грешки. Всяка една от тези функции има възможността да оптимизира, предвиди и съкрати процеса по лечение на заболяванията и подобряването на общия му ход във времето.
Генни терапии
Биотехнологиите, които спомагат за изучаването и навлизането в дебрите на човешкия ген през последните години напредват значително. Следващата голяма възможност за лечение на редки заболявания представляват генните терапии, базирани на третирането на първопричините а в последствие и превенцията на болестта. Към момента основният казус се състои в „пощальона“, който пренася данните от терапевтичните гени към клетките в организма. Изследователите са достигнали ниво, чрез което разработват различен тип вектори, които да доставят материал към клетките под формата на плазмидна ДНК, вирусни и бактериални вектори. Новите технологии спомагат процеса по усъвършенстване на тези терапии, като въвеждат методи за редактиране на човешки гени и клетъчна генна терапия, получена от пациенти под формата на премахване на клетки от пациенти, генетичното им модифициране и замяна. Целта е генните терапии в 21 век да достигнат успеваемостта на това чрез единична доза да лекуват рядкото заболяване, за което са създадени. Потенциалът за пациента е абсолютно излекуване и възможност за втори пълноправен шанс в живота.
Деглобализацията и иновациите
Има няколко трактовки за развитието на глобалната икономика занапред. Ще обърнем внимание на рисковете от процеса по деглобализация, катализиран през последните 3 години вследствие пандемията от COVID-19, както и войната в Украйна. Всяко нарушение на линиите на доставки води до затруднение в производството както на лекарства – поради факта, че производството на суровини за тях е съсредоточено в Китай, така и на технологични продукти – поради това, че 65% от световното производство на полупроводници и 90% от това на чипове е съсредоточено в Тайван. От тук следва и ефектът на доминото или може да се окачестви като ефект на пеперудата, тръгвайки от това, че скоростта, с която иновациите могат да навлязат в ежедневието се забавя, поради чисто логистични причини, до това, че обменът на информация и данни, които допреди години са служели за мирни цели, започва да секва заради казуси с националната сигурност на държавите и техните информационни системи.
Оптимизацията на ресурсите
Всяка една иновация или иновативен подход в сферата на здравеопазването цели да спести време, разходи и не на последно място да опази населението от летален изход при предвидими състояния. Всяка намалена вреда за популацията води до възможността за продължителен начин на живот на индивида в добро здраве, което в последствие се отплаща под формата на по-добри приходи за хазната, заради устойчивата трудоспособност, както и до намалени социални разходи за държавата. Разбира се, сферата на медицината се развива на базата на науката, както и всяка иновация трябва да премине през своя тестови период, преди да бъде имплементирана. Тъй като всичко това е свързано и със законодателство и стандарти – интеграцията в ежедневието се отдалечава във времето. Не е случайно, че голяма част от иновативните компании започват да залагат на крайния потребител като двигател на процеса, а в последствие, след като натрупат достатъчно информация и данни предлагат решения на правителствата. Подходът се обръща и големите данни задават новия път в обществото.
