От Преслав Райков
През последните месеци редица геополитически рискове се материализираха на петролните пазари и поставиха световната икономика в очакване на повишена ценова волатилност в началото на 2023. Светът продължава да е в плен на инфлационните процеси, а борбата на централните банкери за връщането на световната икономика към състоянието на ценова стабилност притеснява икономическите процеси и възстановяването след ковид.
През 2023 година, наравно със заседанията на ФЕД и ЕЦБ, срещите на петролните производители ще бъдат също толкова важни за световната икономика, поради факта, че имат потенциала да диктуват посоката на инфлационните процеси, и съответно повишаването на лихвените нива и влиянието им върху икономическия растеж.
От сравнително скучновати и технически, срещите на страните производителки, а вече и на голяма част от потребителките на петрол, ще заемат централно място в календара на инвеститорите през следващата година.
В края на 2022 ЕС въведе частично ембарго върху руския петрол внасян по море, а страните от Г-7 се споразумяха за въвеждането на таван на цените на руските блендове от $60 за барел. В отговор, Русия предупреди, че може сериозно да затегне официалното предлагане на руски петрол към страните-прилагащи санкциите и ценовия таван. Такъв ход несъмнено ще вкара Европа и света в поредната безмилостна хватка на инфлацията, която ще подтикне централните банкери към още по-решителни действия и вкарване на икономиките в режим на още по-дълбока и продължителна рецесия. И въпреки, че петролните котировки, отчасти бяха отразили подобен сценари, ситуацията на икономическа война с всички средства предполага този ход да се реализира именно през настоящата зима в Европа и потенциално да изпрати котировките обратно към $100 за барел.
Определено можем да твърдим, че в момента Путин не би искал нищо повече от по-високи световни цени на петрола, което би довело до пореден скок на инфлацията, забавяне на растежа и създаване на повече политическо напрежение навсякъде. Кремъл постигна този резултат на пазара на природен газ чрез намаляване износа за Европа и манипулиране на пазара, което доведе до скок на цените и напрежение върху европейските икономики през по-голямата част от 2022.
Износът на петрол в момента осигурява почти 50% от руските държавни приходи, както и почти цялата чуждестранна валута необходима за стабилизиране курса на рублата, закупуването на оръжия и боеприпаси от чужбина, което го прави изключетелно привлекателен за провеждането на енергийната и икономическа война.
От началото на конфликта в Украйна официалните данни за износа на руски петрол сочат, че имаме спад с почти 1.5 млн. барела дневно от страната, и отчитайки факта, че Русия e и основен износител на петрол и петролни продукти, количествата, които изтегля от пазара, могат сериозно да затегнат предлагането през следващите месеци. В средносрочен план можем да се окажем в ситуация на изключителен недостиг на петрол, а енергийната сигурност на света има цена, която може да се окаже твърде висока за крехките икономики, борещи се с продължителна и рекордна инфлация.
През последната година светът се намира в ситуация на повсеместно затегнато предлагане на петрол, а стратегическите резерви на редица държави, в това число и САЩ, са сериозно намалели. Инвестициите в нови производства също стагнират драстично и са недостатъчни, за да подсигурят енергийната сигурност на световната икономика, която все още разчита основно на петрола, за да генерира стойност. През изминалата година страните от Г-7 прибегнаха до отпускане на количиства от стретегическите си петролни резерви в опит да парират ценовите повишения на крайните продукти и да удовлетворят недоволните потребители. Ефектът за пазарите на горива обаче се оказа изключително краткосрочен, но драстично и почти опасно, намали нивата на тези резерви, което предопределя потенциално високи нива на волатилност, ако се прибегне да драстично затягане на предлагането през следващите месеци. След отпуснатите количества от страна на САЩ, стратегическите резерви на страната са на най-ниските си нива от 1984 насам, а администрацията на Байдън планира и допълнителни количества, които да бъдат извадени на пазара.
Намигване от ОПЕК и САЩ Въпреки, че през последните 3 години Русия изключително успешно участва в политиките на картела ОПЕК +, през следващите месеци на настъпваща зима в Европа не е изключена рязка промяна в хода и еднолично нарушаване от страна на Русия на договорените квоти за производство, в отговор на наложените санкции. Финансирането на бюджета на Руската федерация е основно движено от енергийните суровини и желанието за високи цени идва по две причини.
Първо, това ще затегне инфлационата хватка върху страните, които прилагат санкциите и участват в ембаргото, защото голяма част от инфлационните процеси в тези икономики през изминалата година бяха задвижени именно през енергийните канали.
На второ място, по-високите цени биха довели да компенсиране на загубите от наложените санкции. Не е тайна, че руските блендове и сега се продават с огромна отстъпка спрямо Брент и Уест Тексас, а все по-голяма част от търговията преминава чрез нелегален износ и флотилия от нерегистрирани танкери, плаващи с изключени локационни устройства и правещи трансфер на суровината на определени локации към други танкери. Отстъпката на бленда Уралс спрямо БРЕНТ достигна до почти $35 в най-тежките месеци на войната, а сега най-вероятно ще се задълбочи още повече. Русия се нуждае от цени на петролните пазари от над $90, за да може да компенсира загубите от износа си.
Потенциален ход от страна на Русия ограничил официално обявеното количество на петрол за износ, като основните обеми бъдат прехвърлени към нелегалните канали, добре известни и разработени след конфликтите в Иран и Венецуела. Потенциалът на Русия да ограничи производството си с 1 до 2 млн. барела дневно може да задвижи цените обратно към $100 през първото тримесечие на 2023. Въпреки, че подобен ход би бил изключително рисков и за самата Русия, той е напълно възможен, с оглед на силата, която притежават петролните пазари и влиянието им върху инфлационните процеси. Подобна волатилност на цените би засегнала най-тежко страните от Европа, които ще са в състояние на повишени енергоносители, тежка зима, недостиг на газ и повишаващи се лихви.
Друг индикатор за потенциална волатилност на цените и средносрочно затягане на пазарите идва и от САЩ. В края на ноември Вашингтон вдигна частично санкциите за внос на суров петрол от Венецуела за срок от 6 месеца. Това беше ясен знак, че администрацията на Байдън подготвя добре планирана енергийна политика, която да предпази американската икономика от потенциален средносрочен натиск на петролните пазари породен от евентуалното затягане от страна на Русия. Стъпката е част от по-широката енергийна стратегия на страната, която най-вероятно отново ще започне да експлоатира и внася активно суров петрол от Венецуела за да подсигури ценова стабилност на горивата, без да се налага да експлоатира отново шистовата си индустрия и да инвестира средства в разработката на нови находища.
Подсказващ за риска от ценова волатилност и потенциално затягане на предлагането беше и хода на ОПЕК+ от срещата им през октомври, когато картелът извади от пазара 2 млн. барела дневно, а през декември препотвърди решението си. Въпреки упреците, че подобна стъпка е в услуга на Русия и изпраща негативен сигнал за световната икономика, Саудитска Арабия не се поколеба да намали производството и да подкрепи по-високите цени. Ход, който на пръв поглед не се хареса на САЩ и беше силно разкритикуван от развитите държави.
Реалността обаче може да се окаже съвсем различна. Изтеглянето на 2 млн. дневно – основно от Саудитска Арабия - може да се окаже добър начин за намеса в бъдеще с обратното им връщане на пазара. При хипотеза, че Русия едностранно изтегли официални количества от пазара или започне по- активно да ги заменя с нелегален износ, ОПЕК може да се намеси чрез връщането на количества обратно на пазарите, парирайки резки ценови увеличения.
Прелюдия за борбата с ОПЕК+ С въведените в момента европейско ембарго за внос на петрол по море и ценови тавани ще е необходимо формирането на техническа група, която да съблюдава и пренастройва ценовите мерки срещу руския петрол, както и да ориентира международната общност за бъдещи действия на петроллните пазари. Най-вероятно такъв технически комитет ще бъде формиран през първите месеци на 2023. Заедно със срещите на редовните комитети на ОПЕК, международната общност ще трябва да обърне сериозно внимание и на тази група, която в бъдеще има потенциала да реализира така желаните от САЩ политики срещу картела на ОПЕК+. Желанието на Вашингтон да предприеме мерки срещу картелните практики на ОПЕК е на път да се материализира. Таргетираните намеси чрез стратегическите петролни резерви, предложените ценови тавани, както и предложението за ембарго върху петрола поставят САЩ в позиция, която може да формира ексклузивен клуб на потребителите на суровината, който да диктува желанията си за нивата на цените в световен мащаб.
В РЕЗЮМЕ Светът се намира в ситуация на повсеместно затегнато предлагане на петрол, а стратегическите резерви на редица държави, в това число и САЩ, са сериозно намалели
