Преслав Райков
Глобалната хранителна система е изправена пред тренда на изключително бързото нарастване на населението, с което расте и необходимостта от устойчиво производство на храна в по-големи мащаби. Отглежданите във водни ферми и индустриални стопанства риба и морски дарове могат да задоволят именно тази нужди и сектора предоставя страхотни инвестиционни възможности.
Сегментът на аквакултурите и морските дарове е най-бързо развиващият се пазар на модерната хранителна индустрия в света. Рибата от своя страна е една от най-търгуваните хранителни стоки на планетата, а с нарастването на световното население до очакваните 9.7 млрд. души през 2050 търсенето на риба се очаква да се увеличи до рекордните 183 млн. метрични тона през 2031, което е с 15% повече в сравнение с 2021. Потребителските навици на световната диета се променят динамично, и въпреки обещаващият потенциал за широкомащабно използване на растителните и изкуствено създадени протеини, все още търсенето на натурални месни протеини е водещо при хранителните навици на по-голяма част от населението на Земята. За последните 10 години морските дарове се утвърдиха, като най-търгувания животински протеин в световен мащаб, а индустирията за производството им преживява значителни позитивни промени поради редица екологични, икономически и социални мегатрендове.
Фактите показват, че в днешно време търговската стойност на аквакултурите и морските дарове е 3,6 пъти по-голяма от тази на говеждото месо, пет пъти по-голяма от световната търговия със свинско месо и над осем пъти по-голяма от размера на търговията с птиче месо. Слабоизвестните, но незаобиколими данни безапелационно затвърждават челните места, важността и световното значение на производството и търговията в сектора на аквакултурите. Днес несъмнено в света на храната, големите трендове се случват под повърхността на водата. И въпреки огромният потенциал на индустрията за аквакултури, промените свързани с изменението на климата и екологичния отпечатък на хранителната система, както и икономическия и обществен натиск върху производството и употребата на месо, означават, че компаниите в сектора трябва да търсят иновативни, устойчиви и дългосрочни решения за модерно рибовъдство, за да останат над повърхността. Иновативните компании от сектора умело адресират проблемите с намаляващият див улов, както и екологичните и социални промени от дивото рибарство, които преначертават картата на морските обитатели и търсенето на суровината през последните години.
За инвестиционната общност секторът на аквакултурите ще бъде изключително привлекателен в следващите десетилетия, като редица инвестиционни и хедж фондове вече активно оперират в сегмента, а много от глобалните хегемони в хранителната индустрия инвестират агресивно в придобиването на активи и разработването на иновации именно там.
Дивият улов намалява драстично. Засилващото търсене на този тип храна, както и изключително ясните трендове при дивият улов подсказват големият скок, който аквакултурите ще направят през следващите години. Световният добив и производство на риба и морски дарове се е учетворил през последните 50 години. Днес годишно произвеждаме около 200 млн. т риба и морски дарове, като тези количества са комбинация от улов на дива риба и рибовъдство, както и индустриално аквапроизводство. Търсенето на тези култури е добре обосновано демографски и социално-икономически: световното население за този период не само нарасна двойно, но и средностатистическият човек днес яде почти два пъти повече морски дарове, отколкото преди половин век. Това драстично увеличи натиска върху намаляващите диви рибни запаси по света - което означава, че ги ловим по-бързо, отколкото могат да се възпроизвеждат. Това означава, че настоящите нива на улов на дива риба са неустойчиви и крайно недостатъчни за задоволяване на огромното търсене. Редица видове вече са напълно изчезнали, а много региони в световен мащаб изпитват трудност в поддържането на стабилни количества див улов, което повлиява негативно социалните групи заети в сектора.
Всъщност, глобалният улов на дива риба не се е увеличил от началото на 90-те години на миналия век и остава относително постоянен на нива от около 90 до 95 млн. т. годишно. Естествено, дивият улов не може да следва нарастващото глобално търсене, без да нанесе непоправими и необратими щети на биоразнообразието в световните океани. рекомерните нива на див улов водят до непропорционални дисбаланси в екосистемите и имат негативен ефект върху редица сектори, което в крайна сметка се отразява на човешкото благоденствие.
Същевременно, секторът на индустриалните аквакултури се разраства с бързи темпове. От 1960 до 2015 той е нараснал почти 50 пъти - до над 100 млн. т. годишно. Днес индустриалното производство вече е изпревари дивия улов, като сектора на аквакултурите осигурява всяка година над 110 млн. т. риба. Сегментът пое почти целия ръст на глобалното търсене през последните десетилетия. Всъщност, изключителният растеж в производството на аквакултурите изигра важна роля за увеличаване на глобалното производство на морски дарове, без да се налага да се жертват световните рибни запаси и да се нарушават допълнително засегнатите екосистеми в световния океан. Производството ще продължава да расте, докато продукцията от дивия риболов се забавя или остава непроменена. Това ще ни позволи да поддържаме устойчиви нива на риболов, които не изчерпват популациите на дива риба и едновременно с това осигурява на нашата трапеза питателна и вкусна храна.
Пазари над водата През 2020 глобалният пазар на аквакултури се оценяваше на приблизително $204 млрд., като се прогнозите сочеха, че ще достигне до $262 млрд. в края на 2026, нараствайки с годишен темп от 3,6% за периода. За сравнение, днес световният пазар на свинско месо се оценява на приблизително $236 млрд. Но тези прогнози може да се окажат силно изоставащи от реалното нарастване при аквакултурите.
Само през 2021 година световната търговия в сектора на аквакултурите добави $13 млрд. към стойността на търговските потоци, които осъществява и се възстанови изключително силно след световната пандемия. Днес най-големите региони за отглеждането на аквакултури са Азиатско-Тихоокеанския, Южна Азия и Европа, като те осигуряват над 70% от световната продукция на пазара.
Световната търговия с морски дарове се характеризира с много широко разнообразие от продукти, като всеки има свои собствени пазари за внос и износ. В частност, рибните продукти са най-големият сектор от аквакултурите, като представляват 66% от пазара, следвани от ракообразните и мекотелите. Най-популярните видове риба, отглеждани в международни развъдни стопанства са сьомгата, пъстървата и лаврака. В глобалната търговска карта на аквакултурите присъстват 55 основни търговски потока, като всеки от тях се оценява на над $400 млн. годишно, а допълнителни 19 търговски потока се оценяват между $200 и $400 млн. годишно, което илюстрира международния характер и разнообразието на търговията с морски дарове в днешно време. Развиващите се страни играят основна роля в износа на морски дарове и те представляват седем от 10-те най-големи износители в световен мащаб. Основни производители са Китай, Индия, Индонезия, Перу и САЩ. Развитите страни все повече разчитат на развиващите се нации за внос на морски видове с висока стойност, както и премиум продукти - особено скариди от Индия и Еквадор, или сьомга от Чили.
Разбира се, при по-подробен поглед върху конкретните търговски потоци се разкрива, че търговията от Норвегия към ЕС (27+Обединеното кралство) запазва първото място и е оценена на над $8,7 млрд., като основно се състои от отглеждана в развъдници сьомга. На второ място можем да определим търговията от Канада към САЩ, оценена на $5 млрд. и доминирана от ракообразни, които се оценяват на $3,34 млрд., а на трето място се нарежда търговията морски дарове от Индия за САЩ на стойност над $3,3 млрд. през 2021.
Китай има нужда от риба. Много риба! Както и при редица други пазари и сектори, търсенето от Китай е определящо за скоростта и потенциала на развитие на определени сектори. Аквакултурите не правят изключение. Китай е един от съществените и важни пазари за аквакултури и морски дарове, и по специално – за сладководните риби. В страната шаранът е един от водещите източници на достъпен протеин за голяма част от многобройното население, но през последните години с нарастването на жизнения стандарт на голяма част от популацията на Китай, както и повишаването на покупателната им способност, все повече китайци се обръщат към по-премиум сегмента на морски дарове, което поставя индустрията под голям натиск да осигури количества, но и предоставя страхотни възможности за растеж.
Китайският див улов не може да догони темповете на нарастване на вътрешното търсенето и това отваря необходимостта от нарастващ внос, сочат данните за вноса на риба и морски дарове в Китай. За периода межзу 2013 и 2021 нарастването на вноса на годишна база е било с 17.9%, а в абсолютни стойности – скок от $8 млрд. през 2013 до 18 млрд. през 2021. През последните 8 години основните направления за внос са насочени към премиум сегмента – скариди, ракообразни и мекотели. За 2021 вносът на аквакултури в Китай възлиза на 3 млн. т, тона, което е второто най-високо ниво в световен мащаб.
Интересен факт, е че проблемът с недостига на морски дарове беше в центъра на дискусиите дори на последния конгрес на Китайската комунистическа партия. На форума дори бе очертан ясен план за това как локалната индустрия да догони темповете на вътрешното търсене чрез насърчаване на иновации в сектора, генно инженерство и използването на най-добри практики в ре-циркулиращото аквапроизводство и биотехнологиите. Също така беше дадена зелена светлина за разширяването на нивата на офшорния улов.
Високотехнологични риби Въпреки, че има твърде умни риби, които се нареждат сред най-интелигентните животински видове, повечето от тях обикновено имат доста малки мозъци спрямо размера на тялото си в сравнение с други гръбначни животни - обикновено една петнадесета от мозъчната маса на птица или бозайник с подобен размер.
През последните 5-7 години технологичният сектор разработи световно признати и доказани иновации в желанието си да разгадае поведението на водните обитатели и да подобри и ускори съществено тяхното отглеждане, хранене и поведение в развъдниците. По-широкото възприемане и напредването на технологиите и автоматизацията в сектора се очаква да имат силно положително въздействие върху пазара на аквакултури в следващите 10 години.
Редица стартъп компании се насочиха към сектора, който би могъл да бъде изключително рентабилен, ако се инвестира в най-подходящия подходящият момент. Секторът за култивиране на аквакултури в клетки в океана се разви и разшири многократно благодарение на новите технологии, както и благодарение на съществения напредък в дизайна и материала на клетките. Освен това през последните години бе отбелязан значителен напредък при системите за рециркулация на водата, както и в системите за хранене и мониторинг на отглежданите култури.
Въпреки, че инвестициите в аквакултури звучат доста тясно специализирано, те реално предоставят широк спектър от сфери – от алтернативни храни за риби, генно моделирани ваксини и антибиотици, до технологии за проследяване поведението на рибите, както и решения за намаляване на екологичният отпечатък на сектора. Един от секторите с нарастващи инвестиционни потоци е пазарът на алтернативни аквакултури, които използват основно методите на изкуствено синтезираните протеини на базата на растителна основа, клетъчно култивирани, или базирани на ферментация продукти. Според доклад на Институтът за добра храна (Good Food Institute, GFI) - 1организация с нестопанска цел, която популяризира растителни и клетъчни алтернативи на животинските продукти), инвестициите в компании за алтернативни морски дарове възлизат на $175 млн. през 2021, което представлява 92% скок спрямо 2020.
Сред интересните проекти в сферата са норвежката стартираща компания Dynaspace, която успешно развива решения за директен мониторинг на аквакултурите. Стартъпът използва компютърно зрение и машинно обучение (machine learning) за обработка на мултиспектрални и радарни сателитни изображения с висока разделителна способност. Системата отваря големи възможности пред водните фермери и желанието им да подобрят оперативната прозрачност и прогнозируемостта в полетата за аквакултури.
Друг интересен проект е базираният в Обединеното кралство стартъп BioKind, който произвежда фуражи и храна за аквакултури. Компанията стартира през 2018 и използва естествена ферментация на селскостопански отпадъци, за да произвежда проследими и устойчиви протеини, които да се изпозлват за храна на рибните стопанства. Екипа на компанията твърди, че процесът разработен от BioKind намалява прекомерния риболов и неефективното използване на земята, свързано с настоящото производство на храни за животни.
Рибите в днешно време също използват интернет. Индийският стартъп Aquaconnect предоставя интелигентни решения за аквакултурни стопанства. Екипът на компанията използва модел, базиран върху интернет на нещата (IoT) и изкуствен интелект (AI), за да предоставя динамично управление от данни за консултации на аквакултурни ферми. Aquaconnect позволява на фермерите да получат по-висока стойност за своите продукти, като същевременно предоставя на купувачите надеждни опции за снабдяване и ценообразуване.
В РЕЗЮМЕ Търговската стойност на аквакултурите и морските дарове е 3,6 пъти по-голяма от тази на говеждото месо, 5 пъти повече от световната търговия със свинско месо и над 8 пъти над търговията с птиче месо.