Щетите от пандемията
Загубите в сектора на търговията с кожи са значителни от началото на ковид пандемията. По данни на Международният съвет на кожарите (ICT) през 2020 общият износ на кожи и готови кожи в световен мащаб се оценява на $14,42 млрд., което е спад от 26,1% в сравнение с 2019. През 2021 цифрите показват, че секторът започва да се възстановява: в световен мащаб търговията е на стойност $18,79 млрд., което е спад от 4% в сравнение с 2019.
Д-р Кери Синиър, секретар на (ICT) коментира, че локдауните в различните държави е повишило цените на суровините. Една от причините е осезаемото намаляване в търсенето на месо, в резултат на което броят на кланиците намалява. „Освен това имаше намалено търсене на кожа в редица сектори, като автомобилостроенето и авиацията, които бяха силно засегнати“, допълва той.
Нарушените вериги на доставки също са проблем за индустрията. Разходите за контейнерите са значително повишени – от $2000 за контейнер до $20 000. „В Китай производството на кожи беше силно засегнато от многократните локдауни. Страната е както най-големият вносител на суровини, така и износител на кожа и готови стоки, а това предизвика значителни проблеми за пазарите и бизнеса в останалия свят“, обяснява Синиър. „Ковид, глобалните икономически трудности и въздействието на войната в Украйна, продължават да допринасят за намалено търсене и проблеми с веригите на доставки“, допълва Кери Синиър.
Бъдещето на търговията с кожи
Едно от най-големите предизвикателства пред индустрията е нагласата на хората. „Кожарският сектор беше под огромен натиск през последните години поради опасения относно хуманното отношение към животните, използването на химикали и т.н. Това накара някои клиенти да търсят алтернативни материали", обяснява д-р Кери Синиър. Той обаче е категоричен, че въпреки това кожата остава предпочитан материал. Нарушените вериги на доставки и изискванията за устойчивост правят стойността на кожата очевидна. Според Синиър индустрията непрекъснато се движи към по-голяма прозрачност и по-добри процеси, в това число осигуряване на енергийна и водна ефективност и химическо заместване. Той допълва, че това, което би дало по-голяма увереност на потребителите да изберат кожа е по-доброто разбиране за произхода на суровините. А именно: че кожите са вторичен продукт от месния сектор и не стимулират отглеждането на добитък, което води до обезлесяване. „Освен това дълготрайните, поправимите и в крайна сметка биоразградими продукти са идеални за потребителите, които искат да намалят въглеродния си отпечатък“, обяснява Синиър. Той вярва, че кожарската промишленост ще осигурява все по-голяма прозрачност върху производството и веригите на доставки. „Кожата е тук, за да остане“, категоричен е Кери Синиър.
Лидерите в индустрията
Данните показват, че Бразилия, САЩ и Италия са световните лидери в производството на сурова и частично обработена кожа. Италия, Бразилия и Китай пък са лидери на пазара за готова кожа. Водещите страни при кожените изделия, с изключение на обувките, са Китай, Франция и Италия. По данни на Световната търговска организация за 2020 България се нарежда на 12-то място в света по износ на облекла от естествена кожа при пазарен дял от 0.2% от общия световен експорт, равняващ се на $8.3 млрд.
Състоянието на кожарската промишленост в България Данните на НСИ показват, че за 2019 страната ни е изнесла кожи, различни от кожухарските, на стойност малко над 32,6 млн. лв. През 2020 и 2021, загубите които се отчитат са за около 10 млн. лева. Но пандемията е само оправдание, а не причина страната ни да не разполага със силна кожарска индустрия. „Имахме най- големият и модерен завод в Европа за кожа в Габрово, произвеждаше тапицерията за BMW и Mercedes. Приватизираха го, машините заминаха за Турция и региона приключи с поминъка. Същото се случи с базата в Севлиево, Ловеч и Русе. БКИ - Кожухарскят завод в столицата и той беше унищожен и разграбен. Това бяха марките „Перун“ и „Пирин“, които изнасяха в цял свят, но вече никой не си спомня дори за тях“, обясни дизайнерът на кожени облекла Жоро Пентаграм. Според него Турция е проявила далновидност и търговски нюх, изкупувайки машите от страната. „Просто се възползваха и го направиха бавно и методично. Първо машините и техниката, после изкупуваха животните направо, както са на стада. Давахме им крави, телета и агнета, те се връщаха към нас като вълна, месо и кожа“, разказва дизайнерът.
Турция безспорно е лидер за Европа и региона в производството на кожи, заедно с Италия и Гърция, коментира той. „В Италия много фабрики бяха купени от китайци, но това не промени качеството, промени се само управлението. Китайците знаят много добре, че един етикет на който пише произведено в Италия или Европа е по-рентабилен от произведено в Китай“, допълва Жоро Пентаграм.
Според дизайнера, интересът на хората към кожените облекла никога няма да спре. „Въпросът е, че ние и тази индустрия я изгубихме. Аз съм последният рицар в българската мода, който все още остана на сцената, но след мен не се появи никой, мисля че няма и да се появи. Вносът е по-лесен от това, сам да създаваш модели и мода“, обяснява той. Жоро Пентаграм разказва, че почти няма държава, за която да не е пращал поръчкови модели на кожени облекла. „Това означава, че независимо от географския район, хората с отношение към модата и облеклото знаят силата на едно ръчно изработено кожено яке или рокля. Тези модели са практически вечни и за някои, това е дори вид инвестиция“, допълва дизайнерът.
По негови наблюдения пандемията е научила потребителите на прагматизъм. „Това неминуемо се отрази на изкуството и културната, но такива периоди сме имали и в миналото. Животът е по-силен от всякакъв страх, болести и рецесии. Всички имаме нужда от нещо красиво, което да ни се случи. Било то кино, изложби, ревюта, концерти и всичко онова, което връща оптимизма, че и с това ще се справим“, споделя Жоро Пентаграм.
Търговията с ценни кожи „Животни с ценни кожи“ се отглеждат само и единствено с цел производство на кожухарски кожи и не се използват за консумация от човека. В Европа страните, които са забранили или постепенно затварят фермите за ценни кожи са вече са над 20. "Не само организациите за защита на животните, но и европейските институции признават, че фермите за ценни кожи не могат да отговорят на поведенческите потребности на животните, както и че е невъзможно да се спазят основните принципи за хуманно отношение към животните", споделя Петя Алтимирска от сдружение „Кажи“ (Кампания и активизъм за животните в индустрията). Тя допълва, че навсякъде по света, фермите за кожи имат един и същи характеристики - голямо количество животни, живеещи ужасяващ живот - наблъскани в тесни клетки, убивани по брутални начини. Петя Алтимирска обяснява, че индустрията за производство на кожи, в това число и ценните, се нарежда сред ред най-опасните за хората и най-замърсяващи околната среда, заради голямото количество токсични химикали, които се използват. Фермите за ценни кожи са опасни и за биоразнообразието заради постоянното изпускане на чужди, инвазивни видове, както и заради екологичните щети, които нанасят. Рисковете за биоразнообразието станаха причина на 17 юни тази година тогавашния министър на околната среда и водите Борислав Сандов да издаде заповед, с която да се забрани вноса и развъждането на вида “Американска норка” на територията на Република България. На лице са и данни за заразни и зоонозни заболявания, които произлизат от фермите за кожи. „Това се затвърди и по време на пандемията, когато се оказа, че норките могат да прехвърлят вируса върху хора. Над 470 ферми за кожи бяха заразени, а над 17 млн. животни бяха убити заради риска за общественото здраве“, припомня Алтимирска.
Рискове и печалби от ценните кожи "На фона на всички негативи и рискове, които се крият зад тази индустрия, икономическите ползи от нея биха изглеждали незначителни", категорична е Петя Алтимирска. Тя допълва, че каквито и анализи да се правят относно неблагоприятното икономическо въздействие, би било трудно да се предвидят всички разходи за справяне с последиците от тези въздействия. „Конкретно за България има няколко интересни факта от икономическия анализ на сектора, които са показателни“, споделя тя. „Финансовите отчети на дружествата, които експлоатират фермите за добив на кожи, показва, че те са декларирали минимални приходи, не са реализирали печалба, както и приходи към държавния бюджет под формата на данък печалба и/или данък дивидент“, обяснява Петя Алтимирска.
В крак с модата Ненужна, архаична и неустойчива – така вече се възприема индустрията за ценни кожи. „Тенденцията в етичната мода се засилва все повече и дори най-луксозните марки вече открито се обявиха против убиването на животни заради мода“, смята Алтимирска. Според нея моралният компас на обществото се променя. „В България, според последно проучване от 2021 г. 81,5% от българите не приемат убийството на животно с тази цел “.
Дизайнерът Жоро Пентаграм е категоричен - „Винаги съм бил краен противник и винаги съм подкрепял инициативите за забрана за използването на ценни кожи. Същото е отношението ми към лова – да убиеш едно красиво животно само за да се снимаш до трупа му е кощунство“. ПР експертът и моден блогър Ванина Ханджийска коментира, че разликата между използването на ценни кожи и кожи вторичен продукт се прави основно от по-заинтересованите потребители. Тя е на мнение, че все още трябва много да се говори за разликата и спецификата между двете индустрии.
Големите световни брандове започнаха постепенно да се отказват от кожата в колекциите си. „Днес не може да се говори за индустрия на лукса, без да се вмъква и понятието за устойчивост. Марките са наясно с това и търсят своите пътища да продължат да се развиват и да правят бизнес по един по-устойчив начин. Ако това, обаче е само маркетингов подход, потребителите неминуемо ще разберат и ще се отдръпнат“, допълва тя“.
В РЕЗЮМЕ По данни през 2019 България е изнесла кожи, различни от кожухарските, на стойност малко над 32,6 млн. лв. През 2020 и 2021 отчетените загуби в сектора са 10 млн. лв.
