От Калоян Желев
Не е необходимо човек да има задълбочени интереси в архитектурата и промишления дизайн, за да знае името на родения през 1932 във Висбаден германски дизайнер, добил световна известност с продуктите на Браун и Витсо. Навършил 90 години през май, той е жив класик в школата на функционалистите и автор на признатите като универсални десет принципа на добрия дизайн.
Животът и кариерата му са обект на специално внимание; завършва с отличие училището по изкуствата в родния си град през 1953 и започва работа като архитект. Две години по-късно Браун го назначават за архитект и интериорен дизайнер, но през 61-а оглавява продуктовия им дизайн и остава там чак до 1995.
Водени от принципа „по-малко, но по-добре“, Рамс и екипът му създават за Браун над 500 продукта: от домакински уреди до битова аудио техника – разнообразието им е огромно. За Браун, както и за известната британска мебелна компания Витсо, Рамс е много повече от служител: той се превръща в реалния управител, получил пълна свобода да култивира собствена естетика.
В края на 70-те Дитер Рамс е все по-загрижен за състоянието на света наоколо: „непроницаем безпорядък от форми, цветове и звуци“. Давайки си сметка за своя принос към света на предметите, той се пита фундаментално: „Добър ли е дизайнът ми?“.
Отговорът му идва под формата на добилите световно признание десет дизайнерски принципа, които днес преосмисляме от гледната точка на автомобилния свят.
И така, добрият дизайн:
1. е иновативен
Хоризонтът пред новаторството е неограничен. Технологичното развитие неспирно предоставя нови възможности за оригинален дизайн, а с новите технологии са неделим тандем. Откакто философът-алхимик Роджър Бейкън – един от най-видните францисканци на времето си – допуска съществуването на коли без коне (XIII век), Леонардо да Винчи скицира самозадвижващата се бронирана кола (XV век), Кристиан Хюйгенс изобретява барутния си бутален двигател (XVII век), а Карл Бенц конструира през 1885-а своята първа триколка, историята на автомобила е безкрайна иновационна спирала.
Въпреки това, новото ( в смисъла на „невиждано досега“, а не „последна версия на познатото“) е своенравно явление. Автомобилните производители неуморно ни внушават новости, в които няма нищо ново; просто обичайната еволюция на вече съществуващото. Сред многото аналогии от последното десетилетие е „новото“ трето поколение на Мазда 6 през 2012: въпреки, че бе приета изключително добре и стигна до финала за дизайн на годината, красивата „Мазда“ не бе новаторска, въпреки, че от продуктова гледна точка бе нова. Истинската новост, нещо невиждано досега, например би било задвижване от зареден за целия й жизнен цикъл микрореактор със студен синтез на цената на конвенционален автомобил.
В нещо подобно през 1954 се превръща легендарният Мерцедес-Бенц 300 СЛ с олекотената си тръбна рама, шестцилиндров редови двигател с механичен инжекцион, и горно разположен разпределителен вал, отварящи се нагоре врати (заради които е кръстена още „Крило на чайка“ – Gullwing) и куп други технологични новости 300 SL бe заслужено избран за спортен автомобил на ХХ век.
Другото е въпрос на творческата изобретателност на маркетинга, който гълта невъобразими ресурси, за да представя действителността в различна светлина. И нерядко, да им го отрека не мога, го прави много талантливо.
2. е полезен
Купувате един продукт, за да го използвате. Той трябва да отговаря на определени функционални, психологически и естетични критерии. Добрият дизайн акцентира върху полезността му, игнорирайки всичко разконцентриращо.
Този принцип ме подсеща за първото поколение на Opel Zafira, която в самия край на миналия век предложи функционалната полза от сгъването (вместо демонтиране) на третия си ред седалки в пода. Големият му успех се дължеше тъкмо на успешно приложена подобна полза, пренебрегвайки всичко потенциално разконцентриращо от нея. Така напълно естествено Zafira предизвика вълна от различно успешни последователи, животът на мнозинството от които приключи със следващата приливна вълна полезност – нашествието на SUV.
3. е естетичен
Вярвате или не, това е един от най-трудните аспекти на дизайна, тъй като всеки продукт има присъща функция, водеща със себе си куп условности. Тя поставя и безброй ограничения пред красотата и е в постоянен конфликт с нея – нещо като ин и ян. Добавете към това и хилядите постоянно развиващи се регулаторни и стандартизацонни регламенти и получавате удивително трудна задача. Един пример отпреди десетилетие за проектирането на автомобил, който да изглежда добре, отговаряйки освен всичко друго и на функционалното ограничение „безопасност за пешеходците“, бе Волко В40 с новаторската си пешеходна въздушна възглавница.
Любим в професионалната ми биография е случаят Пежо 307: когато го видях за първи път на софийския автосалон, бях като ударен от гръм; френският хечбек предлагаше невиждана дотогава естетична висота, направила конкуренцията да изглежда безнадеждно вехта. В началото на века този автомобил роди еднообемното течение в сегмент С и беше (а за мен си остава и до днес) естетически пробив. Това е колата, заради чиято привлекателност хората се редяха на опашка в пиковите времена на българския автомобилен пазар.
4. Подобрява разбираемостта на продукта
Избистря структурата му и позволява на дизайна да говори сам за себе си. Да, да, чувам ви много добре и съм съгласен: разбираемостта е субективна категория; само пробвайте да се попитате колко разбираема е колата ви, а после и какво за нея мисли баба ви…
Спестете й експеримента и вместо да я питате си припомнете поколение Е65 на БМВ 7: с непонятната си визия и още по-труден за схващане iDrive интерфейс (еволюирал до един от най-добрите в индустрията днес), то се спаси от провал само благодарение на религиозното вярване, че Свещеният Граал се съхранява тъкмо в Мюнхен. Иронията на съдбата не пропусна да проработи безотказно, защото това стана най-продаваната седма серия за всички времена. В крайна сметка Крис Бенгъл напусна БМВ-Четирицилиндров през 2009-а и основа собствена компания Крис Бенгъл Сътрудници, а три години по-късно бе нает и от Самсунг.
5. е ненатрапчив
Продуктите с конкретно предназначение са инструменти – нито декоративни обекти, нито произведения на изкуството. Поради това дизайнът им трябва да е едновременно неутрален и умерен, оставящ на ползвателя пространство за себеизразяване.
Веднага се сещам за „ерата на перките“ в американското автомобилостроене - 50- 60-те години на миналия век. Тия чудни возила са една неоготически коктейл от самоцелна орнаментика и техника, и по този критерий са учебникарски пример за пълна липса на дискретност. Линкълн Континентъл Марк II от 1956-а, например,
предоставя неограничено пространство за себеизява, нищо че се губите напълно на фона на демонстративната американска разточителност.
6. е честен
Не прави продукта по-нов, мощен или ценен, отколкото е и не се опитва да манипулира потребителя с неизпълними обещания. Тук производителите масово се провалят и примерите са толкова много, че ако започна да изреждам, рискувам несправедливо да изпусна някой заслужил и обувките към мен ще литнат в миг от всички краища на автомобилния сектор. Честността изобщо е голям (не само визуален) лукс и поради това трудна за съхранение добродетел: само се огледайте около себе си и ще осъзнаете екзотичната й рядкост.
Иначе Dacia са категоричен актуален образец за честност: не обещават повече, отколкото са, но дават повече, отколкото очаквате – там някъде е заровено и кучето на успеха им.
7. е дълготраен
Не се опитва да бъде модерен, поради което никога не остарява. За разлика от модата, той е траен дори в днешния преситено-капризен консумативен свят.
Това е една от ключовите предпоставки при вземането на решение за покупка, която много производители упорито отказват да проумеят и – о, чудо – бълват модни еднодневки с посредствени пазарни резултати. Преди началото на спора се опитайте да преброите колцина споделят успеха на концепции, запазени в продължение на осем поколения Тойота Хайлукс или ФВ Голф, например?
Масово разпространеният визуален зиг-заг с всяка следваща моделна генерация винаги ме кара да се питам колко ли се срамуват дизайнерите от предишната си работа. Или мълчаливо признават провал и имат нужда от нещо толкова различно, че да взриви идентичността на марката, пред която дотогава са се клели? В желанието си да разграничат електромобилите на всяка цена и допускайки куп компромиси с шестия принцип, автомобилните дизайнери направиха много, за да изменят на този.
8. е цялостен до последния детайл
Тоест, „във всичко“. Този принцип на Рамс е най-показателен от всички за разликата между кандидати и лауреати. Автомобилната история е пълна с красиви разочарования и тук отново се връщам на примера с прекрасно изглеждащия „Пежо“ 307: добрата концепция и сполучливо въплътения във форма замисъл бяха заразени с много технически, технологични и софтуерни бактерии, които неутрализираха ентусиазма от прекрасната му външност. Въпреки това, въздействието й роди течение в сегмент С с различни по успех последователи като ФВ Голф Плюс и Тойота Аурис.
9. е еко-приятелски
Така е - дизайнът има важна роля в опазването на околната среда. Той съхранява ресурси и минимизира физическото и визуално замърсяване през целия жизнен цикъл на продукта.
Не знам доколко си давате сметка, че онова, което си представяме като чисто всъщност не е чак толкова, а идеите ни за мирно съвместно съществуване с природата са манипулирани безобразно от колосални геополитически и икономически интереси, така че доверието ми в тях е разклатено до дъно. Как например да повярвам, че електромобилите са въглеродно екстензивни, след като суровините, производството, транспортът и рециклирането (особено пълните с токсична химия на този етап батерии) са въглеродно интензивни процеси? А произхода на тока в мрежата; а собственият й жизнен цикъл? Добре, че все още са останали достатъчно трезви глави, въвели изключението за въглеродно неутралните алтернативни горива в забраната за продажба на двигателите с вътрешно горене в ЕС след 2035 г.
10. е възможно по-малко дизайн
По-малкото е по-добро, защото се концентрира върху най-важните аспекти на продукта и не го товари с излишества.
Иначе, макар и с дискусионна честност по правило № 6, тъй като концепцията е открадната от „Татра“ V570 (което обаче е признато и чехите са компенсирани впоследствие), Бръмбарът на „Фолксваген“ е майсторска илюстрация за визуална и инженерна концепция, сведена до най-необходимото. Не случайно бе избор на три поколения шофьори по целия свят.
Една друга част от електромобилната вълна е базирана тъкмо на този принцип, компенсирайки недостатъците на високата цена, ограничения си пробег и бавното зареждане с достъпен минимализъм. Актуален пример: Citroën AMI, който на практика не е автомобил, а електрически квадрицикъл с достъп до градските нискоемисионни зони, а във Франция се кара и без книжка от всеки навършил 14.–
Наскоро Рамс сподели: „Трябва да се разбира, че проектирането на средата ви – а тъкмо това е продуктовият дизайн – изисква заемане на позиция. В продължение на много години моята е обобщена с три думи: „по-малко, но по-добрe“. Трябва да се ангажираме с по-малко, но по-полезни, по-екологични, по-универсални и по-завладяващи неща. Това според мен е ключът към превръщането на безсмисленото потребление в отговорно потребление. Привлекателността трябва да се свързва с нови и убедителни концепции и функции, а не с красив външен вид, създаден като излишен стимул за покупка.”
По повод майския си юбилей той казва: „Въпреки че ние, хората, живеем все по-дълго и по-дълго, 90-ият рожден ден не е нещо, което трябва да се приема за даденост. Бих искал да използвам случая, за да подчертая още веднъж загрижеността си за дизайна на нашия свят на нещата. Денят бележи не толкова факта, че съм на деветдесет, колкото щастието ми да работя като дизайнер в продължение на седемдесет години. През целия ми живот това често е било резултат от късмет, но по-често благодарение на многото хора, с които съм имал възможността да правя предложения за един малко по-добър свят.“
Вдъхновен от майсторлъка в дърводелството на дядо си, Дитер Рамс е сред живите влъхви на индустриалния дизайн от XX век. Принципите му отдавна са академично приети, а неизброимите отличия от цял свят, изложбата „По-малко и Повече“, и филма „Рамс“ на режисьора Гари Хъстуит от 2018 включително, са само част знаците на уважение към един от големите таланти, показали в най-чиста форма, че по-малкото може да бъде много повече.
