От Джо Дю
На ветровит селски път, на около 45 минути северно от Мемфис, серия от огромни, сини, с малко прозорци сгради изведнъж се появяват по поречието на река Мисисипи. Съоръжението се нарича Биг Ривър Стийл (Big River Steel) и може да произвежда 3,3 милиона тона суровина на година. Това е почти 15% повече отколкото новият собственик на мелницата, U.S. Steel Corp. може да произведе в своя уважаван завод за преработка на стомана в долината Мононгахела - Mon Valley Works, в предградието на Питсбърг. Още по-важното е, че Mon Valley има 3,000 синдикални работници. Биг Ривър има по-малко от 700 служители; никои от тях не са в синдикат. „Това може да е началото на края на Mon Valley”, казва Том Конуей, президент на Обединените стоманообработчици.
U.S. Steel, които финализираха закупуването на мелницата миналата година за почти 1,5 милиард долара, имат големи планове за мястото: целта е да се налеят допълнителни 3 милиарда долара до 2024, за да се удвои капацитета. Това ще направи стоманената плантация най-голямата такава в страната и сърцето на дейностите на компанията. Районът „става стоманената столица на САЩ“, казва Дан Браун, главният изпълнителен директор на плантацията. „Ние сме много по-различна компания днес и според мен, вървим в правилната посока“.
Ключовото в съоръжението е технологията, която използва. За разлика от Mon Valley и другите две големи мелници на U.S. Steel в Гари, Индиана и близо до Сейнт Луис, Биг Ривър използва електрически дъгови пещи, които претопяват скрап и я превръщат в нова стомана, вместо да създават метал от желязна руда. Стоманоизработчиците са приели с удоволствие тези така наречени мини фабрики – изглеждащи „мини“ на фона на огромните комплекси, които доминираха в индустрията през последния век – заради тяхната ефикасност и намаляването на разходите. Те използват 30% по-малко енергия в сравнение с традиционните мелници и са много по-лесни за временно затваряне, ако има спад в нуждата от суровината. Разходите, които трябва да се вложат в тях са по-ниски, защото не изискват коксуващи въглища, варовик и желязна руда. Емисиите им са почти 90% по-малко от другите съоръжения, според Центърът на Колумбийския университет за „Глобални енергийни политики“. „Ако индрустрията иска да отстрани въглеродните отлагания“, казва Кърт Удуърт, анализатор на стомана в Credit Suisse, “производчиците вървят в тази посока.“
Въпреки че мини фабриките са нараснали до 70% за вътрешно снабдяване от 45% през 2000, U.S. Steel години наред гордо отказваше да приеме технологията. Но през 2019, главният изпълнителен директор, Дейв Бурит, реши да купи половината от Биг Ривър. Година по-късно, позовавайки се на печалбите от подобрения достъп до нарастващия автомобилен бизнес на юг и в Мексико, Бурит купи останалата част от съоръжението и отвори друга мини фабрика в Алабама, която произвежда стоманени тръби за петролната индустрия.
Печалбите от производството в предградията на Питсбърг бяха волатилни през последното десетилетии и след общо загуби възлизащи на 1,8 милиарда долара през 2013 и 2015, инвеститорите се притесниха, че е на път да банкрутира. През 2000, U.S. Steel беше най-големият стоманопроизводител в Америка, но падна до номер 3 или 4, а Nucor Corp. се премести до върха с пет пъти повече от пазарната си цена. Акциите на U.S. Steel, обаче, са почти със 140% повече от октомври 2019, което показва, че инвеститорите одобряват стратегията на Бурит да промени посоката на компанията към юга.
По времето на закупуването на Биг Ривър, много играчи в индустрията казваха, че U.S. Steel са дали повече пари от нужното, но компанията настоява, че са имали нужда от опора, за да са конкурентноспособни, а Биг Ривър са подходящи, защото правят висококачествени метални листове, използвани от автомилните производители, пазар, който U.S. Steel доминира от десетилетия. Критиците отдавна казват, че мини фабриките не са в състояние да произвеждат нужния метал за коли или домашни уреди като претопяват стара стомана. Биг Ривър им доказа, че грешат, като използва само висококачествени доставчици – обикновено чист скрап от авто фабрики и не толкова от смачкан метал от автоморги.
Три месеца след финализирането на покупката на Биг Ривър, Бурит казва на акционерите, че ще отмени плана за 1,3 милиарда долара за обновяване на Mon Valley, първоначалната плантация на компанията, където основателят Андрю Карнеги е построил първата си фабрика през 1870 година. Компанията казва, че Биг Ривър не е предназначен да замести опериращите фабрики на север. Директорите напоследък, обаче, казват, че целта е да станат „по-добри, не по-големи“.
За синдикалния шеф Конуей, това не се връзва много. Компанията затвори или намали поне половин дузина обекта в САЩ през последните 10 години и той се опасява, че Mon Valley може да бъде следващата. „Да изгубим това съоражение, ще е опостушаващо“, казва Конуей. Докато U.S. Steel отрича, че покупката на Биг Ривър и спирането на подобренията в Mon Valley имат нещо общо с обединението, Конуей настоява, че главната цел на Бурит е да отслаби синдикалната работна сила с което той се кани да се бори както може. „Тази компания определено не е същият лидер в стоманопроизводството, както са били преди“, казва той. „И това е много жалко.“
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ Гигантът в стоманопроизводството казва, че планира да удвои капацитета на Биг Ривър, възлизайки на обща инвестиция от 4,5 милиарда долара, като по този начин изместват посоката на компанията на юг.
